Jump to content

Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.


Recommended Posts

Пеню Ганев

Дневник

V

Дневник VI.

19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

19.ХI.1934 год., понеделник, с. Равна, Годечко

Събудих се рано, в 4 ч. Станах и започнах да чета книгата на Григорий Петров „Луд професор". В тази книга има много добър материал за беседи на населението, особено за селското население, за въздържанието най-много. Подчертах някои хубави пасажи и ще си ги извадя в особена тетрадка за изготвяне реферата ми „Материалните условия и творчеството на човешкия дух".

Състоянието ми е средно, в смисъл: не съм ни весел, ни тъжен. Размишлявах си по много въпроси относно връзката на човека с Бога и раздялата, която ми се наложи за тая година, и най-вече за учителствуването ми сам в Равна при толкова много деца. Духом на обед отидох на среща с Еленка. Колко са чудни пътищата на Небето, че наложи тая раздяла. Всичко е за добро. Окото, т. е. лявата вежда и левият горен мигач все играят тия дни.

Тази вечер Младен ми донесе писмо от Еленка, изпратено от София на 18-й, а днес, 19-й, го получих. Еленка ме предупреждава да бъда внимателен със запазване здравето си, защото 4 отделения да се учи е тежко, а още повече животът е, който учи, а не зорлан, да ги изнасилвана и по цели часове от себе си да отпущам, за да им тъпча главите със знания. Това, което се учи в училище, не остава в главите им, а онова, което събуденият интерес и саморабота придобият впоследствие.

Получих писмо от Юлия Божилова, учителка в с. Драгоил, чрез станция Драгоман. Тя ме моли, ако обичам, да започнем да кореспондираме на есперанто, понеже тя го учила, обаче започнала да забравя.

Изпрах се и се изкъпах. Вънка вали дъжд.

20.ХI.1934 год., вторник

Сън: Намираме се с много братя, сестри и чужд някакъв народ при едно здание, в което било имало сватба. И в сватбата бил поканен Учителя с някои от нашите по-първи братя, а дошъл и Н. В. Царят - Борис III. Ние стоим вънка с наши хора. Тук сме били на екскурзия в планината и тая къща тук била на някои си каракачани. Излязоха по едно време Учителят и Царят. Царят облечен не с нови дрехи, а с като на стражар с дрехи. Панталоните му изцапани малко. Те заминаха с Учителя да си говорят и разхождат из едни дървета. В това време, ето, надойдоха много студенти, студентки, яздещи на коне. Един познат с братовчедката си, пристигайки, ми завика, още не слязъл от червения си кон: „Абе, Пеньо, хляб, хляб, много съм гладен!" Аз му обясних, че обед скоро ще има и ще обядваме заедно. Той напира. Ето, слязоха. Дойде и братовчедката му, млада и засмяна руса госпожица, и сърдечно и пъргаво се здрависва. Завързаха се разговори. Ето, поизлязохме от тая градина навън. Шосе и много хора вървят по него надолу. Отсреща - ливади и военни пасища. Един офицер завика на някого си, който бил влязъл отсреща, във военните имения. Без да чака много, офицерът започна да стреля по човека. Аз се изплаших, да не би да улучи и застреля човека за нищо работа и така се събудих. Вънка облачно, а долината на Нишава пълна с бяла мъгла. Часът бе 5.

Ден на охристианизиране младежта. Заведох учениците в манастирчето. Там им поговорих за значението на празника и ги разпуснах. Отидохме с Руско Станулов у Маруонкини, за да ни посвири Васил с кавала. Обядвахме у тях. Следобед си готвих лекцията с методически единици „Черноморски бряг на Северна България". До 12 ч вечерта все четох, също и помагах на чешмата, за дая мръднем.

5.ХI.1934 год., сряда

Четох лекцията в природата.

Учих само 2 часа. Приготвих се за Годеч и в 1 ч потеглих. Държах си лекцията, Каралеев и Станимиров [казаха, че] съм претрупвал децата с много знания и не съм ги подтиквал те самите да работят, а аз наготово съм им давал. И че по география трябва да се застъпва обяснителният, а не монологичният, разказвателният метод.

Никитова чете реферата си. Закъсняхме много.

Имаше събрание в Равна за мястото. Говорих на хората по някой въпрос.

В Годеч получих изпратените 9 броя от сп. „Житно зърно" и резюмета от Еленка.

Напомня ми Еленка, че предложението да кореспондира на есперанто госпожица Юлия Божилова е женски долапи и че целите й били други и че да се пазя.

Тази вечер мисълта ми е все върху лекцията ми в Годеч. Обвиниха ме, че много съм дал на децата, че съм употребявал някои непотребни и неуместни думи и че нямало система в преподаването ми.

А пък накрая ме хвалиха все пак за добрата ми лекция.

Но същественото аз изтъкнах и се схвана от децата първо, че за Северна България Варненският залив с Варненското пристанище са порта - врата, през която се изнася и внася стока. Обясних защо се казва Черно море. Каква му е водата. Разгледах бреговата линия. Обясних, че другаде бреговете са стръмни и няма условия за селища, а единствено удобно място е Варна, разположен на удобното и хубаво пристанище. Изтъкнах забележителностите на Варна и в околностите на Варна. За всичко правих частично схващане и най-после - общо схващане.

Разгледаха снимки и изгледи. Подчертах най-после пак за голямото значение на Варненските морски бани и че те са причината за увеличението на Варна на жителите му. И най-после прочетох им едно четиво за Черно море. И нарисувах Черноморския бряг и на Северна България. И разпуснах децата.

Но над всичко това, аз не трябваше да се самообвинявам, че съм направил погрешки, а трябваше да ги оставя да си кажат думата, че тогава да стана и се защитя. Не трябва да се дава кураж на кучета, които джавкат, да те лаят, а ги заплаши. Издържана лекция трябва да се защищава, а не да им се самопризнава човек. От много глава не боли, така че би било погрешка моя, ако не знаях, ако бе непълна лекцията ми.

Каралеев ме критикува и обясни, че географията не е разказвателна наука, а обяснителна. Да се застъпва биологичният принцип. Че условията налагат да се занимава народът с търговия, рибарство и пр.

6.ХII.1934 год., четвъртък

Станах в 6 ч. Прочетох писмото на Еленка, което получих снощи, след като изкарахме конференцията. Бях уморен снощи много, та го четох, но през куп за грош.

Започнах да й пиша едно [писмо], но го изгорих в печката и написах друго, с друг дух. Тая сутрин се чувствувах много неразположен и с много тягостно състояние. Денят бе облачен, но топъл. Но иначе душевно аз прекарах голяма мъка и тежка атмосфера. Много тягостно прекарвах часовете с децата. Един час като че ли бе векове. Сам се раздумвам, че това е същото онова време, когато като ветеринарен подофицер в Скопие ме бяха назначили да ръководя 120 души приходящи във ветеринарната армейска лечебница на 1-ва армия в Скопие. Хората не ме слушаха, бягаха. Не идеха, кога удряхме звънеца. Аз съм си изпросвал заради тия непослушни хора псувни няколко пъти и даже без малко и бой. Молих подполковник Плакидов (родом от гр. Русе) да ме смени, но той ме ругаеше и не искаше, но най-после, по ходатайство от фелдфебела, той ме смени. Моят заместник като започна да ги бие и наказва, за едно скоро време се туриха в ред - всички като един слушаха.

Та и сега, моите ученици, аз не ги държа строго, защото не искам да бъда груб и побойник и най-важното - не е възпитателно и педагогично, но децата ми нарушават тишината и аз се изчерпвам и изтощавам съвсем. Съвсем като нямам сили, нямам апетит, тежко ми, като че ли съм в една безизходност. И над всичкия тоя непосилен труд: 4 отделения, в една стая 48 деца, но и отгоре реферати трябва да се готвят, а за тях трябва да се чете много литература. Трябва да се изнасят лекции. И настоява се и да се отвори трапезария, за да получават обед бедните деца. А за това трябва пак аз да тичам и на обед да отивам да гледам как се хранят децата, как се готви яденето им, да се търси съд за готвене, продукти да се събират и пр., и пр.

8.ХII.1934 год., събота, с. Равна

Събудих се в 4 ч. Станах, седнах в леглото, без да ставам. Потопих се в мисъл. Замислих се как да си съставя реферата, който ми предстои да държа от името на читалището в Годеч на тема „Трудът като фактор на прогреса". И в дългата си размисъл аз дойдох до истинското вживяване на въпроса. Аз имах за първи път в живота си едно истинско посещение на същества от висша еволюция, на други фактори, които работят над человечеството. Сега аз разбрах на Учителя думите, какво че дългата медитация е средство, чрез което можем да влезем в контакт с по-висши същества. Аз усетих какво нещо е да говориш с дух и сила. Завладява човека и всички една сила, която разклаща душите и каменните сърца. Аз видях що е силата на оратор, който завладява публиката. Покъртен от всичко това и от факта, че Небето бди и работи над мен, аз, вследствие на това висшо посещение, дойдох до неудържим плач. Плаках за народа, за България, плаках за нещастното си племе, че е оградено от невежество и груб егоизъм и че трябва да се намери средство, методи, чрез които да се пробудят тия хора да започнат да работят - обществениците - от любов към народа, а не по задължение. И че на учителството предстои важна задача в изграждане новата държава, в създаване новото поколение. И специално тия колеги в Годеч, що да се направи, та да могат да се събудят, да сгреят сърцата им от духовна обич, да разберат, че по пътя на омразата те се изтъркват и хабят и че в любовната атмосфера ще се чувствуват в най-благоприятни условия. И че любовта е единственият фактор, който може да разтопи ледовете, любовта, която дава подтик, която окриля умовете, калява волите за работа и напредък. И че най-чистата атмосфера е тая на любовта, най-здравословните условия са пак в нея. Всичко ще премине, но любовта вечно пребъдва. Любовта не се сърди, не се гордее, не завижда, не се превъзнася, всичко търпи, на всичко хваща вяра. Семейството, любовта на майката към детето е мярка и може да даде идея какво нещо е да работиш от любов за народа. И така, ред много и много мисли минаха през ума ми, които не съм в състояние да напиша и възпроизведа.

Следобед четох от Григорий Петров „философия на труда" - Царя на труда Хенри Форд и „Проклятие на труда" - английския калугер Малтус, че Бог проклел Адама и че на земята раждаемостта е по-голяма и никога Земята не можела да изхрани човечеството, родено върху нея. И най-после - „Благословение на труда".

„Няма по-красиво състояние от присъствието на Божествения Дух върху човека. Той чувствува в себе си онова вечно благо, което внася радост и веселие. Духът е източник или носител на живота. Дето се явява силата на човека, там се явява духът. Значи, силата на човека зависи от Духа. Дето се явява Духът, там се явява животът. Когато Духът напусне човека, той губи съзнанието си, т. е. губи Духа.

Сега всички трябва да се стремим във възприемането на Божествения Дух. Той иде днес в помощ на човечеството."

„ Човек не може да бъде щастлив, нито здрав, ако няма истинска идея в себе си за Първата Причина". Истинска идея е онази, която при никакви мъчнотии, при никакви страдания и изпитания не се изменя. Тя всякога остава една и съща. Върху тази идея, именно, се гради животът на душата. Ето защо, ние казваме: умът мисли, докато държи в себе си идеята за Първата Причина. Сърцето чувствува, докато държи идеята за Първата Причина. Душата се разширява, докато държи в себе си идеята за Първата Причина. Духът се просвещава и укрепва, докато държи у себе си идеята за Първата Причина. Който изгуби тая идея, той умира.

Духовният живот ще бъде неразбран за човека дотогава, докато той започне не да говори, а да го живее. Новата мисъл се заключава в следното: Каквото човек мисли, това и става."

Сън: Сънувах, че сме някъде в планината, но в мочурливо място. Много сестри и братя. Предстоеше път. При мен бе Дойнова и Янкова, Но Янкова - една по-ниска, станала по-ниска, отколкото си е в действителност. Говори ми нещо за багажите, за пренасянето и нещо друго, а мен едно ми е чудно - защо гласът й се развалил. Тя сега говори с развален, дебел глас, който дразни слуха. И като ми говори, вратните [й жили], но отпред, отстрани гушата й, жилите изпъкнали от слабост.

9.ХII.1934 год., неделя

Станах в 6 без 35. Набързо се приготвих за наряд. След наряда започнах да чета от X серия беседата „Помаза ме" * . Четох докъде 9 ч, закусих и в 10 продължих. В 11 1/2 пак започнах да чета „Изново", пак от X серия. След дочитането й започнах да чета „Философия на труда" от Григорий Петров. Четох я до 8 ч.

*Беседа от Учителя от 18.III.1928 гад., печатана в томчето „Синове на възкресението", Казанлък, 1934 год. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

Насъбраха се хора за реферата ми на тема „Трудът - лост на прогреса". В 9 до 10 изнесох сказката си. Посетиха я почти всички Равнени - само мъжете, защото и така и бяхме канили. Ако бяха канени и жените, няма място за тях. Като примери си послужих с Луд професор и Хенри Форд от Григорий Петров.

Изобщо днес нямах добро разположение. Легнах в 11 ч.

10.XII.1934 год., понеделник, с. Равна

Сън: Някъде сме в планината. Но са направени много бараки, от които едни са красиви, уютни, а други - по-стари, свесени и не с добър изглед. Всички се готвят за път. Еленка е с мене. Тя ме вика да ме заведе в нейната барака, че имало нещо да ми говори, също и да й стегнем багажа. Аз събирам някакви си обувки, защото тези, които имам, са скъсани. Та ги давам на обущаря, като че ли на Колю обущаря, за да ми затегне обущата, та [да] продължа. Говори ми Еленка, водейки ме към бараката си. А бараката й е хубава, красива.

Събудих се. 6 ч. Вънка облачно, мъгливо и хладничко.

Преди няколко дни бях сънувал, че съм бос и ходя по студа, мръзна и треперя, но навремето не го записах.

11.XII.1934 год., вторник

Сън: Сънувам, че чета във вестниците, какво някъде си в Италия ли, или във Франция, се съобщава един феноменален случай: какво сто на сто вече било доказано на материалистите и безверниците, че душата е безсмъртна и се преражда и вече тоя въпрос две мнения няма. Някой си дух, който бил в стара форма, като дядо, предсказал с най-големи подробности къде ще се роди, в коя майка и баща, и що ще бъде. И впоследствие се сбъднало. Имало някои снимки във вестниците и тия, които ми съобщават, са от нашето село. Нещо много уверително, което забравих от съня си, за подробностите, особено за случая, който правил тоя дух, за да докаже на материалистите, че човешкият дух е безсмъртен. Това ми го съобщиха у Алтъпармаков Събя във Водица. Ето, отидох у тях и щели да дойдат нашите учители Големият и Малкият Стефановци, Стоян Пейков и др. Дойдоха и влязоха в една стая, но висока, добре мобилирана, с канапета и богато, удобства. Тази стая била на околийския управител в Годеч. Надойдоха му гости Годечкият кмет, агрономът и др. И започнаха да си говорят. Мен техният разговор не ми хареса, защото е нещо безсолно, еротично. Поисках да си отида. Във външната стая ми дадоха изрезки от вестници, но едни хубави картини, като чели са не изрезки от вестници, а картини като от икони, художествени картини, в които се описва случаите на фотографии и доказателствата за безсмъртието на човешкия дух. Отидох си у дома - долу. Нашият стар дам се така съборил, разпукал, немазан, с редки керемиди, просто грози. Мама се опретнала и го маже, тули му дупките. Казва ми, че ще го омаже, ще го затегне, за да стане годен, за да се върже добитъкът; ще вземем, казва, керемиди и ще го препокрием, за да не тече вода и го събаря при валежите,

12.ХII.1934 год., сряда

Сън: Сънувах, че съм си отишел във Водица. Излязох горе, в лозето; на горния край съм. Запъщам се да сляза долу, у дома. Ето, в две редици строени, все с бели дрехи, две по две млади сестри, от които най-напред върви Милка Периклиева, Стоянка Илиева, Наталия и мн. други, ме срещат и заприказват. Те отивали на екскурзия, та ме питат не ще ли ги придружа.

Слязох у дома, но като че ли сега се завръщам. Наш Иван ме посреща. Той станал бил добър фотограф. Аз разглеждах много негови снимки. Но като че ли Иван не живее във Водица, а в някой голям град и имал много клиенти за фотографиране и работи добре с фотоапарата си. Като че ли се намира във Виноград - Търновско, или в Попово, в богата чаршия. Влязъл съм някъде, в гостилница или в кафене, но от нашето село само момчета, облечени добре, ме заприказват с разни въпроси за моето скитане из другите кътове на отечеството. Много картини сънувах, обаче ги забравих.

Снощи, седнал на масата, бях задрямал и ето, намираме се е една хубава барака на Елена. Гласим се да заминаваме на екскурзия. Двама сме с Елена. Тя се преоблича и бързо стяга за път, а

аз бях готов вече. Весело си чуруликахме и ето, събудих се...

Тая сутрин сняг вали. Земята бяла. Четох от Библията, 111. и 112. псаломи. Прочетох от вестник „Братство" словото на Учителя „Пътят на новия живот" в 105-106 броеве. Много важни мисли си подчертах за размишление и схващане.

Снощи със Станчо Раденков обходихме по-голямата част на селото, за да видим дали хората са си направили нужници, торища и дали са измазали стаите на къщите. У Станимир Истатков и Димитър Кръстев бе непоносима тъмнината, миризмата и лошавият въздух. Много деца, а мръсна и гола стая с черни, неизмазани стени, с лош, отвратителен въздух. У Станимир Истатков, къщата му е на ширина и ветровито място. Извън - в просторна обстановка на вси страни, а вътре - с две прозорчета малки, стаята никога немазана, задимена и почти нищо не се вижда в нея. Мизерия - и материална, и духовна.

*

Тая сутрин доизходихме и останалите къщи. У дядови Васови къщата заподпряна, никога немазана, тъмно, изпотрошена, тъмна, с нечист въздух. Ужас обзема човека, като си помисли за тая обстановка и как издържат тия хорица на тая мизерия и толкова нехигиенични жилища. Боси, гладни, голи, в тъмни дупки хора, и те се радват на Божия свят, и те са обкръжени от хора братя, от близки и ближни.

13.ХII.1934год.

В Годеч започнахме заседанието в 11 ч и към 1 ч бяхме вече свободни.

Вземах си пощата и си дойдох в 5 ч. В Годеч ни викаха днес, за да ни дадат напътствия от Дирекцията на Статистиката как да стане преброяването за 1934 год. на 31 декемврий.

Като пристигнах, ергените ме замолиха да им посвиря на хорото. Посвирих им. После се разговаряхме със Станчо Раденкоа и дойде Андрея Георгиев, за да ме покани да отида на вечеря по случай именния му ден днес - Андреевден.

След вечеря си говорихме с бай Георги до 9 ч и си дойдох.

Целия ден е облачно. Даже към Годеч имаше пътека от отъпкан сняг и е сухо. Не е съвсем студено. Няма още замръзнало. Снегът се стопил и земята е пак черна.

Душевното ми разположение не е радостно. Нещо ми тежи и измъчва. Като че ли съм много натоварен и преуморен. И духом не съм бодър.

14.ХII.1934 год., петък

В 6 1/2 станах. За клас четох от изпратените от Еленка резюмета.

Сънувах, че ме води някоя си госпожица, чиято къща е някъде си в един парк. Извива се широка алея по височината, като лъкатуши и минава покрай все хубави от двете страни акации и други дървета. Тя ме заприказвала, докато ме въведе в двора, къщата. Нещо като че ли са там брат

Епитропов и други наши. Ще пренощувам в тоя дом, става приготовления на завивки и т. н.

*

Целия ден е облачно и студен вятър вее. Не е замръзнало и калта се почти махна. Писах почти през свободното време резюмета от тия, които ми е изпратила Еленка, до 10 1/2 ч. Четох Билията - 114. псалом и други някои глави. Характерното е в 113 и 114, псалом, че Бог въздига от пръстта нищия и го поставя с князовете си на една трапеза и неплодната жена прави да се задоми и да бъде майка на много деца. Каменната пустиня накарва да бъде езерна вода и кремъка - вода да започне да извира от подобно място. За Бога всичко е възможно.

15.ХII.1934 год., събота

Облачно. Из мъгла вали. Към обед заваля силен дъжд. Разкаля се земята. Дърварите говорят, че горе, из гората, вместо дъжд валяло сняг.

Следобед имах тежко състояние. Прочетох вестник „Братство", брой 108, който ми донесе снощи кметският наместник Станчо Раденков. След дълга размисъл, че аз напуснах свиренето и пеенето и въпреки настроението си започнах да пея, защото това и прочетох във вестника, че ние трябва да настояваме в доброто и положителните мисли и чувства. И състоянието ми се промени. Изкъпах се, прах, измих и дъските на стаята си и ето, в 11 ч си лягам при добро настроение.

16.ХII.1934 год., неделя

Облачно, дъждец ръми. Кал е вънка и не може да се държи чистота вънка в училището и стаята си. Събудих се в 5 без 15. Наряда започнах в 5 и 10. След това прочетох резюмета, изпратени от Еленка. В 9 ч потеглих за Губеш. В 10 бях вече в Губеш. Говорихме с Цеко дълго в училището. След това отидохме на обед у тях. До 5 ч стоях и късно се върнах. По пътя на връщане ме валя и дъжд. Вечерях у Младенови. След това свирих до 12 ч. Тази вечер се сгоди Рака, дъщерята на Георги Соколов, за момък от Комщица, Асен, и Елена Милушева - за Костадин Трифонов.

17.ХII.1934 год., понеделник

Сън. Сънувах, че пътувам някъде. Ще пътувам по теснолинейна линия. Близо съм до гарата и влакът е композиран. Остава да се прикачи локомотивът. Аз бързам, тичам. Багажът ми тежи, обаче успях и се качих на влака.

Към 10 ч започна да вали силен дъжд със североизточен вятър. Учениците, понеже днес е „Сава и Варвара", та отидоха из селото да събират боб и леща в чорапи; дъждът е силен, та ще се измокрят, но не можах да ги задържа.

18.ХII.1934 год., вторник

Облачно време. Деня прекарах добре. Следобед свирих на децата, а те с внимание слушаха. След часовете отидох в Губеш. Вечерта колегата Цеко Симов с госпожата си дадоха вечеринка с учениците си, като и аз вземах участие с изсвирване и изпяване на някои упражнения.

19.ХII.1934 год., сряда

Понеже легнах с Цеко заедно на едно легло, та изпърво съм позадрямал малко и съм сънувал сън: Сънувах, че мама е в една река. Реката е дълбока и аз я опитвам с една дълга върлина, да видя дали е дълбока. Лодката, в която бе мама, току се извъртя и мама щеше да падне в реката и както не знае да плува, неминуемо я очакваше смърт. Обаче не стана катастрофа. Реката бе мътна и придошла вследствие валенето на дъжда.

*

Събудих се след тая дрямка и вече до зори не заспах. Мъчителна нощ. Закусих у Цекови и той ме изпрати до Ангел Дончев до дома. Из пътя Цеко ми говореше по въпрос относно жената и нейната психология и относно трябва ли човек да се въздържа или не. Цеко поддържа, че човек не трябва да се изтезава, а в половия нагон, да му търси противоположния пол, за да се удовлетвори. Аз му изтъквах противното: какво че целомъдрието е препоръчано от всички Учители на човечеството, като вземеш от Христа, та свършиш до Толстоя, който като Соломон живя в разкош и крайният му извод бе, че девствеността е качество, което е първата стъпка къпя нравствен живот, и че въздържанието е път за нравствено съвършенство. И половите нагони, когато се даде на младежа или на когото и да било известна идея, то той, увлечен в идеята си, трансформира тези низши, полови енергии в по-висши, творчески. Цеко дойде дотам, че ми каза какво това лято на своя син Петьо, ученик в IV клас, му казал да не си играе с пола и че ако иска жена, той ще му дадял 50 лева, да отидел някъде с пари, но да не се борел със себе си. Съветвах го, че е направил зло за детето си, което сега се е тъкмо пробудило, тъкмо е във възрастта на пубертета, и че това е един биологичен процес, който изменя физически човека, и душевно. И че сега младежите прекарват най-бурни състояния, най-често сменящи се, и че трябва деликатно да се пленява и отвлича съзнанието им към спорт, музика, поезия, четене на книги и пр. и пр. Говорих му още и се разделихме.

До обед учих в Равна, а следобед [ходих] на педагогическа конференция в Годеч, само на учителите от Годечката община. Маринчев имаше лекция по писане върху съгласните букви б - п, д - т и др. в 1П отделение.

След това областен агитатор от Обновата Алексиев от Берковица, говори на тема „Авторитарната държава нейните принципи и идеи".

Вечерта доведох в Равна народния певец на народни песни Йордан Стоянов, род. гр. Варна. Г-н Стоянов спа при мен, като Христо Модеви ми дадоха един юрган.

20.ХII.1934 год., четвъртък

Сън: Сънувал съм, че при мен има две змии боа, но дълги, много дълги, като върлини. Едната съм убил и другата - убита, но главата несмазана. Каня се да ги дера, та кожите им да намъкна на върлина и да гледат хората какви големи боа има тук. Аз съм на един дувар и силно изтрясках с нещо, за да проверя дали боата е мъртва или жива, обаче се оказа, че е жива, тя си дигна главата. Но си казах, че трябва да се доубие, защото, макар и жива, тя е безсилна, защото бе омаломощена от студа ли, или ги е убил някой друг, или аз съм ги убил, но не помня точно кой ги е убил и положил пред мен, за да ме заставя да ги дера и да се занимавам с тях.

*

Вечерта Стоянов даде концерта си и задоволи Равнени. Само Трифон Петров изказа роптание, а всички други са доволни. Легнахме в 12 ч.

21.ХII.1934 год., петък

Сън: Сънувах, че сме компания. Присъствува и тоя, който сега, снощи пя на нашите хора. Има друга компания, които се готвят да пътуват за екскурзия. Тъкмо ще ги изпращам, ето, се

почука и влезе Еленка. Голяма бе радостта, но като я гледах и радвах, се събудих.

*

Следобед изпратихме Йорд. Стоянов до пътя за Губеш и се върнахме, Тази вечер вечерях у Хр. Модев и им свирих до 10 ч. Получих от Еленка 2 пратени резюмета.

22.ХII.1934 год., събота

Сън: Намирам се във Водица, у дома. Товарим каруцата с материали от къщата и ще се изнасяме в нова къща на ново място, което по-малкият ми брат Иван купил, харесал за дворно място. Мястото се намирало в горнята махала под шосето, което води за Чаир. Аз се сърдя на Ивана каква махна и неудобства намира на тая, на старата къща, та е решил да я продава. Каруцата е пълна с разни покъщнини, помагат и наши роднини и селяни за прехвърлянето на багажите и материалите на новото място. При нас се намира и г-жа Петрова - жената на сегашния Царибродски управител. Те с брат ми Иван оглеждат една много дебела орехова дъска, от орехова трупа, около 2 метра дълга. Но орехът още не е разбичен, нарязан, а Иван го изправил така, както го разцепили с брадвите, така, дебела част само от средата на трупата. Оглеждат ги и си говорят, че ще го занесат да го разрежат, за да направят някакъв си сандък от него. В това време аз някак си се отстраних между каруците, но вече каруците като че са в гора, или на място, където пазар става. Чувам, че се гръмва. Ловец гърмял на заек и го убил. Ето, аз бях там и го видях окървавен. Чудя се на ловеца как е гръмнал така, когато насреща пушката му зад заека има каруца с два коня, вързани на каруцата и ядяха сено. Заоглеждах конете по краката, за да видя да не би някои сачми да са наранили конете, но не забелязах, като говорех на тоя, който гръмна срещу конете. Но ето гледам, че той убил едно черно женско агне, което се натикапо в задното колело на една друга каруца. Колелото като че ли го извъртяло, та го затикало между сандъка клемията и колелото. Извадиха го оттамо други хора. Аз засуках между тия каруци и с други един човек влязохме в някаква сграда. Там бе и ловецът. Ловецът е от Ковачевец, но не го познавам. Придружаващият, и той е от Ковачевец. Тези, последните, нещо на шега си говорят. Ето, измежду колелетата на каруците се намери една като берданка - или иглянка пушка. Ковачевченинът ловец я взема и се зацели към другия Ковачевченин, а последният е допрян до мен. Аз изтръпнах и завиках упречно, че с пушка шега не бива. Той мислел, че пушката е пълна само с барут, без да има в нея куршум и сачми. Щъкна, но пушката не хвана. Осем пъти наред щъкна, а ние, особено аз се бях простил с живота, но не му хвана капсата на патрона и не гръмна пушката. Кога я снема и извади гилзата, той сам

видя, че тя си имала и куршум, и сачми и че ако бе се възпламенила, щеше да ни убие.

*

Събудих се. Тежко ми. Лявата сливица, или по по-право, лявата страна на гърлото, ме болеше. Аз още снощи не ми се ходеше у Христо Модев и като свирех, губех такта и бях неразположен.

Вследствие това, че не съм си сам в стаята, че ми гостува народният певец Йордан Стоянов и нещо тягостно състояние, обременеността ми от душевни неразположения и смущения асгрални, се чувствувам недобре.

Времето облачно, студено. Вятър вее откъм североизток,

Станах от сън в 4 1/2. След наряда започнах да чета някои от резюметата, изпратени от Еленка. След това от 7 ч започнах да чета книгата от Григорий Петров „Философия на труда", състояща се от 112 страници. И до 1 ч я прочетох, като прескочих някъде нещо, защото исках да я прочета, за да имам представа върху този въпрос, понеже аз приготвих и съм дал обещание, че от името на Годечкото читалище да реферирам на тема: „Трудът като средство за прогреса".

В 1 ч потеглих за с. Туден, за да реферирам на горната тема, но по случай това, че в Годеч има събрание по обновата, затова се отложило Туденското. От Туден потеглих за Годеч и в 3 ч бях в Годеч. Заварих да реферира доктор Нешков. След това пристигна от Калотина полковник Симеонов, който е областен деятел по обновата. Той говори за задачите и целите на авторитарната държава. Изтъкна причините за 19-и май т. г. и даде някои обяснения и пожелания за добро бъдеще, за организираност и сплотеност за доброто на България.

На отиване ме срещна Госпожа Петрова - жена на околийския управител, която ме покани да посетя вечеринката, която дава женското дружество. Обещах. Вечерта Госпожа Петрова говори на тема „Женското движение в света и в частност в България. История и действителност". С много добър език и леко четене тя описа движението на жената. Очерта хубавите идеи на движението за културното повдигане на човечеството чрез повдигане на жената, понеже тя възпитава и отглежда поколенията. Тя да работи за побратимяване на човечеството и премахване войните.

Много добре бяха си обкичили салона. Хубави сладки бяха приготвили. Стоях до 1 ч след полунощ. В 2 ч бях в Равна.

24.ХII.1934 год., понеделник

Сняг покрил земята и леко вали. Добре, че съм си дошел тая нощ от Годеч. Голяма меланхолия ме е обзела. Към 11 ч дойде от Смолча Йордан Стоянов, народният певец. Остана да пренощува и тая вечер тук. На вечеря ходихме у Антови. Правиха ни наложеник (качамак със сирене и масло). Тази вечер щяхме да имаме вечерно училище. Дойдоха около 5 души и не започнахме да работим тая вечер. Легнахме към 11 1/2.

25.ХII.1934 год., вторник

Станахме в 5 1/2 ч. Стоянов закуси и на присъмване го изпратих до край село и си замина за Годеч - София. Не съм можал да спя добре. Тежко ми. Като че въздух не ми стига. Място не мога да си намеря. Налях си чай да закуся. Начупих орехи, но нямах апетит от мъка. Турих канчето върху печката и заключвайки вратата, легнах. Подремнах малко. Станах, закусих. Следобед дойде новият участъков медицински фелдшер - Комщица. Намери махна на учениците, че са с нечисти дрехи. И училището ни било нехигиенично.

Тая вечер дойдоха от Годеч ветеринарният лекар Славчо Георгиев и учителят Вл. Велков. Докторът говори на тема: „Болестта „Жаба" и подуването по добитъка", а Велков - по застраховката. Отидоха си в 11 ч среднощ.

Тази вечер получих писмо от Еленка с дата 23. XII. Много ме очаквала да си отида и защо не съм й писал. А то тя не знае, че съм много зает с работа, та ми време не остава. Ето, часът е 12 среднощ.

Днес съм прекарал много мъчителни минути и много тягостни състояния,

26.ХII.1934 год., сряда

След часовете отидох в Годеч. Изпратих на Еленка писмо. Получих от Лулчев мисли по реферата ми „Материалните условия и творчеството на човешкия дух". Получих и от Юлия Божилова на есперанто писмо. Гласувахме училищния бюджет. Вечерта си дойдохме с Коци от Годеч, Марко Венков и Динчо Беков. С Коци отидохме на вечеря у тях.

Нощес сънувах, че сме с Еленка и други някъде по екскурзия.

Сън: Намирам се у дома, във Водица. Горе сме при нашия стар клозет в градината, такъв, какъвто бе от най-първо - без добра ограда и непокрит. Пред него на торището и дето е сливата гнилника, е обраснало със сливи петровки и други овощни дървета. Като че ли ще нощуваме много наши братя и сестри изпод дърветата и по зелената трева, но трябва да се внимава да не накладем огъня, че да опърлим и повредим овошките.

Разпуснах децата за коледна ваканция и следобед четох статистическите книжа по преброяването. Раздадох на учениците разен материал за вечеринка.

Вечерях у Станчо Раденков и приказвахме до 9 ч и половина. Дадоха ми фенер и си дойдох. Лягам си в 11 1/2 ч,

28.ХII.1934 год., петък

Попълвах цял ден книжата по статистическите карти по преброяването на населението. Вечерта писахме книжата на Коци и Делчо Илиев до 1 1/2 ч у Коцеви.

29.ХII.1934 год.. събота

Цял ден попълвах карти по преброяването. Вечерта дойдоха в училището Станчо Раденков, Милуш Рангелов, Григор Тодоров и Никола Цветков и пак до 1 ч след полунощ попълвахме карти по преброяването. Вечерях у Младенови.

30.XII.1934 год., неделя

Сън: Сънувам, че е при мен някъде си Еленка. Двама сме, но като че у Митю Костов в Годеч. Митю ни вижда през отворените врата, като съм целунал Еленка, но не помня повече съня

си. Като че ли и Угърчинска да се срещахме на разговор.

*

Събудих се от музикантите, които засвириха в 4 1/2 ч., отивайки на с. Комщица, за да вземат младоженика на Рака Георги Соколова. Направих си наряда и зачетох беседата от десета серия „Славата человеческа". Не я дочетох, защото трябваше да закуся и започна да работя.

Дойдоха сестрата на младоженика на Рака от София заедно с мъжа си - момче от Липница и една прогимназиална ученичка и едно слугинче от Комщица. Стояха в канцеларията до 4 ^ 5 ч следобед, докато се завърне сватбата от Комщица.

Днеска по попълване на картите ми помага Георги Божилов Петров. И днеска свършихме почти от грубата работа по преброяването. Остава да ги изчисля, допопълня, номерирам и пресметна и да са вече готови.

Чувствувам се изморен, изтощен, без ищах за нищо. Унилост, отпадналост.

Изкъпах се и изпрах и си легнах в 10 1/2 ч.

31.ХII.1934 год., понеделник

Сън: Сънувах, че с Рали Арнаудов играем, танцувахме заедно и то играта ми бе лека, сръчна, приятна, и даже се чудех на хубавата ни игра. В компанията на зрителите из многото публика бе и

Еленка. След играта потеглихме двама с Еленка, унесени в сладки разговори из Евангелието.

*

Лежах до съмнало. Чувствувах се изморен, та не станах, кога се пробудих. Като се развидели, станах, изметох, измих съдовете и запалих печката. След това направих наряда си и сварих юфка и закусих. Изпрах си дрехите и времето бързо лети. Викаха ме да отида да направя снимка на Рака с младоженика й Асен. Състоянието ми все не леко.

Учителят ето що казва за състоянията: „Каквото разположение чувствува човек под лъжичката си, то е вярно. Затова, именно, той не трябва да се поставя на резки промени в чувствата си. Той трябва да се стреми към мир в душата си. Че бил болен, че три деня не ял - той трябва да благодари. Че работите му не били уредени както трябва - пак да благодари. Човек трябва за всичко да благодари - от това зависи неговото вътрешно благосъстояние.

Ако вътрешното чувство в човека е развито, пътят му навсякъде ще бъде отворен. Ако това чувство в него не е добре развито, той ще се намира в положението на пътник, който блуждае всред мъгла. Следователно, когато казвам, че човек не трябва да се безпокои, имам предвид това съзнание. Сърцето на човека трябва постоянно да работи. Същевременно и мозъкът му постоянно трябва да работи. Въз основа на това, човек трябва да върши това, което вътрешното му чувство го съветва. И тогава заключенията на някой учен върху известен въпрос ще бъдат

дотолкова верни, доколкото той се вслушва в своето вътрешно чувство."

*

Следобед, на изпращане от сватбата на гостите от Комщица излязох и аз. Та ме поканиха Георги Соколов да вляза и аз вътре. Та се навечерях добре, поиграх си хоро вкъщи и на стъмяване си дойдох. Имаше събрание. Получих и пощата. Натоварват ни да попълним и домакински листа на хората, които ще останат за общината. Значи отваря ни се още 2 - 3 дни работа.

Получих и писмо от Еленка. Тя ми предоставя сам да си реша дали да си отида или не. Импровизира се тая вечер по случай Новата година да свиря и пея на Равнени до 1 ч след полунощ. Вънка се изясни и звездите блещукат сега с омайна светлина и красота. Имаше хубаво настроение у хората да ме слушат, и у мен - да им свиря. След като се разотидоха в 2 ч, ние с Георги Божилов стояхме до 3 ч и говорихме. Отворих си в Библията по случай Новата година. Падна ми се съденето на Христа, Евангелието на Марка, глава 15. Отворих си и от десета серия от „Синовете на възкресението", падна ми се страница 39:

„И тъй, едно нещо се изисква от вас: При великите идеи, които занимават ума ви и при великите желания на вашето сърце, да имате характера на Христа.

От вас не се изисква да помагате на хората с пари, или да ги храните - това са последни неща. От вас се изисква само едно: При всичките работи, които занимават ума и сърцето ви, да обърнете внимание на онзи, който се нуждае от нещо, и да му кажете само 2 думи: „Дерзай, братко!"

Смелост, благородство, самопожертвуване се изисква от човека по отношение на неговите убеждения. При това, всеки човек има сили на разположение, с които може да изправи своя живот, без да очаква на другите хора! Хората трябва да се обичат, да си помагат, но да не очакват един на други. Докато уповават един на друг, те всякога ще се разочароват, ще страдат, ще се обезверяват. Следователно страданията на съвременните хора се дължат на факта, че те преживяват в греха, в безверието. Когато повярват в Бога и Го поставят за основа на своя живот, те ще имат помощта на всички добри, разумни хора. Законът е такъв. Щом в душата на човека проникне любовта, всички хора ще изявят любовта си към Бога, Затова от човека се изисква жертва, готовност за служене. Човек сам кове съдбата си. Това всички трябва да знаете."

Лягам си в 3 1/2 ч.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...