IV. ИВАН ТРИЧКОВ (1892-1954 г.)

[Ани]

IV. ИВАН ТРИЧКОВ (1892-1954 г.)

Иван Тричков не е завършил Художествената академия. Самоук, но талантлив, той става член на Дружеството на независимите художници (основано 1920 г.) Предимно пейзажист, той организира самостоятелни изложби или участвува в Общите художествени изложби, организирани от Държавната художествена галерия.

Участвува в:

 

I-та Обща изложба на българските художници (септември 1930 г.) в салоните на Държавната художествена галерия с няколко акварела, в които най- силно привлича вниманието „Рилско езеро".

 

5-та Обща художествена изложба (1932 г.)

 

II-та Обща художествена изложба, където участвува с картината „Циркуса на Еди-гьол, Рила" в салона на Дружеството на независимите художници.

 

12-та Обща художествена изложба (1939 г.)

 

Участвува в изложба (1943 г.), за която кратък преглед на картините и художника прави Боян Боев в сп. „Житно зърно", год. XVII (1943), бр. 9, с. 286-287:

„Иван Тричков е майстор на светлината, въздуха и простора. Този път той излага 57 картини от Белоградчик, Врачанския Балкан и Рила. Онзи, който съзерцава картините му, се изпълва с жизнерадост, с надежда, с вяра в това, което животът носи. Ако скръбният посети изложбата му, ще се обнадежди. При съзерцание на картините му, като че ли човек влиза в друг един свят. Природата в картините на Тричков става храм, в който човек чувствува присъствието на Бога, на Великото и Неизразимото. При съзерцанието на неговите картини човек чувствува, че зад материалните форми в природата стои Разумното, Духовното начало, което твори и гради. При картините на Тричков природата става за нас олтар, гдето трябва да се свещенодействува, гдето трябва да се мълчи, гдето човек може да говори само шепнешком и гдето човек трябва да се моли!

Формите, представени в картините на Тричков, като че ли са души, които излагат пред нас своя вътрешен свят.

Например, картината „Белоградчишки скали", позлатени от слънчевите лъчи, изразява слънчевото състояние на душата, когато тя на всичко гледа с усмивка, радост, и вяра. Картината „Вечер край Белоградчишките скали" представя планини в по-тъмни краски. Тук като че ли душата се отдръпва от външното и прекарва самовдълбочаване в себе си.

Картината „Врачански Балкан" представя град Враца и над него мощен планински масив. Като че ли тази картина ни говори следното: Над обикновеното и делничното в живота се намира една вечна, висша Същина на всемира.

Картината „Долината Туювка" представя радостна, засмяна, пъстра долина с цветя, а над нея високи планински върхове, позлатени от изгряващото слънце. Тая картина като че ли ни говори на свой език: Много човешки души живеят в долината, а във висините живеят пробудените, просветлените, съвършените.

Картината „Простори" представя двата живота, които живее човек: един обикновен и друг необикновен. Зелената полянка долу представя обикновения живот на човека, а непристъпните върхове представят необикновения живот на човешкия дух - в чистота, светост и радост."

Ефросина А. Ангелова-Пенкова