Jump to content

70. ГЛАДЪТ Е ОБЩ ЗА ВСИЧКИ


Dela

Recommended Posts

70. ГЛАДЪТ Е ОБЩ ЗА ВСИЧКИ

ВК: А как се срещна с Учителя? С идеите, със Словото на Учителя? Как се срещна с Учителя? Спомняш ли си? ПГ: Бях ветеринарен фелдшер. ВК: Добре де, ами тази беседа, дето в прогимназията я намерил попът, дето си я дал на баба Проданица, откъде си имал ти беседа? ПГ: Имаше братя, които ни посещаваха. Един запасен полковник имаше. А пък имаше един, Пренелов се казва, от Бургас, един високоинтелигентен човек, посети ни и той ни раздаде беседи. Той носеше беседи, за да раздава и да проповядва, да. ВК: Ти беше тогава ученик, така ли? ПГ: Аз бях тогава ученик в прогимназията, да, тогава получих беседи и съм ги чел, да. Значи тогава.

ВК: И по-късно как се срещна с Учителя? ПГ: А пък с Учителя се срещнах така: като ме взеха войник, взеха ме в Кърджали, обаче така стана, то беше 1914 година, пък се отвори общата, световна война. Аз бях вече войник и много набърже ни закълнаха, произведоха ни фелдшери. Още сняг имаше в околностите на Кърджали, обаче ни закълнаха и казаха: „Ще отделим по-здравите хора, които могат да учат, да отидат да станат за старши ръководители." И ми казаха, че ще има за подофицери курс, ще бъде в Беломорско.

И аз тръгнах, отидохме в Кавала. Обаче беше такъв глад тогава, че през нощта умрели 75 души. Нашето правителство там не ги снабдява с храна, умират хората. И аз излязох на пазаря и какво да видя: сграбчили пари, български пари така, ей-така, се напълнили с бумажки, обаче само за хляб дават. За друго не дават. И тръгнах да видя из самото Кавала и видях на едно място едно момиченце, което вече умира и издъхва от глад. Защото нашето правителство не им даваше храна. Те бяха българи и гърци, смесени. ВК: И ти там мина и колко време стоя в Кавала? ПГ: Кавала стоях само 24 часа. И нашите войници ми казваха: „Пеньо, ако искаш, жени много, продават си телата." Да развратнича с тях. А аз рекох: „Не ви ли е срам, бе, хората умират от глад, а вие от пола ще търсите удоволствие в тях!"

И излезе заповед, че няма да бъде курсът в Кавала, а ще бъде в Одрин. И ни натовариха пак на влака, хайде обратно пак през Гюмюрджина, хайде отидохме до Одрин. И мен ми беше мераклия, защото едно време, когато превзеха Одрин, Радко Димитриев беше генералът, който командваше войската, исках да видя каква е крепостта на Одрин. Аз мислех, че са някакви си стени, циментови, яки и т. н., а то обратно. Около 50 метра изкопано дълбоко и шарпите полегато и нищо не се свлича, не се разваля и по средата от двете страни така, изкопано. Одрин целият заобиколен и по средата има шосе, а някакви си автомати, които изхвърляха оръдията веднага на периферията да стрелят и по този начин нашите превзеха Одрин. Ама аз се чудех каква е тази крепост. Пък то не било крепост, ами било изкопано дълбоко.

ВК: И като отидохте в Одрин на тоя курс? ПГ: Казаха ни така: които са свършили само прогимназия и са тука, да си отиват в частта. Да останат само тези, които са свършили четвърти клас, пети, шести, седми, студенти и разни каквито има вече, те да останат. И аз трябваше да се върна. И като се върнах, като слязох в Хасково, а пък ни даваха по 300 грама хляб, много малко хляб, пък аз съм свикнал да ям много хляб и отивах по турските къщи, защото през турски села минавахме за Кърджали, и исках хляб и не ме е връщала никоя ханъма. Закриваха си фереджетата и идва и ми носи филия хляб, отрязала тъй, коджа ми ти, и аз го вземам от ръката й и започвам да ям веднага, защото съм гладен.

И се върнах в Кърджали и казах, че ни връщат, за подофицери ще останат само тия, които имат по-голямо образование. Аз съм свършил само прогимназия, не ме приемат. И взводният ми командир, офицерски кандидат, си отиде на отпуска и кого да назначат - понеже аз бях най-добрият войник, иначе изпълнителен, и ме назначиха аз да бъда взводен командир. Поручик Радоев сутрин ми казваше: „Пеньо, 42-ри набор веднага ги мобилизираха, ще ги учиш на стрелба, на колене за стрелба, мушни надолу, мушни нагоре." Изобщо, обясни ми кое да предавам. Така само един или два дена бях взводен командир. Гледам, както играехме там гимнастики, от щаба на полка дойде един войник и отиде при ротния командир Радоев. И после си отиде. Тогава ротният командир дойде и каза: „Пеньо, ти си определен да отидеш на друго място, командировка ще те пратят. Ще отидеш в Скопие." Не, той не ми каза това, ами: „Да отидеш в щаба, в канцеларията." И като отидох в канцеларията, те ми казаха: „Ти си определен, ще те пратят на ветеринарен курс. Да ти дадат за три дена хляб и да те снабдят с бланков билет", без пари да пътувам. Пък много добър беше фелдфебелът, много добър човек. Каза; „Абе Пеньо, ние другите войници ги изпратихме по частите си, а пък тебе те оставихме, защото си много послушен и изпълнителен и сега съжаляваме, че ни оставяш вече." Значи, няма грамотни.

Едни власи бяха дошли откъм Русе, направили си едни големи лъжици, ама власи, дето правят лъжици дървени, големи, и ядат с тях. И като седнат, аз тогава не бях вегетарианец, ядях месо, а пък власята покрай мене с големите лъжици, извадят лъжиците и турят порцията на земята, а за нас не остане нищо. Нямахме маси, то беше много проста работа нашата. Нямахме и сол, яденето ни беше безсолно. Ние имахме война тогава против Румъния, та видяхме голям зор, но аз бях много изпълнителен и ме изпратиха в Скопие.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...