18_02 ХРИСТОС И АПОСТОЛ ПАВЕЛ

[Albena]

ХРИСТОС И АПОСТОЛ ПАВЕЛ

 

Сега може да си зададете въпроса: “Защо трябва да живеем?” На този въпрос окултната наука отговаря така: ние още не изживяваме нашия истински живот, но когато го изживяваме, ние ще живеем, за да се изяви Божественото съвършенство. Следователно, когато всички същества достигнат до своя краен предел на развитие, всичката творческа енергия във вселената се разкапва, всичко туй се повръща в Бога и тогава се заражда нова вселена, за да се прояви Божественото съвършенство в нова форма. Следователно всички ние сме слепи*, за да се прояви Божественото вътре в нас, а не човешкото. И когато ние се отклоняваме от този закон, всякога идват наказания, страдания. Туй, великото, Божественото, чака, търпи – да кажем хиляда, две хиляди години, и след две хиляди години за всички същества, които не са изпълнили великия закон на Божественото съвършенство, идва тъй нареченото мъздовъздаяние. Туй е правилното схващане на въпроса защо живеем. Ап. Павел казва: “Аз не живея, но Христос живее в мене.” То значи: аз не живея за себе си, но живея, за да се прояви в мене Божественото. Следователно писатели, философи, музиканти, художници – всички работят, за да се прояви в тях Божественото съвършенство.(26, с. 111)

 

Интелигентността на човека е написана на много места по неговото лице, но трябва да разбирате написаното. Като погледнете лицето на гениалния писател, поет, музикант, вие веднага можете да кажете каква ще бъде неговата музика, каква ще бъде неговата поезия. Това може да познае само онзи, който разбира писаното върху човешкото лице. Сократ, за пример, нямаше красив, правилен нос. С този нос той създаде философия, но не можа да стане поет и музикант. В него нямаше музика и поезия. Обаче Сократ имаше един ученик, Платон, който беше музикален. След отравянето на Сократа Платон продължи неговата работа. В Платона живееше Сократ и по този начин взаимно се допълваха, образуваха нещо хармонично. В едно тяло живееха и двамата, но Сократ беше невидим. Те заедно създадоха философията на Платона. Такова общение между душите имаме и след възкресението на Христа. Често Христовият Дух влизаше в Павла и тогава Павел пишеше посланията. Платон никъде не е казал, че Сократ живее в него, но Павел казваше: “Не живея сега аз, но Христос живее в мене.” На това именно се дължи силата на Павла. Ще кажете, че Христос не е бил учен. Четете посланията на Павла, да видите какво дълбоко разбиране е имал Той за живота. Съвременните материалисти не приемат съжителството на душите, защото те признават съществуването само на ума, на сърцето, донякъде и на духа, а душата съвършено отричат.(65, с. 226)

 

Любовта повдига и облагородява човека. Всичко, което желае да постигне, става с помощта на Любовта. Сам човек нищо не може да постигне. Хиляди същества работят чрез неговия ум и неговото сърце. Те му нашепват какво трябва да направи и как да го направи. Да остане на него сам да направи нещо – ще излезе цяла каша. Следователно слушайте какво ви се говори отвън, но разчитайте на онова, което отвътре ви се тълкува. Ако не разбираш всичко, не трябва да се обезсърчаваш. Павел прие Христовото учение, без да го разбираше напълно. Когато гонеше християните, Христос го срещна възседнал на кон и му каза: “Савле, защо Ме гониш? Ако мислиш, че с коня, който си възседнал, т.е. с човешкия ум, можеш да оправиш света, ти си на крив път.” Павел видя голяма светлина и падна от коня си, след което стана ревностен последовател на Христа. Той отиде да проповядва Любовта даже между езичниците. Той написа най-хубавото послание за Любовта в 13. глава от I Послание към Коринтяните. Никой друг не е писал толкова хубаво за Любовта, както Павел. В това отношение той имаше голямо прозрение. И тъй, любете Бога във всички хора. Дето и да Го видите, възлюбете Го. Това е мъчна работа, но възможна.(23, с. 203)

 

Сегашните хора описват Бога недостъпен, че седи някъде в небето на един трон. Това е тяхно мнение. Аз бих предпочел мнението на ап. Павла, който казва: “Живеем и се движим вътре в Бога.” Аз бих предпочел онова тълкуване на Христа, дето казва: “В дома на Отца много жилища има за всинца ви.” Неговата мисъл е още по-широка. За всеки едного от вас има място при Господа, дето може да живее. Следователно ние можем да преобразим сегашния живот.(131, с. 205)

 

Всеки, който е влязъл в Божествения свят и се е опитал да направи зло на някого, той веднага се е намерил на Земята, между ония хора, които обичат да правят зло. Христос слезе на Земята да научи хората именно на този закон. Той им доказа, че макар да е слязъл на Земята, пак живее в Божествения свят, където никой не може да Му причини зло. Когато Савел гонеше Христа, Христос го свали от коня и му каза: “Знай, че като правиш зло на другите, ти сам правиш зло на себе си.” Като падна на земята и ослепя, Савел започна да мисли върху думите на Христос, обърна се към Него и каза: “Всичко считам за измет, само да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога, Иисуса Христа.” От този момент той се нарече Павел, прие Христовото учение и започна да проповядва. Наистина няма по-велико нещо за човека от това, да познае Христос – да разбере, че не може да прави зло, но и на него не могат да правят зло. Осъзнае ли това, той е свободен, щастлив човек. Такива са всички хора, които прилагат законите на Божествения свят.(139, с. 183)

 

Силният, умният човек, който разбира законите, съзнателно предизвиква лошите хора да изкажат всичко, което крият дълбоко в себе си, и по този начин ги обезоръжава. Забележете, когато лошият човек се разгневи, той започва да говори всичко, каквото му дойде на ума, и като мине известно време, поолекне му малко и тогава казва: “Стига вече! Казах си всичко, което бях събрал от толкова време в себе си.” Този закон се потвърждава навсякъде в живота. Ако имате някой неприятел, който говори лоши думи по ваш адрес, ще дойде ден, когато ще ви стане най-добър приятел. Обаче той непременно трябва да изхвърли всички ония снаряди, които е приготвил срещу вас. Такъв пример имаме в Писанието за ап. Павла, който отначало е гонил Христа и Неговите последователи. Един ден Христос го срещна на пътя, бутна го от коня му и той ослепя. Оттогава ап. Павел стана най-добрия приятел на Христа. Той беше учен човек, но същевременно и голям фанатик, готов беше докрай да се бори за своите убеждения. Преди да срещне Христа, Павел имаше високо мнение за себе си; но като Го срещна, той казваше: “Всичко считам за измет пред това да позная Господа Иисуса Христа.” Той искаше да познае Христа, да познае великата Божия Любов. Христос внесе в него новия живот. Следователно всеки трябва да падне от коня си, да ослепее, за да познае Христа. С възгледите, които имат съвременните хора, не може да се познае Христа. Поради техните възгледи, опасно е да им се говори за новото, за великото в света.(82, с. 82)

 

Този, който плюе, той си създава карма. Вие не знаете какви са последствията от плюенето. Ако минеш през мястото, дето е плюл един разбойник или прокажен, и ти ще се заразиш от тях… Аз не казвам да се страхувате от това, но да се ограждате. Като не можеш да се ограждаш, ти плюеш на своята душа. Плюй всякога в кърпа, която сам ще переш… Христос, като срещна Павла, попита го: “Савле, защо ме гониш?” Цял разговор имало между тях, но не е даден. Христос му каза: “Не е този пътят, по който ще получиш благодатта на Бога. Ти мислиш, че като гониш и убиваш другите, ще бъдеш угоден на Бога. Ти вървиш по крив път и никога кракът ти няма да стъпи в Царството Божие.” Павел попита: “Кой си Ти, Господи?” – “Аз не съм от онези, които учат хората да престъпват законите. Аз дойдох да науча хората как да живеят.” – “Какво трябва да правя?” – “Стани, ще ти кажа какво трябва да правиш. Няма вече да плюеш по земята, т.е. няма да убиваш праведника, който върви по Бога.”(69, с. 232)

 

“Бивайте подражатели на Бога като чада възлюбени.” Тази е най-важната мисъл, която трябва да задържите в ума си. В какво трябва да бъдете подражатели? – В Любов. Ходете в Любов, както Христос ни възлюби и предаде Себе Си за нас принос и жертва Богу, като благовонен аромат. Ап. Павел казва: “Бивайте подражатели на Бога!” Как е възможно да подражаваш на нещо, което никога не си виждал? Защото, казано е, че “Бога никой никога не е виждал.” – Тази е права мисъл. “Бивайте подражатели на Бога” е друга права мисъл. Значи умният прилага нещата без да ги разбира. Като ги приложи, тогава ги разбира… И тъй, бивайте подражатели на Бога! Подражавайте на Бога, без да сте Го видели. И на Мойсея Бог каза, че не може да види лицето Му, но ще види само малка част от Него. Следователно подражавайте на Бога в Неговите качества. Бог е благоутробен, милостив, съжалява бедните, сирачетата, страдащите и всякога е готов да им помага. Той помага на всички, които Го призовават. “Бивайте подражатели на Бога!”(146, с. 36)

 

Когато си постави за идеал познаването на Бога, човек става свободен. И тъй, първо се проявява Любовта, която носи живота. После иде Мъдростта, която носи знание и светлина. Трета се проявява Истината, която създава в човека велик подтик към свободата. С този импулс човек може да преодолее всички препятствия в своя път. Това подразбира преминаване в нова фаза на живот, но не свършване на живота. И в бъдеще, когато отново дойде на земята, човек ще знае вече върху какви основи трябва да постави живота си, за да бъде приятен, да се радват всички хора по лицето на Земята. Когато разбере живота, тогава човек ще каже: “Всичко считам за измет, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога.” Така е казал ап. Павел, когато е бил в общочовешкото съзнание. После той е слязъл в общественото, в народното съзнание и казал: “Искам да умра за народа си, искам да го спася.” – Христос не можа да го спаси, че той ще го спаси. После ап. Павел казва: “Аз, който проповядвам Христа, боя се да не бъда отхвърлен.” Значи той почувствал, че еврейският народ ще бъде отхвърлен. Не можеш да спасиш един народ, докато не го обикнеш. Ап. Павел не можа да проникне в дълбочините на своя народ и след като го опита, отказа се от мисълта си да го спаси. Той каза: “Отдалечавам се вече от вас и отивам при езичниците.” Щом се отърси от връзките на своя народ, той се избави.(148, с. 212)

 

Що се отнася до спасението, и философите не знаят как може да се спаси човек и кой може да бъде спасен. Само Бог спасява хората. Павел, който проповядваше на хората, казваше: “Страхувам се да не бъда отхвърлен.” Откъде дойде тази мисъл у него? Той имаше желание да бъде като Христос, да спасява хората, но като видя, че този товар не е по силите му, каза: “Гръбнакът ми може да се пречупи.” Той съзна, че желанието му не е право, и се убоя да не бъде отхвърлен.(116, с. 31)

 

Павел казва: “Сгодих се за Христа.” Сгодяването подразбира приготвяне за раждане на новото съзнание. Това значи, че ще влезете в пътя на новото съзнание. Така ще се превърне самосъзнанието в свръхсъзнание. Новото съзнание ще превърне скърбите в радости, а нещастието – в щастие. Там е спасението.Това означава идването на Христа в човека. Христос не може да живее у нас, ако ние нямаме ново съзнание. При старото съзнание Христос остава неразбран за нас. Той казва: “Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище у вас.” Новото жилище подразбира ново съзнание. Новото тяло е новото съзнание, с което ще се облече човек. То представя живота на безсмъртието. Това е новата задача, която ви предстои да разрешите. За да се разреши, нужно е да работите върху себе си.(93, с. 203)

 

“Казва ў Иисус: “Иди и повикай мъжа си и дойди тук!”(Йоан, 4:16 – бел. Р.Ив.). Ап. Павел казва: “Аз ви сгодих за един мъж.” За кого говори той? – За Христа. Ако под думата “мъж” разбирате Христа, тогава как ще разберете тази мисъл в нейната дълбочина? Вие трябва да разбирате възвишеното и благородното, което ап. Павел е внесъл в тези думи. Разбирате ли смисъла на тия думи, те са в сила да повдигнат душата на човека.(107, с. 70)

 

“Не можете да работите на Бога и на Мамона.” Човек не може да работи едновременно и на себе си, и на Бога. Това е немислимо! Щом работиш за Бога, за Бога ще работиш. Работиш ли за себе си, ще знаеш, че за себе си работиш. Вие не можете да примирите тия две положения в живота си. Някой казва: “Нали трябва да живеем за себе си?” – Ние ще живеем за Бога, а Бог ще живее за нас. Такъв е великият закон на битието. Когато ап. Павел премина в новозаветния живот, той научи този закон и каза: “Сега вече не живея аз, но Христос. Аз умрях, а Христос живее в мен.” Питам: как е възможно умрял човек да говори? Павел казва, че той вече не живее, а въпреки това говори. Под думата “смърт” Павел не разбира изгубването на съзнанието в човека, но той подразбира, че в даден момент човек се самоотрича от себе си и живее за Бога, като казва: “Господи, ще живея само заради Тебе!” Лошо ли е човек да живее за Бога? Да живее човек за Бога, това е едно от най-красивите състояния на човешката душа. Да живее човек за Бога, това още е частичен живот, а да живее в Бога и за Бога – това е целокупният живот, в който той минава живота на всички същества.(112, с. 134)

 

Ап. Петър казва: “Ти си Син на Бога живаго.” Тогава Христос, като влезе в нас, ние трябва да вземем Неговия образ. Ап. Павел казва на едно място: “На мъки съм, докато се преобрази Христос в мене.” Сега човек може да напусне обществото, може да раздаде имането си, може да направи хиляди добрини, но с това няма да разреши въпросите. Ако обаче той възприеме Божията Мъдрост и ако, най-после, в дълбочината на душата си възприеме Божията Истина, той съществено е разрешил въпросите, подготвил се е за тези дълбоки истини.(59, с. 133)

 

Павел казва: “Едно време познавах Христа, но сега другояче Го познавам.” Ако познавахте Христа като Любов, знаете ли какво щеше да стане с вас? – Веднага щяхте да се трансформирате, всичките ви недостатъци щяха да изчезнат, вашите лица – да се изменят, да приемете образ и подобие на Бога и ще се чудите как сте могли да живеете в неведение и невежество.

Питате: “Защо ни се говори толкова много за Христа?” Що е Христос? Той е проявената Божия Любов, която хората не познават. И Павел казва за себе си: “Днес познавам Христа другояче, не както по-рано го познавах.” Значи всеки ден човек прибавя по нещо към познаването на Бога и Христа.(99, с. 139 и 160)

 

Питам: де ще бъдете след 100-200 години? Клетките на тялото ви ще бъдат пръснати в пространството и костите ви ще лежат в някой гроб. Човек не е в костите си. Смешно е, като изгори къщата на човека, да го търсите в нея. Човек е вън от тялото си. Тялото е малка къщичка, дадена за временно използване. Докато човек е на Земята, душата му обитава от време на време в тази къщичка. В бъдеще човешкото тяло ще е по-съвършено. Когато пожелае, то ще може да става невидимо. Той ще става въздухообразен, воден – според желанията си. И тогава, щом реши да отиде на слънцето, веднага ще литне там. Сега човек вдига главата си, гледа към слънцето, но не знае какво има там. Знанието на сегашните хора е относително. Иде ново знание, нова култура в света. Павел я нарича култура на Синовете Божии. Аз я наричам култура на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Тя ще научи хората как трябва да живеят. Учените ще работят във всички области на науката, изкуствата и музиката. Те ще дойдат до превръщане на материята от едно състояние в друго. Както виждате, предстои ни сериозна работа и учене. Много усилия, много занимание е нужно на човека, докато разбере това, което е проповядвал Христос.(99, с. 122)

 

За посланието на апостол Павла на гръцки има за неопределителния член цели дисертации – защо Павел туря неопределителния член и защо някъде определителния член. “Защо апостол Павел е казал тъй?” Казвам: Павел, когато е писал, не е мислил за членове, той искал да изкаже една велика идея, а членовете са дошли без да мисли. Сега седят и казват: “Какво ли е имал в ума си Павел да тури този, а не онзи член”, и като намерят, казват: “Колко учен богослов!” – “Защо Павел туря неопределителния член?” – Аз казвам, че разговарям с апостол Павел, но той ни най-малко не е мислил за тия членове, апостол Павел казва друго нещо: “Много работи, които аз писах, не са изнесени, моите писания са осакатени; всичко не е изнесено.” Аз питам и Христа. Някои ме обвиняват, че не се отнасям благочестиво към Христа – аз не се отнасям “благочестиво”, но имам любов към Христа, обичам Го – какво повече от това? Казвам Му: “Някои хора казват, това си казал, еди-какво си казал”, а Той ми отговаря: “Аз толкова много работи говорих, Моето учение не е изнесено, съществени неща са изхвърлени, всичко туй е окастрено и остават само семките на учението Ми.” И съвременната църква е съградена само върху семките на Христовото учение. Него Го няма там, Любовта я няма там, в църквата я няма.(127, с. 310)

 

Павел казва, че той решил да не знае нищо друго освен Христа разпет. Той употребява тая дума в малко по-друго значение. Когато човек разпъне в себе си всички ония низши прояви на своето естество и ограничи всички низши чувства, низши желания, низши действия, и даде ход на всичко възвишено и благородно в най-висок смисъл – това е да познаем Христа разпятаго. А според мен това значи да турим Любовта в нейната нова форма, както сега се е появила, като един нов, велик закон в живота, който иде да изправи всички недъзи на хората. Досега Любовта е съществувала в аптеките, в църквите, в манастирите като панацея и хората са я взимали на малки хапчета само когато ги е болял коремът, туряли са я като едно лекарство на краката, при някои малки болести се е прилагала. Но досега хората не са приложили Любовта. Казват: “Тази Любов е неприложима.”(127, с. 241)

 

Павел казва: “Реших да не зная нищо друго освен Христа разпет.” А на нов език казано, това значи: той решил да знае само великия закон на Любовта, който внася всичко вътре в човешката душа. Защото Христос представлява този велик закон на Любовта. Само онзи, който е пълен с Божествена Любов, той може да бъде разпет. Вашият идеал е да се жертвате. Само богатият може да се жертва. И Павел казва на друго място: “Този, Който беше богат горе, реши да осиромашее и слезе между нас да вземе човешки образ, за да помогне на Своите братя чрез онази Любов, която имаше – да им даде тази Любов, да ги свърже с Бога, т.е. с Любовта.” И Христос спасява хората само по този начин, като ги свързва с Любовта…

… “Решил бях – казва Павел – между вас” (между кои? – между вас, които се карате, вие, които враждувате, които спорите и всеки един от вас иска да бъде пръв), “решил бях нищо друго да не слушам, да не зная вашите спорове, а само едно искам да зная – само Христа разпет, само Любовта искам да зная.”(127, с. 250-253)

 

И Павел казва: “През много страдания ще минем, докато влезем в Царството Божие и получим Божията благодат.” Той научи това от своя лична опитност и от живота на Христа, Който дойде на Земята между богоизбрания народ – еврейския, но евреите не Го признаха. Техни пророци предсказаха идването на Христа като техен Месия, обаче те Го разпнаха. Като последствие на своята погрешка и до днес още те носят страдания. – “Какво трябваше да направят?” – Да приемат учението на Христа. Той ги учеше да живеят правилно, но и това не приеха. Което се казва за евреите, се отнася и до всички народи. Всеки народ трябва да приеме учението на Христа, което носи обществена, политическа и духовна култура, която почива на закона на Любовта. Под “Любов” не разбираме физическите преживявания, настроения и чувства, но нещо високо, което надминава възможностите на физическия човек. Само онзи люби, който е надрасъл физическите условия, който е господар на себе си. Никой от съвременните езици не може да предаде съдържанието и смисъла на Божията Любов.(20, с. 180)

 

Ако обичаш някого, ти ще станеш едно с него, няма да бъдеш обект за него. Станеш ли обект, ти го излагаш на изкушение. Неща, които се виждат и пипат, се покваряват. Човек сам се покваря. В старо време обвиняваха християнското общество, че правело оргии. Да, във времето на Нерона римското общество правеше оргии, но християнството изключва външната, физическа любов. Християнството изключва предметната любов, понеже тя не може да бъде постоянна. Дайте ми вие пример от историята, дето двама души, от каквото и да е положение да са били, които да са имали материална връзка и до 100 години да са живели тъй непреривно добре, без да са си казали една горчива дума. Даже между Христовите ученици имаше голяма бъркотия, понеже в тях се яви известен обект. Павел стана обект за езичниците, Петър – за евреите, и тогава стана едно спречкване, докато най-после Павел каза: “Аз не съм за вас обект, нито Петър, нито Аполос.” Така постъпват и днес – на всяко учение ще турят по един обект, за да го опетнят. Божественото учение не може да бъде обектно! То не е учение на обекта. Християнството не е учение на Христа, то е Божествено учение. Аз мисля, че ако християните не носеха кръстове по себе си, ако в църквите не държаха Христа на кръста, светът щеше да бъде по-добър, хората щяха по-малко да се заблуждават. Днес хората се заблуждават много. Някой човек види кръст, целуне го, а пред него седи един беден – него не целува. Ако е за целувка, аз бих предпочел да целуна един жив кръст, отколкото един златен в църквата. Питам: какво ви ползва този кръст в църквата? Кръстът – това е Божествената светлина, Божествената Любов на невидимия, на онзи, неосезаемия живот, който влиза в нас и ни дава веселие и подем. Някой казва: “Аз искам да видя Бога.” Вие можете да Го видите, но не и да Го хванете. Ти можеш да слушаш Божествения глас. Той ще ти каже така: “Еди-къде си, на еди-коя си улица ще видиш една бедна жена, ще отидеш при нея и ще ў занесеш два чувала брашно, дрехи, хляб. Тя и децата ў от два дни са гладни, викат към Мен, затова ти изпълнў Моята воля и сърцето Ми ще се изпълни с радост.” Ти казваш: “Чакай, Господи, да Те видя Кой си!” Когато ап. Павел падна от коня си, той чул глас, но видя ли Господа, видя ли Христа? – Не, той видя само светлина. А сега ще ни представят Христа с малка брадичка, със сини очички, с тънки вежди, както другите хора. Искат да ни убедят, че това е разпнатият Христос. Никакъв разпнат Христос не е това! Онзи – великият Учител на Любовта, не може да бъде разпнат! Разпнат беше човекът, а Онзи – великият Учител, Който беше затворен в тази черупка, казваше: “Имам власт да положа душата Си, имам власт да положа живота Си, но имам власт и да взема живота Си.”(83, с. 276)