Jump to content

80. НА ЕКСКУРЗИИ С БРАТЯТА


Recommended Posts

80. НА ЕКСКУРЗИИ С БРАТЯТА

ВК: Разкажи ми за Георги Радев, т. е. за Жорж и екскурзиите с него. ПГ: От всички наши братя досега най-интелигентен, висококултурен беше Жорж Радев. Знаеше няколко езика, преведе романа „Закони" от английски, знаеше френски и немски, руски и английски. ВК: Добре, но защо превежда той Бо Ин Ра? ПГ: Той написа една много хубава работа - „Учителят говори". Той преведе Бо Ин Ра, защото е окултист. ВК: Да, но Учителят казва за Бо Ин Ра, че е окултист на Черната ложа, обърнат с главата надолу. Нещо друго спомняш ли си за Жорж Радев? ПГ: Ние знаем, че той е най-интелигентният човек от нашите братя. Той свиреше на виолончело, знаеше езици и беше превел „Закони". Написа книгата „Учителят говори" и още много други изречения от Словото на Учителя вадеше.

Беше много слаб, извънредно слаб, просто кости в една кожа. Веднъж при чешмичката на 7-те езера на Рила стоплихме една тенекия вода, да се окъпе, щото той не можеше да я повдигне, нямаше сили. Тогава язовир „Бели Искър" не беше построен при Мусала. Те минаваха направо, сестрите му носеха раницата, защото Жорж е слаб, не може да си носи дори и раницата. Веднъж направо от Мусала слязоха долу и по една пътека излязоха на „Рибните езера", като сестрите го водеха, защото беше много слаб. Те му носеха и ризи за преобличане, храна и всичко, което планината изисква. Решили, че трябва Жорж да се изкъпе и му стоплили една тенекия с вода при чешмичката, а пък Минко Тотев, съпругът на Станка и Иван каруцарят му прислужват. Жорж се съблякъл съвсем гол и чака Минко да му донесе затоплената вода от чешмичката. А пък Минко никога не се забързва. Той е много бавен. Изобщо, каквото ще да стане, той не бърза никога.

С Минко ние преминахме цялата Стара планина, като започнахме от Курило, зад Курило първата спирка, и оттам като тръгнахме по билото на Стара планина, че стигнахме чак на Гьозикен. В Сливен, като ме видяха колегите ми там, гимназиалните учители...

Имаше един, който беше директор в Годеч (аз бях в Годеч учител, че се познаваме), той като ме видя, каза: „Пеньо, не те пущам по никой начин, ще ми останеш тук на гости." И ходихме на Тунджа да се къпем. А там, на Тунджа, имаше кабриолети и Минко се пазари с едного да се качи, а пък после каза: „Няма да се кача аз, пеша ще отида." И файтонджията се разяри и тича да го бие, но аз хванах файтонджията и рекох: „Той ми е другар, по никой начин няма да го биеш." На Минко му се бяха видели много парите. Иначе съм прекарал много добре. Той все е яваш, така, бавен. Той ни заведе чак при сестра си в Бургас и там се разделихме вече. Дотам бяхме все заедно. Той остана при сестра си на гости, пък аз се качих на парахода и отидох във Варна. Във Варна като отидох, там Стойна, една наша сестра, ме заведе на Аладжа манастир, за да го разгледам.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...