"Живият Господ"

[Natalie]

Злото и връзката му с еволюцията

 

"Когато съществува злото, това показва, че светът е в еволюционно състояние - гради се, създава се нещо. Когато се завърши цялата еволюция, когато целият космос се съгради, злото ще изчезне.”/стр. 31/

 

Нищото е нищо, когато не се проявява

 

"Нулата е нищо, но същевременно тя е граница на безграничния реален свят. И зад нулата има някакъв свят, но отношенията на този свят са отношения към нищото. Според нас нищото показва нещо. Че нищото е нещо, виждаме по това: поставено пред или след единицата или друго някое число, то увеличава или намалява неговата стойност. Пред единицата нищото намалява стойността й десет пъти; след единицата то я увеличава десет пъти. Значи нищото е нищо, когато не се проявява, т.е. когато не е нито пред единицата, нито след нея. Постави ли се пред или след единицата, то е мощна сила.”/стр. 64/

 

"Ти, Който си Любов, в Тебе се вливам"

 

"Какво направиха, за да накарат Христа да спаси човечеството? - Заковаха Му два гвоздея на ръцете; заковаха Му два гвоздея на краката. И Той каза: Господи, в името на Твоята Любов аз съзнах, че има нещо по-велико; че без да се движа, аз мога да спася света. Досега аз учих хората на братство и равенство, но не можах да ги спася. Защо си ме оставил, Господи? - Не съм те оставил, но те заковах, за да ти покажа, че има друго движение в Любовта... И какво казал Христос? - Господи, в Твоите ръце предавам духа си. Ти, Който си Любов... в Тебе се вливам.”/стр. 77/

 

Заключени души

 

"В някои дървета са затворени човешки души. В бъдеще те ще се освободят от този затвор и ще живеят като човеци.”/стр. 96/

 

Бог е нещо по-велико от Любовта

 

"Духът образува движението, но той сам не е движение. Какво ще разберете, ако ви кажа, че Бог е Любов, но Той сам не е Любов. Значи Бог е нещо по-велико от Любовта. Обаче условията, при които сега живеем, не познават по-велика мярка от Любовта, затова се казва, че Бог е Любов.

Казано е в Писанието: "Плодът на Духа е Любовта, а плодът на Бога е Духът.”/стр. 97/

 

Първичният език

 

"Българският език си служи с 60 хиляди думи, немският език - с 80 хиляди, английският - с около 250 хиляди думи. Това е приблизително изчислено... Първоначалният език, с който някога хората си служели, бил много богат - около 35 милиона думи. Това е езикът на Природата. С този език можете приблизително да изразите всички душевни преживявания, през които минавате. Днес, с ограничения човешки език, не можеш точно да определиш своите състояния.”/стр. 97/

 

"Когато кажа нещо, светът ще се оправи"

 

"...Аз не съм всякога в тялото си. Някога дохождам в събранието и вие мислите, че съм при вас. Аз не съм между вас; аз съм извън времето и пространството. Само тялото ми е при вас. Вие виждали ли сте ме? Познавате ли ме? Ще кажете, че съм проповядвал нещо. Нищо особено не съм казал. Когато кажа нещо, светът ще се оправи. Засега само ви забавлявам."/стр. 124/

 

За да се домогнеш до Духа на думите

 

"...Ти...не би разбрал смисъла на думите, ако не им дадеш условие да израстат и да дадат плод.”/стр. 130/

 

Христовите думи, които още не могат да бъдат произнесени

 

"Или, Или, лама савахтани?"... Христос каза: Макар че викам към Господа, аз заповядвам. Викам Господа, защото отивам при Него. Христос изрече още много думи, но и аз не смея да ги кажа. - Кажи ги. - Ако ги кажа, всичко, което виждате тук, ще изчезне. За благото на всички ще премълча...Тогава Христос е казал велики неща, които днес не могат да се повторят. Един ден, когато излезете от гробовете си, когато Божията Любов ви посети и възкръснете, тогава само ще разберете какво е казал Христос... На второто пришествие Христос ще произнесе същите думи. Тогава мъртвите ще излязат от гробовете си.”/стр. 144/

 

Думите на Исус и Словото на Христос

 

"Внесете чистотата в себе си, и Любовта ще дойде. Отворете се за светлината, и Мъдростта ще ви посети. Вложете свободата в себе си, и Истината ще похлопа на вратите ви. Тогава и вие ще знаете какво е казал Исус и какво - Христос.”/стр. 144/

 

За да се спаси Първичното сърце

 

"...Ще приключа беседата си с един окултен разказ от древния Египет. Тогавашният египетски цар се казвал Раамез-ен-Фухи. Един от видните адепти по това време се казвал Амах-Афу, а главното действуващо лице била Емелита - високо добродетелна мома. Раамез-ен-Фухи имал син...Астролозите предсказали, че за благото на царския син трябвало да се извърши една жертва, а именно: той да се ожени за най-добродетелната царска дъщеря и по изкуството на черната ложа да се извади сърцето на царската дъщеря и да се присади на сърцето на царския син. За жертва била избрана именно Емелита. Значи Емелита щяла да стане царица...Адептът Амах-Афу решил да спаси Емелита от нещастието, което я очаквало. Той й казал: Има един начин, по който можеш да се спасиш. В двореца има една слугиня, която прилича на тебе. Ще се уговориш с нея, тя да заеме твоето място, а ти - нейното, само за една седмица...тя ще бъде царица, а ти - слугиня в двореца...Адептът намислил как да спаси сърцето и на слугинята...

Питам: Защо трябваше слугинята да стане царица, а Емелита - слугиня? - За да се спаси сърцето й...

Де е сърцето на човека? - Взето е. Истинското, разумното сърце на човека е извадено и заместено с друго, неразумно сърце. С това се обяснява падането на човечеството. Сегашният човек има друго сърце, а не това, което първоначално му било дадено. Историята мълчи по този въпрос. Казано е в Писанието: "Ще им отнема каменните сърца и ще ги заместя с нови"...Каменното сърце на човека ще се отнеме и вместо него ще се постави отнетото, изгубеното сърце.”/стр. 144,145/

 

Библията - частично отражение на човешката душа

 

"...Библията...Ще кажете, че тя е свята, няма подобна на нея. Не отричам това, но тази книга е в душата ти... Тя е само отражение на твоята душа. Всичко, което излиза от душата ти, още не е написано в тази книга."/стр. 153, 154/

 

Великата мистерия на влизането на Христос в Бога

 

"...И какво казал Христос? - Господи, в Твоите ръце предавам духа си. Ти, Който си Любов...в Тебе се вливам...

...Казано е, че Бог е Любов. И така е. А Любовта пребъдва във всички същества. И Христос първоначално е бил вън от Бога. Като влязъл в Него, Той се съединил с всички същества. Така именно Той свързал Любовта с Мъдростта. Днес Христос живее много по-интимно, по-близко с хората, отколкото преди две хиляди години.”/стр. 77, 155/

 

Реални илюзии

 

"Съществуват ли духове? - Съществуват, разбира се. Аз констатирам един факт, в който вие се съмнявате.

...Христос...се явяваше четиридесет дена наред на учениците си. Яви се и изчезне. Ще кажете, че това са илюзии. Какво значи "илюзия"? Сричката "ил" означава разумен живот в Бога, при който можеш да направиш всичко.

Сега и на вас казвам: В света съществуват само илюзии. Реалното не е реално. Само илюзиите са реални... В това отношение математиците знаят повече от мене. Те вземaт една въображаема величина, без пространство и място, и я превръщат в реална. Как може числа, които не съществуват, които нямат никаква реална основа, да им се предаде известно съществуване, известна реалност? В бъдеще математиците ще докажат как става това. То е сложна работа, дълбока вода, която мъчно може да се премине. Тъй щото, илюзии, в този смисъл, както вие ги разбирате, не съществуват. Значи това, което е вярно, то е илюзия... Единственото нещо, което подтиква човека към труд, към работа, това е илюзията! Извадите ли илюзията от човека, всичко ще пропадне. Извадите ли илюзиите от човешкия ум, всяка култура ще се спъне. Извадите ли от ума на механика илюзиите, чрез които той строи плоскости, пресича оси, цялата му работа ще спре...Казвате, че и поетите били хора на илюзиите. Как ! Поетите поддържат света ! Докато в дома има поезия, там ще има радост и веселие. Щом изчезне поезията, сълзите ще рукнат. За какво плачеш? - За илюзиите. Благословение са илюзиите в живота !”/стр. 156/

 

Погледът на спасението

 

"Питаш: Защо ме гледаш? - Че аз още не съм те погледнал. Ако те погледна, ти ще бъдеш спасен. Аз виждам, че твоите прозорци са затворени, и си мисля: Да отворя ли прозорците ти, да ме видиш, или да вляза, без да ме видиш. Питам се: Да вляза ли, или да не вляза?”/стр. 159/

 

За да издържиш една усмивка на Любовта

 

"Който не може да понесе страданията, не може да издържи и на Любовта. Един момент на Любовта се равнява на сто страдания. Следователно, щом минеш през сто страдания, ти ще можеш да издържиш една усмивка на Любовта."/стр. 163/

 

Творецът на Вселената спира работата си и слиза до тебе

 

"Величието на Бога не е в това, че Той създава Слънца и Вселени. Това Той може да направи в един момент. Ти имаш скръб, всеки те подритва и се нуждаеш от една малка подкрепа. Кой как мине край тебе, казва: От този човек нищо няма да излезе. Обаче Бог, Творецът на Вселената, спира работата си и незабелязано слиза до тебе и ти нашепва: Не бой се, не се обезсърчавай ! Аз ще ти помогна, ще уредя твоите работи още днес. Ти се зарадваш. - Какво стана с този човек? - Бог му проговори. Това са великите работи, които Бог върши.”/стр. 180/

 

"Едно от моите големи нещастия"

 

"Аз говоря за Господа, Който посещава хората не в църквите, но в техните отчаяни, наскърбени сърца.

Някои ме упрекват, че не ходя на църква. Казвам: Едно от моите големи нещастия е това, че от църква не излизам. Църквата - това са живите хора, това са техните сърца.”/стр. 180/

 

Това, за което не може да се мисли и да се сънува, то е Реалността

 

"...И всички минават за знаещи... Ще разисквате върху създаването на света! Светът бил причина в последствието или последствие в някаква причина. - Светът не съществува по някаква причина. Светът е бил, е и ще бъде. Дето има причина, зад нея се крие друга причина. Всяко нещо, което може да се обясни, не е реално; което не може да се обясни, то е реално. Всяко нещо, за което не може да се мисли, е реално. Такава е нашата философия. Това, което не може да сънуваш, и то е реално. - Възможно ли е това? - Питам: Мравката мислила ли е нещо за човека? Въпреки това, човек съществува. Едва ли някога в мравешкия ум ще мине мисълта, че съществува човек на земята... Едва ли някога през ума на мравката ще мина мисълта за Кант, за Айнщайн..."/стр. 186/

 

"И милиони години да минат, аз пак няма да си задам този въпрос"

 

"Аз, който имам толкова знания, който изследвам нещата издълбоко, още не съм си задал въпроса, какво нещо е Бог. Този въпрос е вън от моя ум, вън от моето съзнание. И милиони години да минат, аз пак няма да си задам този въпрос. Който се е осмелил да си зададе въпроса, какво е Бог, скъпо е платил. Бог го хване леко, стисне го и всичко с него се свършва.”/стр. 189/

 

Бог е отвъд възможностите

 

"Възможностите на Бога са в човека, но не и самият Бог. Той е извън човека, както дървото е извън своята сянка.”/стр. 57/

 

Държи с малкия пръст на ръката си всички светове

 

"Никой не може да надрасне Бога. Той е безграничен, безпределен, безконечен. Той е непостижим в Своите пътища. Досега Бог се е проявил за нашето съзнание като Любов, като Мъдрост, като Истина, като Правда и като Добродетел. Каква е същината на Бога зад нашето съзнание, не знаем. Хиляди и милиони години са нужни, за да познаем величието на Бога. Великите Братя, за които казвам, че носят земята на ръката си, застават пред Бога с всичкото си смирение. Те виждат в Неговото Лице Онзи, Който държи с малкия пръст на ръката си не само земята, но цялата вселена, всички светове. Той носи всичко. Велик е Бог ! Необятен, безграничен е Той. Можете ли да си представите каква грандиозна идея, какво необятно понятие е Бог !"/стр. 232/

 

Изгубените тайни

 

"...Окултната наука. Според нея първоначално човек е бил велико същество с голяма разумност... Щом се изявил в света, той произнесъл първо думата "Любов" - ключът на живота. - Де е този ключ сега? - Изгубен е. И до днес окултистите търсят изгубения ключ.

...Първият човек, който назовал Бога с истинското Му Име, той изгубил тази дума.”/стр. 238,239/

 

Съзнателна сила

 

"...Хората. Първоначално те не се раждали така, както сега. - Защо? - Всеки слънчев лъч, който минава през пространството, сам по себе си е жив. Той е съзнателна сила, която може да се превърне в живо същество."/стр. 240/

 

Когато светът се създаваше

 

"...Днес се явява спор около създаването на човека. Питаш едного: Ти беше ли там, когато Бог създаде човека? - Така е писал Мойсей. - Да, но и Мойсей не е бил там. Има обаче хора, които са били там. Силата на Христовото учение се заключава в това, че Той казва за Себе си: Когато светът се създаваше, Аз бях там.”/стр. 240/

 

Христовото учение се състои само от една дума

 

"...Когато Христос дойде на земята, учението Му се състоеше само от една дума. Той предаде Своето учение само в тази дума. - Коя е тази дума? - Днес никой не я знае...”/стр. 240/