Jump to content

77. ИЗВОРЪТ НА ДИАНАБАД


Dela

Recommended Posts

77. ИЗВОРЪТ НА ДИАНАБАД

ВК: Разкажете ми за извора на Дианабад. ПГ: Учителят беше дал нареждане да се лекуваме лятно време с потни бани, да може да се изпотим толкова много и същата вода, която донасяме оттук, да я оставим да се нагрее от Слънцето и после да се обливаме с нея. Кладенчето беше много интересно направено. Той не го беше направил да улови водата, както ний я залавяме сега за чешмите, ами тя извираше ей-така, от високия бряг, и циментира тука една плоскост, колкото една стая от 10 кв. метра - не, нямаше 10, но, да кажем 7- 8 кв. метра. И водата се разстила и Слънцето я пече. И чешмичка имаше, от която точехме вода. Там, дето я пече Слънцето, Той не даваше от нея да взимаме, ами от тази, дето е вече греяна от Слънцето, да бъде греяна. И важното е, че от тази топла вода, която Слънцето я е огряло вече, ние три пъти донасяхме вода, облечени с кожуси и с шалове. И това беше август, септември, когато е най-силно Слънцето. И най-после се изкъпвахме с тази вода. Три пъти ходехме и после се изкъпвахме с нея, вече затоплена, ВК: А то е топло, и другите хора като ви гледат? ПГ: Като ни гледат, се смеят, щото ние -с кожуси и с шалове покрай врата, и си викат: „Тия хора са ненормални." А пък Учителят каза: „Правете потни бани, те са най-лековитите, пречистват кръвта!"

ВК: Тука, на тази снимка виждаме, на Дианабад, Ловния парк, виждаме доста приятели със стомни застанали. Тя, чешмата, гледам, доста е голяма, там с цимент е обградено и т. н. Значи всеки отиваше, пълнеше стомната и се връщаше, така ли? ПГ: С две стомни бяха разходките дотам. А оттука носеха вода и за кухнята. Нямахме вода на Изгрева. ВК: Така ли? ПГ: А-а, то много трудна работа беше това. Вода нямахме на Изгрева и носехме чак оттука за кухнята. С големите стомни носехме вода пък за кухнята. После, след като се отвори един ресторант ей-там, накрая на гората, от друга чешма започнахме да носим. По-близо имаше вода излязла, на Борисовата градина, сега Парка на Свободата. Оттам носехме после вода.

ВК: И какво стана с изворчето на Дианабад? Какво стана по-късно? ПГ: Ами че то, като построиха Ловния парк, организацията на ловците, те стреляха там, имаше забранени места, забранени часове, в които никой там да не ходи, защото стрелят. Ловците се упражняват да стрелят. ВК: А как взеха чешмата те, как я преградиха? ПГ: Те забиха колове след това за телена ограда и ний сами я изоставихме, защото намерихме по-близо вода. ВК: Защото аз знам, че точно пред нея е имало някаква ограда. Някаква ограда е имало, помниш ли я? Те са сложили ограда. ПГ: Виж какво, тука нямаше никакви къщи. Сега, както е разчистено, ей-така беше едно време. Те ги събориха сега, за да населят нов квартал. А пък Учителят направи и изкопа друго кладенче, такова пак. ВК: В Дианабад? ПГ: Да, цилиндрично. И оттам вземахме вода за кухнята, защото не достигаше чешмичката да пренесем вода за кухнята. Кухнята трябваше да се мие и т. н. Нямахме вода. ВК: Значи това е изворчето на Дианабад. Добре, че си направил снимки, за да го имаме нагледно.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...