05 ЗА АПОСТОЛИТЕ

[Albena]

ЗА АПОСТОЛИТЕ

 

Христос имаше 82-ма ученика. Един ден, по едно съвпадение, Той им каза: “Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот вечен.” Учениците на Христа се съблазниха от думите Му и казаха: “Ние мислехме, че Този учител е от Бога, а Той не е на Себе Си. Ние не можем да Го следваме!” И 70 души се отделиха от Него, като казаха, че не е Този Учителят. Останаха при Него само 12 ученици и Той ги попита: “Вие искате ли да се отделите?” – “Не, Учителю, при кого да отидем? Ти имаш думите на живота.” В числото 12 сборът от 1+2=3 показва, че те не могат да отидат никъде. Две вълни, като се срещнат, не могат да отидат напред, не могат и да се върнат назад. Нашите мисли нямат обратни решения. Такъв е законът в природата. Две проявени чувства, като се срещнат, по закона на това сливане не могат да се върнат назад. Щом се срещнат, те дават насока – трета насока. Числото три е един велик закон за проявяване на Божията Любов. Щом твоята мисъл и твоите чувства се съединят с Бога, те дават тъй наречената еволюция – развитие, проявяване, въздигане, усъвършенстване, разширяване на човешката душа. По пътя на това развитие човек трябва да разбере, да познае себе си. Следователно, като излязоха 70-те, останаха само 12 ученици. Аз наричам излезлите твърдоглави, за които се изискват десет години, за да узреят. Числото седем е число на твърдоглавите. Аз казвам: след десет години няма да остане глава, която да не узрее. Бъдещето е на числото три. Ще попитате, може би, защо. Защото това число е свещено… “Ние знаем кого търсите.” Кого? – Разпнатия, най-силния човек, който може всичко да направи. И виждаме, че Христос може всичко да направи. Той каза: “Не мога ли да помоля Отца Си да Ми изпрати 12 милиона ангели, да оправят света? Мога, но Аз не съм от 7-те, аз съм от 3-те.” И изложи гърба Си на римското царство, да правят каквото искат с Него.(99, с. 98)

 

… Вие искате да знаете защо идват тези страдания във вас. Вие решете въпроса защо са дошли тези страдания на Христа. Вие изплащате страданията на Христа. Защо Христос трябваше да пострада? Вие нямате обществено положение. Христос имаше ли обществено положение? Вие нямате дом. Христос имаше ли дом? Христос имаше 12 ученици, но те бяха видни приятели. Всичките Му апостоли бяха все пророци от хиляди години. Те в миналото пророкуваха, че Христос ще дойде. Те бяха всички еврейски пророци, събрани около Него, Неговите приятели. Това е моето тълкуване. Това е само за обяснение. Те са онези близки души. Всяка една душа, всеки един от вас, като слиза от невидимия свят, с него слизат близки души, които се въплътяват заедно с него – за да бъдеш щастлив, иначе ще бъдеш самотен. Ближният ви с вас е дошъл, това не е една случайност. И когато човек иска да замине за невидимия свят, и когато вашите приятели започнат да заминават за невидимия свят, защо ще бягат приятелите ви? От щастие ли? Не. От големи нещастия, които идват в света. Вие ще кажете: “Какъв е изходният път на това? По кой начин трябва да се разрешат нещата?” Вие казвате: “Какво ще стане с нас най-после?” – С вас ще стане това, което стана с Христа. Това е едната страна. – “После?” – Ще стане другото, което стана с Христа – ще излезе от гроба, ще възкръсне! – “После какво ще стане?” – Ще се възрасти там, отдето е дошъл. Най-първо ще стане това, което става на физическото поле. После ще стане другото. Ако първото не стане, второто и третото няма да станат.(92, с. 172)

 

Сегашните хора се нуждаят от училище, в което да се преподава Христовото учение не само на теория, но и на практика. Според някои светът се нуждае от 12 души истински християни. Ако има такива 12 души, светът щеше да се оправи. Понеже светът не е още оправен, това показва, че тия 12 души ги няма. Христос имаше 12 ученика, 12 апостола, което показваше, че светът може да се оправи, ако има поне 12 души истински християни. Това са 12-те добродетели, върху които ще бъде построен светът. Христос е 13-ят, т.е. центърът. Това е числото, от което хората се страхуват. Центърът е Божията Любов. Ако извадите Божията Любов от центъра, ще дойдете до най-опасното число, което съществува в света.(14, с. 183)

 

“И призова 12-те Свои ученици, та им даде власт над нечистите духове да ги изпъждат и да изцеляват всяка болест и всяка немощ.” Числото 12 показва, че 12 неща съществуват в света, които човек трябва да изучава. 12-те апостоли представят 12 качества, които човек трябва да притежава. Например, Йоан е ученик на Любовта. Искате ли да изучавате Любовта, четете Йоана. И ап. Павел е писал за Любовта, но Йоан разглежда вътрешната страна на Любовта. В това отношение той е голям мистик. Като четете Йоана, вие ще се доберете до вътрешната, до мистичната страна на Любовта. Любовта е сила, която освобождава човек. Всяка друга сила, която не може да освободи човека, не е Любов. Като освобождава човека от ограниченията му, Любовта внася в него топлина. Колкото повече се увеличава топлината, толкова по-свободен става човек. Щом топлината му се намалява, той отново започва да се ограничава. Колкото повече се увеличава мекотата на човека, толкова по-свободен става. Намалява ли се мекотата му, той става по-ограничен. Значи топлината и мекотата, които Любовта внася в човека, го правят свободен. Отнемането на тази топлина и мекота ограничават човека. Това са две правила за живота, които трябва да знаете. Стремете се да придобивате Любовта, защото само чрез нея ще познаете Бога като свой Баща. Той разкрива във вас онези богатства, които първоначално са били вложени в душата ви, и ви ги предлага като ценни подаръци. Той дава подаръци на тия, които Го обичат. За Неговата Любов към нас няма какво да се говори. Той пръв ни е обикнал. Сега на нас предстои да Го обичаме. С Любовта Си към нас Бог е извоювал нашата свобода. Сега ние трябва да Го обичаме, да извоюваме Неговата свобода. Какво разбирате под думите “извоюване на Божията свобода”? Да извоюваме Божията свобода, това значи да не ограничаваме Божия Дух в себе си. Вие не давате свобода на Бога в себе си. Вие не давате ход на Божествените мисли и чувства в себе си.(70, с. 270)

 

“Ще седнете и вие на дванадесетте престола да съдите дванадесетте племена Израилеви”(Мат.19:28). Дванадесетте престола представят дванадесетте зодии на Слънцето, дванадесетте метода, чрез които животът на Земята може да се прояви. Всяка зодия представя начин, по който могат да се придобият, да се използват силите, които се крият в човека. Всеки човек крие в себе си известни сили, известни дарби и способности, които трябва да се подхранват. Грамадни сили са складирани в човешкия организъм!…

… “Ще седнете и вие на дванадесетте престола да съдите дванадесетте племена Израилеви.” С това Христос искаше да покаже на учениците Си, че те могат да живеят на небето, могат да бъдат безсмъртни. “Да наследят дванадесет престола” в мистически смисъл подразбира, че те могат да наследят цялото човечество. Дванадесетте престола подразбират още всички ония заложби, които са внесени в човешката душа. Когато изучавате астрологията, виждате, че за да придобие известна дарба, човек трябва да се роди в съответна на нея зодия. Голямото разнообразие в хората се дължи на това именно, че всеки човек е роден при съвършено специфични за него планетни съчетания, различни от тия на другите. Всеки градус на зодиите съдържа в себе си известни дарби и възможности. Всяка възможност пък съдържа известни принципи. За да се развива добре мозъчната система, човек трябва да се роди около 22 март, денят на равноденствието. При това майката трябва да бъде при особено повдигнато състояние на духа и на душата. На дете, родено при такива условия, цялото небе се радва. Никой не е сираче на Земята – целият невидим свят се грижи за него. Вие не знаете и не подозирате колко много приятели имате в света!…

… Всеки ще седне на един от тия престоли и ще се спогажда с приятелите си разумно. Какво означава числото 12? Първите десет числа представят великите вечни сили, които работят в човека, а числото две представя разумния принцип в живота. Значи числото 12 показва методи, сили, чрез които човек може да работи, да развива своя живот. Ако някой боледува, той трябва да се лекува с един от елементите на тия сили. Той ще се лекува с вяра. Как? Ще употреби водата, светлината и храната като елементи за своето лекуване. Понякога човек може да прибегне и до лекарска помощ…

… Казва Христос: “На второто битие.” – Второто битие е започнало вече да се създава. Мъчнотиите и страданията на хората показват това именно, че второто битие се твори. Под второто битие се разбира животът на небето…

… “Ще седнете и вие на 12. престола да съдите 12-те племена Израилеви.” Значи, за да се сформира човешкият мозък, на всеки 12 години от живота си човек трябва да променя зодията си. И като мине през 12-те зодии, той ще е развил вече всички свои дарби и способности, ще е развил най-добрите качества на мозъка си. Мнозина изучават астрологията, но не се спират върху ония възпитателни методи, които тя съдържа. Както изкуствата влияят възпитателно върху човека, така и астрологията оказва своето възпитателно действие върху него. Днес не може да се говори за тия методи. Защо? Хората не са готови още да възприемат новото…

… “Ще седнете и вие на 12. престола да съдите 12-те племена Израилеви.” Значи на всеки престол ще седи по един от 12-те апостоли, които представят 12-те зодии. Помислете кой апостол на кой престол седи. Всеки престол представя Божествен принцип, в който се включва Божествената Любов, Божественото знание и Мъдрост. Велики работи са тези, но за да се домогнете до тях, трябва да бъдете млади – с надежда, че можете да напредвате и да се развивате. Светът, в който живеете, представя възможности за вашето развитие. Когато се казва, че светът ще се свърши, това е в преносен смисъл. Божественият свят е вечен, той никога не може да се свърши. А това, което човек е създал, предстои на вечни промени.(129, с. 86-103)

 

Онези от вас, които искате да разрешите великия въпрос, трябва да си кажете в себе си: “Нашето царство не е от този свят.” Образът на този свят прехожда. В света иде друг един свят – други хора идат, друга култура иде, друга наредба иде. Сега като казвам, че идат други хора, някои мислят, че те ще бъдат пак като сегашните. Ако бъдат като сегашните, те ще вложат същите закони – законите на насилието. Не, онези хора, които ще дойдат, няма да бъдат “от мира сего”, те ще дойдат от духовния свят. Апостолите, след като се молиха дълго време, от невидимия свят слязоха хиляди духове във вид на огнени езици, вселиха се в тях и оттогава тия Христови ученици отидоха да проповядват. Така и днес ще дойдат тия с огнените езици и ще влязат в ония хора, които са готови. И тогава в света ще има такова движение, каквото хората не са виждали и помисляли досега. В света ще настане ред и порядък и хората ще се свестят. Вие си казвате: “Е, ще ги видим ние!” Да не мислите, че отнякъде другаде ще дойдат те! Не, отгоре ще дойдат и като дойдат, ще внесат мир и светлина в човешките души. И когато дойдат тия хора отгоре, с онова възвишено съзнание, няма да създадат такива закони като сегашните, но други закони; и ще кажат: “Не се живее по този начин, а по друг начин.” И ап. Павел, който е предвиждал това нещо, казва: “Всички няма да умрем, но ще се изменим.” Сегашните хора ще се изменят и тогава ще настане една реалност. Ще станеш една сутрин и ще бъдеш нито Иван, нито Петър, нито Йоан Богослов, нито ап. Петър, но ще имаш ново име, което ти е дадено отгоре, от небето.(104, с. 97)

 

Когато Христос дойде на Земята, яви се тази звезда; и когато Христос възкръсна, явиха се още повече звезди. Тези, които описваха звездите, не ги описаха както трябва. Те прикриха малко нещо. Казаха, че върху апостолите паднали огнени езици, огнени пламъци и те приели вдъхновение. Не, дойдоха тия, светещите звезди, които пуснаха толкова светли лъчи, толкова светлина, че стана едно съединение между невидимия и видимия свят, между апостолите и небето. Когато тази жива звезда, тази жива светлина обсеби една душа, тя не се колебае, не се съмнява вече. В душата на такъв човек настава един от великите моменти, които той едва ли някога е преживявал. В него се заражда едно велико, благородно, нежно чувство. Туй чувство е толкова нежно, толкова деликатно, че такъв човек във всяко отношение е мощен, силен. Ап. Павел на едно място казва: “Всички ние чрез силата на Словото Божие може да побеждаваме.” За Христовото учение казват: “Тази звезда, туй учение е разумното Слово Божие. От светлината излиза Словото.” Законът е много верен. Там, дето има светлина в човешкия разум, разумното Слово може да се вмести. Там, дето има светлина в човешкото сърце, Любовта може да се вмести. Светлина трябва на всички хора! И всеки един от вас трябва да се заеме да работи, за да дойде тази светлина.(83, с. 369)

 

Има едно съзнание, което ни говори, и каквото и да ни говори, ние всякога оставаме недоволни от него. Освен това съзнание има и друго, което говори малко (по една-две думи само), но тия думи всякога внасят в човека вътрешен мир. И най-после в по-напредналите души има и трето съзнание, което щом проговори на човека, той чувства вътрешно разширение в себе си и свобода. Такъв човек е освободен от гнета на материалните нужди и ограничения. Когато човек не е готов за това съзнание, успее ли по някакъв начин да се повдигне до него, той заспива. Това положение е непоносимо за обикновения човек, при развитието на неговата нервна система. Когато светиите говорят за това състояние, те казват: “В изстъпление дойдох.” Петър, Йоан и много други са дохождали в изстъпление. Тъй щото, искате ли и вие да изпитате това Божествено състояние, ще дойдете в изстъпление. Днес, когато някой дойде в изстъпление, казват за него, че е полудял.(117, с. 158)

 

Мнозина искат да им се дадат дарби – да се проявят. Ако отсега нататък човек иска дарби, неговата работа е свършена. Човек се ражда с дарби, които постоянно трябва да развива. Ще възразите, че във времето на апостолите Дух Божий ги осенил и те започнали да говорят на 12 различни езици. Ако това е станало в миналото, защо да не стане и сега? Това не е произволно явление. За да ги осени Духът, това показва, че в тях са били отворени всичките извори на живота. Следователно, за да стане учен, човек трябва да се е родил учен. Само онзи може да се роди учен, който е работил в миналото. Той има добре развити ум и сърце.(130a, с. 34)

 

Бог създаде човека съвършен. Отпосле той сгреши и изопачи Божия закон. И до днес още Бог учи първия човек как да изправи грешката си. Всички хора учат същото, а именно – как да изправят грешката на своето минало. Като ви наблюдавам, виждам колко сте несъвършени. Всеки говори, каквото му дойде на ума. Някой казва: “Една дума да кажа, огън ще падне от небето.” И Христовите ученици, като не ги приемаха в някое село, казваха да падне огън да изгори тези хора. Христос ги питаше: “На кого служите вие? Светът не се поправя така. Обуздавайте езика си!” Какво правят турците? Като кажат обидна дума някому, веднага започват да се молят. Така постъпват източните народи. Християните, като ги обиди някой или ако те обидят, взимат особена поза, като че Бог е виновен за това.(94, с. 209)

 

Мнозина се оплакват от страданията, обезсърчават се, отпадат духом. Защо? Защото друго нещо са очаквали. И Христовите ученици очакваха Христос да стане цар, а те да заемат видни обществени служби, но не излезе така. Като разбраха, че първо ще дойдат страданията, а после благословението, много от тях избягаха. Днес светът се нуждае от силни хора. Преди 2000 години учениците на Христа се разпръснаха, но ако и днес бягат, срам е за тях. Опасно е сега да се бяга. Който бяга, той ще бъде ранен в гърба. Който върви напред, той ще бъде ранен в гърдите. Ако си ранен в гърдите, ти си герой. Ако си ранен в гърба, ти си страхливец. Къде раниха Христа – в гърба или в гърдите? Христа раниха в гърдите, защото Той вървеше напред. Герой беше Христос! Римските войници Го мушнаха с копието си отпред в ребрата, отдето потече кръв и вода.(144, с. 77)

 

… Христос казва: “Има да Ми се случи нещо много важно и сериозно, но като ви гледам, вие ще Ме напуснете. Ще се разбягате всички.” Това Той го е казал, защото е познавал човешкото естество. Петър казва: “Всички могат да се разпръснат, аз обаче – не.” Иисус му отговаря: “Истина ти казвам, че тази нощ преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от Мене.” В Гетсиманската градина Христос помолва учениците Си да не заспиват, докато Той се моли на Господа. Обръща се и вижда, че са заспали. Казва на Петра: “И един час ли не можеш буден да бъдеш?” Пак се моли и пак вижда, че Петър и Яков спят. Три пъти ги моли да не заспиват и трите пъти ги намира заспали… Учениците на Христа заспаха тогава, понеже не можаха да изтраят на онази тежка атмосфера и на мисълта, че ще защитят Учителя си. Те казваха: “Тежка работа е тази, не е за нас!” Това показва слабата страна на човека. Има една мисъл, която е обременителна. Спиш – не е лошо. Има моменти, когато човек, като спи, той слуша по-хубаво. Някой казва: “Аз спах, но чух.” А пък тези, които не са спали, те не помнят. Аз тогава бих ви казал да спите и да помните. Съзнанието на човека трябва да бъде будно, ангажирано с известна любов.(92, с. 179)

 

Който има Любов, постъпва с другите като със себе си. Той мисли доброто на всички… Вън от Любовта останалите правила са палеативи. И Христовите ученици вярваха в Него, но щом се усъмниха, те се отклониха от пътя си и създадоха Вселенските събори. Често запитват и нас: “Вярвате ли в съборите, иконите, кръста?” – Ние сега се учим да вярваме, и то в Божията Любов, която е неизменна; да вярваме още в Божията Мъдрост и Божията Истина. Ще вярваш и ще прилагаш. Как сме приложили Любовта към Бога? Как ще Му благодарим за този хубав ден, за тази красива гледка, която виждаме? Как ще благодарим на Бога за всичко, което ни е дал? В това именно се изразява Божията Любов. Бог ни наблюдава, угощава ни, дава ни всичко необходимо. Същевременно Той ни дава и мотики за работа, като ни изпраща на лозето да копаем.(106, с. 178)

 

Когато издавахме беседите под заглавие “Сила и живот”, православните издадоха “Вяра и живот”. Защо “Вяра и живот”? Вярата и животът имат съвсем друго отношение, а силата и животът – друго отношение. Силата може да ти помага на живота. Те не знаят, че вяра може да има само един човек, който е силен. Силният човек има вяра. Щом аз имам Любов, Любовта е вече сила. Любовта следователно ще произведе вярата. Не вярата създава Любовта, но вярата става условие за Любовта. Любовта е, която е източник. Вярата е барометър, да се покаже колко е любовта. Вярата е в умствения свят вече. Яков и Павел спорят. Първият казва: “С дела!”, а вторият казва: “С вяра.” И единият, и другият поддържат своята теза. Ако четете 13. глава от Първо послание към коринтяните, ще видите колко хубаво е писал ап. Павел там: “Най-голямата от всичките е любовта, която никога не отпада.” Вярата и надеждата са едно последствие. Те произтичат от закона на Любовта. Ако вие имате любов към Бога, то е нормално състояние. Не се старайте да определите какво нещо е Бог. И когато имате любов към Христа, не ходете да Го търсите в историята – къде е бил, как се е родил. Хубави са тези работи, нямам нищо против това да се търси де се е родил, къде е стъпил Христос преди 2000 години, на каква местност. Христос казва: “Преди да беше Авраам, Аз бях.” Ап. Павел казва, че ние не познаваме вече Христа такъв, какъвто беше на Земята. Тъй че ние не познаваме Христа като онзи, слабия, с когото се подиграваха еврейските равини, но познаваме Христа като силен, да покаже пътя, по който трябва да вървим. Бъдете едно с Христа, където и да сте; развийте закона на Любовта – после ще дойде вярата и надеждата.(92, с. 252)

 

Време е вече хората да пристъпят към новото разбиране на Божиите пътища. За да дойде новото разбиране на живота, човек трябва да бъде чист. Той трябва да ликвидира със своите погрешки и престъпления. Не ликвидира ли с тях, съдбата непременно ще го преследва. Никой не може да избегне от ръцете на съдбата си!… Със съдбата заедно вървят много същества, които пазят човека от нейните тежки удари. Достатъчно е човек да върви в Божествения път, за да се ползва от помощта на тия светли същества… Като ученици вие трябва да различавате тия два гласа в себе си. Трябва да знаете при това, че непременно ще минете през своя минал живот и ще платите за всички свои погрешки. Докато не се справите с миналото си, вие няма да се освободите от страданията. Както Христос пострада за греховете на човечеството, така и вие ще страдате за своите грехове. Сега става развързване на кармата. Човек трябва да се върне в своето минало, да дойде до онзи живот, дето се е отклонил от правия път, да коригира грешките си и да продължи живота си. При това положение работите на човека се нареждат добре и той може да бъде щастлив… Сега от всички се изисква будност – да знаете как да постъпвате със съдбата си. Когато съдбата дойде при тебе и започне да те съди, ти мълчи, нищо не казвай. Кажеш ли една дума против нея или в твоя защита, тя веднага ще те хване и ще каже: “Добре, че те намерих! От много време те търсих, но сега си вече в ръцете ми.” Ако съдбата мине покрай тебе и не те докосне – мълчи и благодари, че не те е видяла. Пред съдбата и мъдрецът мълчи… Съдбата дебне човека всеки момент. Като знаете това, бъдете постоянно в молитва. Без молитва не сядайте да ядете. Молете се на Бога да ви пази от лошата съдба, която всеки момент ви преследва. Това не значи, че трябва да се страхувате, но всякога бъдете будни, сами да се пазите. За да се пазите, вие трябва да имате знания… Щом сте свързани с Първата Причина, лошата съдба няма да ви преследва. Дето ходите, с когото и да говорите – бъдете всякога в молитва… Лошата съдба, или както индусите я наричат “карма”, всякога преследва човека. Понякога тя е глуха – минава, отминава човека и нищо не му казва. Но чуе ли една дума, която не ў харесва, тя веднага го хваща. Някой седи и си дава отчет за живота, за постъпките си. Той намира, че е живял добре – не е вършил грехове, на никого лоша дума не е казал. Щом започне да мисли така, съдбата веднага поставя на пътя му изкушения и го заставя да греши. С това тя иска да му каже, че като е толкова праведен, нека плаща. Ако някой казва за себе си, че е грешен, съдбата още повече го товари, като му казва: “И така дължиш много, можеш да задлъжнееш още повече.”

Мнозина мислят, че като влязат в Божествения път, небето ще гледа на тях като на царски синове и няма да смее да ги бутне. Някой от вас се изправи пред съдбата си и казва: “Знаеш ли кой съм аз?” – “Кой си ти?” – “Аз съм член на Бялото Братство.” – “Член на Бялото Братство ли? Чакай да видиш аз коя съм!” Хване те и те разтърси. След това ти се връщаш с пукната глава. Тази съдба хвана даже и Христа – този велик Учител на човечеството. Тя хвана и мъченик Стефан, и апостол Павел, и други. Няма пророк в света, който да е проповядвал новите идеи и да не е бил в ръцете на съдбата. Като чуе, че някой проповядва новите идеи, съдбата казва: “Ти ли си този, който проповядваш? Чакай и аз да те опитам!” Като знаете това, не мислете, че вие можете да избегнете от съдбата си. Няма човек в света, който да не е страдал от ударите на съдбата. Ще кажете, че само глупавите страдат. – И глупавите, и умните страдат. Понякога умните страдат повече от глупавите. Съдбата е безпощадна. Тя има свои дълбоки причини, поради които се налага. Тя не е механически закон. Има случаи, когато човек може да мине без страдания, но не всякога. Защо трябваше ап. Павел да страда? Когато някои искаха да му принесат жертва като на боговете, той започна да ги разубеждава, да им казва, че и той е човек като тях. Той трябваше да мълчи, да ги остави свободни да правят, каквото искат. Те трябваше да му принесат жертва, а той щеше да продължи пътя си. Затова съдбата остави да го бият. След като го биха няколко пъти, той каза: “Братя, с много скърби ще влезем в Царството Божие!” С други думи казано: с голямо разбиране ще влезем в Царството Божие, ще се научим да не се бъркаме в Божиите работи. Стане ли въпрос за вашите постъпки, не се произнасяйте дали те са добри или лоши. Когато хората се произнасят за вашите постъпки, вие трябва да мълчите. Нито те са меродавни да се произнасят върху вашите постъпки, нито вие сте меродавни да се произнасяте за техните или за своите постъпки. Помолете се да влезете в светлината на Бога, в Неговото съзнание и оттам да разгледате постъпките си, да се произнесете върху тях и да ги коригирате. Днес всички хора грешат, защото бързат – без да проверяват нещата, те се произнасят. Проверката трябва да става в Божественото съзнание…(130, с. 227-235)

 

Във време на апостолите имаше разделение на тогавашните християни на петровци, павловци, христовци и други. И Павел казва: “Аз посях, други поляха, а Господ възрасти.” Та що от това, че си посял или посадил и полял – важното е, че Господ възраства! И всички принципи се свеждат към възрастването, а не към това кой посадил и кой полял. И на вас казвам: там, гдето Бог ви е поставил; там, гдето земеделецът ви е посял; там, гдето майка ви е турила в училището – не напущайте вече тия отношения, които са създадени. Земеделецът и майката са по-умни, отколкото вие, които напущате училището. Сега аз ще спра тук. Тази година Бялото Братство ще има своята среща на 19. август. Не си правете илюзия, че вие сте от Бялото Братство. То всяка година си има своя среща. Искам да не сте невежи. Бялото Братство се състои от хиляди човешки души, които са свършили своята еволюция от хиляди години. Те се събират всяка година и определят съдбините на всичките народи. Сега с тяхната среща ние правим своята среща на Земята. И те са на Земята. Ако вие вървите правилно по тоя път, и вие ще бъдете някога членове на това Братство, а сега сте само служители. В Посланието към евреите има нещо засегнато от ап. Павла за това.(2, с. 118)

 

Като ученици работете съзнателно върху себе си да направите връзка с разумния, Божествения свят. Знайте, че всеки от вас е дошъл на Земята да изпълни някаква мисия. Колкото малка да е, щом я изпълни, тази мисия ще го повдигне. За да изпълни мисията си добре, той трябва да дава ход на всяка добра мисъл, на всяко добро чувство, които минават през него. Работете, учете, четете, без да се стремите да минавате по пътя на всички велики хора. За пример, колкото и да желаете да следвате пътя на апостол Павел, няма да успеете. Речете ли да проповядвате като него, вие няма да имате същия резултат. Условията днес са съвсем други от тия във времето на ап. Павла. Подражавайте на добрите черти на всеки човек, а не на начина, по който той се е проявявал. Ап. Павел е бил смел и настойчив по отношение на своето убеждение. Същевременно той е бил разумен и съобразителен в постъпките си. Когато отиде в Атина в Ареопага, той каза: “Мъже атиняни, от многото храмове във вашия град виждам, че вие сте религиозни хора. Един от храмовете ви е посветен на Незнайния Бог. Този Бог именно аз ви проповядвам.”

Ап. Петър е доблестен. Той е готов да плаче, да се разкайва за направената погрешка. Отначало той излиза с нож в ръка да защитава Христа, но като видя, че не е този пътят към Истината, хвърли ножа и избяга. Като видя легионите на римската войска, той се уплаши. Като го запита слугинята дали и той е от учениците на Христа, пак се уплаши и отрече. Обаче, когато петелът пропя, съзнанието му се пробуди. Той си спомни думите на Христа, излезе вън и горко плака. До този момент той имаше упование на себе си. Петър казваше на Христа, че ако всички Го оставят, той всякога ще бъде с Него. Петър считаше себе си за камък, за основа на живота.

Какво трябва да научите от Йоана? – Закона на самопожертвуванието. Той не дойде до положение да се отрича, но остави дрехата си и гол избяга. Като учите закона на жертвата, вие трябва да сте готови да се отречете от всички материални блага и удоволствия. Човек трябва да е доволен от всичко, което му е дадено. Следователно от Павла ще се учите на смелост, на разумност и съобразителност; от Петра – на смирение. Всеки момент трябва да бъдете готови да се разкайвате. Петър имаше будно съзнание. Щом чу, че петелът пропя, веднага съзна погрешката си. От Йоана ще изучавате закона на жертвата.

Казват, че Йоан бил любимият ученик на Христа. Коя е онази черта в характера на Йоана, заради която Христос го обичал? Все има нещо, за което Христос обичал Йоана. Сам Йоан обичал Христа, той бил готов да се жертва за Него. Неговото Евангелие е проникнато от такива идеи, каквито другите не са изнесли. Останалите евангелисти са писали притчи, поговорки, които имат отношение повече към физическия свят, отколкото към духовния. Йоан обаче е писал в мистичен дух. Той е проникнал в психиката, в душата на човека. За пример, мислите, които е предал от разговорите и беседите на Христа в Евангелието, говорят за разбирането, което той имал. От онова, което е писал, се вижда неговата преданост и чистота към Учителя си и желанието му да не Го използва. За Йоана се казва, че умрял от естествена смърт. В едно предание се казва, че Йоан бил хвърлен в горещо масло, но не изгорял. Посветеният не гори. За Павла се казва, че бил обезглавен. Изобщо всички апостоли са загинали мъченически. Ако искате да бъдете ученици на новото учение, вие трябва да имате смелостта на Павла, смирението на Петра и чистотата и Любовта на Йоана. Вътрешна смелост, смирение, чистота и Любов – това са морални качества, които правят човека силен.(105, с. 136)

 

В света има много ревностни хора (ап. Петър беше един от тях). Но когато дойдат изпитанията, не издържат. После пак се съвземат. Онзи, младият момък, на когото хванаха дрехата и той, като се видя в трудно положение, остави дрехата и избяга гол. Тази дреха беше една тога. Сега коя е тази дреха, която човек оставя? Това са неговите убеждения, неговото верую. Този момък оставил дрехата си и избягал. Кое е онова, което човек оставя? Някой път човек оставя своите убеждения. Той има убеждение, но като дойде натясно, казва: “Всичко това е празна работа.” И избягва, както първоначално е бил гол. И казват, че човек изгубва убежденията си. В реда на нещата ли е да се откажеш? Не че Бог го иска това. В реда на нещата ли е да си оставиш дрехата? Кое е същественото, за което трябва да се устои?… Същественото се отличава с едно качество – то носи живот. Реалното в света носи подмладяване или обновяване, или възраждане. Това, което в човек постоянно се възражда, то е реално. Това, което премахва неговите постоянни недъзи, неговите противоречия, противоречиви мисли; това, което носи живот, здрава мисъл – то е реално. А реално ние наричаме Божественото.(92, с. 170)

 

Съвременните хора казват: “Как ще си нарушим спокойствието, мира, да се занимаваме с хората?” Та от нас не се изисква да направим жертва по някакво външно принуждение! Тази жертва трябва да стане от онова велико вътрешно побуждение, от Любов към Бога. Само така ще чуем Неговия глас. Питам ви: ако Бог изпрати един херувим като пламтящ огън в своята слава, мислите ли, че съвременните религиозни и духовни хора биха изтраяли на този свещен огън? Ние имаме пример с Христовите ученици. Когато Христос беше горе на планината, дойдоха Мойсей и Илия при Него, но учениците Му заспаха, не можаха да издържат този огън. Само Христос се разговаряше с тях. После те Му казаха: “Добре е да направим три шатри – една за Тебе, една за Илия и една за Мойсея.” Аз казвам: ние още сега можем да направим тези три шатри. Но какви шатри трябва да направим? Нека направим една шатра за Любовта, една шатра за Мъдростта и една шатра за Истината. Всички ние можем да живеем в тия шатри. Така че, ако за в бъдеще трябва да правиш шатри, не трябва да бъдат за Илия, за Мойсея и за Христа, защото Илия е само един символ, Мойсей е също един символ. Христос, тъй както Го представляват, е символ на Любовта. Значи първата шатра, която трябва да се направи, е за Христа – за Любовта. Ако ние нямаме такава шатра, де ще влезе Христос? Христос казва: “Ето, Аз хлопам на вратата!” Ако вие не отворите, как ще влезе Христос? Под “шатра” се подразбира това свещено място, този свещен огън, който отваря всяка душа за Бога. Каквото каже Господ, да го изпълним според методите и начините на днешните условия, до които сме достигнали.(131, с. 137)

 

Какво правят съвременните хора при подобни случаи? Достатъчно е само да докоснат един човек, за да започне да вика, да плаче. Той се обръща към Господа и пита: “Де си, Господи, не виждаш ли страданията ми?” – “Празна работа е тази – казва Бог. – Защо Ме търсите вън някъде? Аз съм вътре във вас! Потърпете още малко!” Когато бият човека, заедно с него бият и Господа, Който е в него, но Той казва: “Имай търпение да понесеш и това страдание!” Хората не могат да носят страданията, защото мислят, че Бог е далеч някъде, на небето, в другите светове. Обаче едно трябва да знаете: никой не може да бие човека, в когото Бог живее. Който вдигне ръка върху този, в когото Бог живее, той ще се търколи на земята. Когато биха апостолите, те излязоха радостни и весели. Също така и мъчениците носиха страданията си с радост. Те не усещаха почти никакви болки и страдания, но който ги бие, отпосле той изпитва страдания. Не е лесно да се бие светия. Няма случай, когато някой е ударил светия и да не е пострадал. Да вдигнеш ръка върху светия, това значи да вдигнеш ръка върху Господа. Който е вдигнал ръка против Господа, той е останал със суха ръка. Който е ритнал с крак Господа, той е останал със сух крак. Който е казал лоша дума против Господа, той е останал със сух език. Законът е безпощаден.(140, с. 158)

 

Ще ви прочета Второ послание Петрово, втора глава, от 13. до 20. стих. То се отнася до жителите на ада. Ап. Петър описва влиянието на жителите на ада. Те влизат в умовете на хората и постоянно им говорят; те развращават хората и мнозина падат. Често човек дохожда в стълкновение с тия жители на ада. Ще ви прочета и Второ послание на Йоана, втора глава. Той пише за жителите на небето, описва какви са те. Силният трябва да побеждава. През тази година гледайте да познавате тия състояния, да изучавате теченията, както и мислите, които постоянно проникват във вас.(99, с. 291)

 

Аз не казвам да раздадете имането си, понеже не сте милионери, но казвам: “Колко мъчно може да влезе в Царството Божие всеки човек, който мисли по този начин!” Този стих, който Христос е казал на учениците Си, има дълбок смисъл. Всеки човек трябва да търси и да разгадава смисъла на стиха. Мнозина казват: “Какви ценни неща са казали апостолите Павел, Петър, Яков и други!” Казвам: това не е всичкото, което те са казали преди 2000 години! Нито апостолите, нито Христос даже днес не са това, което са били преди 2000 години. Ако Христос днес говореше на съвременното човечество, Той би говорил съвсем другояче. Той казваше: “Много работи има да ви кажа, но още не сте готови за тях.” Вие казвате: “Като се свърши светът и преминем в другия живот, тогава ще разберем и научим това, което на Земята не сме могли да научим.” – Светът няма да се свърши! Свършването на света е само една илюзия. Ние отричаме свършването на света!(51, с. 46)

 

Мнозина повярваха в Христа, но всички ли бяха Негови ученици? Христос имаше 12 ученика, които не само вярваха в Него, но учеха. Те бяха постоянно около Него, слушаха проповедите Му и учеха. Те останаха след Христа да проповядват учението Му. Христос им каза: “Идете и проповядвайте, и Аз ще бъда с вас до скончанието на века.” Значи Христовите ученици са проповядвали учението на своя Учител и са станали причина за разпространението му из целия свят. И до днес те продължават да работят за човечеството. И Христовият Дух неуморно работи между хората. Не е останало място на Земята, дето Христовият крак да не е стъпвал.(34, с. 190)