Jump to content
valiamaria

11. ПИСМА ДО РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА (Писмо второ, бр. 3, 1.ІІ.1924 г.)

Recommended Posts

11. ПИСМА ДО РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА (Писмо второ, бр. 3, 1.ІІ.1924 г.)

(В. „Ратникна свободата”, бр. 3, 1.ІІ.1924 г., София, стр. 1)

Братя, ратникът на свободата е человек, който е обещал не пред организация и чужди, а пред себе си, че ще живее с истината. Но днес человечеството има много видове истини. Всъщност истината е една, но всеки человек е на едно различно стъпало на жизнената стълба, затова и видът на нещата е различен. Нима когато отидеш на Витоша и гледаш София, ще я видиш такава, каквато я гледаш от хълма при Арсенала? И все пак тя е същата София, макар че се вижда като някакви странни кутийки, които не приличат на къщите, както ги знаем, и при това са такива малки, че би се събрала цялата столица сякаш в една носна кърпица. А ако се вдигнеш нагоре, някъде във висенето, и погледнеш същата София, тя ще се представи пред твоя взор като една малка точка. И вътре в тая точка хората пак ще си пъплят, мислят и суетят - и няма да престанат нито една секунда да живеят от това, че ний ги не виждаме. И ето, ний всички говорим за истината и всеки я вижда на разни места и я изразява по разни начини - според височината, на която е достигнал. Има ли смисъл да се препираме или караме, ако не виждаме еднакво нещата? Качи се на стъпалото, на което стои брат ти - и ти, ако нямаш някои цветни очила, ще видиш същото, както и той. Нещата в света, в тяхната същност ги не знаем, но познаваме само съотношенията им едно към друго. Хляба, дрехите, удоволствието ний ги сравняваме с нещо, което сме приели за мярка - с цената на труда, златото или парите. И според това добиваме познание за стойността на нещата. Що е истина? Може би никой не ще да отговори, защото истината не е нещо, което се говори - тя се само живее. И тия, които са я живели, ни казват дейните съотношения с другите неща в света и определят нейните отличителни очества. Познайте истината, и тя ще ви направи свободни. Значи истината носи свобода на тоя, който я е познал, и на хората около него. Истината без свобода не може, както и слънцето без светлината е немислимо. Истина е това за всекиго, за което той може драговолно да сложи живота си. По тия две качества изпитвайте себе си и истината, на която служите. Прави ли ви тя свободни? Носите ли на околните си свобода и светлина? Може ли да сложите главата си за нея? - вий сте на правия път! Спомнете си за Левски. Той познаваше истината и тя бе го освободила. И той свобода носеше на околните! Той ръшнеше навсякъде, въпреки чауши, потери, предатели и шпиони. Но той бе готов да даде и даде главата си за тая ястина. И когато веднъж му казаха селяните в едно софийско село: „Когато се :свободи България, ти навярно ще ни станеш цар?” Той отговори: „Тя и сега си има султан. Ако ще се освобождава само за цар - няма смисъл. А аз, когато се освободи тя, ще отида при други поробени наоди, да помагам.” Ето как се служи на истината - каквато и да е тя. Нейният път е труден, почти винаги минава през Голгота, но затова пък и служителите й стават безсмъртни! С братски поздрав,

Ваш Ратник

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×