34_1 ЗА ПРОРОЦИТЕ

[Albena]

ЗА ПРОРОЦИТЕ

 

Под “пророк” разбираме разумното, Божественото начало в човека. Той е онзи човек, който се стреми да схване Божествените мисли, да ги направи достъпни на другите. (106, с. 108)

 

Какви бяха старите пророци? – Хора, служители на Бога. Те не бяха царе, владици и патриарси, но проповедници на Словото Божие. Те бяха гонени, преследвани, ненавиждани. Наричаха ги лъжци и магьосници, не им вярваха. Онези, които следяха техните пророчества, започнаха да им вярват. Кога им вярваха? – Когато пророчеството им се сбъдваше. (90, с. 330)

 

И едновремешните пророци не са знаели всичко, има неща в света, които и пророците не са знаели; има неща, които и великите учители не знаят – туй да го знаете. Онази велика Божествена Мъдрост, която се изявява, ония тайни в Бога, които са скрити, само времето изявява. И тия учители, понеже разбират законите, и те се учат, но за тях вземат милиони векове, за да проверят една велика Божествена истина. А сега ние сме заняти с дребните работи, да ги изправим, и сме оставили същественото. (127, с. 393)

 

Като се говори за неразбиране на Любовта, дохождаме до пророците и виждаме, че и те не са я разбирали напълно. Те се обръщали към евреите с думите: “Бог завинаги ще ви изхвърли от лицето Си.” Обаче не излязло така. Достатъчно било да се разкаят, за да им прости Бог. Това показва, че пророците не са разбирали всякога Божията Любов. Мнозина се запитват защо страдат, щом Бог ги обича. Много естествено – докато се противи на Любовта, на Бога, човек е изложен на страдания. (96, с. 16)

 

Като проследите живота на великите хора, на гениалните, на светиите, ще видите, че те са минали през големи изпитания и страдания. Днес всички хора говорят добре за тях, но върнете се назад, в тяхно време – да видите как са ги тъпчели техните съвременници. Един от пророците на миналото, като не разбирал защо идват изпитания върху него, обърнал се към Господа с думите: “Господи, защо си застанал на пътя ми като мечка?” Това значи неразбиране на Божиите пътища. (139, с. 147)

 

Много пророци са говорили и говорят от името на Бога, но малцина от тях Го познават. Те говорят за Бога и Го описват като човек. Тази е причината, дето вместо да повдигнат хората, те ги отдалечават от Бога. Затова казваме, че малките причини понякога произвеждат големи последствия. (23, с. 373)

 

Ако хората биха оставили всичко на Бога, светът щеше да бъде в пълна изправност. И старите пророци са казвали, че Бог тъй казал, иначе казал, но въпреки това те не обърнаха хората към Бога. Значи покрай Божиите думи те са предавали и свои. Ако някои техни мисли са дали добри резултати, и това е добро. Но сам Бог се чуди как е дошло на ума на хората да Му приписват такива неща, които Той никога не е помислял, нито казвал. Идат времена, когато вярата, знанията на хората ще бъдат подложени на изпит...

 

… Казвате, че “всичко чрез Него стана.” – Ако наистина е така, защо пияницата се оплаква, че кръчмарят го бил? Защо ограбеният се оплаква, че го обрали? Нека всеки, който страда, каже, че “всичко чрез Него стана”, и престане да се безпокои, да страда и да се оплаква! Стихът “всичко чрез Него стана” се отнася до висшето в човека, което дава подтик, разширяване на човешката душа. Всички неограничени, безконечни работи чрез Него стават, но конечните, временните работи не стават чрез Него. В конечните работи Бог не взима никакво участие. Че е така, виждаме от това, че сам Бог се чуди за всички ония думи, които пророците изнасят като Божии. Бог говори чрез пророците, но не всичко, което те говорят, е все от Бога казано. Като се намерил в големи противоречия, един от еврейските пророци казал: “Господи, защо си застанал на пътя ми като мечка?” На друго място същият пророк казва: “Господи, защо ме излъга?” Пророкът искал да каже друго нещо, но несполучливо превели думите му. Той искал да каже: “Господи, в усърдието си да Ти служа, аз се излъгах и опозорих името Ти.” Значи сам пророкът не е предал точно мисълта си, вследствие на което е внесъл известно заблуждение в умовете на хората. Ето защо когато някой казва, че всичко е от Бога, с това той иска да се оправдае. Не, всичко, което човек върши на своя глава, не е от Бога и лесно може да се изправи. Методите за изправяне на погрешките, на престъпленията се намират в ръцете на човека. Когато нивата на земеделеца не даде своите плодове, най-лесно за него е да вземе пушката и да отиде в гората, да чака пътници да ги обира. Да, но това не е от Бога – това се дължи на кривия, на изопачения човешки ум. От всички хора се иска права мисъл. (148, с. 218 и 227)

 

Като четете живота на пророците, виждате, че те са били свързани с невидимия свят. Аз наричам невидимия свят реален свят. Значи пророците са били посещавани от братя на реалния свят и са се разговаряли с тях. Как бихте посрещнали един такъв брат и какво бихте говорили с него? Ако отидете в Англия и нямате преводчик, вие трябва да знаете английския език. С това вие ще окажете почитанието си към англичанина. Ако отидете в невидимия свят, между възвишените същества, вие трябва да знаете техния език. С това ще окажете почитанието си към тях. Ако някое от тия същества дойде при вас, трябва да знае български език. Възвишените същества знаят всички езици. Те ще ви говорят на първичен български език, който е запазил първоначалната си чистота…

 

Като четете книгата на пророците, виждате, че те са смели и решителни. Изобщо еврейските пророци са войнствени, безстрашни. Те изнасят Словото Божие с достойнство и казват: “Така говори Бог…” При големите страдания някои от пророците са се разколебавали, но временно. За пример, пророк Йеремия казва: “Господи, откак започнах да Ти служа, главата ми побеля.” След това той се разкайва и плаче. Ако един пророк плаче, какво остава за обикновените хора! Когато Бог изпрати пророк Йона в Ниневия да проповядва, той започва да се разговаря с Господа в себе си. Той казваше: “Зная, Господи, че си милостив и благоутробен. Ти ме изпращаш да проповядвам на тия хора, но като се обърнат към Тебе с молба да ги простиш, ще ги помилваш. Тогава аз ще изляза лъжлив пророк.” След този разговор пророкът взе торбата си и тръгна за Испания, избяга от лицето на Бога. Но след като китът го погълна, той лежа три дни в утробата му. Йона се моли усърдно на Господа да го избави от това нещастие. Той си казваше: “Господи, извади ме от утробата на кита. Ще отида в Ниневия да проповядвам Словото Ти!” После, когато тиквата, която пазеше сянка на Йона, изсъхна, той пак се обърна към Бога с думите: “Господи, не стигаше ли, че ми отне пророчеството, но трябваше и тиквата да ми вземеш?” С този пример Бог показа на Йона, че любовта му е малка още. Бог му каза: “Ти жалиш за една тиква, която израсна в една нощ. Не трябва ли и Аз да пожаля тия хора, които се разкайват? Между тях има деца, които не различават дясната си ръка от лявата. Не трябва ли да ги пожаля?” По характер Йона беше чистосърдечен, искрен. (118, с.142 и 144)

 

Има особен начин за изучаване на свещените книги. И досега още хората не са изработили метод, по който да ги изучават. Те казват: “Така са говорили пророците, така са говорили апостолите.” Обаче те нямат предвид какви са били тогавашните условия на живота. Четете книгата на Исайя, но не знаете какво е било отношението му към живота. Казвате, че той е един от главните пророци, но това не е достатъчно. Имаме четирима главни пророци и четирима евангелиста; 12 малки пророци и 12 апостола. Исайя казал ценни работи. Той представлява една от кардиналните точки на астрологическия кръг. Йезекиил е втората кардинална точка. Йеремия е третата кардинална точка, а Даниил – четвъртата. Какво представляват тия точки? – Онези, които не са изучавали астрология, мъчно могат да ги разберат. Питам: коя е кардиналната точка на човешката глава? Според мене това, което главата произвежда, е нейната кардинална точка. Това, което дробовете, стомахът, мускулите произвеждат, са техни кардинални точки. Това е особена философия, която трябва да се изучава. Ново знание е нужно! То е онова знание, което приляга на човека. Това знание не причинява никакви противоречия…

 

Като изучавате пророците, виждате, че всеки е говорил по особен начин: Исайя е говорил по един начин, Йезекиил – по друг, Йеремия – по трети начин и Даниил – по четвърти начин. Като четете малките пророци, виждате, че всеки от тях отговаря на един от 12-те зодиаци. – “Какво ни интересуват пророците и техният начин на говорене?” – Много трябва да ви интересуват. Всеки говори на особен език. Лошо ли е да знаеш един език? Какво ще правиш във Франция, ако не знаеш френски? Щом знаеш този език, всички ще те разберат, ще влезеш във връзка с французите. Ако французин дойде в България и не знае български, и той ще се намери в затруднение. Да знаеш един език, това е отворена врата към съответния народ. За да познаеш един народ, първо ще знаеш езика му. Изучавайте езика и на малките, и на големите народи...

 

Изучавайте мислите и чувствата на човека, за да го познавате и на този, и на онзи свят. Човек е жива книга, която трябва да се изучава. Всеки религиозен човек, който чете Стария и Новия Завет, си има по един любимец. Онзи, който има развито сърце, обича евангелист Йоан. Който има развит ум, обича Павел. Догматикът обича да чете Петър. Праведният обича Яков…

 

Четирите кардинални точки в живота са Любовта, Мъдростта, Истината и четвъртата точка – познаване на доброто и злото. Грешката на хората се заключава в това, че те не започват с първите три точки, а с последната – залезът на живота. Те започват със знанието, което идва най-после. Научи първо Любовта, Мъдростта и Истината, а после доброто и злото. Ако не изучиш първо трите точки, последната ще ти донесе голямо нещастие. Следователно не питай защо страдаш, но знай, че си почнал да учиш по обратен път. – “Как да си помогнем?” – Започнете първо с Любовта, Мъдростта и Истината и после с познаване на доброто и злото. Само така ще разберете вътрешния смисъл на живота. В това се крие мистичната страна на християнството. Като дойдете до това учение, ще правите сравнение между четирите главни пророци – Исайя, Йезекиил, Йеремия и Даниил. После ще се спрете върху четиримата евангелисти, върху 12-те малки пророци и 12-те апостоли. Като ги изучите, ще видите на каква добродетел отговаря всеки пророк и всеки апостол. Те са 12 добродетели, т.е. 12 извора, 12 свята, 12 сили. Сега, поставете за основа Любовта като най-достъпна. Качете се при Мъдростта като най-висока точка. Слезте при Истината като най-дълбоко място. Любовта и Истината са на една линия. Мъдростта е на една линия с доброто и злото – Мъдростта е горе, а доброто – долу. Значи Мъдростта е на главата, доброто и злото – под краката. Сложете всичките си недоразумения, смущения, страдания под краката си. След това качете се горе, откъдето ще ги изучавате с ума, сърцето и със силата си. Поздравявам ви с новия ден!(66, с. 185-187 и 194)

 

Исайя е поет. Йеремия е държавник. Йезекиил – инженер. Даниил – мъдрец. (120, с. 290)

 

Сега, като говоря по този начин, мнозина мислят, че аз отричам науката или че не признавам учените хора. Нито науката отричам, нито учените, но казвам, че всички учени хора са черпили познания от източник, по-висок от тях, и то всеки се е домогвал до тези знания според степента на своето развитие. В този смисъл аз не признавам учени, които черпят своята наука от земята. Кант беше учен, но откъде черпеше знанията си? Пророците откъде черпят знанията си? Тъй че когато някой мисли, че знае много неща, това значи, че преди това той е бил невежа. И преди да е свършил университет, човек все е знаел нещо. И след като го свърши, пак знае нещо. Важно е човек да не се заблуждава – да мисли, че като свърши университет, всичко знае. Колкото да учи, човек все остава невежа по отношение на това, което се разкрива пред него. (108, с. 118)

 

“И Той даде едни да са апостоли, други – пророци, други пък – благовестители, а други – пастири и учители, за усъвършенстване на светиите в делото на служенето, в назиданието на тялото Христово”(Еф.4:11). Забележете, че всички тези неща са дадени, за да се усъвършенстват светиите. Кои са апостолите? Те са тези, на които Христос говори. Пророците са тези, на които Духът говори. Благовестителите идат след пророците, а след тях – пастирите и учителите. Намерете в себе си онова, което съответства на апостолството. Помислете върху този стих – на какво ще уподобите апостолството, пророчеството, благовестителството, пастирството и учителството. Думата “пророци” се е употребявала още преди Христа. Намерете отношението между пророка, благовестителя и т.н. Човек трябва да развива своята дарба на апостолство. Апостол е този, на когото се говори отвън. Пророк е този, на когото се говори отвътре. Благовестител е този, който е опитал нещата. Като ядеш някоя ябълка, ще благовестваш, ще кажеш: “Сладка е.” Кой е пастир? Пастир е майката, която кърми детето; овчарят, който пасе овцете; учителят, който предава знания… Апостолите ходеха в Христа, слушаха, тълкуваха учението Му. Духът е работил в тях. Те бяха на брой 12. Пророците са продължили работата на апостолите и са били на брой повече от тях. Благовестителите са били още повече, а пастирите и учителите – най-много. Намерете колко пророци са били. Във всяка църква трябва да има поне един пророк. На всеки пророк трябва да има най-малко 10 благовестители. Този ред е на увеличаване, тъй че и дарбите по същия начин се увеличават. Дарбите у човека съответстват на пророците, апостолите, благовестителите, пастирите и учителите и всички трябва да се развиват. Всеки може да бъде за себе си пророк. Пророк е всеки предвидлив човек, който предвижда нещата отдалеч. Той е учил в училище, свършил и започнал да прилага знанията, да прави изчисления и най-после предсказва, че еди-коя си планета след толкова и толкова години ще се върне. Като се сбъдне казаното от него, казват: “Ето един пророк.” Всички тези дарби са дадени, за да познаем Сина Божий, докато стигнем “съвършен мъж във вярата на възрастта, във възрастта на Христовата пълнота”. Един стих казва: “Ние имаме ум Христов.” С това Павел подразбира връзката между Божествената душа и тяло. Като казва, че Духът ще ви научи, той туря Духа по-високо от душата. В някои отношения тургат душата между Духа и тялото. Павел казва: “За да имате Дух Христов, трябва да имате тази връзка между Дух и тяло.”(61, с. 158)