09_03 ТОМА И НИЕ

[Albena]

ТОМА И НИЕ

 

Нашият Отец ни даде да възприемем Истината чрез Христа и като осъзнаем този закон, ние никога няма да допуснем у нас съмнението, което много лесно бихме могли да предадем на някой наш брат и да го спънем в развитието му. Вярата не е еднакво развита у всички нас и това се дължи на нашето минало, затова се иска време, за да може тя да се развие. Вярата има свои елементи у нас, които се развиват постепенно. Казано е: “Отивам да ви приготвя място и когато се върна, ще ви взема.” Значи Христос ни извежда от подсъзнанието в съзнанието; от обикновеното съзнание в истинското. На вас сега е нужно това, което беше нужно на учениците, а именно – да знаете къде е отишъл Христос – същото, което искаше Тома, който имаше положително отношение… Сега настъпва една епоха – най-важната в историята на човечеството – и ние не трябва да загубим един от най-добрите случаи, които ни се предоставят.(150, с. 89)

 

Младите хора живеят по-близо до Бога, а старите хора живеят по-далеч от Бога. Малкото дете вярва всичко, каквото му се каже, а старият човек е философ, той казва: “Ти не ме учи, аз съм минал през това, опитал съм го.” Детето вярва всичко, а старият казва: “Донесете ми книгата да прочета!” Той проверява всяко нещо. Той е като неверния Тома. Всички стари хора са все томовци. Той казва: “Аз да пипна, че тогава да се уверя!” Старите казват: “Ние сме стари хора, умни хора – да пипнем малко, да се уверим. Ние, старите, умните хора, няма да се оставим така да ни лъжат, да ни заблуждават!” А, старите хора не могли да се лъжат! Те именно се лъжат най-много. За пример, някой стар умен човек има две дъщери, моми за женене. Дойде някой момък и той се излъже – продаде дъщеря си, отгоре на това даде и 40-50 хиляди лева, за да я бие този момък по три пъти на ден. Ти, като стар и умен човек, защо даде дъщеря си да я бият по три пъти на ден, а отгоре на това даде и 40-50 хиляди лева зестра?(83, с. 126)

 

(По-горе Учителят разказва притчата за свещта, която дълги години може да свети, но мъжът и жената трябвало да употребяват само една и съща свещ – бел. Р.Ив.) Една свещ е дал Господ и на мъжа, и на жената, един светилник. Сега между мъже и жени има борба в света. Светилникът е един, но ако жените вземат светилника и отидат в своята стая, мъжът остава на тъмно. Ако мъжете вземат светилника и отидат в своята стая, жените остават на тъмно. И досега този светилник е ходил ту в стаята на мъжа, ту в стаята на жената – и когато този светилник е при мъжете, те са въодушевени, те са културни, драскат ли, драскат; а когато жените го вземат – те пишат, и те са културни. Но в бъдеще мъжете и жените ще си турят тази свещ на една маса и в една стая заедно ще пишат и ще четат, каквото са писали. Следователно Христос е слязъл на земята и казал на Тома и на жена му: “Тури си пръста в ръцете Ми, тури си ръката в ребрата Ми и не бъди неверен, но верен!” Тома имал и жена, защото Христос мъж без жена и жена без мъж не приема. Понеже викнал Тома, казва му: “Тури си пръста! Ти вярваш ли?” – “Вярвам”. Бъдете сигурни, че само една свещ има, тя е запалена от Божията Любов. Няма друга запалена свещ! Следователно всички вие, мои братя, трябва да запалите тази свещ с великата Божествена Любов, но да е близо до вас тази свещ. И мъже, и жени трябва да четете тази свещена книга, но трябва да я четете само при свещ, запалена чрез Любовта, и тогава ще я разберете – дълбокият смисъл на всяка една дума ще се разцъфти, тъй както всяко житно зрънце и както всяко едно цвете. И тогава ще видите този красив свят. Към тези мъже и жени се обръща Христос и казва: “Елате, вие, невярващи!” Казвам и на вас сега: днес Христос ви приканва, мъже и жени, нали искате да служите на Христовото учение, т.е. да снемете ръката от кръста и да изцерите жената, и след това пак да ви приковат. Да турите пръста си в ръцете Му и да ви пита: “Отсега нататък готов ли си да живееш по Любов със своята възлюбена?” – “Готов съм, Господи.” – “Извикай и жена си, нека дойде твоята възлюбена, тури си пръста в Моето сърце; ти готова ли си отсега нататък да живееш в тази велика Божия Любов?” – “Готова съм.” – “Бъдете благословени от Мене, идете и проповядвайте това ново учение и носете тази свещ, за да могат всички чрез нея да дойдат до истинското познание на Божията Любов!”

Тома три години вървеше с Христа. В познаването на Христа имаше нови фази. Тома познаваше Христа, но не познаваше този Христос на Любовта. Когато Го позна, той каза: “Господ мой, Бог мой!” Не да познаваме историческия Христос, но да познаваме този Христос, Който сега се проявява, Христос на великата Любов, която действа вътре в нас, вътре в света. Това не е един упрек – да кажем, че не познаваме Христа, но Христос като Любов малцина Го познават. Следователно туй е необходимо – да познаем този Христос като Любов и да имаме смелостта на Тома, да си турим пръста в ръцете Му и ръката в ребрата Му, и да кажем: “Господ мой, Бог мой!”(127, с. 235 и 239)