Jump to content

65. ПСУВНИ И ЗВЕРСТВА


Recommended Posts

65. ПСУВНИ И ЗВЕРСТВА

В Шумен ме бяха мобилизирали, оттам ни закараха да гоним партизаните в Македония. Аз, понеже сам ветеринарен фелдшер, се числях къмто центъра на 19. полк, който е от Шумен. И ние, когато отивахме да гоним партизани, всякога заставахме в центъра на селото, а войската вземаше периферията на селото, да не би да влязат партизаните да ни нападнат.

Имах възможност да ходя, бях свободен, мен ме интересуваше най-много да отида и видя в миналото какво е ставало там. И имах възможност да наблюдавам много хубави паметници. Обаче, каквито паметници намерих сръбските гробища, пише там: „Убити от бугари от 1914 ^ 18 г." Изобщо избиваха ги българите, защото германците ни командваха да ги гоним. И имаше костници, където са костите им събрани. Тогаз са ги избивали масово и са ги хвърляли на купчина, сега ги изровили и ги събрали и образували костници. В Сурдулица имаше костница, в Скопие имаше костница, а и другаде.

На мен ми беше много мъчно, като гледах как българите се отнасят към сърбите. Защото иначе сърбите са добри, гостоприемни са, веселяци са. Обаче претендират, че границата между България и Сърбия е по-на изток и че София е на сръбска земя. Според тях границата отивала чак до източния бряг на река Искър, дотам е била Сърбия. В препирните сърбите са много нахални и казват, че ние трябва да им отстъпим София. А едно време, когато те гонеха учениците на Кирил и Методий, цар Борис ги посрещна а

Белград, тъй че и ние претендираме, щото някога Белград е бил наша столица. Сега имаме ново време и нови положения.

Но сега, както ходеха нашата войска, видях, че хващат партизани. Тези партизани, гледах един ден, ги докараха войници. И изкопаха един голям трап и българите докараха едни арестанти по командата на германците. А понеже аз сутрин ставах много рано, преди да е свирила тръбата, бях станал и видях, че бяха ги докарали с едни черни чергила - хора, но само че сърби, вързани един задруги, по десет души вързани във верига, ама ръцете им са вързани. А предния ден, дето изкопаха трапа, дойдоха там да екзекутират хванатите сърби и видях как ги наредиха и дойде един германски взвод, които да бъдат екзекуторите.

Един германски офицер командва войниците, които трябва да ги стрелят. Хванатите войници бяха сърби, а пък германците ги екзекутират. Застанаха по десет души на група и германският офицер извади сабята си, вдигна я горе така, а пък войниците, които щяха да стрелят, бяха пред него. И той казва „фойер", което значи „Огън", и гръмвати след това, които паднат на земята - с пистолета в сляпото око, на всекиго за втори път го застрелват, защото някои има, които се преструват, че са убити и така се спасяват, хората. А пък този германски офицер - умен, че отиват, та на всекиго теглят по един куршум в главата. Та да няма човек, който да се спаси с шмекерия, с хитрост. И когато си отидат, аз отидох да видя и то такива мръсотии, кърви там от убитите.

И когато се върнах в София, отидох при Учителя и казах: „Учителю, много страдат тия сърби, много са жестоки германците към тях, които караха нас, българите, да ходим да ги хващаме, тези нещастни хора." Пък Учителят ми каза. „Те имат грехове: те на всяка дума псуват всичко свято, и Бога, и Богородица, и Христос, те не вярват, просто са неверници и затуй им се даде такова тежко страдание." -„Че, рекох, те не съзнават, Учителю. Те псувнята я имат като поздрав, не й влагат съдържание, ами им е обикновена дума. Сърбинът, преди да каже каквато и да е дума, ще каже: „Майка му", или пък псува Бога." А пък Учителят каза: „Всеки, който псува Бога, той ще съзнае." Аз рекох: „Те не съзнават." - „Ще съзнаят!" - казва. - Ще дойде време да съзнаят." Че те не трябва да псуват що е свято, те са много жестоки в езика. А иначе са гостоприемни и веселяци. Така Невидимият свят ги наказваше за псувните към Бога.

През 1941 г. германските войски през България навлязоха в Югославия и я окупираха. Министерството на просветата командирова български учители в Македония, да обучават децата от Македония, Моравско, Вранско, Скопско, Битолско, Охридско и пр. Мен ме назначиха в село Сувойница, Вранска околия, близо до град Сурдулица. От 360 подлежащи за учение ученици, едва 60 деца идеха, а останалите си пасяха свинете из гората. Тъй наречените моравски българи, за които България претендира, че са българи, нямаха капка любов към българите и към българщината. Титовите партизани и тези на Славчо Трънски действуваха в Църна Трева и не позволиха на назначените там български учители да водят занятие с техните деца. Така назначените учители цяла година бяха под гнета на страха, че някоя нощ ще дойдат партизаните да ги избият. Партизаните ги извели даже една нощ и ги наредили на редица и затъкнали пушките, но после казали: „Прощаваме ви сега, но не искаме да дохождате в селото! Няма да ни учите нашите деца!" - и ги оставили. И после те вече цяла година седяха в Сурдулица, получаваха заплатите, а не ги върнаха в България да се занимават с деца.

Веднъж един добър приятел сърбин ми съобщи тайно: „Тая нощ ще бъдете нападнати и стреляни, затова повикайте войска от Сурдулица, да ви запази." Благодарение на тоя приятел, Вою Томов, ние останахме живи.

Хазяйката ми, у която живеех, имаше шест деца. Не можах да я убедя да изпрати нито едно дете на училището. „Не им трябва писменост на моите деца. Моят вепър (значи нерезът ми) не е писмен и пак си живее" - думаше моята газдерица (хазяйка).

През есента на 1941 г. ме откомандироваха и след като съм си отишъл, партизани нападнали една нощ селото и запалили училището и го изгорили, да няма къде да обучават сръбските деца на български език.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...