Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 1

[Dela]

Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 1

6.VII.1943 год., вторник, Крзлево

Днес се приготвихме, още като станахме от сън, за отпътуването си за частите си. Аз отпътувах за Рашка и колегите ми - всеки за своята част.

Занесохме си багажите при гарата. Остана да ги пази Павел Иванов подковач, а ние отидохме на занятия. До обед имахме занятия за кожни болести и ни разпуснаха. Три пъти ходих пак до земледелското училище, докато се снабдим с бележки за докога сме снабдени с храна. В 4 1/2 ч потеглихме за гр Рашка. В 7 1/2 ч влакът пристигна. Отнесох багажа си в щаба на дружината и там се установих да спя на креватите на дежурни телефонисти. Вечерта разговаряхме до късно с тукашни деца на сръбски учител. Учих ги да пеят песента „Вижте моите ръчички".

7.VII.1943 год., сряда, гр. Рашка

Прекарах деня в ходене и разнасяне картички по разни части. Вечерта свирих с цигулката на улицата пред офицери и децата. Разпечатах трите колета с фотоматериали, изпратени от Еленка, и писах на Еленка писмо.

8.VII.1943 год., четвъртък, гр. Рашка

Сутринта до обед бях в полковата ветеринарна лечебница и премихме приходящите болни коне. Следобед отидох по Тчерновската река, за да се изкъпя и изпера. След като се изкъпах, попях си и ме повикаха войници, за да ги фотографирам. Направих 10 снимки на разни войници.

Вечерта до късно пак се забавлявах с децата. Те ми пяха сръбски песни.

Нещо ми тежи на душата тия дни, защото нямам отделна стая, за да мога свободното си време да прекарам както аз намирам за добре. 8 общо помещение човек трябва да съблюдава настроението и почивката на другите войници. Не може да чете, свири и пее когато иска и каквото иска.

9.VII.1943 год., петък, гр. Рашка

Станах в 4 1/2 ч. Нещо съм неразположен. Понастинал съм. До обед бях в лечебницата. Днеска дохожда корпусният началник генерал Николов. На обед се изля хубав дъжд и разхлади задушливия въздух. Даже попръскал град и времето претърпя рязка промяна.

10.VII.1943 год., събота, гр. Рашка

Днеска ходих в лечебницата и копирах картички в току-що стъкмената тъмна стаичка. Ходих и из пазара, фелдфебелът Стефан Германов, който е сега заместник на полковия ветеринарен лекар, ме уведоми, че утре - неделя, аз трябва да отпътувам за гр. Нови пазар. Успях да го склоня в неделя да остана в Рашка, та в понеделник, Петровден, да отпътувам. Той се съгласи.

11.VII.1943 год., неделя, гр. Рашка

Станах рано и оправих и обрязах изработените картички и гледах веднага да ги раздам на войниците. През деня направих още снимки на артилеристите и др. Вечерта в клозета, където съм на квартира, ги проявих. И до 12 ч и 25 мин сред нощ си стягах багажа, за да бъда на разсъмване готов за отпътуване за гр. Нови пазар. Преди започване проявяването ме покани колежката на кафе. Разговаряхме за вегетарианството и двата светогледа: на убийство и ядене месо и вегетарианство и закона „Не убий!". Дойде един от сръбските попове и той каза, че сам не би заклал яре, а камо ли човек да убие.

12.VII.1943 год., понеделник, гр. Нови пазар Петровден

Още с пробуждането си се сетих за именния ден на Учителя и какво е сега на Изгрева тая заран. Раздигнах си леглото и снех багажа на шосето. Готвачите бяха възварили чая и закусих. В 7 без 7 минути камионът потегли. Камион на германското дружество „Тод". За 37 минути извървяхме 22 километра. Пътуващи войници за Нови пазар от втора рота, при която аз отивам, ми помогнаха да отнеса багажа от шосето до казармата в гр. Нови пазар. Още с пристигането ми в казармата, войници отпускари заискаха снимки, които им бях правил на Дуга поляна. Раздадох няколко снимки и съобщиха ми, че ротният на втора рота ме вика да се явя при него.

Явих се. Той сърдито ме упрекна защо още с пристигането си не съм се явил първо при него, а съм започнал с търговия на картички. Другият подпоручик, Коев от Омуртажко, даже си позволи да упреква оня, който ми турил нашивките. И се закани, че ще ме научел. Тук вече той ще е за ротен до завръщането на поручик Георги Пенерлиев и че без негово разрешение не можел съм да се отклонявам и пр., и пр.

След изпращането отпускарите се залових с измиването на стаята си. Дойдоха и помощници - двама войници, и измихме хубаво стаята си. Напълних си сламеника със слама от конюшнята и след обядването си поспах. Към 3 ч свирих, попях си и дойдоха войници и се разговаряхме. Инсталирах си лампата и в 10 ч си легнах.

13.VII.1943год., вторник, Нови пазар

Тази сутрин станах, като се съмна. До обед се занимавах с приготовление за копиране снимки и лекувах болния кон. Изтеглихме войниците. В 11 ч отидох на пазар. Продадох 20 кутии цигари „Златна Арда" от по 20 къса II качество и 18 войнишки кутии с по 8 къса. Взех за Еленка две кърпи: едната за 600, а втората за 500 динара.

15.VII.1943 год., четвъртък, Нови пазар

До обед правих слънчеви бани и прочетох беседата „ Чистите по сърце ще видят Бога". Следобед от 2 ч започнах да копирам картички, които вчера, в сряда, правих на войниците. Отначало проявителят ми нещо неурегулиран ли, съм го много разредил и картичките стават съвсем жълтеникави, така изобщо десетина картички развалих, докато си намеря грешката. Молих се и какво ли не - не върви. В тази сутрин прочетената беседа, „ Чистите по сърце ще видят Бога", Учителят казва: „Когато работите ти не вървят, започни да пееш." И започнах да пея. Оправи се цялата обърканица. Хвърлих направения проявител и направих нов, по-гъст, и картичките започнаха да стават добре. Копирах и пях окултни песни. Като че един непоносим товар се смъкна от гърба ми. Съзнанието ми просветна. Стаята като че се напълни със светли същества. Реално изпитах що значи да пееш окултни песни. „Вехади", „Венир бенир", „Махар бену аба", „Аин фаси" и пр. Изплавайки съзнанието ми над тинята на всекидневието, аз неудържано се разплаках и благодарих на Учителя, че ни е дал изобилно жив хляб - Словото Божие, - за да се храним в пустинята на живота, скитайки между мъртви живи хора, живеещи заспал в дълбока летаргия живот.

Вечерта работих до 11 ч.

16.VII.1943 год., петък, Нови пазар

Докъм 11 ч раздавах картички. Правих слънчеви бани до 1 ч. Наобядвах се с постен боб, краставица и 2 - 3 домата. Следобеда до вечерта бях пак на слънце и четох от „Учителят за образованието" темата „Ролята на новата майка". Приготвях се за път в Италия.

19.VII.1943 год., понеделник

Пътуваме за гр. Рашка от Нови пазар, В 5 ч на гарата потеглихме за гр. Кралево. На 20-й пътувайки от Кралево до София. В 8 бях в София, на Изгрева.

София, 24.VII.1943 год., си получих заплатата за 4 месеца - 16 300 лева. Платих на Атанаса апарата и 5500 лв, и 4000 лв. за изпратените ми материали.

София, 25.VII.1943 год., неделя, 10 ч Беседа на Изгрева *

8, ст, 11 от Ев. Йоана

Човек е велик, а умира - той не е велик; Сократ, Платон, Аристотел, Шекспир, Байрон и други писатели - в що стои тяхното величие? Величие, светлина, знание, любов, Истина, които нямат отношение към нас, са безпредметни.

Смъртта е най-голямото ограничение, което съществува в природата. Ще съзнаваш, че си бил голямо величие, а сега - нищо. Смъртта значи да те забравят всичките. Само Един не те забравя. Той е Бог. Кой е Бог? Бог е Онзи, Който си спомня за нас тогава, когато всички са ни забравили.

Небитието е по-силно, по-реално от Битието.

Устата е реалността, врата, чрез която реалността се проявява.

По-отлична пиеса от яденето не съм срещал.

Любовта и страхът се различават по това, че при страха напущаш знания, богатства и бягаш.

Със смъртта, за да се бориш, се иска знание, светлина и сила.

Вие очаквате да отидете в рая, на ядене и пиене. То не е наука. Не е разбиране. Не е наука.

Вас ви е страх да си проявите любовта.

Любовта, която иска да вземе, не е правилна любов.

Всеки е баща и майка, защото ражда идея.

Роденото от духа е дух, роденото от човека е човек, а роденото от плътта е плът.

Спасението от 2000 години е отпочнало. Всякой, който не люби, е в ада, който люби, е в рая, който има мъдростта и истината, са в рая, а без тях - в ада.

*Беседата е отпечатана е под заглавие „Закон и свобода" в томчето „Оживяване", Неделни беседи 1942 - 1943 год., том II, Изд. „АСК'93", С, 1998 г., с. 289 - 309. (Бел. М. И.)

Музиката е спомагателно средство. Музика, която не съдържа в себе си любов, мъдрост и истина, не е истинска музика. Често съм пял на [сухи] дървета и те оживяват и съм свирил на живи и те изсъхват. Трябва да можеш да вземеш основния тон на любовта, мъдростта и истината.

Има песни, които като ги изпея пред съдещия, ще го освободят. Който пее, престъпление не прави.

Имали големи знания. Питам го ходил ли е на Слънцето.

Както сегашните бомби трошат прозорците, така и вашият страх, съмнение, са бомби.

Ако се бориш без любов, ще те мачкат. Когато те мачкат, без любов [загиваш].

Онези, които не служат на истината, ще станат храна на малките червейчета.

Интересува ме любовта, мъдростта като красота, и истината, която е сложила ред в света.

Вие мислите, че познавате Учителя. Видял си някого, то не е познаване. Да познаваш Учителя, то е да любиш, да служиш, да работиш като него.

В природата два пъти едно и също нещо не се повтаря.

Няма какво сега вие да учите да палите другите. Онзи огън, който е запален във вас, него развивайте.

Учител, който не знае да пее, не може да научи другиго да пее.

Любовта е неизменна. Любовта не се краде. Всякой човек, който задържа любовта, мъдростта и истината за себе си, е крадец.

Ние остаряваме по единствената причина, че искаме да хванем любовта в кафез за себе си. Изворът, който тече, ползува и другите.

Има нещо Божествено, което изтича из човешката душа и ангелът дохожда при вас, за да се напие от вас.

В пчелите има музика. Певците, идете при здрави кошери и послушайте как пеят вътре в кошера. Не слуша ли пчелите, певец не можа да стане.

На райската врата ще ви искат една песен да изпеете.

Цялата природа, и тя си има опера. Природата е най-голямата опера. Житеното зърно, и то е една опера.

На ума корените са в мозъка, а на стомаха - в симпатичната нервна система.

Ако ти не чувствуваш една приятност в пъпа, гърдите и между очите, ти не си прав.

Там, дето светлината се намалява, топлината и силата намаляват ли се, има заблуждение. Увеличават ли се, там няма заблуждение.

Булката я заблуждават, като я забулват.

Човек, за да се ожени, трябва да е в съприкосновение с любовта, мъдростта и истината.

Физическия свят не можете да разберете, докато не разберете вашата храносмилателна система.

Бръмбарите вдъхновяват царицата, а тя работниците вдъхновява.

За красота трябва да започнете с човешките чувства - с топлината. После - правилна мисъл. И най-после - правилни дела. Силата [е храна] на човешката [душа].

Да разгадаваш вселената, се изисква ангелски ум. Цялата библия, това е природата. Светлината на тая природа е дева. В Божествения свят под думата „топлина" се явяват най-меките същества.

Не можеш ли да предадеш светлите лъчи на Бога - любовта, мъдростта и истината в природата, вие не сте служители.

Ние сме за вложеното у вас.

От Божественото нито една капка напразно да не се изгуби.

От работата си да си доволен.

Като станеш на 120 години, ще започнеш да учиш.

Който не разбира, остарява, а който разбира, има и младост [...?]. По-голямо благословение, но и мъчение, от бялата коса няма.

В самата тъмнота живее светлината. Тъмнината е почивка. Страданията идат за почивка. Смяна [на работата] има.

Вие изучавате дървото на живота и дървото за познаване на доброто и злото.

Най-хубавото ухание имат хората на любовта, мъдростта и истината.

Ако на човека ти не си готов да му дадеш свобода, както на себе си, ти нямаш истината. И любовта изисква същите блага и условия както за тебе, така и за другите.

Ако вървят синът и дъщерята по Божествения път, благословени и щастливи ще бъдат.

Бъдете такива, които ангелите разхождат със своите колички.

Човек без дългове и без погрешки спи спокойно. Няма по-хубаво нещо от това да спим, когато сме чисти.

Законът дойде чрез пророците, а благодатта е от Бога. Ограничението е от нас, а свободата -от Бога в нас.

***

8.VIII.1943 год., неделя, София

От 21 .VII. до днес прекарах отпуската си в София. Ваканцията прекарах в свирене, пение. Понеже бе засушено и земята бе суха, не можах да прекопая градината си, затова я заварих и оставих буренясала. През целите двадесетина дни ядох сливи и круши от нашата градина. Ходих един ден на баня с Игната и неговия другар Сандю, на Панчарево. Друг ден същите ходихме в Кумарица, за да се видя с директорката и да си взема удостоверение от общината за трудова, че не следва да плащам, понеже съм по-възрастен от 45 год.

Учителят даде нова мелодия на песента „Божието слънце грее днес". Научих новите песни: прибавката на песента „Аз мога да любя" и песента „Правда". Научих свободно да пея „Угледна мома". Слушах концерт на двамата братя Янкови: цигулка и пиано. С пристигането си в София бе дошел и Петър Камбуров от гр. Казанлък. Той даде един концерт с народни мотиви и от Учителюви песни. На два пъти го водих при г-н Христо Петков, за да му покажем цигулки, които Петър си е харесал. Ходих на екскурзия на Витоша с Учителя, братя и сестри. Ние с Еленка двамата вървяхме към Витоша, а на връщане застигнахме към юзината д-р Жеков, М. Иванов и Паша и заедно си отидохме до Изгрева.

Получих назначение за учебната 1943/44 година, че ще бъда командирован в новоосвободените земи в с. Бащица - Прилепско. В едно село на 2.30 часа от Прилеп, малко селце с двоеличен учителски персонал, заедно с една госпожица учителка [от] Севлиевско. Учителят ми каза, че тези, които вършат командировките, постъпват несправедливо, защото мен трябваше да ме назначат в някой град, защото съм музикант и може да ръководя хор, а на моето място да изпратят друг учител. Каза да кажа на Кръстю да отиде да отмени тая заповед и така и стана.

От София накупих много фотоматериали, за да работя, като се завърна в частта си.

На 7.VIII., събота, Еленка ми направи курабии и сладки. Днес, след двете хубави беседи, се приготовлявах за заминаване. Сбогувах се вечерта с Учителя. Той ми каза: „Да имаш вяра."

Пеню Ганев назначен в с. Бащица, Прилепско, 20.VII.1943 год.

(документ)

До Госп, Пеню Бобев Ганев, учител, с. Кумарица, Софийско копие до г, Окол. учил, инспектор гр. София-II, Главния учител (Директора) с. Кумарица, Софийско, Пунктовия учител кв. Модерно предградие, Софийско

Софийска областна училищна инспекция

№ 9382 20 юли 1943 год. София

Съобщава Ви се, че със заповед № 3249 от 15.VII. т. г. на Министерството на народното пресвещение, Вие се премествате от 15.IX.1943 година, с право на пътни и дневни пари, при първоначалното училище в с. Бащица, Прилепско, като Ви се запазва постоянното учителско място в старите предели на страната.

Областен училищен инспектор: (подпис)

Секретар: (подпис)

9..VIII.1943 год., понеделник, пътуване

Станах в 5 ч. Потеглих. С мен тръгна и Еленка, за да ме съпроводи до гара София. С пристигането ми на гарата и заверка на билета, ни строиха и разчетоха на вагони. Аз се паднах в първия вагон до локомотива. Сбогувах се с Еленка пред гарата и тя си замина. Вместо в 7 ч, влакът потегли към 9 ч, защото чакаха да пристигнат сутринта всички влакове в столицата. В Кралево пристигнахме в 1 ч и половина след полунощ. Спахме на открито зад гарата до циментовата ограда.

10.VIII.1943 год., вторник

В 7 ч влакът потегли от Кралево за гр. Рашка. Пътувах в купе с немци до Рашка. В 11 ч бяхме вече в гр. Рашка.

14.VIII.1943 год., събота, Рашка

Днеска и откак си пристигнах след отпуската, всеки ден до обед отивах във ветеринарната лечебница, където помагах на лекаря в преглеждането на заболелите коне. Днес в 3 ч с камион отидохме в Нови пазар. Занесох на ветеринарния лекар захарин и 1/2 кг мастика. Пощенският чиновник Никола Георгаевич ми ги плати, 1000 динара, защото лекарят бе по селата.

Щом стигнах в Рашка и слязох от камиона, прислугата на лечебницата ми съобщи, че лекарят ме вика в лечебницата. Отидох. Съобщи ми, че веднага трябва да опаковаме багажа, защото полкът се вдига още тая нощ. Опаковахме лечебницата. И още същата нощ ги закарахме на гарата и моя багаж откарахме с една каруца на дружината. Спах на дъски и пазих багажа на гарата. На другия ден в 1 ч след обед потегли.

15.VIII.1943 год., неделя, гара Рашка

Цял ден прекарах на гара Рашка. Първият ешелон замина в 1 ч след пладне, а ние, натоварени във вагоните, останахме да чакаме за другата сутрина. Днес, понеже бе съборен ден, затова и времето използувах а четене томчето „Младежки събор" от 1925 год., защото от това томче има да си водя бележки за педагогическите мисли на Учителя. Постлах си под каруцата и пренощувах така, завит добре със завивките си на вагона.