26_2 ЧОВЕШКАТА ДУША

[Albena]

ЧОВЕШКАТА ДУША

 

Ще прочета 54. глава от Исайя, която наричам глава на човешката душа. Който вярва, че душата е излязла от Бога, той никога няма да се лиши от Неговата Любов. Човек не е във външната форма, която виждаме, облечен в плът и кръв, но той е в душата си, която е излязла от Бога. Душата е Божественото в човека, за което именно пише Исайя. Затова, когато човек се обезсърчи, нека прочете 54. глава от Исайя. В цялата книга на пророк Исайя ние виждаме какво голямо съзнание е имал той. Макар че е живял преди Христа, той съпоставя правилно нещата. За пример, той уподобява душата на жена и казва, че отношението на душата към Бога е такова, каквото е отношението на Земята към Слънцето. Ако Земята не съществуваше, а Слънцето изгряваше, както и сега, то щеше да свети за себе си. Обаче Земята, като се върти около Слънцето, то изгрява и залязва, а тези прояви на Слънцето – изгрев и залез, имат смисъл за Земята. Тъй щото идеята за Бога е такова нещо за човешката душа, каквото е Слънцето за нашата Земя. Следователно само идеята за Бога е в сила да оплодотвори човешката душа, да помага за нейното растене и развитие. Бог е слънце за човешката душа. Докато това слънце грее, и човек се развива; престане ли да грее, и човек престава да се развива. Когато някой запитва защо трябва да вярва в Бога, то е все едно да пита защо Слънцето трябва да изгрява. В този смисъл вярата е движение. Като вярва човек, той се движи около Бога. И Земята, като се движи, и тя обикаля около Слънцето. (71, с. 132)

 

Когато човек се спъва и пада, това показва, че два елемента липсват в душата му: мир и светлина. Това е вярно и във физическия свят. Влезе ли в ума на човека някаква отрицателна мисъл, той или ще се спъне, или ще падне. В този смисъл всяко обезсърчение е спънка в живота. Когато някой се обезсърчи, невидимият свят му казва: “Слънцето на живота е изгряло! Вън е ден, светло е, няма защо да се обезсърчаваш.” Тъй щото обезсърчението е временен процес. Пророк Исайя казва: “Ни едно оръжие, устроено против тебе, няма да благоуспее.” Непобедима е човешката душа! Отвън могат да я обсаждат, да я атакуват, но нито едно оръжие не е в състояние да я победи. (71, с. 135)

 

Ще прочета 60. глава от Исайя. Бог създаде четири важни елемента: земята, водата, въздуха и светлината. Земята създаде, за да бъдат хората добри; водата – за да бъдат чисти; въздуха – да мислят право, и светлината – да вървят в правия път. “Стани, свети, защото светлината ти дойде и славата Господня изгря на тебе” – така започва пророкът, откъдето се вижда, че той е напреднала душа. Оттук вадим заключението: напреднала душа е тази, която е добра и чиста, която мисли и ходи в правия път. (145, с. 177)

 

Ще прочета няколко стиха от 58. глава на Исайя. Пророкът казва, че за да придобие Любовта и да я запази, човек трябва да живее в светлина. (Учителят чете от 8. до 14. стих вкл. – бел. Р. Ив.) Когато четете тази глава, виждате, че думите на пророка и до днес не са изгубили значението си. Ако живеете така, както пророкът пише, всичко, което душата ви желае, ще се сбъдне. Душата желае само едно нещо: да се прояви. Може ли да се прояви, вие ще бъдете всякога разумни и добри. Това са качества на човешката душа. Следователно, като казвам, че човек трябва да бъде добър и разумен, това не значи, че отсега нататък ще придобива тези качества. По естество човек е добър и разумен, но трябва само да се прояви. (15, с. 171)