01_17 ХРИСТОС - ДРУГИ

[Albena]

ДРУГИ

 

Преди години бях в Америка, в Ню Йорк. Веднъж ме срещна един човек, започна да ми говори на английски, да описва положението си. Имал болна жена, деца, беден бил, не могъл да ги гледа. Дадох му нещо и той се отби в една кръчма. След два часа го срещам пак. Спря ме и започна да се оплаква от положението си. Той не ме позна, но аз го познах и му казах, че не обичам хора, които лъжат. “Щом искаш пари за пиене, кажи си истината – аз и така ще ти помогна.” След това го заведох в една гостилница, дадох една сума на гостилничаря и казах: “Дайте на господина ядене срещу тия пари. Ако не иска да яде, оставете го свободен – да си върви, а вие задръжте парите за себе си.” Често хората се натъкват на желания, подобни на тия на пияницата. Роди се във вас едно желание и вие искате да му услужите. Това желание ви казва, че има жена и деца, иска да му помогнете. Обаче то не говори истината. Не задоволявайте това желание в себе си – то не иска да прави добро. Помагай на всеки човек, който е готов да прави добро. Отложи помощта си към оня, който не е готов за доброто. Закон е да се дава, но той е за разумните. – “На кого трябва да се дава?” – На оня, който ви обича. На оня, който не ви обича, нищо не давайте. Христос казва: “Ако имаш две ризи, дай едната на своя ближен.” Това се отнася до оня, който люби. Само любещият дава така и само на любещия можеш да дадеш. Даването изключва насилието. Който изисква насилствено, той е крадец и разбойник. Даването става по закона на свободата. И доброто става по закона на свободата. С други думи казано: няма закон, който може да застави човека да дава и да прави добро. Хората на Любовта са крайно внимателни, никога не искат повече, отколкото им трябва.(94, с. 15)

 

Той (Бог) пише безпощадно Своите показания за човешките постъпки върху челото, върху носа, върху устата, върху лицето, върху главата, върху ръцете, върху пръстите и върху всичките други части на човешкото тяло – всяка кост е свидетелство за или против нас. И тази история на човешкия живот ние четем всеки ден. В нейните минали страници е отбелязан животът на всички наши праотци: за някои от тях е писано, че са били ужасни престъпници, крадци и разбойници. Като разгъваме нейните страници и проследяваме линията, по която са дошли Авраам, Исаак, Яков, Давид, Соломон и много други, намираме там техните постъпки напълно отпечатани. За Авраама намираме, че е бил човек правдив, много умен, човек с широко сърце, с голяма вяра, с възвишен дух, запознат с дълбоката мъдрост на Божествените наредби за великото бъдеще на човечеството. За Якова намираме, че първоначално е бил човек двуличен, хитър, егоист, който с лъжа и измама сполучва да отнеме първородството на брата си, и едва към тридесет и третата му година в него става преврат, след като слугувал на чича си Лавана 14 години за двете му дъщери – тогава именно става в него една промяна за добро. За Давида знаем, че е бил човек смел, решителен, с отличен природен и поетичен ум, но е имал слабост към красивите жени. С измама взема жената на Урия, от който ден започват вече неговите изпитания. И смелият пророк Натан не се е поколебал да го изобличи направо в лицето и да му покаже лошите последствия, които тоя закон ще напише за него в своята книга за бъдещото потомство. За Соломона е казано, че е имал отличен философски ум, с добро, но покварено сърце, с извънмерно силни чувства и страсти, голямо тщеславие и слаба воля, първокласен епикуреец в ядене и пиене, и удоволстване с жени. Христос знае това. Знае как е живял и неговият род и когато хората Му казват: “Учителю благи”, възразява им: “Защо Ме наричате благ? Благ е само един Бог.” Иска да каже: “Фамилията, от която Аз съм роден, не е толкоз благородна, както вие мислите, защото Бог има друго мерило, което вие изпущате. Той изисква пълна чистота във всяко отношение. Мнозина от тая фамилия не са живели тъй, както е било угодно на истинския Бог, Чиято воля Аз изпълнявам.” Та затова се обръща към фарисея и му казва: “Ти и себе си лъжеш, и хората, и Бога: много от твоите праотци са вършили престъпления и затова ти нямаш право да казваш: “Аз не съм като тия.”(123, с. 181)

 

“Показа им ръцете и ребрата Си” (Йоан 20:20). Какво нещо е ръката? За онзи, който не се занимава с устройството на ръката, с формата и с нейните линии, тя нищо не представя. Обаче за онзи, който се занимава с науката за ръката, по-красив, по-добре устроен уд от нея няма. По красота и по изящество няма друг уд в човешкия организъм, подобен на ръката. Някой може да намира дефекти в устройството на ръката, но те се отнасят до деформираните ръце – до ръце, които са се отклонили от правилната форма на ръката, която природата първоначално е създала. Красотата на един уд не седи само в неговата съвършена форма, но и в приложението на този уд. Ръката представя историята на човечеството. Всичко, което миналите и сегашните култури са създали, е отбелязано на ръката. Като изучават формата на ръката и линиите по нея, съвременните хиромантици и досега още не могат да се произнесат кога е създадена линията на живота. Цяла епоха, цяла култура е взела участие в създаването линията на живота, но хиромантиците не знаят нищо по този въпрос. След това дойде нова култура, нова епоха, която създаде линията на сърцето. Най-после дойдоха нови хора, интелигентни, умни, които създадоха нова епоха, плод на която беше създаването линията на ума. Значи три важни линии има ръката – линиите на живота, на сърцето и на ума. Докато Христос беше на Земята, Той внесе едно малко подобрение в съдбата, в щастието или в тъй наречената Сатурнова линия. Мнозина запитват: “С какво се занимаваше Христос на Земята цели 33 години?” – Той внесе корекция, подобрение в линията на съдбата. Тази линия минава през средата на ръката, по направление към средния пръст. Който иска да знае какво е направил Христос, като е живял на Земята, нека погледне линията на съдбата си и да чете – там е написано всичко. У някои хора тази линия липсва, у други е добре начертана, а у трети едва сега Христос я пише. Голямо нещастие за човека е да няма тази линия на ръката си. Такъв човек е изложен на големи мъчнотии и неприятности в живота – той трябва да работи сам, без приятели, да преодолява условията на гъстата материя. Всичко това не говори добре за хора, които нямат тази линия. От изследванията, които съм правил върху ръцете на българите, дойдох до заключението, че те трябва да работят много върху Сатурновата линия, която е доста къса. Другите три линии съществуват у тях, но са значително деформирани – и те трябва да се изправят. “Показа им ръцете Си.” Какво искал да каже Христос с показването на ръката Си? Той искал да покаже каква корекция е направил на трите линии, а главно в Сатурновата линия. Как мислите, коя ръка е показал Христос – дясната или лявата? По този въпрос и досега има спор. Аз мисля, че Той е показал лявата Си ръка. Лявата ръка е царската ръка. Тази ръка дава разпореждания като царица, а дясната служи, изпълнява – затова е по-развита. Мнозина казват: “Какво може да направи лявата ръка?” – Много може да направи тя! Привидно дясната ръка върши много работи, но по-важната е лявата, която издава заповедите. Лявата ръка стимулира, а дясната – изпълнява. В живота важни са стимулите…

… Когато Христос показа ръката Си на Своите ученици, Той имаше строго определена цел. Като им показа ръката Си, Той ги запита: “Можете ли да четете по линията на съдбата?” Какво нещо е съдбата? Съдбата е изразена чрез Сатурновата линия. Тя представя Божията благодат, която иде отвън. От 2000 години насам се говори за тази благодат, за спасение чрез вяра. Съвременните християни не подозират нищо за тази линия. Те четат стихове след стихове, глави след глави, но никой от тях не се е заел да чете по ръката си, да види доколко е разбрал Писанието. Разбирането на Писанието зависи от правилността на тази линия…

… “И показа им ръцете Си.” С това Христос искаше да покаже на учениците Си корекцията, която е направил в линията на съдбата. Тази линия показва, че всички хора трябва да живеят в общение помежду си. При този общ живот всеки човек трябва да бъде толкова умен да не изгуби благоприятните условия на живота, да прави добро и във физическия, и в сърдечния, и в умствения свят. Всеки културен човек може да направи поне най-малкото добро… За пръв път учениците Христови пипнаха ръката Му, посредством което Той направи контакт с тях, като ги благослови и рече: “Отсега нататък благословен ще бъде оня, върху когото простра ръцете Си.” Благословението седи в прощение на греховете…

… Сега, като ме слушате да говоря така, вие казвате: “Голяма привилегия е да дойде Христос на Земята да живее между нас!” Питам: нима досега Христос не е дохождал и не Си е показвал ръцете на хората? Съвременното човечество се намира в последната фаза на живот, през която са минали Христовите ученици, когато Христос ги извел на планината и се е възнесъл пред тях. Хората и тогава се съмнявали, и днес още се съмняват – човешкото съмнение няма край. Вие може да се усъмните даже при най-малката погрешка на вашия приятел…

… “И показа им ръцете Си.” С това Христос искаше да обърне внимание на учениците Си върху великата наука на ръката. Ето защо всеки съвременен човек трябва да разглежда ръката си, да изучава главно линията на съдбата. По тази линия той ще прочете не само миналия си живот, но и бъдещия. Когато човек се научи да чете по тази линия, колкото пъти и да дохожда на Земята, той ще може да предскаже своето материално, сърдечно, умствено и обществено положение, до което най-много ще достигне. Той ще знае дали ще се прояви като философ, писател, поет, музикант или художник. Всичко това е написано на линията на съдбата, но малко хиромантици могат да четат написаното по нея. Сегашните хиромантици, които (според мене) минават за ученици на хиромантията, взимат в съображение главно линиите на ума, на сърцето, на живота и други няколко знака и от тях правят своите заключения. Обаче учителят на хиромантията, като погледне само линията на съдбата, веднага чете. Той чете по ъглите на отклонението, които вижда на тази линия, по ред малки и големи знаци върху нея, и така прави своите заключения. В тази линия той вижда цяла геометрия. Ако линията на съдбата на някой човек съвпада с центъра на общото космическо течение, този човек е в общение с Бога, той е щастлив и добър. Значи има случаи, когато линията на съдбата на някои хора съвпада напълно с общите течения на космоса. В такива хора линиите на ума и сърцето са балансирани. Строежът на техните пръсти, очи, вежди е отличен. В тези хора всичко е добре поставено. Когато Мойсей е казал: “Да възлюбиш Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, ум, душа и сила”, той подразбирал да намериш този именно център – центъра на общото космическо течение… Любовта на човека към Бога се познава при най-големите изпитания, страдания или нещастия, които го сполетяват. За пример, някой човек става пръв министър, но наскоро след това започват да го гонят, да го преследват, турят го в затвор за някакво престъпление, лишават го от богатства, от слава, от почести и т.н. Ако при това положение той може да издържи и от позорния стълб, на който са го поставили, повдигне очите си към Господа с думите: “Господи, благослови тия хора! Благодаря Ти за привилегията, с която Си ме удостоил!” – това значи Любов към Бога. Когато поставиха Христа на кръста, Той каза: “Господи, в Твоите ръце предавам духа Си. Прости на тия хора, защото са в невежество. Благодаря Ти за привилегията, с която си Ме удостоил.” В този момент Христос написа на ръката Си линията на съдбата. Тя съществуваше до това време, но тогава Той я коригира. С това Христос показа на човечеството пътя към спасението. Мнозина проповядват: “Повярвай в Господа Иисуса Христа и ще бъдеш спасен!” Това са буквално цитирани думи, в които няма още живот. Когато Христос показа Сатурновата линия на Своите ученици, ръцете Му бяха заковани, а ребрата – прободени. От коя страна прободоха Христа – от лявата или от дясната? Едни поддържат, че Христос бил прободен в лявата страна, а други – в дясната. Римляните знаеха добре какво трябва да се направи, за да настъпи смъртта по-рано. Затова те прободоха Христа в сърцето. “И показа им ръцете Си”, т.е. Христос показа на учениците Си линията на съдбата. В тази линия се крие вътрешният живот на човека. Вярата на човека е в ръката на Христа. Материалистът, който не вярва в Бога, нито в своя ближен, непременно трябва да хване ръката на човека, за да повярва. Онзи, у когото сърцето е добре развито, достатъчно е само да види, че някой човек вдига ръката си, за да му повярва…

… “И показа им ръцете Си.” Този стих трябва да остане в умовете ви, понеже се намирате в преходна стадия на развитие. Това положение създава ред смущения в сърцата и в умовете ви. Тия противоречия, обаче, са необходими. Те ще ви помогнат да намерите Христа. Де ще намерите Христа? Вие ще намерите Христа на всеки кръстопът, при всички противоречия. И ако на вашите ръце е изписана линията на съдбата, т.е. ако вие сте ученици на Христа, Той ще ви каже: “Мир вам!”, и ще ви покаже ръцете Си. Тази е най-красивата опитност, която човек може да има на физическия свят – да види, че приятелят му, който е заминал, е жив. Няма по-велик, по-светъл момент за човека от този, да срещне Господа! Колцина от вас имат смелостта да Го срещнат?… Бих желал да се проникнете от желанието да се занимавате главно със Сатурновата линия, добре да я проучите. Като ставате сутрин, спирайте погледа си върху тази линия. Който има тази линия, нека работи върху нея, да я коригира; който я няма – да работи за създаването й. Всеки може да създаде в себе си линията на съдбата или линията на щастието. Как може да се създаде тази линия? Ако си богат човек, започни да раздаваш от богатството си. Ако си лош господар, всеки ден прави опити да се отнасяш добре със слугата си, да му даваш повече свобода. Правиш ли това, ще забележиш, че тази линия постепенно почва да се явява…

… “И показа им ръцете и ребрата Си.” Сега и вие всяка сутрин, в продължение на един месец, наблюдавайте лявата, т.е. царствената си ръка, без да я критикувате. Пожелавайте дълбоко в душата си тя да се оформи. Ако това не може да стане в кратко време, пожелайте да я видите поне насън, да знаете как да я коригирате. Средният пръст на ръката представя справедливостта, съвестта или, както я наричат някои, човещината в хората. Който няма съвест, т.е. човещина в себе си, той не може да се нарече човек в пълния смисъл на думата. Ако линията на съдбата (т.е. на щастието) е добре развита в човека, това показва, че неговото сърце е широко отворено и щедро. “И показа им ръцете и ребрата Си и каза им: Мир вам!”(82, с. 50-73)