Jump to content
Dela

58. МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА НЕ Е СЪГЛАСНА

Recommended Posts

58. МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА НЕ Е СЪГЛАСНА

Песента „Малката буболечка" от Олга Славчева я има в братския сборник, ама е грешно нотирана. Отива Олга Славчева и я изпява при Мария, Борисовата. Така, ама тя не можла да я нотира тъй, както е. И дойде Олга и вика: „Пеньо, моята „Малка буболечка", тя е много хубава песен, и по мелодия е хубава, и съдържателна. Ама Мария не можа да я нотира, както аз си я пея. Аз ще ти я изпея няколко пъти, да я поправим." И Олга ми я пя, няколко пъти ми я пя и аз я научих. Но когато сега да я напечатат, махнали двата куплета. Не зная защо. Мария Тодорова.

ВК: Тази мелодия е дадена по Учителя, така ли? ПГ: По Учителя е дадена, от Учителя е дадена мелодията, а от Олга са думите. Олга е създала текста. ВК: Хайде да я изпееш. ПГ: Ще ти я изпея. Тя е много хубава песен. (Пеню Ганев пее и магнетофонът записва гласа му) Отпечатана я има, ама не е вярна. Не е вярна мелодията. Аз, след като Олга дойде тука, я поправих в моите сборници. ВК: Къде, в кой твой сборник? Ти имаш ли я записана, нотирана? ПГ: Не, в братския сборник, който имам, аз съм я коригирал. Аз й я пях на Олга и Гради я пее даже, ама Гради я пее както е писана в сборника. А пък аз я пея малко изменена, както Олга ми я пя. ВК: А нотирал ли си я? ПГ: Не съм я нотирал. ВК: Трябва да накараме Пепи (синът на Пеню Ганев) да я нотира.

ПГ: Олга дойде, каза: „Мария ми е омаскарила Буболечката." Така просто ми каза Олга. - „Е, я изпей ми я, бе, Олге! Пак ми я изпей! Пак ми я изпей!" Няколко пъти ми я изпя. Аз съм слухар. Като ми се изпее една песен няколко пъти, аз я запомням вече и я зная. Малко е изменена в сборника - ще знаеш, че тъй, както я пея аз, така е вярна, така я искаше Олга. Има една песен, пак от Олга. Ето, чакай, да видим дали ще си я спомня. [...]

Тия песни не ги пея по сборника, Учителят тук каза: „Запиши си сега тука, на нов лист, на тази песен." ВК: Коя песен? ПГ: На „Малката буболечка". ВК: А какъв беше случаят? Той ги свиреше или ти ги свиреше? ПГ: Учителят ги свиреше на Своята цигулка. ВК: Къде? ПГ: В Мърчаево. У Темелкови бяхме. ВК: Той свиреше „Малката буболечица"? ПГ: Да. Ама каза: „Напиши си нови думи, защото не са написани всичките." И аз ги записах. Ето ги:

„Мене роди Бог със любов

и озари със живота нов.

Едва-едва расте и зрее ми душата,

но ето веч, вървя нагоре, слънцето где блести.

Ще видя туй, душата ми що люби и копней."

И каза: „Напиши сега нови думи, продължение на тези:"

Тъй буболечката шепти и се стреми по нанагорния път и пречките една след друга преминава: безброй скали, поля, долини смело преминава и все напред се тя към върха възвишава.

Тъй векове безброй летят и времето я преобразява. И ето, веч порасна тя, девица мила, чиста роса, душа красива, творение на Бога, разлива мир и светла радост по света.

ВК: Сега, този текст лично Учителят ти го е диктувал. ПГ: Да. ВК: А друг текст диктувал ли ти е? ПГ: Има. ВК: Кой е другият? ПГ: „В летен ден".

ВК: И какво стана накрая? Малката буболечка не е съгласна да бъде подмината и да се измени песента. ПГ: Никак не е съгласна.

ВК: Тогава ще я нотираме и ще я издадем след време. ПГ: Така да бъде.

____________________________________________________________________________

Още за песента „Малката буболечка" вж. на стр. 126- 128 и в нотното приложение към раздел II. на оригинала (Бел. М. И.)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×