01_12 ЗА ЧУДЕСАТА НА ХРИСТОС

[Albena]

ЗА ЧУДЕСАТА НА ХРИСТОС

 

Когато Христос изведе Своите ученици на гората (планината – бел. Р.Ив.) и се възнесе, те се зарадваха, но пак се яви у тях съмнение. Той им показа начин да се трансформират, а те със своята нова философия започнаха да разискват дали нагоре е отишъл, как е отишъл и накрая Го изгубиха. Христос им показа начин да се трансформират от едно състояние в друго, но учениците в своите разсъждения изгубиха ключа. И сега говорят, че нагоре отишъл, но това “нагоре” не е във вашите измерения. Казва Писанието, че като се издигал, издигал, дошъл до едно място, където облаците Го взели и се изгубил отпред лицето им. Това изгубване показва съмнението. Когато се изгуби, учениците Христови не можаха да проследят Неговото отиване зад облаците, Неговото отиване до Царството Божие. И действително, сегашният християнски свят само до облаците Го вижда, а зад облаците нищо не може да види.(3, с. 106)

 

Истината, която вие търсите, може да придобиете само при едно условие, а именно: човек трябва да научи великия закон, според който при удобен случай да излиза от тялото си и да се пренася в един далечен свят; там, след като научи Истината, ще се върне отново на Земята, за да я познае. Сега някои привеждат този стих от Евангелието, дето Христос взел трима от Своите ученици и ги завел на планината. Казвате: “На високо място ги заведе Христос!” То не беше височина десет километра, не беше и 20 километра, не беше и 100 километра – то беше много високо място! Ще каже някой: “Това нещо не съответства с разказа в Евангелието.” Един човек на Земята не може да светне, на друго място светва. Там, на планината, се явили Илия и Мойсей и се разговаряли с Христа. След този разговор Христос с тримата Си ученици се върна назад. Следователно ние трябва идейно да се подигнем. Човек трябва да излезе извън себе си. Тези опити са правили мнозина. Някои хора, като излязат вън от себе си, не искат да се върнат назад, затова не ги пущат. Днес хората не са достатъчно честни. Ние сме пратени на Земята като в затвор, наказани сме. Понеже нашите пазители отговарят за нас, то за да ни заставят да стоим тук, не искат да ни пуснат да излезем извън тялото си. Ако сме достатъчно честни, някой път биха ни пуснали да излезем за малко от този затвор и пак да се върнем. Индусите казват, че ние сме дошли на Земята в този затвор, за да ликвидираме със своята карма. Аз пък казвам: ние сме изпратени на Земята от невидимия свят, за да научим някои уроци, да свършим училището.(83, с. 322)

 

В човека има една красива вътрешна страна, която трябва да се предизвика, за да се прояви. Двама или трима от учениците на Христос видяха Неговото лице, т.е. вътрешната Му страна, и Го познаха. В тази вътрешна светла страна те познаха Христа. Когато Христос се качи на планината, учениците Му Го видяха такъв, какъвто беше между ангелите. Има случаи, макар и редки в живота на човека, когато лицето му светне и хората го виждат такъв, какъвто обикновено не е. Човек не може постоянно да свети. Той може да свети само тогава, когато се качва на високи планини, на каквато Христос се качи. При сегашните условя на живота хората трябва да имат добро разположение на духа, да учат, да възприемат новата наука, която иде сега. Затова се изисква от човека силна, непоколебима вяра.(86, с. 145)

 

Когато на сватбата в Кана Галилейска Христос превърна водата в сладко вино, Той искаше да обърне внимание на човечеството да не употребява опиващи питиета, а сладки, които не опияняват. За храна на душата си човек трябва да употребява само такива мисли, чувства и желания, които не опияняват. Следователно и до днес още се проповядва на хората, като на млади моми и момци, да не вкусват от плода, който действа опивателно. Колкото и да ви убеждава майка ви да го опитате, за да не ви стане лошо, кажете: “Не искам да вкуся от този плод – нищо няма да ми стане, ако не го опитам!” Забраненият плод е за мъдреците, за адептите, за светиите. За тях той е абсолютно безвреден, но за младите е опасен бич. За младите е чистата, кристална вода. Като пият от нея, те ще влязат в добрия, чистия и възвишен живот, към който душата им се стреми.(145, с. 252)

 

Ако някой човек се опитва да проповядва истината, каква истина ще проповядва той, ако първо дойде при вас да иска хляб, да се нахрани? Този проповедник не е изпратен от Бога. И Христос проповядваше Истината, но Той от никого не поиска хляб. Напротив, с пет хляба и две риби Той нахрани неколкохиляден народ, след което станаха още няколко коша укрухи (къшеи хляб – бел.ред.).(85, 203)

 

Мнозина мислят, че Христос бил беден, нямал де глава да подслони. Това е, защото хората не Го оставяли на мира. Ще кажете, че Христос нямал и къща. Защо Му е къща? Може ли да бъде беден този човек, който е в състояние да нахрани 5 000 души с пет хляба и две риби? Може ли такъв човек да няма подслон? Христос и във водата спа много добре. Той нямаше нужда от пружина. Само болните хора се нуждаят от пружина на леглото си, меко да им е.(27, с. 83)

 

Христос пита Своите ученици: “Вие за кого Ме мислите, че съм?” Т.е. Той запитва учениците Си: “Мислите ли, че Аз съм един сиромах човек? Мислите ли, че Аз съм един богат човек? Сега вие ще си отговорите какъв съм всъщност – богат или сиромах.” Той скрива една мисъл, като всъщност иска да каже на Своите ученици: “Аз съм и двете. Сиромах съм тогава, когато трябва. Богат съм тогава, когато трябва. Туй е философията на живота.” Тази е мисълта, която е скрита вътре в думите Му…

… “Та за кого Ме мислите, че съм?” – Той имаше една мисъл: “Аз съм Онзи, Който разкрива Любовта на Бога на хората, Любовта, която Той има.”(60, с. 185 и 200)

 

Смърт не съществува! Човек не умира, но се съблича, както гъсеницата излиза от какавидата си и се превръща в пеперуда. Ще дойде ден, когато и човек ще излезе от какавидата си, ще се превърне в ангел, който ще се явява, дето иска, и ще изчезва. Ще кажете, че това е свойство на змейовете, на лошите духове. – Така е за невежите. Обаче за учените не е така. Те знаят, че това е свойство на добрите и праведни хора. И Христос имаше способността да се явява, дето иска, и да изчезва, когато пожелае.(30, с. 104)

 

“Речи само реч и момчето ми ще оздравее.” Идат нови условия, нова форма на живота. Трябва да се освободим от старата форма. Сегашните ни тела ще останат на Земята. Даже Христос, Който имаше добре оформено тяло, трябваше да мине през смъртта и да остави тялото Си на Земята. Със старото Си тяло Той можеше да ходи по земята и по водата, но с новото Си тяло Той свободно влизаше и излизаше през затворена врата. Сегашният човек изучава изкуството да трансформира тялото си.(99, с. 177)

 

Какво може да предаде свинското месо на човека? Като яде свинско месо, човек придобива някои от качествата на свинята. Като яде кокоше месо, също така той приема някои качества на кокошката. Следователно, каквато храна употребява, човек приема нейните качества. И тъй, иска ли да се запази от лошите качества на храната, която употребява, преди всичко човек трябва да я пречисти. За тази цел трябва да се изучават законите за пречистването. Вегетарианците казват, че тяхната храна е по-чиста от тази на месоядците. Те са вегетарианци, но ядат кравешко и овче масло, пият мляко, ядат яйца, а обичат и риба. За свое оправдание те казват, че и Христос ял риба с учениците Си. Учениците на Христа сами ловяха риба, а Христос я печеше на Своя огън. Всеки би желал да яде от рибата, която Христос печеше на Своя огън. Огънят, на който Христос е пекъл риба, има вътрешен смисъл. Човек трябва да разбере този смисъл и тогава да говори. Ние разглеждаме яденето като вътрешен, а не като външен процес. Вътрешната страна на яденето представя метод за познаване на великия живот. Затова Христос казва: “Ако ядете плътта Ми и пиете кръвта Ми, имате живот в себе си.” Значи, ако ядете плътта Христова и пиете кръвта Му, имате живот в себе си, ако ядете плътта на животните или на хората и пиете кръвта им, нямате живот. Не е безразлично чия плът ядете и чия кръв пиете. Също така от значение е и начинът, по който ядете плътта и пиете кръвта. Ако отидете между канибалите, които ядат човешко месо, ще се натъкнете на страшни картини. Канибалът е по-страшен от звяр. Той е по-страшен и от дявола. Какво може да се придобие от човешкото месо?(47, с. 97)