Jump to content

18_07 МЪЖЕТЕ И ЖЕНИТЕ


Recommended Posts

МЪЖЕТЕ И ЖЕНИТЕ

 

Павел казва: “Нито мъж без жена може в Христа, нито жена без мъж.” Идеята, която Павел е вложил в този стих, е много по-различна от тази, която хората разбират. Един момък среща приятеля си с една красива мома, хванали се под ръка и нежно разговарят. Той поглежда към тях, въздъхва и си казва: “Да бих имал и аз такава мома, и моят живот щеше да има друг смисъл.” Този момък търси смисъла на живота в женитбата, но той е на крив път. Какво се разбира под “женитба” в широк смисъл на думата? – Свързване на душата със своя велик идеал. Мисълта, която Павел е вложил в цитирания стих, е следната: нито животът може да се прояви без ум, нито умът може да се прояви без живот. Това показва, че животът и умът не са две различни същини, независими една от друга. В този смисъл истинската женитба се заключава в създаване на тясна връзка между ума и живота като велика целокупност. Това обяснение се отнася до онези хора, на които съзнанието е пробудено. Онези, на които съзнанието не е пробудено, правят разлика между ума и живота, между мъжа и жената и ги разглеждат като отделни части, без никаква връзка. И тогава, съберат се мъж и жена да живеят заедно, но веднага се скарват, явяват се спорове и недоразумения между тях. Ние не отричаме женитбата, защото за мнозина тя е такава радост, каквато е радостта на децата, които си играят с кукли. Ние сме против неестествените положения в живота, каквито са гордостта и запичането на съзнанието, защото те лишават човека от възможността да расте и да се развива правилно.(16, с. 50)

 

Ние вървим по един правилен път и няма да се мине много, ще влезем в пътя на Божествената еволюция, затуй аз ви подканвам да изпълните този закон – да намерите ближния си. Намерите ли своята ближна, сродна душа и обичате ли я, както себе си, ще бъдете в Божествения път. Като намерите тая душа, няма да я целувате, няма да я барате и пипате, а само отдалеч ще я гледате. Ще кажете: “Да, но аз искам да си я постисна малко.” Щом речеш да я постиснеш, пропада всичко. Това, което може да се гали, пипа, целува – то се разваля. Целувките, стисканията са едно предаване. Когато обичаме някого, ние повече взимаме, отколкото даваме. Постиснем някого: “А-а, аз те обичам!” Но чрез това ние взимаме… Това са лъжливи понятия за Любовта. Има нещо по-хубаво от прегръдките, има нещо по-хубаво от целувките, има нещо по-хубаво от гладенето, от сегашното виждане, разбирате ли? И когато казвам, че едно малко преживяване, едно мигновено виждане на Бога струва повече от хиляди животи, това подразбирам аз. И когато видиш и познаеш тази душа, за която Христос казва да я познаеш и да я възлюбиш, ти ще почувстваш в себе си голяма сила – не само в тялото си, но ще почувстваш такава сила, каквато никога не си чувствал; ще изпиташ такова едно проясняване на ума, че изведнъж ще започнеш да виждаш много далеч, оттатък Млечния път. Да видиш Бога, то е много нещо!

… Всеки от вас ще намери своята сродна душа и като дойдете при мене, ще ви кажа: радвам се, че Бог е влязъл във вас! И ще влезете с радост в Божия храм, и само тогава можете да славословите Бога. Как ще Го славословим? – Само чрез закона на тази велика Любов, която може да прозре във вашите души… Туй чувство искам да видя пробудено у вас, но непременно трябва да видите своята сродна душа от небето. Павел изказва тази мисъл, само че малко по-другояче. Той казва: “Нито жена без мъж, нито мъж без жена.” С това той подразбира, че двата сегашни принципа – мъж и жена – трябва да се слеят в една душа и тази душа да намери другата сродна своя душа. Само тогава Христос ще бъде третият между тях… И аз бих желал да ви срещна втори път не по един, а по двама – вие и вашата сродна душа, вашият ближен. Нея да намерите! И тъй, Христос казва: “Да възлюбиш ближния си като себе си!”(126, с. 259-264)

 

Казано е в Писанието: “Нито мъж без жена, нито жена без мъж.” Тези неща не трябва да се разбират буквално, но трябва да ги разглеждате в техния вътрешен смисъл, като символи. Едно се изисква от вас – да бъдете помежду си братя и сестри. Всеки трябва да дойде до положението, като произнесе думата “брат” или “сестра”, да се замисли дълбоко в себе си и в ума му да възникнат най-възвишени и благородни мисли, а в душата му да затрепти Божественото.(82, с. 232)

 

Потърсете и намерете Христа. А вие ще Го намерите в себе си. Под думите “в себе си” говорих ви какво трябва да разбирате. Първо трябва да намерите Христа, но трябва да знаете, че Той няма да дойде у вас във вид на мъж или жена. Павел казва: “Нито мъж без жена, нито жена без мъж могат.” Мъжът трябва да намери своята жена, а жената – своя мъж, сиреч душата трябва да намери своя дух, а духът – своята душа; умът трябва да намери своето сърце, а сърцето – своя Божествен дух. Туй са задачи, които трябва да разрешите по практически начин.(8, с. 10)

 

Когато двама души се съединят в името на Любовта, Бог е третият, Който присъства между тях. Христос казва: “Където са двама или трима, събрани в Моето име, там съм и Аз.”… Думите “Мое име” се заместват с думите “Моята Любов”. И двата израза са верни. Име има само в Любовта. Без Любов нещата нямат име, те са безименни. И безсмъртието се дължи на същия закон. Където е Любовта, там е и безсмъртието. Вие искате да влезете в Царството Божие, да придобиете вечния живот. Как ще го придобиете? – Чрез положително знание и абсолютна чистота. Който се е домогнал до основния закон на Любовта, той е придобил вече това знание и тази чистота. Казано е: “Нито мъж без жена, нито жена без мъж.” Това подразбира: нито ум без сърце, нито сърце без ум. Умът и сърцето са два полюса на едно цяло. Мнозина искат да знаят какви ще бъдат в другото си прераждане – мъже или жени. Казвам: ако ти днес на физическия свят си мъж, в причинния свят си жена. И обратно: ако на физическия свят си жена, в причинния свят си мъж. Следователно не е само външната форма, която определя човека като мъж или жена. Това показва, че няма чисти типове мъже или жени. Ако в едно отношение сте мъж, в друго отношение сте жена. Четири допирни точки, четири свята оказват влияние върху човека – физическият, астралният, умственият и причинният. Ето защо не е достатъчна само формата на човека на физическия свят, за да се определи той като мъж или жена. Някоя жена казва: “Искам да бъда мъж!” – Ти си мъж в астралния свят – какво искаш повече? Мъжът пък казва: “Аз не искам да бъда жена.” – Искаш или не, на астралния свят ти си жена. Значи мъжът и жената са полюси, без които не може да се работи. Съвременните хора се заблуждават от формите на тия полюси на земята. Обаче тия форми днес са изродени, те не са нито истински мъже, нито истински жени. Какъв образ на мъж или жена може да представлява съвременният човек, който от преди 8000 години е претърпял голямо падение и се е отдалечил от Бога? И полът на съвременните хора е изопачен… Днес нито мъжът е истински мъж, нито жената е истинска жена. Ако е въпрос за мъж или жена, друго определение може да се даде за тях. Мъжът представлява Мъдростта, а жената – Любовта. Но понеже съвременният живот на хората представлява голяма сцена, на която се играе една велика драма, то мъжът и жената се явяват там главните актьори. Те играят ролята на мъж и на жена, но далеч са още от първообраза на мъжа и на жената, каквито някога Бог ги е създал, по образ и подобие Свое. Днес всички хора са актьори – представят това, което не са.(108, с. 101-102)

 

Соломон казва: “Да се весели в живота си с жената, която е възлюбил.” Коя е тази жена? – Сърцето. Значи жената е сърцето в човека, а мъжът – умът. Затова именно е казано: “Нито жена без мъж, нито мъж без жена.” С други думи казано, нито сърце без ум, нито ум без сърце. Като говорим за жени и за мъже в грубата, т.е. физическата им страна, ние ги разглеждаме като животни, които не са дошли още до онази висока степен на развитие, да мислят право. Дойде ли до това положение, човек се съзнава като душа и започва да търси своята сродна душа. Той търси и Христос като колективен Дух, т.е. като сбор от разумни души, излезли от Бога.(145, с. 132)

 

Ще прочета 5. глава от Посланието към ефесяните… Тази глава от “Послание”-то за мнозина е неразбрана. Някой ще каже: “Защо жената трябва да се покорява на мъжа и да се бои от него?” Питам: от какво се бои човек? Човек се бои от това, което не разбира. Всяка опасност в живота произтича от това, което човек не знае и не разбира, а не от това, което знае и разбира… В Посланието към ефесяните се говори за отношенията между мъжа и жената, въз основа на което аз ще направя едно сравнение какво представлява мъжът и какво – жената. Слънцето, което грее отгоре и дава условия на зрънцето да расте, е мъжът. Следователно зрънцето трябва да се бои да не се лиши от светлината, да престане да расте. Близо ли е слънцето до зрънцето? – Такива трябва да бъдат отношенията на мъжа към жената. Каквато е любовта на слънцето към зрънцето и на зрънцето към слънцето, такава трябва да бъде любовта на мъжа към жената и обратно. Така е в природата. В живота обаче жената взима един мъж, натовари го с ред ангажименти и от ден на ден си омръзват един на друг, стават нетърпими. Жената казва: “Омръзна ми този човек, не искам повече да го гледам!” След всичко това тя ще го накара да ў свърши някаква работа. И мъжът има същите отношения към жената. Това не е нито мъж, нито жена. И тъй, каквото е отношението на израстващото зрънце към слънцето, такова е отношението на човешката душа към Божествения Дух. Човешката душа трябва да изпитва страх и трепет към Божия Дух, защото животът, растенето ў зависи от Него…

… Новото определение за мъжа и жената е като зрънцето, което расте, и слънцето, което го огрява. Това показва, че те трябва да бъдат един за друг винаги желани. Яви ли се най-малкото нежелание един към друг, всичко между тях изчезва. Това вече не е нито мъж, нито жена. Когато мъжът види жената, тя трябва да му причини радост. Когато жената види мъжа, и той трябва да ў причини радост. Когато човек види слънцето, той се радва, понеже има отношение към него. Когато отношенията на хората към слънцето са правилни, и временните им отношения към другите същества ще бъдат правилни. Когато някой се жени, това е временно положение. Мъжът за жената и жената за мъжа е залъгалка, каквато е куклата за малкото момиченце и кончето – за малкото момченце. Букварът е залъгалка за напредналия ученик. Яденето е залъгалка за хората на Земята. То е временен процес. Зад яденето стои нещо по-велико – храненето, което ще дойде по-късно. Всички съвременни хора се приготвят за великото, което иде…

… Ап. Павел казва: “Тази тайна е велика, но аз говоря това за Христа и за църквата. Тъй и всеки един от вас да люби жена си, както обича себе си, а жената да се бои от мъжа си”(Еф. 5:32-33). Под думата “Христос” се разбира една велика идея, Божественото начало в човека, което спасява, носи светлина. Първо човек се нуждае от светлина в ума, от чистота в сърцето и от благородни пориви и постъпки… Кой е този в човека, който се бои? – Жената се бои. Кой люби? – Мъжът люби. Самият ти кой си? Ти си роденото дете от този, който люби, и от тази, която се бои. Детето мисли и чувства. Значи Любовта е проява на бащата, на мъжа. Страхът е проява на майката, на жената. Човек още не е видял своята истинска майка и своя истински баща. Види ли ги, сърцето му ще трепне. Бои се, страхува се само онова, което има в себе си Божествено начало, т.е. благоприятни условия за растене. Страх, който няма в себе си условия за растене, не е страх. То е бягане, упражнение. В страха са вложени три неща: Божествено начало, Божествени условия за растене и възможност слънцето да го огрява, да му влияе. Страхът в човека произлиза от това, да не спре по някакъв начин вътрешният процес на растене. Този страх е потребен като импулс в живота. Ученикът се страхува да не изгуби условията да разбере урока, който учителят му е преподал. Страхът поддържа отношенията към Божественото начало. Затова е казано: “Покорявайте се един другиму в страх Божий”(Еф. 5:21). “Вие, жените, покорявайте се на мъжете си като на Господа, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото”(Еф. 5:22-23).

 

За да се разберат тези стихове, вие трябва да се освободите от буквата на нещата. Освободете ума и сърцето си от всички странични, временни разбирания. Ако дъното на една река е кално, тинесто, а вие искате да влезете вътре, за да я изучите, водата ще се размъти и вие нищо няма да научите. Затова казвам: не гази река, чието дъно е кално. Влезеш ли в такава река, ще се окаляш, ще размътиш водата и нищо няма да научиш. Какво нещо е жената и какво – мъжът, какви са отношенията помежду им – това са ред философски разисквания. Обаче този социален въпрос и до днес още не е разрешен. Жената е вода, която тече. Сега хората искат със закон да направят жената чиста. Ако дъното на реката е кално, жената непременно ще се изцапа. Границите, бреговете на реката представляват мъжа, който здраво е прегърнал жена си и казва: “Тук ще седиш! На друго място, при друг мъж няма да ходиш.” За да бъде жената чиста, мъжът трябва да гледа дъното на реката всякога да бъде чисто. Задачата на жената е да си направи малък наклон, да има силно течение, за да може да се чисти от утайките на бреговете. Следователно калта иде от мъжа – от бреговете, които често се ронят. По този начин мъжът изпитва жена си може ли да чисти калта, която той прави. Ако може да чисти калта, тя е работна, трудолюбива жена. Ако не може да я чисти, тя е мързелива жена, вследствие на което водата ў ще бъде мътна, нечиста. И тъй, жената е вода, която всякога трябва да тече, да бъде чиста. Мъжът е граница, брегове. Обаче това е материално схващане за мъжа и жената. По-възвишено, духовно сравнение за мъжа и жената са двата образа – слънцето и семенцето, което пониква и расте. В този смисъл отношението между мъжа и жената представлява отношение между човешката душа и Божествения Дух. Ако си нещастен, в реката си. Ако се страхуваш – семенце на полето си.(146, с. 27-33)

 

Който е влязъл в Божествената школа, трябва да бъде готов на всички жертви – той ще мине през много изпитания и ако ги издържи, ще влезе в новата епоха – епохата на Любовта. Казано е: “Който издържи докрай, той ще бъде спасен.” През много сита, едри или ситни, ще мине ученикът, докато се изпита. Любовта изпитва хората. Тя никого не съди, не критикува, но дава възможност на човека сам да се познае и да разбере има ли любов и как я проявява. Няма човек на Земята, който да не бъде изпитан. Затова именно идат страданията и изпитанията. Блажени са тези, които издържат изпитите си! За тях е казано в Писанието, че те нито се женят, нито за мъж отиват.(135, с. 144)

 

Запитаха Христос: “Трябва ли човек да се жени, или неженен да остане?” Ап. Павел говори за отношението на човека към църквата. В това той разбира отношението между човешкия дух и душа. Ето едно правилно съчетание, правилна женитба. Правилно разбиране е нужно на човека. Женитбата е сериозен въпрос. Ако не разбираш предназначението на очите си, в тебе ще се роди едно противоречие, едно изкушение. Ако не разбираш предназначението на ушите си, в тебе ще се роди друго противоречие. Ако не разбираш предназначението на устата, на езика си, няма да можеш да говориш правилно.(66, с. 43)

 

Аз говоря за оная частна собственост, срещу която и вие самите протестирате. Например, мъжът счита жена си своя частна собственост, жената счита мъжа си частна собственост. Те трябва да се жертват един за друг, без да се владеят, без да се считат частна собственост. Това не значи мъжът да напусне жена си или жената да напусне мъжа си. Връзката между жената и мъжа трябва да бъде вътрешна, да почива на закона на Любовта, в която няма измяна. Павел казва: “Който е вързан, да не се развързва, и който е развързан, да не се връзва.” … Не казвам мъжът да напусне жена си, нито жената – мъжа си, но да определите отношенията си един към друг.(35, с. 253)

 

… Отивате в трета църква – там разглеждат стиха, върху който е говорил ап. Павел – защо мъжете носят къси, а жените – дълги коси. Той е казал: “Мъж, който носи дълга коса, той е безчестен. Жена, която има къса коса, тя е безчестна.” Мъжът трябва да носи къса коса, а жената – дълга. Природата не обича еднообразието. Късите коси съдържат електричество, а дългите – магнетизъм. По този начин между мъжа и жената ще става правилна обмяна на силите, които те съдържат. Ако мъжът и жената носят дълги коси, между тях не може да става правилна обмяна. Затова именно Павел казва, че жените трябва да носят дълги коси, а мъжете – къси. Този въпрос се решава от психофизиологически причини, а не от модата. Ако се разглежда този въпрос буквално, защо рисуват Христа с дълга коса? Пророците с къси коси ли ходеха? Светиите с къси коси ли бяха? Много от тях не се подчиняваха на правилото, че мъжете трябва да носят къси коси. Мъжът и жената са принципи, те не са само форми. Щом е така, този въпрос трябва да се разглежда принципно, а не по форма. Главният въпрос, обаче, седи в следното: къси коси ли трябва да носим или дълги? Човек може да носи и дълги, и къси коси. Който иска да развива ума си, при известни условия той може да носи къси коси. Има периоди в живота на човека, когато той трябва да носи къса коса; има периоди в живота му, когато той трябва да носи дълга коса. Това нещо особено много се спазва у българите…(117, с. 180)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...