01_13 “АЗ СЪМ ЖИВИЯТ ХЛЯБ, СЛЯЗЪЛ ОТ НЕБЕТО. КОЙТО МЕ ЯДЕ, ТОй ИМА ЖИВОТ В СЕБЕ СИ.”

[Albena]

“АЗ СЪМ ЖИВИЯТ ХЛЯБ, СЛЯЗЪЛ ОТ НЕБЕТО. КОЙТО МЕ ЯДЕ, ТОй ИМА ЖИВОТ В СЕБЕ СИ.”

 

Христос казва: “Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който Ме яде, той има живот в себе си.” Учениците Христови се съблазниха от тази идея, заради което 70 души от тях Го напуснаха. Които разбраха вътрешния смисъл на тази идея, станаха ученици на Христа и продължиха делото Му. Те повярваха в силата на живия хляб.(49, с. 351)

 

Днес хората се оправдават с това, което пише в Светото Писание. Защо? Защото взимат тия истини и ги тълкуват буквално. Ако вземем този стих, дето Христос казва: “Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми…”, и го изтълкувате буквално, какво ще стане? Вие ще се изядете един-друг, ще изядете даже и най-светите и най-учените си хора. Учениците Христови поставили този въпрос пред Христа ребром – Той да им разясни скрития му смисъл. Христос им каза: “Този стих се отнася до Моите думи. Ако не приемете думите Ми, които са Словото Божие, Духа Божий, и не станат ваша плът и кръв, вие не можете да придобиете живот вечен.” С туй Слово трябва да се храните постоянно и туй Слово трябва да излиза от устата на този, който вярва. Ако всички ние схващаме въпроса така живо, ако всички ние обичахме Бога с всичкото си сърце, ако Бог не беше за нас една отвлечена единица, едно отвлечено Същество, за Което да спорим дали съществува, или не съществува, всичките наши недоразумения и криви заключения щяха да изчезнат. Сегашните недоразумения, които съществуват между хората, произтичат от факта, че тези хора не са във връзка с Бога. Законът в природата е следният: всяко същество, което не е във връзка с Бога, няма условия да живее.(83, с. 138)

 

Христос казва: “Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.” Това значи: ако не ядете Словото, нямате живот в себе си. Има един свят, който се нуждае от Словото като храна, каквато днес хората употребяват.(144, с. 55)

 

Докато нашата любов не даде плод (както орехът), не можем да разберем Божията Любов. Христос казва: “Който Ме яде, той има живот в себе си.” Никой не може да яде Христа, но ще яде плодовете на Неговия живот. Следователно давайте на хората от плодовете на своята мисъл, на своите чувства и постъпки, за да ви разбират. Само така ще се радвате на плодовете си, както и на плодовете на своите ближни… Всеки трябва да се храни от плодовете на Любовта. Само така ще се създаде нова вселена. Само така ще се придобие вечен живот.(94, с. 51 и 55)

 

Ние се интересуваме от Любовта, а не от безлюбието. Ако ядеш какъв и да е плод и не чувстваш неговата Любов, никъде няма да намериш Любовта. Христос казва: “Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.” Значи, като ядеш плода, ти придобиваш живот. Какво ще кажете за човека, когото не можете да ядете? Човека не можете да ядете, но плода му ще ядете. Кой е плодът на човека? – Неговото слово. Ако думите, които излизат от устата на човека, не внасят живот в близките му, те не са още узрели. Словото на човека трябва да бъде зрял плод, от който да се ползват всички. Мощна сила е човешката реч! Кога? Когато е изпълнена с Любов. Христос взе петте хляба, преломи ги, благослови ги в името на Любовта и с тях нахрани петхиляден народ. Словото, което Христос изрече, стана проводник на Божията Любов. Тя слезе от небето, оживи хляба и го умножи. Тъй щото ако някой влезе в дома ти и животът ти не се подобри, едно от двете е вярно: или той не те обича, или ти не го обичаш. Нещастието произтича от безлюбието. – “Какво да правя, като не обичам даден човек?” – Ще възприемеш Любовта в себе си като творческа, строителна сила и ще го обикнеш. Бог го е създал, поставил го на някаква работа, а ти не го обичаш! Ако не беше нужен, нямаше да съществува. Всичко, което Бог е създал, е потребно и на мястото си. Бог казва: “Аз творя и доброто, и злото.” Да се радваме, че е така, защото Той знае къде да приложи доброто и къде – злото, но човек не знае къде и как да ги прилага.(23, с. 172)

 

Ако гладът заставя човека да върши престъпления, тогава и вълкът има право от глад да краде овце и да ги задушава. Ако това е право, защо хората преследват вълците? Не, въпросът за хляба почива на съвсем друг закон. Как ще разберете Христовите думи, че който яде плътта и пие кръвта Му, ще има живот в себе си? Човек може да яде само от този, когото обича. Кое дете не е бозало мляко от майка си? Ако вземете думите на Христа в буквален смисъл, какво заключение ще извадите от тях? В света съществуват хора чисти и свети, които излъчват от себе си особена вътрешна сила, която храни човека, както физическата храна. Той може да седи при някой от тия хора няколко дена, без да помисли за ядене и пиене. Това подразбирал Христос в стиха: “Ако ядете плътта Ми и пиете кръвта Ми, ще имате живот в себе си.” Това показва, че съществуват разни начини, чрез които хората могат да се хранят.(129, с. 61)

 

Два пътя има, по които ходят всички живи същества на земята: пътят на хляба и пътят на водата. Първият път се казва глад, вторият се казва жажда… Хлябът и водата са реалната страна на проявения живот. Без тях животът не може да се прояви. Другояче казано: без хляб и вода животът не е достъпен за живите същества. Живее само този, при когото хлябът и водата присъстват. Расте и се развива само този, при когото хлябът и водата присъстват. Затова именно Христос е казал: “Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и живата вода, която извира от човешките сърца.” Когато беше разпнат на кръста, Христос каза: “Жаден съм”- и поиска вода. Той поиска това, чрез което животът се проявява. В един от стиховете на Евангелията е казано: “Там имаше сложен съд, пълен с оцет, и войните напоиха гъба с оцет, обвиха я с исоп и принесоха я на устата Му.” И като прие Иисус оцета, рече: “Свърши се!” – преклони глава и предаде дух. Защо умря Иисус? Защото не Му дадоха вода. Казвам: добрите мисли и добрите чувства са водата на живота – живата вода. Лошите мисли и лошите чувства представляват оцет, от който всички умират. Който пие този оцет, той непременно ще умре. Добрите постъпки са хлябът на живота – живият хляб. Лошите постъпки представляват обикновения хляб, от който хората умират. Защо хората умират от този хляб? Защото този хляб лесно плесенясва… Ако не живееш добре, ти си подобен на Пилат, който разпна Иисуса; ако не мислиш добре, ти си подобен на един от войните, който изплете трънен венец и го положи на главата Иисусова. И най-после, ако не постъпваш добре, ти си подобен на един от служителите, който даде на Иисуса оцет да пие. Когато Божественото в тебе умре, и ти ще умреш. Когато Божественото си замине от този свят, и ти ще изчезнеш. Защо разпнаха Иисуса? За да се видят хората какви са и доколко изпълняват Божия закон. Защо умря Иисус? За да покаже на хората какъв трябва да бъде истинският човек – човекът на послушанието, който и от смъртта не се бои.(146, с. 43)

 

Като изучавате смисъла на думите “глад” и “жажда”, коя от двете е по-силна? – Жаждата. Наистина, когато разпнаха Христа на кръста, Той не каза, че е гладен, но каза: “Жаден съм.” Значи, когато човек минава от едно състояние в друго, от един свят в друг, той ожаднява. Когато болният е на оздравяване, той огладнява. Гладът е признак, че болният ще оздравее. Ако не огладнее, той ще замине за другия свят. Като огладнее, човек приема храна отвън и влиза в нови условия на живота.(31, с. 118)

 

Днес на всички хора е дадена задача да познаят себе си, да познаят ближния си. Христос казва: “Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.” Това означава закона на опознаването. Не можеш да познаеш качеството на един плод, ако не го изядеш. В това отношение всеки човек е плод за ядене. Не е лошо, че ще изядете човека като плод, лошо е, че не знаете как да ядете. Да изядеш нещо (според законите на разумния свят) значи то да си остане живо – да не отнемаш живота му. Да изядеш един човек, това значи така да го преустроиш в себе си, че да му дадеш условия за нов живот. За да преустроиш нещо и отново да го съградиш, трябва да имаш любов към него. Любовта подтиква човека към работа, събужда неговите дарби и способности.(31, с. 181)

 

Христос казва: “Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.” Ако Христос трябваше да бъде изяден, можете ли вие да избегнете това изяждане? Всеки човек ще бъде изяден. Не е важно дали човек ще бъде изяден, или не. Важно е обаче онези, които ви ядат, да станат едно с вас, да приемат вашия живот. “Който не яде плътта Ми и не пие кръвта Ми, няма живот в себе си” – казва Христос. Този стих не е само мистичен. Той съдържа в себе си една реална страна, която ще разберете в бъдеще. Сега няма да се спирам върху тази страна на стиха, за да не изпаднете в заблуждение. Под “плът и кръв” Христос разбира онази вътрешна, духовна сила, която излиза от човека и храни другите хора.(144, с. 28)

 

Христос казва: “Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.” Който не разбира смисъла на това ядене, счита, че е лошо да ядеш плътта на Христа. Обаче ако разбирате този стих в духовен смисъл – привилегия е за човека да яде плътта Христова. Като изядеш човека, той оживява. Не става ли същото и с житното зърно, посято в земята? То отново израства и дава изобилно плод. Като говоря така, нямам предвид да ви смущавам. Хората и без моите думи са смутени. Те се объркват от противоречията на живота и не знаят как да излязат от тях.(122, с. 184)

 

Питате: “Какво се ползва Христос, ако ядем плътта Му и пием кръвта Му?” Ползата е в това, че като живеем ние, и Христос ще живее чрез нас. И ако не ядем плътта Му и не пием кръвта Му, и ние не можем да живеем. Следователно, който иска да има живот, не трябва да се отказва от плътта на Христа.(122, с. 124)

 

Христос казва: “Аз съм живият хляб. Който Ме яде, има живот в себе си.” Вие очаквате Христа да дойде на Земята като човек. Това е детинско разбиране. Ако не можете да възприемете Словото Му като хляб и да станете едно с Него, нямате живот в себе си. Ако вярвате, че Христос е в хляба, ще имате Неговата сила. Тогава ще разберете думите, които Христос каза на Сатаната: “Не само с хляб се живее, но с всяко Слово, което излиза от устата на Бога.”(122, с. 140)