Jump to content

89. КАК СЕ ПОСТРОЯВА КЪЩА


Dela

Recommended Posts

89. КАК СЕ ПОСТРОЯВА КЪЩА

Започнах да си правя къща в София и си закупих място. Всъщност го закупи една сестра, която аз приех и тя при мен се помина и я погребахме - Елена Хаджи Григорова се казваше. Родена в град Воден, Македония, завършила българска гимназия в гр. Солун. Нейната братовчедка се оженила за един Янко Янков и така чрез тях е дошла в България, Тук става учителка. Тя беше жител на София.

И реших да си построя къща. Дойдоха двама наши братя и ми изкопаха мазето на къщата. Започнах да строя. Докарахме тухли, фабриката „Миланов" беше близо и т. н. Но парите не достигат. И аз отивам при Учителя и викам: „Учителю, не ми стигат парите за строежа на къщата. Можете ли да ми услужите с братски пари?" А Учителят каза: „С братски пари на когото съм дал, не е харосал с тях, не е прокопсал. Затуй ти поискай от братята и сестрите и ще ти се нареди, ще ти дадат, но недей иска от братските - да не бутаме братските пари. Имаме пари, обаче, на когото сме услужили, не е прокопсал." И действително така стана, че отидох в дома на генерал Стоянова - генерал Стоянов беше царски съветник, а слугинята Донка беше от моето родно село и от нея поисках 7000 лв. Тя веднага отиде, изтегли от пощата и ми даде 7000 лв. Обърнах се към Минко, който беше учител. Рекох: „Минко, абе не ми стигат пак" - и той изтегли 7000 лв. А пък ми работеха едни габровчани, те казаха така: „Слушай, всяка събота, каквото изработим през седмицата, ще ни се плаща, защото напускаме." - „Абе, рекох, ще ви платя наведнъж." - „Не каквото изработим тази седмица, ще ни платиш." И действително, каквото изработеха, аз им плащах в събота. Обаче дойде краят вече. Не ми достигат 1000 лв. и рекох: „Абе, нямам сега пари, бе." Аз писах чак в Годеч, на книжаря, от когото съм пазарувал, като бях учител, и човекът изтеглил веднага от банката и ми даде 2000 лв. Обаче пак не ми стигаха и дойдох до много фатално положение. А пък майсторите не отстъпват по никой начин да им се плати впоследствие, вече ще ме бият. Много хубаво работят габровците. И сестрата Янкова, наша сестра, много добра, тя е родом от Македония, беше братовчедка на Елена Григорова, тя каза: „Аз съм приготвила парите за събора през август. Ще ти ги дам." А пък един от работниците ме обичаше много, Васил се казваше, габровчанин, той ме защищаваше и казваше на другарите си: „Дайте да го почакаме, нали виждате, той е учител. Малко по малко ще ни плати." И съгласиха се. Янкова отиде и ми донесе 1000 лева, дето ги била приготвила за събора. И така аз събрах пари и на Васил, който ме защищаваше, отидох и купих една хубава риза, И му я дадох. Казах му: „Ти си човечен, пък другите искат да ме бият."

И така аз построих къщата. После се разплатих на всички. Ама Учителят такъв съвет ми даде. „Поискай, каза, от братята и от сестрите, те ще ти услужат, а ти като спечелиш, ще им ги върнеш." И така направих аз и ето, къщата се построи. В нея после живях.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...