Jump to content

92. КОЙ ПОСРЕЩА ЧАЙНИЦИТЕ


Dela

Recommended Posts

92. КОЙ ПОСРЕЩА ЧАЙНИЦИТЕ

И така аз отидох в село Мърчаево. Хора, които не знаят какво нещо е училище, неграмотни. Отидат в Годеч и идват да ме молят и казват: г-н Ганев, лъжат ни бакалите долу, в Годеч. Защото никакво дюкянче няма там, където се преместих при Елена. Значи, те искат да им отворят курс, защото бакалите ги лъжат. И идеха сами и се напълняше стаята с мъже и жени у Мърчаево. Това е в 1930/31 г, 1932/1933 г.

Едно време ние ходехме всеки четвъртък на бивака с Учителя, придружаван от пенсионери, стари хора, които не са ангажирани в работа. Носехме си чайници. И като се свърши, пак си ги връщахме. Тези чайници бяха големи, от по 25 литра единият. Два чайника бяхме направили. Единия го носеше Цеко, а другия - друг някой брат, който е здрав. Носехме ги на гърба си. Чайниците имаха вътре огън, да се затоплят, имаха също и малки кранове и който искаше, си наливаше да пие вода. Учителят не даваше да пием студена вода. Така, като вървяхме, който искаше, си наточваше по малко вода, както чайникът беше на гърба на брата, И така отивахме и на връщане ги отнасяхме пак в София.

Един път, като си тръгваме вече, Учителят излезе там, където е „Бай Кръстю", дето сега въздушната линия ходи. И минава един офицер с такси, от горе слиза на надолу и си отива в града. Учителят вдигна ръка и офицерът спря леката кола и Учителят му каза: „Можеш ли да вземеш тия два големи чайника и да ги занесеш на Изгрева?" Казва: „Мога. Ами има ли там кой да ме посрещне?" „Има" - отговори Учителят. И Учителят тури чайниците на таксито и си тръгна пеша, а пък офицерът пусна леката кола и отиде на Изгрева. И там го посреща г-н Дънов. И офицерът се чуди: „Той ми ги даде горе, аз с леката кола тръгнах, а Той ме посрещна долу. Как си отиде Той, как можа да се прехвърли? Това е чудо на чудесата!" Учителят го разправя това, че офицерът се чуди как става това. Той се движел с лека кола, Учителят вървял пеш, а го посрещнал на Изгрева. Аз също се чудя как е станало това. Значи Той умее да си разлага тялото и да се движи през пространството и така го е преварил.

ВК: Казваха ми за тия чайници, че като вървели приятелите, чайниците издавали един звук: „фиу, фиу" и се вдигала пара. ПГ: Да, да.

ВК: Те бяха като самовари, така ли? ПГ: Да. Цеко Матов носеше единия, а другия - друг някой брат. Всякога Цеко носеше.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...