Jump to content

Recommended Posts

ЛЮБОВТА

 

Да обичаш онзи, който е пълен с Любов, това е едно; а да обичаш онзи, който няма любов в себе си, който е в пустиня – това са две противоречиви положения. Първото всеки може да го направи, а второто малцина могат да го направят. Хиляди и милиони мъже има, които биха се оженили за най-красивата мома, за най-богатата – всички биха дали кандидатурата си за нея. Но колко мъже има в света, които биха се оженили за една жена, която е заразена от проказа? Колко от тях биха свързали своята съдба с нея? Това са единици. И ап. Павел казва: “Едва ли ще се намери праведен да умре заради праведен.” А Христос умря заради нас, които сме грешници.(126, с. 194)

 

Слушайте Бога, ако искате работите ви да вървят добре. Тогава и Любовта ще дойде у вас. Щом Любовта ви посети, очите ви ще се отворят и ще придобиете истинската наука. Тогава всички хора ще се разберат. Ап. Павел е казал: “Сега отчасти знаем, но когато дойде Любовта, тогава ще гледаме лице с лице.” Това значи: който има Любовта в себе си, той разполага с всичкото знание на света.(86, с. 98)

 

Без Любов нищо не се ражда. Любовта подтиква човешката душа към движение и творчество. Да се говори за Любов, това не значи, че имаме предвид човешката любов, която води към разочарования. Ние говорим за Любовта, за която ап. Павел казва: “Отчасти знаем, отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършеното – това, което е отчасти, ще се прекрати.” Съвършеното е Любовта. Абсолютната, Божествена Истина се изявява чрез съвършеното знание, чрез Любовта.(20, с. 72)

 

Христос казва: “Аз и Отец Ми едно сме.” Отец е великата Любов. Павел казва: “Бог е Любов.” Следователно, когато казваме, че Христос е с нас, ние разбираме Божията Любов. Когато се оплакваме от живота, разбираме, че Божията Любов не е с нас. Любовта не е физическо нещо, което може да се изгуби.Когато казвате, че сте изгубили любовта си, това подразбира, че връзката между вас и Любовта е прекъсната. Тази връзка отново може да се направи, да се възстанови, но само чрез правата мисъл.(112, с. 198)

 

“Но с истинство в Любовта да порастем по всичко в Него, Който е главата, Христос”(Еф. 4:15). Тази Любов Павел подразбира чисто духовната, която не се мени, в която няма поляризиране на обич и омраза. В духовния свят Любовта се проявява само с привличане. А любов, която има привличане и отблъскване, вие я познавате.(61, с. 160)

 

Едно от качествата на Любовта е това, че тя никога не отпада. Човекът на Любовта не може да каже, че едно време имал повече Любов, а сега по-малко. Когато някой казва, че любовта отпада, той трябва да има предвид онези временни настроения в живота, които хората неправилно наричат любов. Ап. Павел, който беше окултист, казваше: “От всички добродетели най-велика е Любовта.” Следователно, ако Любовта отпада, на какво ще уповаваме в живота? Казано е при това, че Бог е Любов. Когато търсим Божията Любов, ние трябва да изучаваме нейните закони. Някой казва: “Слаб човек съм аз!” – Само ти не си слаб, целият свят е слаб, понеже не е готов още да приеме Любовта в себе си. Само Любовта прави човека силен.(108, с. 79)

 

“Любовта никога не отпада”(I Кор. 13:8)… Същественото качество на Любовта е, че в нея не става никаква промяна. Единствената сила, която не губи равновесието си, е Любовта. Единствената сила, която разрешава противоречията и внася мир и хармония в живота, е Любовта. Противоречията, злините в областта на Любовта се превръщат в симфония… “Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме”(9. стих). Пророчество без Любов не е истинско. Говор без Любов не е истински. Всяко нещо, направено без Любов, няма съдържание и смисъл. За такова неща се казва, че е мед, що звънти, и кимвал, що дрънка… “А сега остават тези трите – вяра, надежда, Любов; но най-голяма от тях е Любовта”(13. стих). Павел написа най-хубавата глава за Любовта, но не беше човек на Любовта.Първоначално той поддържаше стария закон, поради което гонеше християните. Той се запитваше: “Как смеят те да нарушават Мойсеевия закон?” Обаче, като разбра смисъла на Любовта, той каза: “Всичко считам за измет, за да придобия Любовта.” Като не разбират смисъла на Любовта във всичките ў прояви, хората я делят на низша и висша. Любовта е единна и неделима. Тя е сила, която поглъща всичко: и чувствата, и мислите, и постъпките. Турена на едното блюдо на везните, тя се уравновесява с всички сили на света. Има ли нещо лошо в това, което е силно? Има ли нещо лошо във водопада, който бучи отдалеч? Лошото е в неразбирането на нещата. Разумният може да използва енергията, която се развива в бушуващата вода.(23, с. 297)

 

Питам: в какво седи новото учение? Основата на новото учение, това е великата Божия Любов, великата Божия Мъдрост и великата Божия Истина – живата Любов, живата Мъдрост и живата Истина, всадени и проявени в сърцата, в умовете, в душите, в духовете ни. Следователно, ако ти си човек от новото учение, тогава аз казвам: плодът на Духа, на туй, Великото, е Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание и много други. Павел не ги изброил точно – той турил като качества на Духа 9 категории, но всяка категория сдържа още по три качества, та стават всичко 27. Сумата на цифрите 2+7=9. Питам тогава: кои са другите две качества, които влизат в категорията на Любовта? Вие мислете за другите категории, аз няма да се спирам върху тях.(104, с. 304)

 

На земята азотът задушава, пречи на живота и на горението, но в духовния свят има голямо значение. Там той не позволява на злото да се шири. Щом срещне на пътя си злото, лошите мисли и желания – веднага ги задушава. Който иска да се справи с азота на земята, трябва да има Любов. Само Любовта и доброто парализират свойствата на азота. Първоначално ап. Павел се оплаквал, че въпреки желанието си да прави добро не успява. Защо? Азотът му препятствал. Обаче, когато възприел Божията Любов, никаква сила не могла да му се противопостави. Той казва: “Нищо не е в състояние да ме отдели от Христа, от Неговата Любов.”(23, с. 267)

 

… Кажете ми, знаете ли някъде из България поне една такава фамилия, каквато ви описвам? Такъв е образът на този дом, членовете на който четат книгата на Любовта. Ако има някъде такъв дом, той ще бъде първото чудо в света, първата запалена свещ. Като ви говоря тия неща, вие ще кажете: “Това са мечти само, това са илюзии.” – Не, аз не описвам даже хилядната част от самата реалност. Ап. Павел, като видял този дом, тази религия, казал: “Нито око не е виждало, нито ухо е чувало, нито наум е идвало онова, което Бог е приготвил за онези, които Го любят.” И затова Той казва: “Отсега нататък не искам вече аз да живея, но нека в мене живее Онзи, Който носи Любовта.” Казвам: аз не искам да напущате света. Не, вие ще минете през този свят, но герои трябва да бъдете. Това изисква небето от вас. Турете в ума си мисълта, че и най-голям страхливец да сте, може да станете смел и решителен.(112, с. 398)

 

Това, от което се нуждае всеки човек, е да внесе в себе си абсолютна чистота, красота и хармония. Само така човек може да бъде здрав. И само при такива условия Бог може да работи в човека. Чистота, красота и хармония са сили, чрез които Бог се проявява. Когато мислите и чувствата на човека са чисти, хармонични и красиви, Духът Божий слиза в човека да работи. Само така човек се повдига и влиза в общение с Бога. Това общение Павел е изказал с думите: “Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е определил за онези, които изпълняват Неговата воля и Го обичат.” Какво ще бъде тогава отношението между Бога и човешката душа, мъчно може да си представите. Защо? – Съзнанието на човека още не е издигнато. Един ден, когато съзнанието му се пробуди, той ще разбере това висше съзнание, за което Павел говори. Някога само за момент човек надзърта във висшия свят и вижда колко велико и славно е да бъдеш във връзка с Бога.(64, с. 218)

 

Досега се е проповядвало на хората, че без вяра не може да се угоди на Бога. Значи вярата се е поставяла като основа на живота. Новото учение, обаче, казва: приложете Любовта за основа на своя живот! Христовото учение е учение на Любовта. Ап. Павел казва: “Три велики добродетели има – вяра, надежда и любов, но от трите най-голяма е Любовта.” В придобиване на вярата човек различава доброто от злото и започва да живее разумно. В придобиване на Любовта човек реализира Божиите блага. Любещият човек е подобен на плодно дърво, което е вързало и плодовете му са узрели. Това дърво е дървото на живота, от което всички се хранят. Докато не започне да се храни от плодовете на Любовта, човек никога няма да възкръсне. Затова е казано, че Любовта е сила, която възкресява. Христос казва: “Аз съм вратата на кошарата.” Който влезе през тази врата, той ще разбере Любовта. Вън от тази врата Любовта остава неразбрана. “Ще влезе, ще излезе и паша ще намери.” Наистина, когато влезе и излезе през вратата на Любовта, човек ще намери изобилието на живота. Казано е, че Любовта изпъжда навън всякакъв страх. Докато Любовта не е посетила човека, той се страхува. Щом се страхува, той е в закона на вярата. Досега вярата е възпитавала човека. Тя го е научила да различава доброто от злото. Съвременната култура се дължи на вярата. Когато изведе евреите от Египет, Мойсей им даде няколко закони, които те не можаха напълно да разберат и приложат. Първият и най-силен закон, който се запечата дълбоко в умовете и сърцата им, беше следният: “Да възлюбиш Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила, и ближния си като себе си.” И Христос постави тия два закона за основа на Своето учение. Сега, приложете тия закони в живота си. От вярата си не се отказвайте, но турете я да служи на Любовта. Вяра, надежда и любов са три сили в човека, които взаимно си услужват. Ап. Павел казва: “От трите най-голяма е Любовта.” Аз уподобявам Любовта на човешкото тяло. Тяло и Любов са едно и също нещо. Вярата представя ръцете на човека, а надеждата – неговите крака. Главата пък символизира Духа. Човек живее в тялото си, т.е. в Любовта, без да я познава. С вярата, т.е. с ръцете си, работи. С надеждата, т.е. с краката си, се движи напред, мести се от едно положение в друго. Хората мислят, че сърцето е място на Любовта. Не, сърцето е само едно от жилищата на Любовта. Много жилища има тя, но чрез цялото тяло Любовта служи на всички страдащи, на всички бедни и угнетени, на всички, които се обръщат към нея. Казано е за тялото, че е храм Божий. Защо? Защото в него живее Любовта. Съществената мисъл, която трябва да остане в ума ви, е следната: чрез Любовта човек може да постигне всичко, което желае. Любовта е в състояние да реализира всички желания на човека. Без Любов човек нищо не може да постигне. Вярата и надеждата са удове на Любовта. Когато Любовта действа в човека, вярата и надеждата се съединяват и трите заедно образуват едно цяло.(70, с. 154)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...