Jump to content
Борислава Богданова

III. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 ГОДИНА

Recommended Posts

III. Духовна дейност в България на Учителя с Веригата от 1900 година до създаването на Школата

през 1922 година

„Не изгониха човека от Рая, че съгреши, а го изгониха за непослушание. Преди 6000 години вие сте били в Египет, където сте учили египетската мъдрост. Пратили са ви в този народ, за да го повдигнете, но понеже не сте изпълнили своята длъжност, изпортили сте се, то затова ви сформироват в тази Верига, за да изправите своите погрешки. Вие сте се проявили в непослушание." (3, с. 64 -1912г.)

След това сме били в Гърция, Рим и най-после сме дошли в България, където дълго време сме работили като преподаватели и проповедници. За съжаление непослушанието ни е съпътствало, и още ни съпътства.

 

Веригата, това е една непрекъсната връзка между душите, по която постоянно тече токът на Божията Любов и в центъра на която се намира Бог. Всички братя и сестри, започнали да работят духовно и посещавали редовно молитвените събрания и срещи, Учителят ги свързва с Веригата, за да могат да си помагат и при нужда да намират в центъра и Бога. Братята и сестрите отправят непрестанно хубави мисли и молитви, като изреждат поименно всички, които работят във Веригата и ги нареждат мислено в кръг, в центъра, на който поставят Учителя. Когато мислите и молитвите са хармонични, се получава голяма духовна сила, която лекува някои болни и отваря пътя за духовното развитие на българския народ. Всеки участник във Веригата е една халка в общата връзка, която никога не трябва да се къса.Така свързани, те изпълняват своите индивидуални или общи задачи в братския живот. Често задачите са давани мислено - по интуиция и вътрешно вдъхновение, което помага да се развие светлината и будността на съзнанието. Работата на Веригата е напълно секретна и нищо не се протоколира и изнася навън. Във всеки град и някои села има групи, които работят във Веригата под ръководството на Учителя. Така бавно, в цяла България, се изграждат огнища на нов разумен живот.*

 

По-късноУчителят създава ТЪЙ наречената „Синархична верига", в която влизат само ръководителите на отделните братства, десет на брой: 1. Илия Зурков, 2. Деньо Цанев, 3. Георги Куртев, 4. Димитър Добрев, 5. Панайот Ковачев, 6. Никола Ватев, 7. Петко Епитропов, 8. Драган Попов, 9. Тодор Стоименов, 10. Илия Стойчев.

 

Тази върховна Верига изпълнява спецално определени наряди в даден ден и час. *** Отправят своите молитви към невидимия свят, за да привлекат Божиите блага, определени за България. Погледнато от духовния свят в момента, определен за работа от Учителя, по цяла България се явяват светлинки, които служат за ориентиране на душите, които трябва да се прераждат на Земята, за да могат да намерят Учителя и Школата му. Тази Верига е в постоянна връзка със съществата от духовния свят. които работят непрекъснато чрез нея. Нейната работа продължава до заминаването на Учителя от физическото поле. Тя си остана напълно секретна за нас.

 

На 16 август 1907 г. Учителят оформя Веригата и дава насока на учениците как да работят правилно в нея.***

На 17 август дава една важна молитва, наречена „Частна молитва към Бога".

На 19 август 1907 г. дава молитвата „Хвалата", която да се чете ежедневно от Веригата.

На 16 август 1909 г. Учителят дава трите закона на Веригата.

На 17 август 1909 г., чете свидетелствата на Веригата и припомня Божието обещание, дадено през 1899 г.

На 16 август 1910 г. Учителят дава «Молитвата на Духа». Той раздава картината на Пентаграма на всички членове на Веригата, за да работят с нея и върху нея. По-късно за картината на Пентаграма, приятелите са дали по една жълтица.

 

Първите години Веригата развива усилена дейност. Събират се вечерно време около една елипсовидна маса и провеждат сеанси под ръководството на доктор Миркович и Пеньо Киров в присъствието на Петър Дънов, който е седял в средата на масата. Викат различни духове, за да им кажат някои интересуващи ги неща и придобият точно знание за миналото. Душа и тяло на тия събрания е господин Дънов, който с присъствието си насочва и респектира дейността на Веригата. Той дава формули, задачи и начини за работа за постигане на духовно сближаване с невидимите същества. Всички във Веригата са сензитивни и чуствуват осезателно силните вибрации на Петър Дънов. Но съмнението, това основно качество на Сатурн, присъщо на българите, дълго време съпътства нашите първи приятели. При едно вечерно събрание, около масата му задават въпроса кой е ТОЙ, Тогава господин Дънов, както са го наричали до 1915 г. им казва: „Заключете врата и проверете дали е заключена". Те заключват вратата и проверяват. След малко той изчезва от стола, на който седи, и гласът му се чува в коридора зад споменатата заключена врата. Казва им пак да проверят дали е заключена вратата. Те проверяват и след няколко минути Той се явява пак на стола, на който е бил. Казва им: „Проверете пак дали е заключена вратата." Те проверяват и виждат, че вратата е заключена. Тогава господин Дънов им казва: „Аз съм този, който може да минава през заключени врати.»****

 

Във Веригата от 1900 година се включва и Мари я Казакова , учителка и голям медиум, която от 1904 г. започва редовно да посещава организираните от Учителя срещи във Варна, На млади години Мария Казакова изживява неприятности в отношенията и любовта; мъжът й почива и разбира, че обикновеният живот на хората е пустота, в който жената става робиня - царица на кухнята и грижите за семейството. Решава да живее един чист, разумен живот. Нейният буден дух за знания я отвежда в Русия, където тя следва и завършва литература. Тамошният чувствен живот я кара да се вглъби дълбоко в себе си и да медитира. Така развива силна интуиция, с която познава хората, с които има досег. Затова е страняла от много привидни нейни «приятели». Завръща се в България и става учителка, обича много децата и се учи от тях на честност, искреност и невинност. Нейната интуиция я завежда при Учителя Петър Дънов и започва с Него усилена кореспонденция. От Него тя научава много неща по интересуващи я въпроси, и чувства неговото осезателно влияние в писмата Му. Тя го познава и при трудни положения често отправя телепатично своите молби към Него и получава отговор. До своето заминаване на 25 ноември 1908 г. тя има богата лична коренспонденция с Учителя, чрез която успява да се доближи до вътрешната същина на този мощен дух.

 

При едно събиране на Търновския спиритически кръжок на 20 октомври 1904 г. Мария Казакова получава следното послание от Божия дух за работата и мисията на Петър Дънов в България:

„Духът ми да пребъдва във вас. Той е велик помощник. Аз съм с вас. Силата на слабите. Вашият Учител е мой посланик. Петър Константинов Дънов служи за пример на всички ви. То.й носи моя мир. Вие всички ще видите Неговата голяма сила. Той е, който усмирява всички. Неговият дух стои над серафимите. Той е лъчът на моя Дух. Той е кротък и смирен. Хвалете Бога за него. Всички малки и големи ще разберат неговата мисия. Той ще раздвижи България духовно. Той мълчи, а мълчанието е велико дело. Ако Петър Дънов беше говорил, всичко досега щеше да мине като бурен облак и вие нямаше да разберете защо съм го изпратил. Всичко става по известен Божествен план. Той е оръжие Божие. Един от седемте велики духове Божии. Прочетете Откровението на Йоана, глава 4. стих 5 („ И от престола изхождаха светкавиц и и гърмежи и гласове . Имаше и седем светила огнени , които горяха пред престола , които са седемте духове Божий" ) и глава 5-та, стих 7, (« И дойде и взе книгата из десницата на седящият на престола») и вие ще разберете това, което ви говоря. Петър Дънов има съобщение с мене и вижда Божия престол, понеже, както казах, е един от моите велики духове. Когато Петър Дънов завърши мисията си към българския народ, Аз ще го повикам при себе си." Това е Светлият лъч, Духът на Истината, който взима книгата, разпечатва 7-те печата и донася Божието Слово на Земята.

В 1906 г. при един разговор с приятелите от Веригата преди събора, един брат го пита: „Господин Дънов какво е вашето мнение за проявите на духовете в сеансите?" Тогава Учителят променя външния си вид, става много сериозен и казва строго: „Тука няма никакъв господин Дънов, той отдавна си замина. Тук е Духът на Истината, който ви говори.» Действително младежкото хилаво тяло на Петър след вселяването на Божия Дух в него през 1897 г. изцяло се променя - става стройно, здраво, подвижно и много красиво, не се засяга от никакви болести. От този момент Той лекува и помага на много болни.

На събирането на Веригата във Варна на 14 август 1906 г. по желание на присъстващите, се явява заминалият си доктор Миркович и говори чрезУчителя. Някой пита доктора дали се е явил на медиумите в Сливен и Търново..»***** Когато той отговаря, че не е посещавал тамошните медиуми, сеансът се прекратява и тогава става спречкване между приятелите. Един от тях казва: „Има думата господин Дънов", който по време на разправията мълчи. Изведнъж лицето Му се изменя, светва и Той строг о казва: „Тук няма никакъв Дънов. Аз съм Господ, който се проявява чрез неговата душа. Вие забравяте, че мястото, където се намирате, е свято. Засрамете се." Всички изтръпват на местата си и спорът престава веднага.

През този период Петър Дънов обикаля България и прави френологически изследвания на българите. .»******

Той посещава всеки град, село и паланка, от единия до другия край на България. И най-лошите кучета не го лаят, а стопаните се чудят какъв е този човек. За тези посещения по домовете на българите в разговор Учителят казва: „Първо, аз обработвах характера на българина. Второ, подготвях домовете и родителите, където ще се родят бъдещите ми ученици."

Тази негова дейност продължава до Балканската война през 1912 г. Според Учителят Господ е решил да издигне българския народ като един от неговите първи служители. Необхватна и многостранна е дейността на Учителя в България и цялата Земя. Тя не може да се проучи и опише. Много от случаите с учениците са външно наглед обикновени взаимоотношения, но те пробуждат душите им за нов живот.

 

Учителят казва в „Призвание към народа ми":.» *******

„Ето, втори път ида, откат сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте на глед, как живеете и Духът ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте вие, вие над които пожертвувах всичко придобито: живот, слава и чест сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов, Пред лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир с ближните си. Този ден, който иде, да ви се открия в моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не ден на скръб. Ден, посветен Богу моему. Аз съм Елохил, Ангел на завета Господен." (1, с. 13)

За всички Петър Дънов е един учен човек. Дълго време той работи върху умовете на първите си ученици, за да им отвори сетивата и да отстрани от тяхното съзнание основния им дефект - съмнението. Бог оставя всеки ученик сам да се справи с този труден въпрос, стоящ пред душата му - съмнението. Почти на всички събори задават на Учителя въпроса: Кой е Той? Отговаря им: „Този, който се съмнява е сляп. В моята душ а досега не се е повдигало съмнение за нещата. За мен не съществува никакво противоречие в света. Аз не ви срещам за първи път, и вярата, обаче, е за децата.» (3, с. 123 -1914 г.)

«Аз не искам да знаете кой съм. Аз не искам да бъда известен, защото, ако искам да стана известен, ще отворя очите на двама слепи и те ще разправят кой съм. Добре. Да ви явя кой съм. Но ако се повдигне едно гонение, колко души от вас ще изтърпите? Затова аз не искам да ви турям на плъзгава почва. Аз избягвам това, познавам душата на българския народ и не искам да му създавам карма. Исус Христос се изяви на еврейския народ, но те не го приеха и си навлякоха карма. Сегашните мъчнотии, които ми създавате са цвете, защото в миналото са били по- големи.» (3, с. 31 -1909 г.)

«Когато се занимавате с Мен не е важно кой съм и какъв съм. По този въпрос ще се разговаряме, когато се видим на небето. Можеш ли да познаеш един водолаз в костюма му? Но вие сега, не че не ме познавате, познавате ме, но сте забравили. Вашата душа отлично ме познава. Ще си спомните, бъдещето е напред.» (3, с. 137 - 1914 г.)

«Когато ви говоря аз, в мен не трябва да разбирате един човек, който е със слабости и има своите дребнавости, а трябва да имате предвид, че Господ е, който ви говори и Който иска вашето повдигане... Тия неща, които сега ви се дават, в хиляди години веднаж се дават, и затова трябва да ги пазите." (3, с. 6 -1910г.) Господ беше между нас, с нас и смирено работеше за пробуждане на съзнанието ни и приготвяше условията за идването на новия живот на Земята, въздигането на Шестат а подраса на петата раса в славянството и идването на Шестат а раса. В Евангелието на Йоанна XV глава 15, стих 26 се казва: „А когато дойде Утешителят, когото аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, който от Отца изходи, той ще свидетелства за мен.»

От 1900 до 1910 г. участниците от Веригата провеждат редовни срещи всяка година през месец август. На тези срещи всеки получава специална покана лично от Учителя. На тях не се допускат никакви чужди хора.********

Всичко се върши в пълна тайна, като нищо не се е записвало в протоколи и не се изнася навън. Този начин на работа укрепва духовно Веригата и се усилва токът на любовта, който протича през нея.

В едно психическо упражнение, дадено на Веригата и изпълнявано на колене, се казва: „Така да отворим сърцата си на Господа, Който е сега между нас, да се прослави Неговото име. Амин."Тази молитва, изпълнявана от тесен кръг приятели, според думите на брат Цочо Диков , ********* се състои в следното: всички застават на колене, поставят ръцете на гърдите си и казват:

1. «Искам да се прояви онова, което е вложено в моята духовна натура. Ще направя всичко, което моето сърце може да направи.» (три пъти)

2. Ръцете от долната част на лицето се движат към хилядолистника на главата като си представяме изгряващото Слънце и казваме: „Милостиви, Святи, Благи Господи, покажи ни виделината на Твоето лице, за да изпълним Твоята воля на Земята." (три пъти)

3. Ръцете на гърдите: „Да подчини Бог всяко низше действие в нас на Духът на Истината и Духът на Истината да се всели в нас." (тр и пъти)

4. „Да се възцарят Любовта, Мъдростта и Истината на Бога във всичката своя пълнота в моята душа." (три пъти)

5. Ръцете на сърцето и разтваряне на страни, като се казва: „Така да отворим сърцата си на Господа, КОЙТО е сега между нас. Да се прослави Неговото име. Амин." (три пъти)

При постоянните бдения и молитви по време на срещите в Горницата и олтара, Учителят се открива на почти всички братя и сестри като Христос и Бог, но строго им забранява да споделят своите опитности, за да не дават храна на църквата и свещениците да го атакуват и злословят по негов адрес. Някои, които нарушават дискретността на Веригата, веднага са хванати от строгите закони на Природата с малка или по-голяма болест. Веригата е редовно информирана за състоянието на членовете й и всички нередности са решавани вътрешно между тях. Учителят посочва точно причината за какво се разболява някой приятел.

Петър Дънов живее много скромно и с малко средства. Често посещава София и спи в хотела на евангелистите на улица „Леге", а по-късно отива в квартирата на Тодор Стоименов, който работи като чиновник в дружество „Сингер". Двамата спят заедно на единственото легло, което има в стаята му. През 1905 г. Учителят отсяда в дома на Петко Гумнеров на ул."Опълченска" N 66 и живее там до 1926 г., когато му построяват приемната на Изгрева.

На събора през 1912 г. Учителят отива по-рано през месец юни, и се настанява в закупената през 1911 г. братска къща в село Арбанаси. Два месеца усилено работи с Библията и написва книгата „Цветни лъчи на светлината".**********

Прочита я на събора и дава обяснение за употребата й. Скоро Димитъ р Голов печата книгата на луксозна хартия с кожена подвързия. Учителят я раздава, подписана от Него на всички присъстващи на събора през 1912 г.

Тогава Той казва: „Христос никога не е присъствал така, както тази година присъства. Какви ли не мъчнотии ми се създадоха преди събора, особено когато се даваха стиховете от Господнята книга, които със своите вибрации образуват лъчите, потребни за всички. Духовете се опитаха да се докоснат дори до здравето ми." (3, с. 91 -1912г.)* **********

На този събор Учителят си слага престилка, умива краката на своите първи ученици, и полива на другите да си измият ръцете, подобно на това, което Христос направи преди 2000 години.

На 15 август 1912 г., Голяма Богородица, сутринта рано му се явява Христовият Дух и го пита: „Петре, даваш ли тялото си, сърцето си, ума си и ще работиш ли за мене?" Учителят отговаря: „Слушам Господи, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на Земята." Тогава в Него се вселява да работи Христовият Дух и той става Миров Учител и започва да управлява Бялата и Черната ложа.

На 11 август 1914 г. Учителят дава „Лозинката", която трябва да се чете всеки ден от учениците.

 

Чрез съборите молитвите, събранията, кореспонденцията и личния си живот Учителят подготвя съзнанието на своите ученици 22 години, за да може през 1922 година да открие Школата на Бялото Братство за първи път на Земята, в която изнася Словото Божие, пак един слънчев цикъл от 22 години - до 1944 г.

Въпреки предупреждението на Учителя към Фердинанд, последният вкарва България в Първата световна война. Положението на фронта става критично, особено през 1917 г. Тогава Фердинанд, чрез Алекси Стоянов, адютант на царя и мъж на нашата сестра Мария Стоянова, пита Учителя какво да правят.

 

Учителят му казва, че Германия ще загуби войната и България трябва да сключи незабавно мир. Фердинанд наместо да вземе поука от добрия съвет при тежкот о положение, в което се намира в България и да благодари наУчителя, той го арестува и интернира във Варна, в хотел „Лондон". ** **********

Учителят заминава с влак за Варна като казва, че този, който го е интернирал и той ще си замине от България. В малката таванска стаичка, в която го настаняват, му изпращат и един шпионин, който да го следи постоянно. Учителят иска мангал с дървени въглища, за да се топли. Разпалва го силно и го внася в стаята. След 5 минути шпионинът, поставен да го следи, започва силно да кашля и излиза навън с просълзени учи и повече не се връща да му досажда. Пушекът не оказва никакво влияние на Учителя. В хотела Учителят е доста свободен и постоянно се среща с наши приятели, които му носят храна.

Елена Казанлъклиев а е млада, пъргава и започва да прислужва на Учителя. През февруари една вечер тя запалва газената лампа в стаята и го чака. Учителят излиза навън в средата на двора и отправя погледа си към небето. Елена, която се е стремяла постоянно да го придружава застава далеч зад гърба му, за да не я вижда. Скоро той я повиква:

„Еленке, ела тук! Сега е един велик момент за живота на Земята. Рекох, пуснах болшевиките на земята."*** **********

После става Октомврийската революция и се създава СССР. Елена е омъжена за Найден и има дъщеря Лиляна. Със съпруга си има тежка карма и той я напуска. Тогава Учителят я съветвал да се разведе и започнала да се подвизава духовно. Посещава много градове и организира събрания от сестри. Тя пеела хубаво и свирила на китара. Имала дар слово и интуитивни заложби, с които помагала в разрешаване на семейните противоречия. От 1915 г. Учителят започва да й посочва кои градове да посещава. Скоро станала желана за всеки дом. За разрешаване на някои мъчни въпроси на приятелите тя прекарвала по три дни в пост и молитва. Пред нея се явявали картини, които тълкувала, и така помагала на приятелите. Имала дарба и да лекува. През 1919 г. издава книжката: „Жената като майка и нейната задача", 1920 г. книжката „Път", а през 1934 г. „Стани, събуди се, търси пътя. **** **********

Дъщерята на Елена Казанлъклиева, Лиляна се омъжва за Бончо Бочев, учител по музика и пеене в София. Елена Казанлъклиева помага много на младото семейство духовно и в практическият живот. Бочев създава хора на Софийските славейчета 1937 г., който прераства в хор" Бодра смяна " в 1946 г. -1.01.1947 г. С този хор той разнесе певческата слава на българските деца по цяла Европа. Бончо Бочев неуморно работи с гласовете на децата. Получава много награди и медали. През 1972 г. той предава диригентството на хор „Бодра смяна" на дъщеря си Лиляна Бочева. Заминава си на 22.05.1975 г. като ярка, неповторима музикална личност. Братът на Елена Казанлъклиева е убит като комунист. На събора в Търново през 1925 г. съобщават наУчителя, че има оставено в кошница дете. Той казва: „Кажете на Елена Казанлъклиева, че това е нейния брат. Ако иска може да го вземе." Тя го взима и го кръщава Кирил и започва да го отглежда. Той й създава непоносими мъчнотии и страдания. Накрая го оставя като голям - сам да се справя. Учителят отбелязва:

„На окултния ученик не е позволено да осиновява чужди деца."

Синът и Кирил оправя живота си, става мек, добър и се занимава с художество и нарисувал много картини и правил изложби.

Учителят кореспондира с нея ощ е от 1912 г. и укрепва вярата й. Тя става добър пътуващ проповедник на Словото. Посещава много градове, където е прекарвала по две-три седмици и събира готовите души за духовна работа. Търсена е била особено за пророческия дар, който имала. Казанлъклиева живя последните си дни на Изгрева. Живееше на Изгрева в задната част, в къщата на Николай Дойнов. Имаше една дървена стълба, която се клатеше, по която постоянно се качваше и слизаше Елена. Там бяха две стаи и дойде да живее един техник във втората стая. Веднага Н. Дойнов отля бетонна стълба и Елена Казанлъклиева се облекчи в ходенето. Тя беше често посещавана от нашите приятели, изпаднали в беда. Баща ми беше уволнен от „Транспроект" и ходеше повече от една година при нея. Тя му предсказа, че след още една година ще се върне да работи на същото място. И това се сбъдна. През 1956 г. тя напусна този свят.

Сестра Елена Казанлъклиева е дала братските песни: „Поздрав на Учителя"

- мелодия и текст, „Небето се отваря" - текста, „Дързост в Христа" - мелодия и текст. Тя е имала и много други песни, които не са отпечатани.

На 3 март 1918 г. почива моята баба Величка Кънчева Стойчева. Дядо ми Кънчо (Костадин Стойчев, съкратено го наричат Кънчо) отива във Варна да съобщи на Учителя. Като наближава хотела, той вижда, че Учителят слиза бързо по стълбите и го посреща с думите: „Величка я грабнаха тъмните сили. Използваха момента, че аз съм тук." След известно време по повод нейното заминаване Учителят дава песента „Щ е се развеселя".***** **********

Учителят към стиховете от Библията добавя и стиха: „като девица, преизбрана от другарките си", защото баба ми Величка Стойчева е била девица. Този въпрос ми постави Станка Желева и тук й отговарям.

През 1920 г. Учителят заедно с ръководителите на братствата прави екскурзия до Саран Бей - Септември. Излизат сред цъфналите жита, където той дава песента „Излязъл е сеяч да сее". Текстът е написан от Стоян Русев - Дядо Благо.****** **********

Групата сяда сред голяма хубава поляна, където Учителят изнася беседа. След това се провежда разговор с много въпроси. Един от ръководителите пита:

„Какво ще стане с България сега, след като свърши войната?" Учителят оглежда ръководителите и казва, че ще им съобщи всичките събития, които ще станат в България и света до края на века, но при условие, че дадат клетва и ще запазят в тайна това, което ще им се съобщи. Ако някой издаде нещо от предсказанието, според строгите закони на Природата ще пострада тежко. Един от присъстващите ръководители, Илия Зурков казва: „Аз не мога да дам клетва, защото съм се заклел пред франкмасоните, към които принадлежа и съм длъжен всичко, което науча в живота си да го кажа на моята ложа." Учителят си взема куфарчето и си тръгва, без да им съобщ и нещо. По-късно Учителят казва на почти всички членове на Синархичната верига онова, което предстои на човечеството и на България.

За влизането в Синархичната верига и във вътрешната Школа на Учителя, има три строги правила:

1. Абсолютно послушание;

2. Абсолютна точност;

3. Абсолютна дискретност.

Много пъти невидимият свят поставя ученика на изпит и ако го издържи се удостоява да влезе в Школата, за която е подготвен.

*Виж « Изгревът» том II стр. 9-44.

 

**Виж « Изгревът» том VI снимкиN6 и N7.

 

*** Виж « Изгревът» том XI стр. 710-790; том XII стр. 4-240. Наряди на Синархическата верига.

 

****Виж« Изгревът» том І стр. 80-83.

 

***** Виж « Изгревът» том XI стр. 404-405.

 

******Виж« Изгревът» том II стр. 225-227,228-229

 

******* Виж « Изгревът» том IV стр. 3-47.

********Виж « Изгревът» том XI стр. 710-747.

 

********* Виж « Изгревът» том III стр. 118-120; том VII стр. 376-380; том XVII стр. 666-667.

**********Виж « Изгревът» том II стр. 219.

* **********Виж« Изгревът» том XI стр. 511.

 

** ********** Виж « Изгревът» том! стр. 441-443.

*** ********** Виж « Изгревът» том I стр.333-334.

**** **********Виж « Изгревът» том VII стр.54-64; том XVII стр. 531-600; том XXI стр. 861-881.

 

***** ********** Виж « Изгревът» том VII стр.465-468; том XXI стр.500-574.

****** **********Виж« Изгревът» том III стр.36-39; TOMV стр. 539-540; том IX стр. 169-170, 408-410.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×