Jump to content
Борислава Богданова

14. НАЙ–БЛАГОПРИЯТНИТЕ ДУХОВНИ УСЛОВИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ

Recommended Posts

1939 година - най-благоприятните духовни условия за българите

Идва най-светлата 1939 г. за България и за българския народ, в която от цял свят идват представители - гости на Братството. Те приемат от Учителя сили и благословение, за да издържат на големите страдания, които им предстоят. Учителят отбелязва, че условията, които имат българите през 1939г. ще се повторят чак през 1999 г. *
Беинса Дуно дава на братята и сестрите задача, да възстановят пълна хармония помежду си: да няма никакви спорове, кавги и разправии и тази хармония от Братството да се прелее в целия български народ. От България тази вълна на мир, хармония и добро да обхване цяла Европа и така да се избегне надвисналата над човечеството Втора световна война. Ако ние и българския народ не изпълним тази повеля на небето, България ще изгуби своите благоприятни духовни условия за 60 години.
И този път ние не изпълнихме повелята на Бога и последствията веднага дойдоха върху главите ни. България е в своя златен век, който се обуславя от присъствието на Учителя - представител на Бога във физическо тяло в нашата страна. Тя е единствена в света, която има двама представители в невидимия свят: Ангелът на Завета Господен Елохил, който е Света Богородица, и Учителят - Духът на Истината Беинса Дуно.
Понеже не изпълнихме повелята, Братството премина в инвол
юционен период на развитие. Шестте първи упражнения, които дотогава започваха със стъпки напред, започнаха да се играят назад
. Ние влязохме в един 60 годишен период на мъки и страдания. Понеже злото става много силно, Учителят предлага да играем временно упражненията назад, за да не ни забелязват отрицателните сили и ни пречат. „Ще се върнете малко назад, за да си платите кармата, която сте натрупали в миналото." Мина този период и е крайно време да играем първите упражнения с десни я крак напред в пътя на еволюцията. Учителят отбелязва, че всички упражнения , които е дал в Школата, започват с десния крак и само напред.
Бог веднъж дава нещата и никога не ги изменя. Учителят е дал в 1922 г. на събора шестте първи упражнения (малката програма на ученика) и всеки трябва да ги прочете и ги научи от извора - „Съборните беседи", 1922 г. и ги приложи - да ги играе напред, за да влезе в пътя на еволюцията. (Гимнастически упражнения -В Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство, при срещата им в гр. Търново, през лятото 1922г. София, 1923, с, 8-14)
В разговор през 1939 г. Учителят пояснява: „В Първата световна война се даде правото на англичаните да въведат Божията правда на Земята. Те не изпълниха Божия закон, а уредиха само своите лични работи. Сега ще стане Втора световна война, в която германците трябва да възстановят Божията Правда на Земята, но те няма да изпълнят тази задача. След свършване на войната американците ще бъдат натоварени да свършат тази работа - да възстановят Божията Правда на Земята." Гостите от чужбина най-активно се включват в изучаването на Паневритмията, пеенето на братските песни. Всички посещават Рила - лагера на Седемте езера, в най-импозантното ни лагеруване.
През Рилския лагер минават повече от 1000 души. Чужденците са доволни и щастливи, че са срещнали Учителя, и с голямо внимание слушат беседите, като голяма част от тях разбират по интуиция. Те са над 80 души и постоянно окръжават Учителя. В лагера живеем заедно. Различават се от нас по това, че не знаят български език. Палатките им в лагера са разположени между нашите - те не се отделят в свой лагер. Идеята на Учителят е всички народи да се побратимят и общо да работят за Делото Божие на Земята. Най-голяма група е групата от балтийските страни, които няколко години наред идват на Изгрева и сформират Братство в Латвия. Французите донасят на Учителя много хубава палатка и я построяват срещу неговата. Учителят не пожелава дори да влезе в нея. Той е поел българската карма и иска французите сами да си решат въпросите на живота.**
В разговор с чужденците, Учителят говори за големите страдания, през които човечеството ще мине и ще засегне съдбините на всички народи. Една сестра, която присъства на разговора го запитва: „Учителю, Вие говорите за всички страни, а нищо не казахте за Гърция." Учителят отговаря, че на никого не пожелава съдбата на гръцкия народ. Понеже гърците са постоянни врагове на българите и им правят големи пакости, Гърция ще бъде залята от вода и ще потъне.
При хубавото слънчево време на Рила през 1939 г. братският живот се развива в своята пълнота. След беседата на Молитвения връх се прави обща закуска, играе се Паневритмия на второто, третото, или на петото езеро. Обикновено играем Паневритмията в два кръга и пак мъчно се побираме на големите поляни. Най-добре се чувстваме на поляната при петото езеро Махабур, където Паневритмията се играе в два кръга по-свободно. Когато тръгваме за Паневритмия на петото езеро, се образува една верига от хора от лагера до езерото. Когато първите са на поляната при езерото, последните едва тръгват от лагера. Учителят изчаква да се съберат всички и тогава започва Паневритмията.
Ще ви предам един разказ на Гради Колев Минчев, стенографиран от мен за летуването на Братството през 1939 г. Учителят повиква Гради и го пита дали може да участва в работата по организиране на лагера на Седемте езера в Рила.*** Гради отговаря: „Разбира се. Учителю." Учителят го изпраща с първата работна група, като му нарежда да оправи най-напред кухнята, а след това магазина. Гради тръгва с първия камион заедно с групата на Любомир Лулчев. Пристигат до края на Говедарци, до гората, всички слизат и отиват при Лулчев, който пуска едно радио с батерии, подарено му от цар Борис, Камионът стои натоварен и Гради в него. Тогава той се обръща към братята: „Вие дойдохте като работна група. Елате да свалим багажа от камиона!" Никой не го чува. От групата се отделя само Кольо Йорданов, който поема багажа, подаван му от Гради от камиона. Скоро пристига бай Янко с конете, натоварват багажа и го закарват горе на езерата. Гради предвижда, че за построяване на магазина ще му трябва материал и затова взима много дървени капаци, които конете изкачват в лагера. Докарани са и разни продукти: чували с ориз, захар, брашно и други. Понеже е влажно и често вали, за да не се повредят продуктите, Гради ги слага в кухнята и ги завива с едно голямо платнище. Започват да идват от София една след друга групите и продуктите, оставени в кухнята, пречат за нормалната работа в нея. Това налага Гради да ги изнесе от кухнята и да направи магазин, но няма кой да му помага. Той отива при групата на Лулчев и иска помощ. Става спречкване между него и Йордан Андреев, който го нахоква, отказва да му помага и се стига чак до бой. На неговата молба се отзова пак само Кольо Йорданов. Двамата построяват магазина, вкарват продуктите в него. Правят легло, на което да спи Гради, и магазинът започва да функционира.
За да направи магазина, Гради трябва първо да събере капаците, които е докарал от София. Нашите приятели вземат много от капаците, за да си направят подове на палатките и да избегнат голямата влага. Някой си правят пейки, маси и други приспособления. Гради ги разваля, събира материала и го струпва при магазина.
Отива при Балтова и Неделчо Попов, които са поставили под цялата си палатка капаци. Моли ги да освободят капаците, но те му отказват. Тогава започва да ги измъква един по един. Балтова му казва, че е терорист, но Гради спокойно свършва работата си. Така той събира всичките капаци и построява магазина. Много от приятелите се настройват срещу него.
 
В следващата група идва Боян Боев и Гради му се оплаква от неприятностите, които има. Боев му казва да остане да работи в магазина. Гради извиква на помощ Васил Константинов, уволнен бивш полковник, и Кольо Йорданов. Скоро идва и Учителят. Той е крайно недоволен от разправиите в лагера. Гради отива при него и го помолва да го освободи от тази неблагодарна работа. Учителят казва, че в магазина трябват честни хора и дава една верига и катинар да заключва лодката, за да се ползва само от дежурните по кухня за доставяне на вода от извора. На другия ден при лодката отива Георги Йорданов, измъква кола, за който е вързана лодката. Качва приятелките си - няколко сестри, и ги разхожда по езерото. Гради ги моли веднага да върнат лодката, но те не го слушат и тогава той започва да хвърля камъни по тях.**** Те се връщат и оставят лодката. Гради пак отива при Учителя, омъчнен от многото конфликти, които се създават. На молбата му да бъде освободен Учителят казва да остане на мястото си и да работи. Понеже в лагера има над 600 братя и сестри, магазинът е отворен от сутрин до късна вечер. Тримата служители в магазина, решават да обявят почивка от 1:30 до 14:30 часа, за да могат да обядват. Лагеруващите не искат да спазват и това положение. Идва Мечева след 13,30 часа, за да си купи нещо. Гради излиза и й казва, че се хранят и в момента не работят. Тя си отива и по-късно пак идва, облечена в най-хубавата си рокля - синя на бели цветя, и сърдечно им се извинява, че ги обезпокоила по време на обеда им. Друга сестра - Влаевска, го пита какво му плащат, за да работи в магазина. Гради казва: „Ти колко мислиш, че ми плащат?" Тя определя някаква сума. Той й отговаря: „Тази сума, която ми каза, аз мога да я изкарам за 10 дена и ако тук ме карат да работя за пари, няма да остана и един ден в магазина, а ще ходя като всички по беседи и екскурзии."
Гради работи в магазина 57 дена до края на летуването. У себе си има около 4 хиляди лева и всичко, което взема от магазина, си го плаща и изразходва всичките си пари. Васил Константинов и Кольо Йорданов също си плащат всичко, което вземат от магазина. Славчо Печеников често идва в магазина, взима всичките пари, без да ги брои, сякаш е негов собствен. Всъщност това са братски пари, с които се поддържа магазинът, и Славчо е само отговорник за неговото правилно функциониране. След свършване на лагеруването Гради се връща на Изгрева, където Учителят го повиква, говори с него и му благодари за добрата и безкористна работа. През 1939 г. по време на лагеруването един ден Учителят изчезва от лагера. Приятелите започват да го търсят навсякъде - на извора, при палатката му, при кухнята, и най-после отиват зад кухнята, където Пеньо Ганев сам сече дърва за поддържане огъня.***** Там виждат Учителя с брадва в ръка. Сестрите вдигат голям скандал на братята, че допускат Учителят да сече дърва. Веднага няколко братя се включват в трудната работа в помощ на Пеньо. Така важният проблем в кухнята за горивен материал се решава идеално и тя функционира отлично до края на лагеруването.
Лагеруващите в Рилския лагер идват с най-различни палатки, но се оказа, че най-издръжливи на променливото време - на бурите ветровете и дъждовете са тези, които шие Елена Андреева.****** Те са с шест кола и под, понякога и с втори покрив и издържат и на най-силните бури. Елена разказва как започва да шие палатки. На Учителя се скъсва платът на матрака от походното му легло и той помолва Елена Андреева да поправи леглото му. Братята веднага купуват и донасят много хубав плат - здрав и непромокаем. За опит вечерта те опъват част от плата, наливат върху него вода и до сутринта той не пропуска нито капка. Тя ушива кревата на Учителя с новия плат и след това решава да му ушие палатка. Така започва да прави палатки на всички братя и сестри. Идва й на ум дървените колци за палатките да се пробиват на определени места и през дупките да се връзват с тел в двата края, за да не се губят при транспортирането. Честите превалявания довеждат до мисълта, че палатките, които се шият главно от американ, трябва да се импрегнират. Взима се 4 литра бензин, затопля се на водна баня и в него се разтваря един килограм парафин. В получения разтвор се потапя палатката, като се следи навсякъде да се намокри от течността. След това се оставя на простор да изсъхне. Така тя е готова да издържа на дъждовете и бурите на Рила и приятелите имат сигурен приют и покрив при трудните Рилски условия.
През 1939 г. в София на Изгрева става най-големият събор на Братството, на който присъстват над 1200 души. Изнесени са всички маси и столове от салона на двора. За обяд много братя и сестри са насядали чак до средата на полянката, на която се играе Паневритмията. Всички са възторжени, вдъхновени, сякаш са в едно тяло и един дух на хармония. Една сестра, която участва в много събори, запитва Учителя: „Учителю, защо когато се провеждат съборите, ние ставаме меки, кротки, отстъпваме си и гледаме да си услужваме взаимно?" Учителят отговаря: „Сестра, когато става събор на Бялото Братство, милиони същества се вселяват във вас. Те са същества на хармония и никога не се карат. И като влязат във вас, и вие не може да се карате. Щом свърши съборът, те си отиват и вие ставате такива, каквито сте, и започвате пак по стар обичай да се разправяте и карате."
Учителят следи най-внимателно какво става по света. След свършване на събора поканва гостите от балтийските сестри на закуска и след закуската им нарежда веднага да си тръгнат за дома.******* Те плачат, не искат да напуснат този земен рай, но братята и сестрите събират багажа им и ги изпращат на влака за Русе. Когато пристигат в Русе, се оказва, че няма ферибот. Ватев и Новаков съдействат пред параходството ТОЙ веднага да дойде от Румъния и да прекара латвийците от другата страна на Дунава. Качват се на влака и през нощта срещу първи септември минават границите на Русия. На 1 септември се обявява Втората световна война и се затварят границите на всички страни. Латвийците в последния момент успяват да се приберат по родните си места благодарение помощта на Учителя. По-късно, когато германците навлизат в Латвия, Учителят извиква Савка и й казва: „Дай ми бързо подаръците, които латвийците ми донесоха през 1939 г. Те се намират сега в много тежко положение и трябва да им помогна." Учителят започва да облича една върху друга дадените му ризи, фланели и други дрехи.******** По този начин той ги запазва и те остават живи след войната. Това е един от методите, чрез които Учителят ги огражда и запазва.
По време на бомбардировките на 1944 г. Учителят казва на приятелите:
„Засега няма да имате условия да ходите на Рила, но по-нататък ще продължавате да изпълнявате тази традиция и през 1999 г. ще се съберете пак от цял свят на езерата."
През 1940 г. Учителят прави последните малки екскурзии до езерата и връх Мусала. В беседите, изнесени на планината, събрани в томчето „Божествен и човешки свят" той дава отговор на множеството въпроси вълнуващи братята и сестрите, възникнали от създалото се военно положение.
Учителят дава наряд - до края на духовната година - 22 март 1940 г., всеки ученик да поднесе по три подаръка на Господа: Истината, Любовта и Правдата. Тези добродетели не могат да изпълнят съзнанието ни и задачата, дадена ни от Учителя не е изпълнена.
Идват непредвидени
за нас последствия. Учителят изпраща Любомир Лулчев да предаде на цар Борис, чрез Мария Стоянова, България да обяви пълен неутралитет.*********
Германците навлизат в Румъния и Учителят казва: „Ако България обяви неутралитет и не пусне германците да минат през нея, тя ще бъде най- облагодетелстваната страна в света след войната и благата ще идват отвсякъде". На този зов на Учителят царят отговаря чрез Мария Стоянова: „Не мога да направя това госпожо, защото германците ще ме убият." Той не послуша Учителя и след 2 години си замина от този свят. През месец февруари 1943 г. цар Борис отива при сестра Ванга да си гледа. Той влиза при нея и Ванга му казва „Ама ти не си дошъл сам, а си ми довел и Хитлерчо." Започват разговор и Ванга му казва: „Твоето представление свършва. Ти ще си заминеш от тоз и свят на 28.08.1943 г. Има да свършиш още малко работа за доброто на България. Всичк и знаят, че Ванга е сляпа. Тя разговаря с цар Борис, КОЙТО е застанал пред нея с физическото си тяло. Ванга с духовните си очи вижда, че Хитлер е застанал до цар Борис, но не с физическото, а с етерното си тяло. Да ама това го вижда само Ванга, но не и другите, които са около нея. След като си тръгва Борис тя продължава да разговаря с Хитлер. Тя говори на български с македонско наречие, а Хитлер разговаря с нея на български. Този разговор се води между двамата, но другите около нея нито виждат, нито чуват онзи с когото тя разговаря. Как е възможно Хитлер да говори на български? Ето как. Когато сънувате сън и в съня си разговаряте с чужденци, вие говорите на български и те разговарят с вас на български. Значи има едно място и има там някой, който превежда. Тук в този случай е почти същото. Разговорът на Хитлер някой в невидимия свят го превежда на български, Този случай го разказваха десетилетия поред приятелите от Петрич - Мирчо, Кирчо и Крум, които знаеха целият случай лично от Ванга. Само те имаха познание за тези окултни неща и затова тя им разказваше подобни случаи.
В началото на месец август Хитлер вика цар Борис на среща на 13.08.1943 г. В това време цар Борис научава от разузнаването, че Англия и САЩ са се договорили след войната да разпокъсат България и една част да дадат на Румъния, друга на Сърбия, Гърция и Турция, и от нея да не остане нищо. Силно разтревожен, Борис се качва на собственият си самолет и отива в Цариград - в неутрална Турция. Оттам със самолет заминава в Грузия и оттам в Москва при Сталин. Съобщава му плановете на съюзниците му, а Сталин му казал: „Аз ще направя всичко, от България и косъм да не падне." Борис се завръща в София и отива на посещение при Хитлер, не на фаталната дата 13.08, а и разрешил един много важен въпрос за бъдещето на България. Всичко дирижираше Учителят. След поредното посещение при Хитлер, царят се разболява тежко . Преди да си замине Учителят в беседа казва: „Сега Борис е много болен и ако има някой да му даде да изпие 2 чаши гореща вода той ще се спаси." Учителят знае всичко, но оставя нещата да се развият естествено. Цар Борис има силна интуиция. Отива на Мусала, за да разбере от съществата какво трябва да прави. Те му казват, че трябва да си замине, за да не даде 100 хилядна армия в помощ на германците срещу Русия. Така България ще мине най-лесно през войната. Разбирайки положението, Борис тръгва към Боровец по най-стръмният и опасен път от Малка Мусала надолу и неговите двама телохранители едвам са го следвали. След връщането си от Германия цар Борис яде гъби в Боровец и се отравя. Викат Лулчев в двореца и той го заварва в агония. Иска едно яйце, чрез което да отнеме отровите, натрупани в стомаха му. В момента не могат да намерят в целия дворец нито едно яйце. Цар Борис си заминава на 28 август 1943 г. По този повод Учителят казва: „Той отиде на отчет при Бога. Молете се за него, за да даде добър доклад за България в невидимия свят." **********Още в 1942 година Гавраил Величков и Алфиери Бертоли, разтревожени от военните действия, отиват при Учителя и го питат: „Учителю, кажи ни кога ще дойде мирът?" Учителят се обръща строго към тях и им казва: „И да знам кога ще дойде мирът, няма да ви кажа, защото ако ви кажа няма да стане. Няма да се изпълни Волята Божия, понеже тъмните сили от преизподнята са слухари и ще разберат плана Божий."
По време на престоя си в Мърчаево Учителят казва на сестрите да посеят в две саксии едно бяло и едно червено цвете. Те ги посяват и поставят в голямата стая в дома на Темелко. Учителят казва: „Сега ще видим кой ще победи - дали мирът, или войната. Бялото цвете е мирът, а червеното войната." Цветята израстват и се развиват. Сестрите се грижат, поливат ги редовно, но постепенно червеното цвете залинява и изсъхва. Остава само бялото цвете.
На 1 октомври 1943 г., петък, Учителят раздава на всички братя, които са мобилизирани и отиват в окупационния корпус в Сърбия и Гърция, Добрата молитва и 91 псалом, написани на листче. (Те са отпечатани от двете страни на лист хартия и така са раздавани.) Това е талисман от Учителя, който ги пази през време на войната. Учителят е крайно недоволен, че сме станали маши на Германия и участваме в окупационния корпус в Сърбия и Гърция. Той помага на всички хора, които се намират в трудни условия на войната. Помага на партизаните и комунистите да не бъдат избити от хайките на фашистите. Учителят им внушава къде и как да се крият, за да избегнат техните блокади. Той казва в една беседа: „Аз виждам че Господ е започнал да говори на хората. Ако Бог не беше на Земята, главите на нашите шумци, които слязоха от планината, щяха да хвръкнат. Той е с тях, той е с всички. Новото учение ще тури ред и порядък в света. Всички сте шумци. Ще слезете от планините, ще излезете от горите и няма да режете главите на хората. Ще кажете; Прощава ви се всичко." (58, с. 187)
По време на войната Учителят обръща внимание на братята и сестрите да не говорят нищо лошо за ръководителите на отделните държави - Сталин, Хитлер, Чърчил, Рузвелт, Мусолини, защото те всички изпълняват Волята Божия. В една беседа, държана в общия окултен клас, Учителят пита; „Къде е центърът на Бялото Братство?" И отговаря. - „България" "Къде е центърът на Черното Братство?" - „Германия." „Понеже Бог е представен във физическо тяло в България, германците идват да му се поклонят с оръжието, което носят. Техните души чувстват присъствието на Бога. После идват англичаните и американците със самолетите и накрая дойдоха и руснаците да му се поклонят." (64)
Всички ръководители на човечеството знаят за Бялото Братство и Учителят. Методи Константинов сънува сън,* ********** че се намира в Германия и среща Хитлер, който му се кара и крещи: „Какво е това Бяло Братство, какъв е този Учител, който ми обърка всичките планове и се сринаха моите надежди?" Всички ръководители интуитивно схващат, че има една голяма невидима сила, която дирижира събитията на войната, и търсят причините на своите неуспехи. Това е Волята Божия, която се изпълнява в живота на цялото човечество.
Една сестра, много уплашена от бомбардировките и артилерийските канонади, казва: „Учителю, толкова много се плаша че обърквам 91 псалом. Започвам отначало. След малко гледам, че съм накрая, после по средата." Учителят й отговаря: „Сестра, казвайте псалома, както можете. И наопаки да го кажете, той пак помага."
Иванка Захариева през време на бомбардировките през 1944 г. се намира в дървената си барака и казва псалома. До бараката й падат няколко големи бомби. Бараката отскача на няколко метра, тя отваря вратата и излиза от нея невредима. На Изгрева няма жертви от бомбардировките.
При една от поредните бомбардировки над София Учителят нарежда на братята и сестрите да влязат в салона и там да се молят на колене с молитви и формули, които им казва. Той отива на полянката. Обикаля я няколко пъти и я обгражда с молитви и формули, като създава бяла аура, в която включва целия Изгрев. Тревогата свършва и самолетите си отиват, без да бомбардират квартала. При следващата тревога Учителят кара братята и сестрите да отидат в гората и там да се молят, а той се отправя към поляната. По време на бомбардировката един самолет се отделя от ятото, минава над Изгрева и пуска голяма, двутонна бомба. ** ********** Благодарение на южния вятър, който духа в момента, тя се отклонява и пада на 5 метра от северната страна на салона, без да го засегне и избухне. Сапьорите, които идват на другия ден да я обезвредят, се чудят защо е пусната такава голяма бомба, когато наоколо няма никакъв важен военен обект. Ако бомбата беше ударила салона и без да избухне, пак щеше да нанесе голяма вреда.
Англичаните са недоволни от Учителя, за провала им с Кришнамурти. Чърчил е прероденият Ирод, който изби младенците в Ерусалим, видя тримата мъдреци: Гаспар, Балтизсар и Мелихор, но не можа да вземе великото учение и тайните на живота, които те отнесоха в Индия. Англичаните завземат Индия и стотици години търсят там следите на тайното велико Христово учение.
В един свален американски самолет намират карта, където мястото на Изгрева било заградено с червен молив и пише „Духовно общество". По този повод Учителят отбелязва: „Ако американците бяха бомбардирали Изгрева и Братството, те щяха да бъдат отровени с газ, които японците бяха приготвили."
На 9 февруари 1944 г., Рузвелт пише писмо на Чърчил, в което му обръща внимание, че е разумно да се спрат бомбардировките над България, за да може да се започнат преговори. Чърчил е неумолим и настоява пред Рузвелт да продължат бомбардировките. Рузвелт прави обстойно проучване на въпроса и накрая се съгласява. В един разговор Учителят казва: „Те мене търсят и затова бомбардират около Изгрева." *** **********
По време на бомбардировките падат още няколко бомби на Изгрева, но не избухват. Учителят обяснява, че е обвил Изгрева с бяла мантия, за да го запази от попаденията.**** ********** По това време той прави около 40 екскурзии всеки ден до село Симеоново и полянките по пътя за бивака. Английското разузнаване проследява неговото движение. Един самолет идва над Симеоново и хвърля голяма минна бомба над един баир, където предния ден Учителят бил с група приятели. Целият баир е разоран и в средата е образувана огромна дупка. Същия ден Учителят е на голямо разстояние от това място. Във връзка с този случай Учителят казва на приятелите, че тази хитра лисица Англия ще плати накрая за всичките пакости, които прави на човечеството. За лошото си отношение към Бога и Братството и гонението срещу Учителя Англия загуби всичките си колонии. В бъдеще ще се сбъдне всичко, което Учителят казва за нея.
След войната Чърчил променя донякъде лошото си отношение към Братството и когато нашият външен министър от правителството на Кимон Георгиев, отива при него на разговор по въпросите на мира, ТОЙ му казва, че нищо не може да каже за положението на България, но като си отиде в страната да поздрави Бялото Братство. Понеже министърът е комунист и не може да поднесе тоя поздрав официално, изпраща сестра си на Изгрева, която да предаде поздрава от Чърчил. Това нашите приятели запазват в дълбока тайна, защото е можело да ни коства много, особено по време на процеса срещу Братството.
При една от поредните тревоги, когато американските самолети не бомбардират София, сестрите се събират в „Парахода" да се молят („Параходът" е бараката, в която живеят и работят стенографките. На покрива има голямо стъкло, през което стаята се осветява естествено, формата на тази барака е заоблена и отдалеч прилича на параход. В нея всеки може да работи много леко и удобно.) Учителят, сериозен и съсредоточен, заедно с Гавраил Величков застава в средата на поляната. Минават ята самолети и се отправят към Румъния да бомбардират.
Учителят е в молитвено състояние и голямо напрежение. По лицето му се стичат струи пот. Тревогата трае повече от час, а Учителят остава съсредоточен на своя пост. След като тя свършва и дават отбой той избърсва с кърпа лицето си.* **** ********** Гавраил Величков го пита: "Учителю защо сте толкова напрегнат и сериозен, та по цялото ви лице тече пот? Нали сега самолетите няма да бомбардират България?" Учителят отговаря: "България няма да я бомбардират, а Румъния. Аз се излъчвам и отивам при командирите на ескадрилата и им внушавам да не избиват хората, да не пускат бомби върху жилищата им. В същото време по фронтовете си заминават хиляди хора и те отправят молитвата си към Бога. Молитвите на всички заминаващи минават през мен. Затова съм толкова сериозен."
Често пъти, като се движи по планината и при среща с приятели, Учителят тихо си казва: „Господи, колко велико и колко разумно си направил света." Брат Галилей, който почти винаги е около него и чува молитвите му, го пита: "Защо толкова често се обръщате към Господа?" "Моята душа постоянно търси Господа и това е насъщна нужда за нея. На всички ония, които се обръщат с молба към Господа, аз долавям молитвите им, защото те преминават през мен."
На поляната на Изгрева при разговор между Галилей с Учителят идва духът на Христо Ботев и се обръща към Учителя: "Разбрах, че ти си най-големият тук, на Земята, и всичко зависи от тебе. Пусни ме да се родя в България и да помагам за освобождаването й от новото робство, в което е попаднала." Учителят го пита: "С какви методи ще работиш?" Ботев веднага отговаря: "С ножа и пистолета, разбира се." Учителят му казва: "Това е стар метод. Измисли някакъв друг метод за работа, и ела и ми го кажи, и ако го одобря, ще те пусна пак на Земята."
След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 г., извършена с 1784 бомбардировача през деня и нощта, Учителят напуска Изгрева и отива при Борис Николов . Почти всички жители на София, напускат града. Ние също питахме Учителя и той ни каза да се евакуираме в провинцията. На следващия ден 11 януари, след закуска Учителят предлага на Борис да отидат на Изгрева, който е напълно обезлюден. Отправят се към полянката и застават за молитва. Повече от час Учителят се моли съсредоточено заедно с Борис.** **** ********** След свършване се обръща към него: „Тук вече не може да се прави връзка с Бога. Да излезем." Напускат Изгрева и отиват в къщата на Борис. Един час след тяхното прибиране в двора пристига запъхтян от Мърчаево Симеон Костов и казва на Борис, че иска да се види с Учителя. Борис му отговаря, че Учителят е вътре в стаята и ще отиде да го попита дали ще го приеме. Учителят дава съгласието си и брат Симеон влиза, целува му ръка и казва: „Учителю, елате в село Мърчаево. Давам ви къщата, имота, и децата си на ваше разположение." Учителя отговаря: „Добре." Симеон се сбогува с него и се връща у дома си. Казано е, че по времето на Христа той е апостола Симеон- Петьр, който създаде църквата. Половин час по-късно в двора на Борис влиза Славчо Печеников и иска да говори с Учителя. Той го приема. Славчо предлага на Учителя една кола, с която може да го закара, където пожелае. Един негов клиент му дължи някаква сума, срещу която му дава колата си да я използва известно време. Учителят извиква сестрите Стойна и Йорданка Жекова и ги изпраща в Мърчаево да проучат положението. Вечерта те се връщат и му докладват. Той решава да пътува за Мърчаево на 14 януари 1944 г., петък. Рано сутринта Славчо Печеников отива заедно с Неделчо Попов да вземат от държавната печатница туба бензин, където Неделчо е началник. Забавят се много. Учителят става неспокоен и често пита защо се бавят. Най-после колата идва и потеглят за Мърчаево. Когато стигат площад „Възраждане", засвирват сирените. Всички излизат по улиците и тръгват към Княжево. Колата с Учителя е обградена от хора и едва пълзи. Самолетите идват над София. Учителят се излъчва от тялото си. Отива при командващия въздушното съединение и му нарежда да пусне бомбите над Стара планина. Той изпълнява точно нареждането и тогава са бомбардирани много селища в планината, като Своге и други . Учителят нарежда на Списаревски да атакува самолета на главнокомандващият американските въздушни сили и той прави таран. При завързалия се въздушен бой самолетът на командира е свален, а той е пленен и дава показания за преживяното от него. Командирът обяснява, че по време на полета пред него застава едно светло същество, което му нарежда да пуснат бомбите над Стара планина. Той изпълнява тази заповед. Военните проявяват тактичност и освобождават пленения генерал, като му дават възможност да си отиде в Италия през неутрална Турция. Там той заема ръководната си длъжност и издава заповед повече България да не се бомбардира без специално негово нареждане. Тревогата преминава, самолетите си отиват и следобед с повече от 100 братя и сестри от София и Изгрева Учителят пристига в Мърчаево. Понеже домът на брат Симеон Костов, който го поканва, е в в средата на селото, срещу кръчмата, Учителят решава да отиде в дома на Темелко Стефанов, който е най-подходящ за неговото пребиваване.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
*Виж « Изгревът» том XX стр. 995-1010.
 
**Виж« Изгревът» том І стр. 304; том III стр 173-174; том IV стр. 618-621,
 
***Виж « Изгревът» том VII стр. 234-239.
 
**** Виж « Изгревът» том VII стр. 236-237
***** Виж « Изгревът» том XVI стр. 59-60.
******Виж« Изгревът» том IX стр. 44-45, 388-389.N150.
 
******* Виж « Изгревът» том IX стр. 78-81.
********Виж« Изгревът» том І стр. 79-80.
 
********* Виж « Изгревът» том XX стр, 856, 986 т. 583.
********** Виж « Изгревът» том XX стр. 1036-1038.
 
* **********Виж« Изгревът» том IV стр. 470-472.
 
** **********Виж« Изгревът» том II стр. 308-309, N189.
*** **********Виж« Изгревът» том І стр. 56-57; том II стр . 307-308.
**** **********Виж« Изгревът» том II стр. 308, N188.
 
***** ********** Виж « Изгревът» том I стр. 49.
****** **********Виж« Изгревът» том II стр. 310, N191

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×