Jump to content

01_05 “БОГ НЕ Е БОГ НА МЪРТВИТЕ, НО НА ЖИВИТЕ.” ХРИСТОС, РЕЛИГИЯТА И ЦЪРКВАТА


Recommended Posts

“БОГ НЕ Е БОГ НА МЪРТВИТЕ, НО НА ЖИВИТЕ.” ХРИСТОС, РЕЛИГИЯТА И ЦЪРКВАТА

 

У всички сега има желание да християнизират младото поколение, да го въведат в църквите. Аз бих желал тия хора да определят най-първо какво нещо е Църквата. Всички съвременни богословски определения за Църквата са криви. Във всичките църкви определението за Христа е криво. Вярването за Христа е криво. Аз им казвам право в очите. Криво е! Не че няма Истина там, има Истина, но казвам: “Бог не е Бог на мъртвите, но на живите.” Бог не е Бог на заблужденията. И ако днес Христос съизволява в църквите, не мислете, че Той седи там заради поповете и владиците. Не, Той седи там заради някои бедни, прости, невежи. За тях Той съизволява. Те са предали своето сърце на Господа и заради тях Той седи. А свещениците какво правят? “Господи, благослови!” – и подложат ръката си. И в Англия, и в Америка, и в България – навсякъде е така. Каква е тази религия? Аз, като казвам “долу парите”, защо говоря това? То е само за свещениците. Търговците имат право на пазара – там има място за пари, но в църквите – никакви пари! Казват: “Това е опасно учение. Ето опасен човек!” Не, вие извратихте Словото Божие и го продавате за пари. Не, няма да го продавате! В църквата – никакви пари! И ако вие сте благородни хора, вие трябва да ми благодарите, че аз ви казвам Истината в очите. Не само че ви казвам тази Истина, но аз живея в нея. И може да се живее с нея! Някои оспорват думите ми, казват: “Този е свещеник – деца има, жена има – как ще може без пари?” Хубаво, не оспорвам това. Нека бъде тъй! Но владиката, който няма нито жена, нито деца – защо му са пари? На свещениците нека им дават, но на владиците? А, има друго, друго, друго! Друго нещо има. Аз не говоря само за българските свещеници, аз говоря за всички. Има друго нещо, което е залегнало в сърцето на хората, и те не искат да изкажат Истината. Туй, как работят свещениците – с пари или без пари, това не ми влиза в работата. В моята работа не влиза, но в Божията работа влиза. Ако защитавах своя интерес, аз щях да говоря по друг начин, но аз защитавам една велика Божествена Истина, затова излагам своята чест…

… Сега най-първо трябва да се освободим от заблужденията, но доброволно. Аз не мога да уверявам хората, да им доказвам кое е право, кое – не. Някой път те критикуват туй, Божественото, и казват: “Какво може да направи Той?” – Това е глупав въпрос. Я ми кажете кой човек досега е направил нещо в света? Всички хора не са ли оставили своите кости в гробищата? И след като умре някой, тогава ще го подигнат и ще почнат да разпространяват учението му! Така и сега казват: “Христос умрял!” Аз в умрели хора не вярвам, в умрелия Христос не вярвам. Аз вярвам в живите хора. В хората на Любовта вярвам, но че преди 2000 години някой живял и умрял – аз в него не вярвам, в умрял човек не вярвам. Защо? Аз ще им кажа: “Бог не е Бог на мъртвите, но на живите и в Него всички живеем.” – “Ще умрем” – казват. Не, друго нещо се разбира под думата “смърт”. Ще умрем, защото грешим, а трябва да дойдем в съприкосновение с онази велика Истина, с Божията Любов, за да оживеем. И когато дойде онова, истинското оживяване, ние ще се разберем.(38, с. 84)

 

Преди 2000 години дойде в света един велик Учител, Когото хората приеха за Бог. Те направиха милиони църкви в Негово име и продължават да Му служат и до днес. Питам: колко свещеници и владици от тези, които служат на Христа, могат да умрат за Него? Ще кажете, че в Русия умряха много свещеници и владици за Христа. Те умряха насила, не по своя воля. Нима разбойниците и престъпниците в затвора умират за идея? Нима войниците на бойното поле умират за идея? Всички умират насила. Въпросът е колко свещеници и владици доброволно биха умрели за Христа. Или колко свещеници и владици биха прочели няколко молитви на бедни хора без пари?(107, с. 131)

 

За кое богослужение говорят свещениците? За това, което е в църквата ли? Това богослужение, което те извършват, са го взели от гръцката църква, а то е едно представление, което гърците са вършили в манастирите. Не, има друго богослужение, което свещениците никога не са извършвали. Тъй че тяхното богослужение не е онова Божествено богослужение, за което те проповядват и говорят. Те казват, че Христос е Бог. Ако беше Бог, Той нямаше да каже: “Аз не дойдох да извърша Своята воля, а волята на Отца Си, Който живее в Мене. Аз съм Син Божий.” Свещениците ни осъждат, че не ходим в църква. Самарянката казва: “Евреите казват, че трябва да се молим в Йерусалим, ние казваме, че трябва да се молим на тази гора (планина – бел.ред.), ти какво ще кажеш?” Христос й отговори: “Тъй е било досега, но иде време, когато истинските поклонници няма да се кланят нито в Йерусалим, нито на тази гора, а ще се кланят в Дух и Истина на Отца си и това ще бъде навсякъде.” Питам: де сме непоследователни и дали те или ние сме непоследователни?(9, с. 58)

 

При сегашните разбирания на хората Царството Божие не може да дойде на Земята. Даже и между религиозните хора не може да се очаква идването на Царството Божие. И те се натъкват на големи противоречия. И досега те не са дошли до еднакво разбиране за спасението на човека, за идването на Христа на Земята, за въдворяване на Царството Божие между хората. Колкото религиозни хора, толкова мнения и тълкувания. Христос трябва да дойде наново на Земята, да каже на Своите ученици и последователи в какво се заключава Неговото учение. Ще кажете, че учението Му е написано. Това, което е написано, съставя малка, микроскопическа част от казаното от Христа. – “Де ще намерим това, което Христос е казал?” – Във великата разумна природа. Да влезем във връзка с тая природа и да изучаваме нейната книга.(91, с. 249)

 

Някои религиозни очакват Христа да дойде отвън, да им говори. Христос е в светлината, във въздуха, във водата, в хляба и в плодовете. Не Го търсете отвън. Достатъчно е да приемеш хляба с Любов, за да ти проговори. Яж плодовете с Любов, за да ти проговорят. Човек може да проповядва чрез плодовете. Посади няколко плодни дървета, отгледай ги с Любов и кой как мине, давай по един плод. Така ще проповядваш по-добре, отколкото с думи.(94, с. 29)

 

“Трябва да изгубим нещата, за да ги оценим.” Как ще оценим нещо, като го загубим? Ти имаш един приятел и като умре, оценяваш го, че бил много добър. Каква полза, че си го оценил след смъртта му? Съвременната философия седи в това, че всички оценяват само умрелите хора, затова тя е култура на мъртвите. Христа днес оценяват! Хиляди църкви има, съградени в Негово име. Всички Му палят свещи и кандила, но каквито престъпления и да се вършат днес, все в Негово име се вършат! Той все мълчи… Затова Христос е добър, идеален, защото никога не протестира. Ако Христос живееше днес на Земята, щеше да влезе в противоречие с онези, които вярват в Него. А сега всички цитират: тъй казал Христос, иначе казал Христос. Да, понеже умрял. Но какво е мислил този учен човек, какви са били Неговите дълбоки възгледи за живота, те не искат и да знаят. Всички разглеждат повърхностно нещата.(114, с. 54)

 

Някои религиозни постоянно цитират думите на Христа, какво казал Христос преди 2000 години. Добре е говорил Христос на времето Си, но Той и до днес продължава да говори. Да се държи само на думите, които Христос е говорил в миналото, е все едно да се радвате на думите на петгодишното дете. Това дете е израсло вече, станало е 21-годишен момък. Слушайте какво днес ви говори! Христос говореше едно време на евреите и със Слово, и с камшик – според тяхното тогавашно развитие. На съвременните хора Христос говори по друг начин, на друг език. Слушайте и тога, което днес ви говори. Искате ли днес Христос да говори с камшик или с друг някакъв закон? За предпочитане е днес Христос да говори на хората чрез закона на Любовта, на Мъдростта, на Истината, отколкото чрез закона на камшика.(47, с. 410)

 

От това, което е говорил Христос, е записано само една микроскопическа част. – “Защо Църквата не изнесе другите неща, които са изказани от Христа?” – Защото и туй, малкото, което е изнесла, не им приляга на хората. Там се казва: “Ако имаш две ризи, дай едната на сиромаха.” – “Е, та дотам още не сме достигнали!” На друго място: “Ако те ударят по едната страна, дай и другата.” – “Дотам още не сме достигнали.” Това са малките работи, но има много по-големи, по-страшни. Страшни, но благородни работи. Те са за безстрашния човек, за героя.(99, с. 72)

 

Христовото учение е изопачено, няма методи за прилагането му. Говорим за Любовта, а прилагаме Мойсеевото учение. Не е виновна за това само Църквата! Всички вярващи трябва да приложат в живота си Христовото учение. Само една душа, която е опитала истинността на това учение, само тя може да го приложи.(99, с. 87)

 

Днес Христос се е заловил за работа. С чук в ръка Той работи по зданията, гради, събаря – не чака да Му се създадат благоприятни условия. В Писанието е казано, че Христос седи отдясно на Отца. Това значи: Христос е седнал отдясно на Любовта и чрез закона на Мъдростта учи хората как трябва да живеят и как да работят.(100, с. 48)

 

И днес още хората говорят за страданията на Христа, но няма защо да говорят по този въпрос. Днес Христос не страда – хората страдат, хората се разпъват едни-други. Като не разбират Христа, хората страдат, а заедно с тях и Христос страда от съчувствие. Преди 2000 години още Той показа на хората как трябва да живеят, но те не Го разбраха. Христос каза на учениците Си: “Чашата, която Отец Ми дава, да я не пия ли?” Чашата – това е задачата, която Христос трябваше да реши. Той я прие, не се отказа от нея и правилно я реши. След това Христос каза на учениците Си: “Идете и проповядвайте, и Аз ще бъда с вас до скончанието на века.” Днес и учени, и религиозни хора пишат за Христа и казват, че Той е възкръснал и седи отдясно на Отца. И до днес съществува спор между религиозните дали Христос е на Земята, между хората, или на Небето, между ангелите. Църквата поддържа, че Христос е отдясно на Отца. Сам Христос е казал за Себе Си: “Даде Ми се всяка власт на Небето и на Земята.” Оттук се вижда, че Той слиза на Земята, между хората. Кое от двете е вярно, оставам всеки сам да си отговори.(65, с. 150)

 

“И отвори устата Си, та ги поучаваше”(Мат.5:2). Де е сега Христос? – Той живее в сърцата на хората. Църквата проповядва, че Христос е горе, на небето. Де е небето? То е в главата на човека. То е символ на разумния живот, дето всичко е математически точно определено, както в музиката. И вие, за да разберете отношенията, които съществуват в Божествения свят, трябва да разбирате математика и музика.(106, с. 11)

 

Има и други светещи души!… Тия светли души казват: “Погледни нагоре! Ние ще бъдем с тебе!” Това са помощници, ангели-хранители на човечеството. Във всяко отношение, във всяко направление тия напреднали души ви заобикалят. Благодарение на това, че сме заобиколени с такива души, нашият живот може да съществува. Затова всички трябва да бъдем с чисти сърца, със светли умове, за да могат душите, умовете и сърцата ни да станат олтар на тия светли души, на тия напреднали наши братя, за да работят с нас заедно. Сега Христос е тук, на Земята, в Църквата е Той, но не в тази официална Църква. Между душите на хората е Той. Не само Той, но и всички ония напреднали душИ, които са пострадали за това учение, работят заедно с Него.(104, с. 349)

 

Христос казва: “Не бойте се, Аз съм!” На друго място Той казва: “Идете в света и проповядвайте, Аз ще бъда с вас до скончанието на века.” Въпреки това има религиозни хора, които мислят, че Христос и до днес още седи отдясно на Бога. Не, Христос никога не е напущал света! Той непрестанно работи между хората. Един индус разказа своите опитности, че много пъти, когато се намирал в големи опасности, Христос го спасявал! Той усещал, че някой го носи на гърба си! Без да вижда кой го носи, той бил уверен, че това бил Христос. Благодарение на тези велики опитности той се решил да проповядва Христовото учение на западните народи. За да повярва в Христа, човек трябва да се намери в безизходно положение като Йов, като Йона или като този индус, който разправя, че се намирал в една дълбока яма, между разлагащи се трупове. Ямата била затворена с капак, тъй щото, колкото да викал, никой не могъл да го чуе. Като дошъл до пълно отчаяние, той чул, че някой отваря капака на ямата, спуща въже, за което да се хване, и го изважда навън. Като се видял вън от ямата, далеч от всякаква опасност, той се огледал да види кой го спасил толкова чудно, но никого не видял. Обаче нямало защо да се съмнява – това бил Христос, Който няколко пъти го спасявал от явна смърт. И тъй, мъчнотиите и страданията на хората не са нищо друго освен условия за проява на Божията сила. Само чрез страданията вие можете да разберете смисъла на живота, да познаете Онзи, Който ви обича и Когото вие обичате. Божието благословение се дава отвътре, а не отвън. Придобие ли това благословение, човек постепенно се изявява навън. Тогава всички негови близки започват да го обикалят, да му оказват почит и уважение. Богат е този човек, той има какво да даде на ближните си!(34, с. 166)

 

За нас е важен днешният Христос, а не Този, Който е живял преди 2000 години. Ще каже някой, че това е богохулство. Питам: от коя ябълка се интересувате повече – от днешната или от тази, която е расла в градината ви преди 10-15 години? Навремето си тя е давала плодове, от които сте се ползвали, но за вас са важни плодовете, които тя днес дава. Сегашният Христос е по-важен за нас, защото живее между много народи, а преди 2000 години е живял само между евреите. Тогава Той се е оставил да Го разпнат, но днес никой не може да Го разпне. И тогава Христос е бил силен, но съзнателно се е пожертвал. Той казвал: “Готов съм за смисъла на нещата да пожертвам тяхната форма и съдържание.” Понеже сегашните хора търсят вече смисъла на живота и го разбират, Христос казва: “Сега изисквам от хората да разберат съдържанието, което е вложено в живота, както и формите, чрез които той се изявява.” Навремето си Христос искаше да обърне вниманието на хората към логиката, скрита в смисъла на нещата. Днес иска да обърне вниманието към логиката, скрита в съдържанието на нещата. В бъдеще Той ще създаде логика на формите. Следователно човек става съвършен, когато съчетае в себе си трите вида логика: логика на смисъла на нещата, логика на съдържанието на нещата и логика на техните форми.(30, с. 164)

 

Казват, че не се отнасям благочестиво към Христа. Аз не зная какво е това “благочестиво”, но зная, че към Христа имам любов. Зная при това, че Христос е говорил още много съществени неща, които не са написани. Окастрено е Христовото учение. Останали са само сенките и цялото днешно християнство е положено върху тях. В приложението на съвременното християнство бих желал да видя живата Христова Любов. Тази Любов бих желал да видя и под филона на всеки свещеник.(152, с. 74)

 

Христос е израз на Любовта, на абсолютното безкористие. Да бъдеш християнин значи да бъдеш абсолютно безкористен – нищо повече. Нямаш ли туй съвършено безкористие, ти не можеш да бъдеш християнин, ти може само да носиш името християнин. Абсолютно безкористие и пълна Любов! Да любиш Бога с всичкото си сърце, да любиш ближния си като себе си и да любиш враговете си – това е християнското учение.(104, с. 186)

 

Сега казваме, че сме християни. Що е християнин? Свещеникът казва: “Да отидем в църква, да запалим свещи, да кадим тамян”, и пр. Да сме християни – значи да имаме знания. Да имаме знания – значи да вървим по стъпките на Христа… Докато хората не възприемат учението Христово, не ще ликвидират със смъртта. Трябва да ликвидирате със смъртта и тогава ще бъдете истински господари – християни. Истинският християнин е господар на смъртта. Нему не са потребни свещи, попове, кадилници – те са за световните хора. Истинският християнин не признава смъртта – преминал е от смърт към живот, а старите евреи казват: “Заспа и отиде при отците си.” “И ще ги възкреси в последния ден” – казва Писанието. Кой е последният ден? Той е денят, в който си станал истински християнин.(2, с. 100-102)

 

Християнството не е само наука за спасение на душата, но е за подобрение на живота. Ако в продължение на 2000 години бяха се приложили методите, които Христос е прокарал, сегашното поколение щеше да бъде възпитано по съвсем друг начин. На вас ви трябва вътрешно самовъзпитание. Хората са изгубили вяра едни в други. Сега съществува законът на насилието.(46, с. 96)

 

Христос казва: “Както Ме Отец възлюби, така и Аз ви възлюбих.” Следователно Христос дойде на Земята да изяви Божията Любов. И ние дойдохме на Земята да изявим Божията Любов. Това е нашето предназначение. Ако и вие не изявите Божията Любов, нищо не можете да научите. Любовта ще остане за вас така неразбрана, както е било преди слизането ви на Земята. Да разберете Любовта, това значи да принесете най-разумната жертва. Думата “жертва” не подразбира страдание. Да се пожертваш, това значи да придобиеш най-голямото знание в света. Христос се пожертва и нищо не изгуби. Не само че нищо не изгуби, но придоби най-големите блага в света. Той придоби любовта на човешките души. Когато всички хора дойдат до положението на Христа и приемат Неговата жертва, те ще бъдат истински Христови последователи. Днес няма още истински християни, понеже всички хора не се жертват, както Христос. Днес огънят е запален частично, но един ден, когато се разгори в пълнотата си и обхване целия свят със светлината и топлината си, както днешният ден е ясен, светъл и топъл – тогава ще имате ясна представа за Любовта.(31, с. 22)

 

Ако човек придобие мъдрост и има за цел да злоупотребява с нея, той прелюбодейства. И този, който придобие любов и злоупотреби с нея, той прелюбодейства. Всяка благородна мисъл или чувство, което се изопачава, е прелюбодеяние. Следователно целият свят е болен. Всички днешни болни хора са християни. Най-големият позор, който носи днес Христос в света, е християнството, с което всички се кичат. Ако турите този позор на гърба си само за 24 часа, тогава ще изпитате най-голямо отвращение в света, като видите как всичко днес се върши в името на религия, цивилизация, свети чувства. И колко мерзки са подбудителните причини за всичко това! Ето защо ние трябва да се стремим всички да станем Синове Божии. Сега ще изтълкувам думата “християнство” в обратен смисъл. Христос е Човекът, Който е винаги здрав, поставил е в ред и порядък Своите мисли и желания, победил е страстите Си и се нарича Син Божий. Само когато научим Божествената Мъдрост, само тогава ние ще бъдем в състояние да разбираме Истината, да станем господари на положението и само тогава ще преобразим света. Тогава ще се наречем Синове Божии. А днес болните хора управляват света и затова е такъв, затова в него има повече ножове, лекарства, болнични легла, губерки за инжекции и др.(125, с. 196)

 

Евреите вярват ли в Мойсея? Аз досега не съм срещал човек в света, който вярва напълно в своя учител. Тези хора, които казват, че вярват в Христа или в кого и да е другиго, не говорят самата истина. Да вярвам в Христа не значи да се изправя в църквата и да стоя благоговейно, но да бъда в такова разположение, в такова състояние, каквото е имал Христос в душата Си. Не ви говоря за религията, сити сме вече на религии! Ние трябва да живеем в Божествената Любов, в Божествената обич, в Божествения Дух. Сегашните религии нека останат за буржоата, за хората на миналото, а Божественият живот е потребен за хората на бъдещето… Аз не ви говоря за историческия Христос, но за Този, живия Христос, Който е във вас и между вас. Избийте тоя клин от ума си, да мислите, че Христос е вън от вас. Този Христос е Духът и когато Го разберете, ще Го видите във всеки човек. Докато търсите Христа само в един човек, никога няма да Го намерите.(125, с. 108)

 

Повечето сегашни хора минават за християни, защото вярват в Христа. Така е, те са християни, но Христос не беше християнин. Защо? За да бъдеше християнин, Той трябваше да вярва в друг някой, вън от Себе Си. Какво знаем за Христа? Знаем, че Христос е проповядвал за Любовта и изпълнявал волята на Отца Си. Христос никога не е проповядвал християнство. Езичниците създадоха християнството. Преди Христос то не съществуваше. Що е християнството? Християнството е съвкупност, сбор от формули, от правила, които се налагат на хората. Ние вярваме в абсолютната мярка на нещата, в един принцип, който регулира всички прояви на живота. Всяко учение, което почива на абсолютни мерки, на абсолютни принципи, е извън религията, извън науката, извън всякакви условия, т.е. то разполага с религията, с науката, с условията и всякога може да ги измени. Когато човешкият дух върви паралелно с Божия Дух, той е господар на всичко в своя живот. Днес хората спорят помежду си кой е православен и кой не е. Други пък спорят върху комунизма. Христос православен ли беше? Христос комунист ли беше? Той проповядваше идеята за Любовта, която всякога е съществувала и ще съществува.(44, с. 75)

 

Защо е дошъл Христос в света? Той дойде да скачи хората духовно с Бога, да направи тази връзка. Ние по плът сме скачени, но духовно не сме. Обаче като дойд¡ Христос, тогава имаше две компании в света: окултистите ги наричат компания на Бялата ложа и компания на Черната ложа. Последната нямаше интерес Христос да направи една нова инсталация и затова казваше: “Ние ще се стремим, по какъвто и да е начин, да развалим тази компания.” И знаете ли на какво мязаше тази работа? Когато балканските народи направиха съюз помежду си, дойде Австрия и каза: “Ние трябва да похарчим много милиони, но да развалим този съюз.” Питам: Австрия, след като развали Балканската конфедерация, прокопса ли? Не само тогава (във времето на Христа) беше така, но и днес хората не искат тази нова инсталация. Не я ли приемат те, ще се намерят в положението на Австрия. “Е, какво от това?” – Ще страдат. И като питат защо е дошъл Христос, казвам: Христос е дошъл да направи нова инсталация, да ни научи на този велик закон на Любовта, на послушанието – да вършим волята Божия от Любов, а не само с привидни жертви и с тамяни. Христос казва: “Тамянът трябва да бъде в сърцето ви, жертвеник трябва да бъде сърцето ви!” Всичко у вас трябва да бъде ангажирано с Божествената Любов, с всичко чисто и възвишено. Човек трябва да обича и своите ближни. Кои са вашите ближни? – Не телата, а душите на хората са вашите ближни. Колко ми е приятно, когато срещна някоя душа, спряла се и говори на друга душа!(83, с. 196)

 

От наше гледище Св. Богородица е Любов, Христос – Мъдрост, а религията – това сме ние. Христос е Божествената Мъдрост, Която се проявява чрез Любовта. Религията е връзката. Любовта и Мъдростта се съединяват, за да ни създадат. Иисус, като дойде на Земята, взе формата на човек, за да покаже, че Любовта ражда хората. Мъжете трябва да любят жените си по Бога, а жените да ги почитат по Бога. Жени или мъже, които нямат никаква Любов и Мъдрост, не са религиозни. В Бялото Братство мъжете и жените са равни. Когато мъжът замества жената, той е жена и обратно.(8, с. 111)

 

Ами че ти един ден ще дойдеш в съприкосновение с други културни същества. Няма да бъдеш както сега. Някои казват, че Бялото Братство е в България. Голяма чест е направило то на България, ако мислите, че то е тук! Всемирното Бяло Братство не може да избере един такъв малък народ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има свое седалище. Единственото нещо, което съществува в света, то е Всемирното Бяло Братство. Всички други хора: писатели, свещеници, проповедници, философи, всички те са служители на Бялото Братство. И културата, правдивостта в света се подтикват все от тяхната мощна сила, от техния мощен дух. Когато Христос дойде на Земята, тия велики Бели Братя изпратиха от небето един полк ангели, служители техни, да пеят. След тях дойдоха тия трима мъдреци, адепти от Изток, да се поклонят на Христа. И те бяха техни служители. И някои казват: Бялото Братство в България не вирее. Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от Бялото Братство. И ако сгрешат, Белите Братя ще се разправят с тях. Няма народ, с който те да не могат да се разправят. Нека запомним това нещо всички. Това трябва да се отпечата в умовете ви. Бялото Братство не е нещо видимо, то не е секта, не е църква – то е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората. Тъй както живеят хората сега, това, което имаме – това не е братство. В една от миналите беседи аз определих: брат е онзи, който от излизането си от Бога до връщането си при Бога, през всичките съществувания, ти е бил брат. Брат ти е този, който през всичките условия на живота си е бил готов да се жертва за тебе. Брат е този, който те е обичал, както себе си. И всичко това го прави не по насилие, но с великото съзнание на онзи Божествен Дух, Който живее в душата му. И ако всинца имате такъв идеал, вие само тогава ще бъдете ученици и служители на това велико Всемирно Братство.(104, с. 34)

 

Важният въпрос е: “Поставихте ли Христа на Неговото място?” Аз не съм ви казвал мене да поставите на Христовото място! Христос не е нещо, което може да се поставя отвън, а Христос е един принцип. Поставете Христа вътре във вашите сърца! Нека свещениците, нека Църквата първо поставят Христа на Неговото място, че тогава да разрешават другите въпроси. В живота си ние трябва да имаме една мярка, с която да мерим нещата, да ги познаваме. Как ще познаете дали аз ви любя, или не ви любя? Аз се чудя, когато някой казва: “Аз вече в Учителя не вярвам.” Ами че аз имам ли нужда да вярваш в мене? Единственото нещо, на което разчитам, то е вярата, която аз имам. Че ти не вярваш в мене, то си е за твоя сметка. Ти не трябва да вярваш в мене, ти трябва да вярваш в този Дух, в това Божествено единство, ти трябва да вярваш в Бога. Тази вяра трябва да бъде жива, а Божествената Любов трябва да засегне човешкото сърце.(38, с. 228)

 

Прочетената глава от Матея (23-та) е една от силните речи на Христа. Тя засяга мнозина. Тя чисти, както метлата чисти къщата. Христос казва: “Горко вам, книжници и фарисеи, горко вам, лицемери!” Ние пък можем да кажем: “Блажени вие, бъдещи проповедници и свещеници, които се застъпихте за Царството Божие.” От всички стихове на тази глава мога да направя нов превод. Защо трябва да ги превеждам? Защото отрицателното трябва да се изхвърли. Ако не се изхвърли, положителното не може да дойде.(122, с. 171)

 

Ще ми възразите, че в Новото учение всичко е добро, само да не се говори за прераждането. Значи злото е в прераждането. Казано е: “Ние живеем и се движим в Бога.” Това значи прераждане! На Земята се раждаме и живеем. Щом се оттеглим от земния живот и влезем в Божествения свят, ние умираме. Значи на физическия свят човек умира, а се ражда в Божествения свят. Като поживее известно време там, той слиза на Земята. Сега става обратното: той умира за Божествения свят, а се ражда на физическия. Който не разбира този закон, пита: “Може ли дух да се преражда?” Духът не се преражда, но се вселява – минава от една форма в друга. Духът се явява в разни епохи и времена, за да научи великия закон на Битието, да разбере, че вселената е велико, обективно училище. Всички душИ – малки и големи, минават през това училище. Като свърши земната наука, човек напуща Земята и отива на друга планета, там да се учи.(106, с. 198)

 

Днес се явява спор върху въпроса за прераждането. Като го отричат, някои казват: “Ако имаше прераждане, нямаше защо Христос да дохожда на Земята.” – Христос дойде на Земята, за да направи мост между небето и земята, да има съобщение. Преди Христа хората робуваха. Откак дойде Христос, те се прераждат. Като направи Христос моста, хората започнаха да се прераждат. Значи един човек от небето слиза на земята, дето живее още 50-60 години. Има ли нещо невъзможно в това? – “Христос дойде един път на Земята и повече няма да дохожда.” – Не е така. Много пъти е дохождал Христос на Земята и още много пъти ще дохожда. Когато Адам и Ева бяха в рая, Христос дойде при тях и им предаде заповедта на Бога. Той се яви на Авраама и говори с него. Когато се устройваше нашата вселена, пак Христос взимаше участие. Законът на прераждането е Христов закон. Той нареди да се прераждат хората. – “Защо трябва да се прераждат?” – Това е работа на Христа. Съветници ли ще Му ставате вие? Казват ми, че ако проповядвам така, ще ме изключат от Църквата. – Вие ще изключите мене, а Христос ще изключи вас, ако противодействате на този закон. Той казва: “Ако не се родите изново от Дух и вода, няма да влезете в Царството Божие.” Христос говорел за прераждането и казвал: “Роденото от плътта плът е, роденото от Духа – дух е.” Прераждането не е принцип, но закон – да си в общение с другия свят, да имаш право да минаваш от един свят в друг. Да се преродиш, това не значи непременно да помниш, че си живял някога на Земята. Днес законът за прераждането е толкова изопачен, че ако се върнем в средните векове и си позволим да говорим за него, ще ни изгорят на кладата. Това не е религия, това е наука. В религията основен принцип е Любовта. Божията Любов е религия за душата, а Божията Мъдрост – наука за ума. Аз не изнасям въпроса за прераждането, за да повдигам спор и раздори между хората. Дали ще говоря за прераждането, или няма да говоря, независимо от това хората ще се прераждат. Когато се роди едно дете, трябва ли да се мълчи? Нали ще му турят име? Фактите говоря едно, а човешките разбирания – друго. И Христос се прероди на Земята, за да покаже на хората Божията Любов. Той пак ще се прероди, но не както индусите го разбират. Прераждането е закон за усъвършенстване на човешката душа. Човешкият организъм постоянно се изменя. Следователно той се облича във все по-нови и нови дрехи. Павел казва: “Има тяло естествено, има и тяло духовно.” Напредналите ще изучават великата наука на живота, а ненапредналите ще се занимават с обикновени въпроси. Дойдете ли до някой маловажен въпрос, турете го настрана, не се занимавайте с него. Законът за прераждането не е догма, не е религиозен принцип. То е научен въпрос само за учените и разумните хора.(106, с. 60)

 

Христос казва: “Моя мир ви оставям.” Значи и Христос е за мира. Той е за онзи мир, който е основан на Любовта, на братство между всички народи, общества и хора по лицето на Земята. Братската и сестринската любов не са нищо друго освен клоните на бъдещата култура. Тази любов стои по-високо от майчината. Колкото да е велика майчината любов, в нея все още има малко егоизъм. За пример, вземете любовта на тигрицата към нейните малки. За любовта си към тях тя всеки момент е готова да отнеме живота на всяко живо същество, което се изпречи на пътя й. В този смисъл майчината любов представя корените на живота, а братската и сестринската – клоните. Божествената Любов представя плодове от дървото на живота. От корените на майчината любов, от клоните на братската и на сестринската любов произлизат плодовете на Божествената Любов. От тези плодове именно бъдещите хора ще се хранят и ще придобият безсмъртие. Тези плодове ще бъдат носители на новия живот. Дето да отидете по света, навсякъде ще срещнете хора на новия живот. Тези хора се отличават по меката и приятна светлина, която излиза от очите им. Ние наричаме новите хора “братя и сестри на човечеството”, носители на Божественото начало в себе си. Христос е от новите хора! Той казва: “Не дойдох да изпълня Своята воля, но волята на Онзи, Който Ме е изпратил. Аз дойдох да донеса мир на света.” До идването на Христа еврейският народ се придържаше в буквата на Мойсеевия закон. До това време евреите колеха агнета, овце, волове и принасяха жертва на Бога. С идването на Христа, обаче, животът им коренно се измени. С един замах Христос унищожи стария живот. Те дойдоха до съзнание, че истинската жертва се заключава в добри мисли, чувства и постъпки.

В какво се заключава новата религия? Първият член на новата религия гласи: “Аз вярвам, че любовта на майка ми и на баща ми са корени на дървото на великия живот – живота на Любовта.” Вторият член гласи: “Аз вярвам, че любовта на сестра ми и на брат ми са клони от дървото на великия живот – живот на Любовта.” Третият член гласи: “Аз вярвам, че Божествената Любов е плод на дървото на великия живот. Всичко, което излиза от моя ум и от моето сърце, се превръща в плодове на Любовта.” Който яде от тези плодове, той придобива безсмъртие. Христос казва: “Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми, той има живот в себе си.” Значи, който яде от дървото на живота, т.е. от майчината и бащината любов, както и от братската и сестринската любов – той има живот в себе си. Сега, като знаете в какво се заключава новото верую, бъдете смели и решителни да приложите това верую. Мнозина чакат нещо ново. Новото се заключава в примиряването на хората. Новото примирява всички противоречия. Как ще стане примиряването между хората? – Много лесно! Който има да взима – да прости дълговете на брата си. Който има да дава – да бъде готов да си плати дълга. Като отиде при своя кредитор да плаща, последният ще му каже, че в името на братството той прощава дълговете му и го признава за свой брат. Когато двама души се признаят за братя, дълговете им сами по себе си падат, споровете се прекратяват и недоразуменията изчезват. Аз бих желал хората да спорят, но само за едно: кой повече да даде и да помогне на брата си.(41, с. 237)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...