Jump to content
Борислава Богданова

IV.СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922г. ДО 1944г.

Recommended Posts

IV. Създаване и развитие на Школата на Бялото

Братство в България от 1922 г. до 1944 г.

На 16 юли 1922 г. в Чамкория, в 15 часа, при връщане на братска група от една хубава екскурзия със 104 души до връх Мусала в Петър Дънов се вселява Господния т Дух на Силите и той става Космичен Учител на цялата Вселена. Той обединява и хармонира Космоса с мировата любов и космичната обич. Космичният Учител съдържа в себе си троицата Отец, Син и Дух.*
В свое изказване на Изгрева, Учителят казва:
„Преди 2000 години беше Синът, а сега е Отец."
Бог беше между нас, живееше с нас, виждаше всичко, ръководеше и коригираше нашия живот. Жалко за тези души, които не го познаха и разбраха и още не го познават, и разбират.**
На 24 февруари 1924 г., петък, с беседата „Двата пътя" от Младежкия окултен клас (МОК), държана от 18,30 до 19 часа и беседата „Трите живота" от Общия окултен клас (ООК), държана от 19 до 21 ч., Учителят открива за пръв път на Земята Школа на Бялото Братство в България. Той дава строги правила и закони, по които тази Школа да се ръководи.
Учителят казва: „Сега се отваря този широк път да влезете и да учите тази велика наука на Бялото Братство. Туй, което се говори и пише за окултната наука досега, то е още далече. То е от Черното братство, от черната магия, то не е наука, то е помия, ако искате да знаете. И ако вие не вярвате в най - благородната философия, в най-благородните вярвания на хората, приложете ги на опит. В продължение на 20 години от живота си ще видите какви ще бъдат техните резултати. В дъното на всяка една философска система в сегашния свят се крие един червей. Те са неща хубави, но в дъното им се крие един червей, който е развалил плода и ще го изяде. Ти ще работиш 20, 30, 40 години, и когато плодът узрее, мислиш, че е хубав, но ще видиш, че червей изял семката и плодът опорочен." (50; с. 265) В разговор за окултизма Учителят казва:
„Аз не давам нито един косъм от брадата си за западния окултизъм". Учителят донесе една нова наука на Земята, коренно различна от
тогавашната, за основа на която е поставена Любовта.
Тази голяма икономическа криза, която разтърсва Европа и България, не може да се разреши по старите методи, а само с Любовта, носител на която е славянството. Това иска Бог и чрез Словото на Учителя в школата да пробуди съзнанието ни и да ни покаже пътя към великия живот на мир и братство.
„Във всеки човек е заложен стремеж да бъде добър и да се подмлади. Затова се създава Божествената Школа, за да научи хората как да живеят и как да използват живота" (64)
„Следователно Бялото братство сега отваря своята Школа и като влезете в нея ще се запознаете с методите, прийомите и законите, които управляват природата, тогава ще имате ясна представа какво нещо е великата природа, в която сега живеем." (50. с . 265)
„Но вие влизате в Школата, В тази Школа се влиза да се учи. И тогава през годината ще ви се дадат големи задачи и малки задачи, големи изпити и малки изпити. Не такива изпити, каквито сте имали досега." (50, с. 264) Учителят разделя Школата на два класа: Специален и Общ клас и Неделни беседи.
„В Специалния клас, ще влязат, при сегашните условия, само онези, които не саженени. Това едно от условията. В Общия клас влизат женени и неженени."
(
50, с. 204
)
 
„Специалните класове аз ги наричам класове на чистота. Всеки, който може да се подчини на правилата, може да влезе." (50, с. 207)
„Вдовиците да влязат, но да са девствени. Женени също може, но които живеят чист живот." (50, с. 212) Бог иска от нас да отправим всичките енергии към свръхсъзнанието и да му служим всеотдайно, с радост и любов. Когато енергията се отправя към органите за продължаване на рода. за работа с Бога почти не остава енергия. Ние трябва да служим на Бога с всичките си сили.
„Продължението на рода, това е проява на външната любов, присъща на животните, които даже и не подозират, че има вътрешна любов - ангелска любов. Животните и хората, които използват тази любов, спират развитието си." (64)
Много от приятелите казват на Учителя, че това е трудна работа. Той отговаря:
„Който може. Чакайте да ви кажа - тогава ще има само неженени ученици. Учението на Бялото Братство е това. Сега, ако няма такива ученици в бъдеще ще има. Ще се положат правила, който може, а който не може, то е друг въпрос... От осем хиляди години никой от вас не е бил женен, вие сте роби на женитбата и нищо повече. Женили сте се в робство, раждали сте се в робство!.. Вас ви женят духовете, вие сами не се жените." (50, с. 302)
„Правилото на Бялото Братство е: Ако ти се ожениш за някоя жен а и се начумериш един път само и я изгълчиш, бракът е опорочен, опозорен. То не е брак - свършва се вече." (50, с. 301)
Учителя се обръща към кандидатите за ученици в Школата и казва: „Тия възгледи трябва да ви бъдат ясни на вас, като ученици. Като на ученици, казвам, който не е ученик, може да разрешава този въпрос както иска, но за ученика този въпрос е разрешен, той нито се жени, нито за мъж отива."
(
50, с.201
)
В събора се обаждат някои приятели, че никой не може да изпълни този труден закон и няма да има ученици в Специалния клас. Учителят им отговаря: „И вие съжалявате, че няма да имам нито един ученик, тъй мислите. Много се лъжете. Аз ви казвам, че имам достатъчно ученици, и ако искате, мога да ви ги доведа. Имам ученици. Имам още една Школа, специална Школа, която вие не сте виждали още. На тях, когато говоря, другояче говоря, вие сте от общата Школа. Между вас няма ученици, а между тях всички са ученици. Сега онези от вас, които се готвят за Специалния клас, трябва да знаят правилата на Специалния клас, или аз казвам: Който иска да влезе в Специалния клас трябва да изучава Истината. Такъв е великият закон там." (50, с. 304)
Духът на Истината дава правилата и законите и запознава хората от Бялото Братство с тях.
„Онзи, който говори истината, той е човек на Бялото Братство." (50, с. 179) Страданията са създадени от невидимия свят, за да научат хората да говорят истината.
„Кармата се е зародила в момента, когато ние сами сме се отказали да говорим Истината." (50, с. 166)
„В тази Школа има възможност един ден като говорите истината, да постигнете онова, което желаете. Но се иска не желязна воля, нито гранитна, а диамантена воля. И бял цвят се изисква." (50, с. 177)
„Не, не, няма нещо по-хубаво от това, да бъде човек ученик на тази велика
Божествена Школа! (50, с. 178)
„А при сегашната воля - желязна и гранитна, ще има само насилие и прах ще се вдигаме. Сега от всинца ви искам диамантена воля и като се срещнете да казвате: Нашата воля е диамантена и нашият цвят е бял." (50, с. 183)
Така започва тесният и труден път на ученика пред лицето на Бога. Учителят обяснява каква е задачата на Школата в която се обучаваме.
„В тази Школа ви събрах, за да ви подготвя за апостоли на бъдещите векове.
 
Всички вие до един ще проповядвате идеите на Шестата раса. Тези идеи са вложени в беседите и лекциите, които ви говоря. Затова трябва да проучвате внимателно беседите и лекциите. Ще ви се дадат дарби, сили, знания и условия за работа." (64) След Първата световна война на съборите от 1919 г. Учителят изнася бисери на Словото Божие, изявени в беседите: „Мировата любов и космичната обич" -1919 г., „Новото човечество" -1920 г., „Пробуждане на колективното съзнание" -1921 г. които заедно с добре организираните събори, обръщат вниманието на обществото. Много граждани от Търново започват да посещават беседите и съборите.***
Това не остава незабелязано от Православната църква, която вижда в лицето наУчителя голям свой враг. Космичният закон на хармонията гласи, че там, където светлината е голяма, предизвиква съответно и голяма тъмнина. Ето защо Църквата се опълчва срещу Учителя и Братството. Тази борба достига своята кулминационна точка на 19 август 1922 г. Ще предам разказа на Георг и Попо в от село Горна Поляна - Елховско, стенографиран от мене и допълнен от майка ми Стефка Крумова, която е присъствала на събора.
Георги пътува 60 км пеш, за да стигне до гара Ямбол и на 17 август потегля с влак за Търново.**** Влакът бил пълен с братя и сестри, облечени с бели дрехи, които пеят песента „Братство и единство" и други братски песни. Отношението между тях са много хубави и коректни. На всяка спирка и гара се качват все нови и нови хора. Когато влакът преминава през тунелите, една сестра му предлага да свали бялото си палто, та да го запази от опушване. Той го сваля и тя го завива в една своя престилка. Преминават през 24 тунели и по тъмно пристигат в Търново. Брат Попов слиза и тръгва с приятелите, но след малко забелязва, че портфейлът му го няма. В него имало пари, колкото да може да се върне. Той се усъмнява в сестрата, която му взела палтото да го пази. Един белокос брат забелязва, че той си говори сам и е смутен, и го пита: „Братко, какво има? Загубил ли си нещо, а?" „Да", казва братът. „Загубих си портмонето." Белокосият брат с висок глас извиква: „Братя, има изгубено портмоне с пари, потърсете го." А народ много - човек до човек. „Аз бях загубен, нямах пари да се върна, но около след 5 минути се чу отдалеч глас: „Намери се!" - и портмонето от ръка на ръка дойде до мен. Като ми го предаде, братът каза: „Брат, колко пари има вътре не знам, но колкото и да са, виждаш ли този народ, това са все наши хора, които служат на Бога, на високия идеал. В никакъв случай няма да останеш без средства. Само да се обадите кесията ви ще се окаже недостатъчно голяма за да побере това, което щеше да ви се даде."
Всички отиват в палатков лагер, разположен в едно лозе от 12 декара, подарено на Братството от търновския гражданин Боковски.***** Боковски е бил тежк о болен и лекарите се отказват да го лекуват и чакат всеки момент да бие камбаната за неговото погребение. Жен а му пише на Учителя в София и иска помощта му. Той веднага пристига в Търново и отива при него. След няколко дена Боковски става - здрав и читав, а от ставния му ревматизъм и от болките в сърцето няма и помен. Той оздравява напълно и живее до 82 години. От благодарност към Учителя, който не приема никакви пари, подарява лозето си на Братството. Много хор а започват да търсят съветите на Учителя като се научават за чудното оздравяване на смятания за мъртъв Боковски. Те постоянно посещават Учителя и го занимават с многото свои мъчни житейски въпроси.
Сутринта на другия ден, група братя и сестри излизат из града и виждат разлепени афиши, на които пише, че на 19 август архимандрит Евтимий, кани Петър Дънов на диспут в читалище „Надежда". Казват това на Учителя, а полицата на братята и сестрите не се забелязва никакво смущение. Те разбират добре положението и вземат решение хората от Братството първи да влязат в салона. Вечерта, след молитвата, Учителя се обръща към братята и сестрите и ги пита: „Как желаете, преди закуска или след закуска да отидем в салона?" Всички отговарят, че искат да отидат преди закуска. „Тогава - казва Учителят - ще станете по-рано." И определя часа, когато всички да са готови за тръгване.
Идва 19 август 1922 г., събота - ден на Бога. Утрото е светло, ведро, небето чисто, без никакво облаче. Рано, в уречения час, наредени по особен начин, в редици, мълчаливи, съсредоточени в една мисъл, според указанията на Учителя, всички потеглят за сградата на читалище „Надежда".****** Пред сградата заварват да чакат много приятели, пристигнали от града. Братът ръководител отключва вратата и всички влизат в салона. Започват да пеят братски песни и очакват идването на Учителя. Точно в уречения час Учителят влиза в салона, заобиколен от шпалир на младите братя и сестри. Всичко утихва и Учителят заема мястотосизад поставената в средата на салона бяла катедра. Той поглежда приятелите и ги поканва да отстъпят първите места на свещениците и владиците, които започват да идват. Братята и сестрите веднага стават прави, а свещениците сядат на техните места. Има много официални лица с бележници в ръце, от което личи, че те са искали да направят словесна битка и нанесат унищожителен удар на Учителя. Скоро салонът се напълва. По знак на Учителя братята и сестрите изпяват песента „Братство и единство" и Учителят започва своята беседа „Новият живот". Няколко пъти беседата е прекъсвана от виковете на поповете, но веднага братята и сестрите започват да пеят „Братство и единство" и други братски песни и поповете млъкват, аУчителят продължава беседата си. Майка ми Стефка Крумова допълва: „Бил е поставен човек с пистолет на балкона на читалището да стреля срещу Учителя, но като слушал беседата, към края той отишъл при владиката, хвърлил пистолета и казал: „Срещу кого ме изпращате да стрелям? Срещу този свят човек ли? Никога." По средата на салона един едър здрав поп, тежък повече от 120 килограма, постоянно говори и вика срещу Учителя и смущава беседата. Иван Котаров, който е много силен, си казва: „Само да се добера до него и да го хвана в ръцете си." Той едва се промъква през голямата навалица, достига до свещеника, сграбчва го като агне със здравите си и силни ръце и го изнася извън салона. Попът рита, вика, блъска, но ръцете на брата са като клещи. Салонът се умирява. Котаров понася попа и го хвърля на пясъка до река Янтра, като му казва: „Ако се върнеш пак да смущаваш беседата, щете хвърля в реката." Попът като се окопитва, изправя се и казва на хората около него: „Само трева ядат, а откъде имат такава голяма сила?" Много от поповете заспиват по столовете си и изпускат писалките и бележниците си. Към края на беседата Учителят се обръща към двамата архимандрити, които са на балкона и им казва:
„Ами ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение, ако вие скъсате тази нишка какво ще спечелите? Вие ще изгубите вашия идеал, както го изгубиха преди 2000 години и евреите, които отхвърлиха учението на Христа." (49, с. 25) Скоро след събора тези двама архимандрити си заминават от този свят. Учителят завършва беседата си.******* Един от поповете става и казва: „Господа, всички да заповядат в 2 часа следобед да чуят словото на архимандрит Евтимий, което ще е критика и отговор на господин Дънов." На това Учителят отговаря: „Не. Това не може да стане. В 2 часа следобед никой не може да дойде тук, нито пък този, който е тук да излезе навън. Който желае да бъде тук, нека не си отива, а да остане тук." Като казва това, Учителят прибира малкото си бележниче във вътрешния джоб на палтото си и с бърза походка напуска салона, обграден от шпалира на младите братя и сестри. Един от владиците се провиква: „Аааа! Чувате ли, значи се заканва!"
- и пак повтаря апела си да дойдат всички в 2 часа следобед в читалището, като започва да говори нелепости срещу Учителя.
 
Небето е синьо и ясно, времето чудесно. Народът не напуска двора на читалището и продължава да коментира последните думи на Учителя, Едни започват да предричат земетресения, други бури, трети - наводнения. Щом владиците и официалните лица се качват на файтоните си и напускат читалището, хората се раздвижват и за 5-10 минути дворът на читалището се опразва.
В 1 часа следобед Петко Епитропов слиза от вилата, в която е настанен Учителя, при палатковия лагер и казва поръчението на Учителя: „Всички братя да изкопаят улей около палатките си." Това съобщение събужда у всички приятели недоумение, но те правят това. което иска Учителя. Всички наблюдават небето.******** Настъпва вълшебен тайнствен час. От всички страни на небесния свод се появяват облаци, които бързо се струпват над града. Вятърът подухва леко, докато се образува страшна, тъмна буря: прах, пясък и листа се разнасят по земята, дърветата превиват върховете си до земята. Завалява едър дъжд, примесен с градушка, която скор о престава, а дъждът се излива като из ведро. Всичко потъмнява и мъгла забулва Търново. Навсякъде потичат реки от вода. Часът е точно 2 часа и 5 минути следобед. В това време, при тая буря и наводнение и дума не може да става за някакво придвижване към града или обратно. Всички са „арестувани" в палатките си до 4 часа следобед. Скоро силният дъжд намалява и само пръска леко. От града идват братя, останали в читалището, и разказват как поповете дошли преди 2 ч. и започнали да говорят и хулят Учителя, но когато започнала бурята, спрели и гузно избягали от читалището. След като стихва дъждът Учителят слиза от вилата в палатковия лагер и казва, че никой не може да развали това, което Бог иска да направи. След това той дава песента „Фир фюр фен" с движения, която е свързана с ума на човека.********* Учителя казва: „Хоризонталните движения на дясната и лявата ръка са светещите мечове на ангелите, които разбиват козните на черната ложа. Тази песен винаги трябва да се използва против враговете на Братството."
На другия ден много мъже и жени, граждани на Търново посещават Учителя и разговарят с него, а владиците се отказват от по-нататъшен спор, но продължават да говорят нелепости по негов адрес. След този голям провал за църквата, в борбата срещу Учителя се включва владиката Йосиф от Търново, който по време на Първата световна война, е началник на военното духовенство.********** Той обявява тотална война на Учителя. Издейства войска и полиция, които да пазят и следят дейността на Братството в Търново Въвеждат пропуски за злизане в братския лагер, където на вратата пазят въоръжени войници и пускат само тези, които са снабдени с пропуски. Всяка сутрин рано, когатоУчителят идва на градината с група братя и сестри , караулният началник му докладва, че през нощт а в лагера няма произшествия. Войната на владиката Йосиф с Учителя продължава повече от седмица и той, както пиел шампанско, си заминава от този свят. На негово място идва по-млад, който още по-усърдно следва неговия път. Една вечер той сънува ясен сън, в който се среща със заминалия владика, който му казва: „Не се занимавай с господин Дънов, той в този свят е светло Слънце, към което не може ш да погледнеш, а камо ли да се приближиш до него. Ако не искаш да закъсаш в живота си като мене, престани да го критикуваш и да му пречиш." Новият владика се стряска от съня и си взема поука, но църковното настоятелство не променя враждебното си настроение към Братството и Учителя.
През 1922 г. на събора е проведено първото генерално сражение, което Бог дава на свещениците. Всичките им no-нататъшни усилия, да опетнят, охулят и
премахнат новото учение удрят
на камък. Колкото повече му противодействат, то повече се разраства.
Всеки, който се докосва до Братството, се вдъхновява от неговите велики идеи. Много от свещениците, даже и висши сановници на църквата, приемат новото учение и усилено започват да четат беседите.
Учителят казва: „Щ е взема всички български попове и владици и ще ги изпратя в една специална Школа за 600 години, за да научат как трябва да проповядват и възпитават народа в любов хармония и братство, и като дойдат на Земята ще намерят един живот, за какъвто и на ум не им е дохождало. Те ще срещнат проявената Божия любов." Да, за новия живот се изискват подготвени, учени, знаещи, любещи души, решени на всяка жертва за Бога, готови да живеят за цялото.
В разговор, засягащ въпроса за църквите, Учителят обяснява:
„Православната църква е най-близко до природата и невидимия свят, Тя има много хубаво отношение към заминалите със своите традиции на погребение, докато католиците и другите църкви са извратили тези неща." (64)
Учителят посочва причините за тежкото положение на българите:
„В България може да има голямо благословение, но управляващите и духовенството пъдят това благословение. И днешните свещеници, например в България - българскот о духовенство , вмест о д а работ и разумно , д а използв а ту й благословение, което небето изпраща, иска да тури в изпълнение разни свои планове, за да ни спъне. Трябва да разберат, че с това сами себе си спъват." (4, с.
424)
Като външен израз на мислите и чувствата на обществото и на някой наши братя и сестри, и като канал за изтичане на злото от Школата, се явяват в братството на събора през 1922 г. двама приятели: Михаи л Ивано в и Кръстьо Христов , които с поведението си създават много неприятности наУчителя. На няколко места в изнесени беседи Учителят говори за тях. Те се обявяват за учители, хранят се отделно от общите обеди, вземат всичко, каквото чуват от Учителя и го предават като свое слово. Учителят нарежда на сестра Йорданка Жекова да не им дава от общата храна, докато те не отидат при него и не му се извинят.* ********** Тогава те отиват при Учителя и влизат с него в горницата на молитва. Учителят, както е бил пред тях, изчезва и известно време го няма. Пак се явява, с голяма светлина пред тях. Въпреки това видение, двамата не се хармонизират с този светъл дух и работят срещу него. Те разпространяват за себе си легендата, че са преродените Кирил и Методий, които са дали писмеността на българите и сега им носят голяма светлина. Учителят провежда един разговор с ръководителите и им казва:
„Такива свети Кирил и Методий не признавам. Онези бяха гиганти, а тези са бръмбарчета. Тези там Кръстьо и Михаил са във властта на Черното Братство. Вие сте виновни за всичко. Вие ги извикахте и вие отпуснахте пари, за да дойдат. Те могат да отидат да работят, а не да лежат. Това е една борба между Черното и Бялото Братство.** ********** Всички приятели да вземат мерки и да се оттеглят от тях, а те да се запретнат да работят. Аз виждам в тях черни като катран сенки. Нас не ни е страх от тях. Ако някой иска, може да говори от свое име, да си създаде катедра, а не да ангажира Школата и да излиза от името на Учителя. Ако искат да говорят, да отидат да говорят другаде. В Англия, във Франция, но тук в мое име аз не позволявам, защото не искам да огорчавам Бога.
През лятото на 1937 г. двамата „неразделни" приятели Михаил и Кръстьо се сбиват с юмруци пред салона в присъствието на Учителя. Няколко братя се опитват да ги разтърват, но безуспешно. Накрая се уморяват и спират боя. Учителят отсъжда: „Михаил ще отиде във Франция, а Кръстьо ще остане на Изгрева."
Тези думи наУчителя се сбъдват много скоро. Те и двамата създават много
проблеми в Школата - преследват сестрите, образуват свои групи, докато в 1937 г. Михаил заминава за Париж на световното изложение и остава там. В един разговор Учителят казва за него, че той е изразител на площадната философия. Неговата грандомания и тщеславие, го подтикват да създаде Школа, подобна на тази на Учителя. По повод едно сбиване между Михаил и Методий Константинов за една жена, Учителят удря три бастуна на Методий, а Михаил избягва и Учителят казва, че го изключва от Школата за една прецесия - 25 хиляди години.*** ********** След заминаването наУчителя през 1944 г. Михаил се обявява за пръв негов заместник. В Париж той лежи 4 години в затвор за неморална дейност. Излизайки от затвора, разпространява версията, че през това време е ходил в Индия, при Бабаджи, който му е дал титлата „Омраам Микаел Аиванов" - Михаил Иванов, французите го осъждат веднага да напусне Париж и няма право да пребивава в града. Михаил организира селището Бон фен, където се приютява. Изнася резюмета и преработени беседи на Учителя и отпечатва повече от 120 тома от тях във Франция и се обявява за миров учител. Неговото братство във Франция е съставено от хора, чужди по дух и идеи, далеч от учението на Учителя. Посещава България, родното си място град Варна и се завръща пак във Франция.
Отива с родната си сестра Петранка и една французойка при ясновидката Ванга. Люба, сестрата на Ванга, го посрещ а и съобщава, че е дошъл Михаил от Франция, от Братството и иска да се срещне с нея. Тя го приема. Влиза Михаил, облечен в бели дрехи, с бяла брада и коса и жезъл в ръка, издокаран като образа на Учителя и казва: „Аз съм Мировия учител, Петър не е нищо пред мен. Той е самозванец. Аз съм Мировият учител." **** ********** Ванга е в недоумение и веднага го прекъсва: „Кой си ти, бре, и що сакаш?" „Аз съм Михаил Иванов и съм ръководител на Великото Бяло Братство. Дошъл съм да те питам как мога да се подмладя и да живея вечно?"
Ванга скача и ръкомаха срещу него: „Как не те е срам, бе, лонгур с лонгур. Ама той, Петър Дънов, ти е дал акъл в главата. Той ти е дал книги да четеш. Той ти е дал песни да пееш. А ти не му споменаваш името дори и му викаш Петър, като че ли е най-долният простак. Ама простак си ти и я ми се махни от главата. Що народ е минал през мене, а ти си най-големият лъжец, що съм видяла. Ти не си Миров учител, а си миров лъжец. Това да знаеш от мене." Ванга го изгонва от дома си. Скоро Михаил се прибира във Франция. Край на неговата лъжлива дейност слага заболяването му от левкимия в последните три години от живота му. Той си заминава при непоносими болки и страдания.
Преди да си замине, при него идват група журналисти и го питат: „Кой си ти, велик учител Омраам, индийски йога или ученик на Учителя Петър Дънов?" Михаил отговаря: „Аз съм ученик наУчителя Петър Дънов." Така Учителя - Божията Любов търпи и използва всички да работят за делото Божие, макар и с негативни средства. Кръстьо живее дълго време на Изгрева, без да работи, сдружава се с певицата Лиляна Табакова и със съветите си я спира в развитието й. Той така я обсебва, че тя и след заминаването му се плаши от него и често го сънува, че я души.***** **********
Друг голям медиумичен канал за изтичане на злото от Братството е учителката Магдален а Попова , добре образована, владееща няколко чужди езика, често посещаваща европейските страни. По характер тя е крайно капризна, своенравна и непоносима за никого, когато я обсебват духовете.**** ** ********** Подкупена от поповете за 4000 лв., поставя надпис на главата си „Жертва на Дънов" и няколко дена се разхожда из София, като същевременно говори разни нелепости срещу Учителя. Вечерта на третия ден тя отива да вземе обещаната й сума, но получава 1000 лв. Разгневена от постъпката на Синода, отива и се оплаква на Учителя, че са я излъгали. Той се смее с глас и я съветва друг път да не е толкова наивна. По-късно прави съдебен процес срещу Учителя, че той я целунал. Явяват се с Учителя в съда. Прокурорът започва надълго и широко да я разпитва, кога и къде я е целунал Учителят. Тя казва: „Преди една седмица". „Има ли свидетели за това деяние?" - пита прокурорът. Тя отговаря, че няма. Тогава прокурорът настойчиво иска да знае, къде я е целунал Учителят. Тя мълчи известно време и най-после казва, че я е целунал на сън. Прокурорът прекратява делото, изгонва Магдалена и освобождава Учителя да си отиде. При поредната беля, която тя прави в Братството, Учителят взема бастуна си и я налага два пъти. Приятелите, които присъстват на този случай питат Учителя: „Учителю, Вие сте човек на любовта, защо я удряте с бастуна?". Учителя отговаря: „Вие не знаете какво голямо благословение получи тя от тия два удара. В нея влиза един александрийски дух, мой стар враг от Александрийската школа, който иска да я умори, и тогав а да ни обвинят, че сме я убили и да ни изправят пред съд. С тия два удара аз изгоних този дух от нея и продължих живота й с двадесет години."
 
На събора през 1922 г. на стената в Горницата на салона в Търново, Учителят поставя една картина „Пентаграм" , широка 1,38 м. и висока 1,80 м, нарисувана от художник а Шлятер ******** ********** То й е възрастен и след нарисуването на картината, си заминава от Земята. Шляте р слага подпис на картината под псевдонима ф. Шламбура в качеството си на руски емигрант - белогвардеец. Учителят ни показва най-голямата, единствена по рода си Пентаграма, която принадлежи на Братството, нарисувана с бледи цветни бои и всичките символи, релефно изобразени. На горния връх е нарисуван образът на Учителя.
 
„Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина. Това е оригинал. Този образ да бъде постоянно в ума ви." (50, с. 288)
 
„Тази картина показва вашето сегашно състояние. Вие сте всички в тъмнина и целият фон е тъмнина. Вие излизате от тъмнината, но не сте ощ в светлината. Туй е тъмнината, в която всички се движат." (50, с. 252]
 
През 1923 г. под натиска на църквата, търновското гражданств о прави петиция до министър-председател я Стамболийски , да не се разрешава провеждане на събор на Бялото Братство в Търново .********* ********** Стамболийски спира събора. На 9 септември 1923 г. Учителят казва:
 
„Със спирането на събора тук дойде земетресението в Япония. Една връзка има. Каква връзка има между земетресението и спирането на събора? Всякога, когат о се пропусн е една Божествен а идея, в противоположната стран а на физическия свят ще се яви известна реакция. Това показва, че цялото човечество е като един организъм... Защ о българите отказаха събора в 1923 г.? Има си друга причина. Други същества са причина българите да не приемат събора. Причините са в държавата на Черното братство. Сега го извеждат на съд за неизпълнение на Божиите закони. Цялото Черно братство се подвежда под съд, понеже има доста углавни дела." (72, с. 185)
 
След 9-то юнския преврат и убийството на Стамболийски,********** ********** на власт идва Демократическият сговор с министър-председател Александър Цанков. Той най- жесток о с е справ я със земеделцит е и комунистите , коит о организира т Септемврийското въоръжено въстание. Много видни интелектуалци са избити.
 
На поисканот о от Братствот о разрешение, за провеждане на събора в Търново през 1924 г., правителството категорично отказва. Учителят провежда Втория младежки събор в София и изнася през съборните дни, няколко беседи, отпечатани в томчето „Разумният живот" . Дава и наряд за духовна работа на учениците в София и провинцията за изпълнение през 1924/1925 учебна година,
без да се провежда събор.
Съборът в Търново през 1925 г. протича при трудни условия. Под натиска на властта и поповете, търновските граждани правят подписка и се забранява на Братството да прави повече събори в Търново.*********** ********** Духовенството подбужда народа да отиде и със сопи да разгонят братята и сестрите от палатковия им лагер. Когато се събират и тръгват за градината, започва буря, подобна на тази през 1922 г. Хвърчат счупени клони на дървета, керемиди от покривите на къщите и завалява едър град. Побойниците се изпокриват в домовете си и никой не безпокои лагера на Братството. Вечерта, след закриването на събора, на 29 август, Учителят е арестуван, поради обявеното военно положение. Освободен веднага от военни братя-полковници жители, на Търново, сутринта той си тръгва за София. Причина за спиране на събора е, че не е взето разрешение от властта. Така се затваря този голям духовен център, в който се пресичат положителните енергии, идващи от Алпите, Хималаите и Рила, даващи условия за плодородието в България и нейното правилно развитие. Търново е бил голям и силен център на богомилското движение. В лозята, където се провеждат съборите на Бялото Братство, богомилите на времето са посрещали изгревите на Слънцето и са изпълнявали своите духовни наряди. Стамат Михайлов, ръководител на братството в град Търново, ми каза, че имал видение за заровена дълбоко в земята златна стълба с площадка, на която богомилите изпълнявали своите свещени обреди.
 
* Виж « Изгревът» том XIV стр.395-397; том XIV стр. 699.
**Виж « Изгревът» том I стр.38.
*** Виж « Изгревът» том II стр.232-235.
****Виж « Изгревът» том Xстр. 736-737.
***** Виж « Изгревът» том Xстр. 738.
******Виж« Изгревът» том V стр.365-367; том VIII стр. 7-8; том Xстр. 738-740.
*******Виж « Изгревът» том VII стр. 706 т.54.15.
********Виж « Изгревът» том V стр.365-367N138.
********* Виж « Изгревът» том /стр.66.
Виж« Изгревът» том XV стр.681-683
**********Виж« Изгревът» том V стр 380-381.
* **********виж « Изгревът» том VII стр.587-588 N8.
** **********Виж « Изгревът» том I стр.194-199, 293-310, 469-472; том IV стр.515-521; том V
*** **********Виж« Изгревът» том ХІХ стр.949-950т. 11, т. 15.
**** ********** Виж « Изгревът» TOMVI I стр.689-692 N5 ,
***** ********** Виж « Изгревът» том І стр. 199-203, 391-392.
******* **********Виж« Изгревът» том I стр.280-285; том. II стр. 282-283; том V стр.488-490; том
******** **********ВИЖ« Изгревът» том II стр.218; том V стр.376-381 N143; том XII стр. 762-862.
 
********* **********Виж« Изгревът» том І стр. 432-436.
********** **********Виж « Изгревът» том Vcтp.361.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×