Jump to content

89. КАК СЕ ПОСТРОЯВА КЪЩА


Recommended Posts

89. КАК СЕ ПОСТРОЯВА КЪЩА

Започнах да си правя къща в София и си закупих място. Всъщност го закупи една сестра, която аз приех и тя при мен се помина и я погребахме - Елена Хаджи Григорова се казваше. Родена в град Воден, Македония, завършила българска гимназия в гр. Солун. Нейната братовчедка се оженила за един Янко Янков и така чрез тях е дошла в България, Тук става учителка. Тя беше жител на София.

И реших да си построя къща. Дойдоха двама наши братя и ми изкопаха мазето на къщата. Започнах да строя. Докарахме тухли, фабриката „Миланов" беше близо и т. н. Но парите не достигат. И аз отивам при Учителя и викам: „Учителю, не ми стигат парите за строежа на къщата. Можете ли да ми услужите с братски пари?" А Учителят каза: „С братски пари на когото съм дал, не е харосал с тях, не е прокопсал. Затуй ти поискай от братята и сестрите и ще ти се нареди, ще ти дадат, но недей иска от братските - да не бутаме братските пари. Имаме пари, обаче, на когото сме услужили, не е прокопсал." И действително така стана, че отидох в дома на генерал Стоянова - генерал Стоянов беше царски съветник, а слугинята Донка беше от моето родно село и от нея поисках 7000 лв. Тя веднага отиде, изтегли от пощата и ми даде 7000 лв. Обърнах се към Минко, който беше учител. Рекох: „Минко, абе не ми стигат пак" - и той изтегли 7000 лв. А пък ми работеха едни габровчани, те казаха така: „Слушай, всяка събота, каквото изработим през седмицата, ще ни се плаща, защото напускаме." - „Абе, рекох, ще ви платя наведнъж." - „Не каквото изработим тази седмица, ще ни платиш." И действително, каквото изработеха, аз им плащах в събота. Обаче дойде краят вече. Не ми достигат 1000 лв. и рекох: „Абе, нямам сега пари, бе." Аз писах чак в Годеч, на книжаря, от когото съм пазарувал, като бях учител, и човекът изтеглил веднага от банката и ми даде 2000 лв. Обаче пак не ми стигаха и дойдох до много фатално положение. А пък майсторите не отстъпват по никой начин да им се плати впоследствие, вече ще ме бият. Много хубаво работят габровците. И сестрата Янкова, наша сестра, много добра, тя е родом от Македония, беше братовчедка на Елена Григорова, тя каза: „Аз съм приготвила парите за събора през август. Ще ти ги дам." А пък един от работниците ме обичаше много, Васил се казваше, габровчанин, той ме защищаваше и казваше на другарите си: „Дайте да го почакаме, нали виждате, той е учител. Малко по малко ще ни плати." И съгласиха се. Янкова отиде и ми донесе 1000 лева, дето ги била приготвила за събора. И така аз събрах пари и на Васил, който ме защищаваше, отидох и купих една хубава риза, И му я дадох. Казах му: „Ти си човечен, пък другите искат да ме бият."

И така аз построих къщата. После се разплатих на всички. Ама Учителят такъв съвет ми даде. „Поискай, каза, от братята и от сестрите, те ще ти услужат, а ти като спечелиш, ще им ги върнеш." И така направих аз и ето, къщата се построи. В нея после живях.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...