Jump to content

57. ЛИТЕРАТУРНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ОЛГА СЛАВЧЕВА


Dela

Recommended Posts

57. ЛИТЕРАТУРНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ОЛГА СЛАВЧЕВА

Дойдоха веднъж на Стоян Белев внученцата: „Чичо Пеньо, леля Олга е вика." Аз живеех на Изгрева тогава. Рекох: „Аз ще отида." Отидох, тя получила удар, Олга Славчева, и лежи. Не може да мърда, не може да ходи по нужда. „Дай ми да пикая. Не се срамувай - каза, - нищо, аз съм пътница вече, ще замина". Аз й дадох гърнето да пикае. После тя каза: „Вземи един молив и пиши: Златната ми брошка, която я имам тука, ще я дадеш на Васил Василев." Имаме брат адвокат, на „Славянска беседа" имаше кантора и Олга ходела лятно време у тях прекарвала, защото Олга нямаше къща никъде, пък те я вземали, знаят я, че е учителка, бедна, и я вземат при тях да им гостува.

ВК: Както и да е.

ПГ: „Тази брошка е златна и струва много пари. Но те са ме гледали, ще я дадеш на тях. Цигулката я давам на твоя Петър." Тя имаше цигулка. „Масите, кревата ми, юрганя, дюшека, всичкото покъщнина ще я дадеш на Недка, каруцарката. Да отидеш да кажеш на Борис Николов и на Мария Тодорова да дойдат." И аз отидох и им казах и тя се изповяда пред тях и то какво: „Имам спестени 1500 лв. пари. Аз имам три сестри и един брат, братът живее в Лозенец, а пък сестрите, едната се помина, а едната живее при мене на ул. „Цар Борис", до Лъвовия мост близо, а пък другата ми сестра... Тези пари, 1500 лв., аз като умра сега, по никой начин аз не ги давам на моите сестри, защото аз толкова години живях тука в София - аз съм родом от Цариброд, но аз толкова години живях в София, моите сестри не са ме погледнали, не са ме нахранили, не са ме облекли, все чужди хора ми дават и дрехи, и издръжка и при други хора живея тука. Нямах пари ни за квартира, нито за нищо и затуй не искам ни една стотинка моят брат и моите сестри да вземат от тези пари. Тези пари ще се използуват така: ако един ден се разреши да се печата поезията, аз имам цели тетрадки с мои произведения, стихотворения, които съм създала." Тя ги е чела даже при братски събрания.

ВК: Тя остави ли някоя тетрадка с песни нейни, ръкописи, с нотирани песни?

ПГ: „Аз имам тука цял куфар с мои тетрадки, каквото съм писала и когато съм била с Учителя по екскурзиите, аз съм описвала, имам цели описания, имам 18 протокола как сме прекарали екскурзията и те са останали. Значи, ще се дадат да се отпечатат моите работи. Ако пък моите работи не се разреши да се отпечатат, ще ги дадете тогава за отпечатването на беседите на Учителя." Това са препоръките за средствата, които Олга оставя.

На втората вечер получи втори удар и онемя, не можеше да говори вече и понеже то беше през февруари месец, много студено беше и аз ставах в 3 ч, отивах да й запаля печката, за да може да се стопли, защото тя не можеше да мърда, а също и да й дам подлога, да се изходи. Аз настинах и ме хвана една кашлица, ама страшна и затуй исках да я туря в болницата. Тука има неврологична болница, си казвам, ще гледам да я туря, на Цариградското шосе тука. Дохождам всеки ден, обаче няма вакантно място, няма легло в болницата. Не я приемат. Най-после, като дойдох един път, казаха: „Сега се помина някоя си и има легло свободно, тъй че докарай твойта болна." И аз я докарах и я оставих тука, в неврологичната болница. И я оставих там, но тя още същата нощ се помина. И понеже не можахме да повикаме нотариуса, да изповяда пред него, че иска парите й да ги дам на Борис Николов, затуй парите й отидоха при рода й. После извадиха удостоверение сестрите й и не купиха даже една кутия бонбони да почерпят братята и сестрите. Всичките пари си ги поделиха нейните сестри.

ВК: В коя година си заминава тя?

ПГ: Не мога да ти кажа. Та така стана. А пък литературното творчество - тя имаше един голям куфар, даже куфарът й у мене остана, подарили й го някои си и тя го напълнила с тетрадки, поезията й написана в тетрадки. „И най-важното, каза, аз съм направила биография на Учителя и на Братството. Ще ги предадеш на Сава Калименов, аз съм приказвала с него, че той се съгласи да ги вземе; и най-важното, което е - биографията на Учителя. В нея съм описала каквото зная за Учителя и за Братството, откак съм влязла в Братството."

Паша Теодорова и сестра й Аня са издържали Олга тук, да завърши трети прогимназиален клас. И след това започва пък да учи гимназия. И пак Аня и Паша са й помагали. Паша е издала учебник по химия, пък Аня - по руски и др. Изобщо са я подкрепяли наши братя и след това тя се явява на частни изпити и по този начин е завършила и гимназия и стана гимназиална учителка. След това се записа в университета. Помагал й е също ей-тоз Василев, дето ти казвам, че златната брошка да се даде на него.

ВК: Тя пееше ли хубаво?

ПГ: Олга пееше хубаво, много сърдечно ги пееше, песните.

ВК: Тетрадка с нейни песни имаше ли?

ПГ: Нямаше. Всичките ги дадох на Сава Калименов. Дойде тука Сава, каза: „Аз само куфара не мога да нося, той е много тежък." Той донесе чанти и на два пъти пренесе тетрадките. Два пъти идвай приказвахме, с него че не дадоха нищо сестрите й, не дадоха даже една кутия бонбони да почерпят братята и сестрите. Тя, същата нощ, когато я оставихме в неврологията, и тя се помина.

Сега думата става за биографията на Учителя. Всеки се интересува. И Томалевски се интересува. Пък Савата, миналата година го видях, като дойде на Паневритмията. Рекох: „Сава, какво направи, бе?" -„Нищо не съм направил, каза. Аз съм поет. Когато остана малко свободен, аз пиша свои работи. Не ми остава време досега да прочета даже туй, което Олга е оставила." Дойде Николай Дойнов, на Бориса брат му, и каза: „Пеньо, нещо ново?" Рекох: „Олга ми е дала само 18 протокола, в които е описала с Учителя, когато е била." - „Дай ми ги, аз ще ти ги върна." Дадох му ги и не ми ги върна. Дадох му ги 18-те и не ми ги върна досега Николай Дойнов. По този един начин при Савата остана биографията, не я е дал на някого поне да я разчете. Томалевски издаде най-добра биография на Учителя, би трябвало да даде на Томалевски, защото той оценява и умее как да пише и какво да пише. Затуй останаха работи. Олгините са непрочетени, а Олга всякога е била с Учителя по екскурзии и т. н. Тя знае много работи и ги е описала. А пък целия куфар, всичката литература, без да оставя за мене си нещо, дадох ги на Савата Калименов и са у Савата.

Олга създаде думите на Паневритмията. И още творчеството на Олга лежи в куфарите и си почива. Докога?

ВК: Почива дотогава, докато дойде онзи, който е изпратен да разсече с меч омагьосания кръг. И да освободи творчеството на Олга и да го напечати. Затова ще чакаме да дойде това време. И да дойде воинът с меча Господен. Амин!

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...