18_09 ТРЪНЪТ НА АП. ПАВЕЛ

[Albena]

ТРЪНЪТ НА АП. ПАВЕЛ

 

Ап. Павел казва: “Заради любовта си към Бога станахме посмешище на хората и на ангелите.” Лошо ли беше положението на ап. Павел? Мъчнотията му се заключаваше само в това, че той живееше и на физическия, и в духовния свят, вследствие на което изпадаше в противоречия. За пример, той често се молил да го освободи Бог от тръна, който се намирал в плътта му, но Господ му отговарял: “Достатъчна ти е благодатта, която имаш.” Какво представя трънът за човека? – Всеки недостатък, всяка липса в човека е трън в неговата плът. Ако няма пари, ако няма здраве, ако няма знание, ако паметта на човека е слаба – това са разни видове тръни. Добре е човек да има силна памет, но да помни само доброто. Помни ли и злото, нека благодари на Бога, че паметта му е слаба. Да има човек трън в плътта си, който постоянно да го безпокои, това значи да се пробуди съзнанието му, да започне добре да разбира нещата.(130, с. 185)

 

И когато Павел се е оплакал, че имал трън в плътта си, Господ му казал: “Доста ти е Моята благодат. С него може повече да работиш.” И Павел казва: “Да не би да се възгордея, този трън ми е оставен да разсъждавам правилно.” И сам Павел съзнал тази необходимост.(126, с. 86)

 

Всички ония мисли, чувства,желания и действия, които нямат нищо общо с нашия живот, щом влязат в организма на душата, причиняват болезнено състояние. Вие всички трябва да се стремите да намерите един начин да се освободите от тях. Да не говорите “няма нищо”. Не, има нещо. Ако кракът ви понаболява, ще намерите тръна. Оттук-оттам, ще го извадите. И апостол Павел имаше един трън, но той казваше, че този трън му бил потребен – спирачка бил той в живота му. Този трън му е служил за спирачка, понеже Павел имаше да слиза надолу. Господ му казва: “Тази спирачка ти трябва, достатъчна ти е Моята благодат. Сега не мога да ти отнема спирачката, но слез долу и когато вземеш да се изкачваш, ще ти я отнема.” Този трън не може да се отнема, но щом слезеш до дъното и поемеш нагоре, Господ ще ти отмахне спирачката, защото за нагоре няма нужда от спирачка. Сега някои от вас имат страдания, слизат надолу – имат спирачка. И ако ме питате: “Докога ще продължават страданията?”, ще ви отговоря: дотогава ще имате тия страдания, докато слезете до дъното; а щом поемете нагоре, всички страдания ще почнат да се премахват и като излезеш на върха, нагоре – страдания няма да има.(10, с. 287)

 

Ти като дадеш в себе си свобода на Бога, и Той в Себе Си ще ти даде свобода. За да дадеш свобода на Бога, трябва да Го обичаш. Значи да имаш пълно доверие в Него. (А вие мислите, че като Му дадете пълна власт, ще ви дойде някоя беля на главата.) Това е първото правило. Като дойде Бог, не трябва да се тревожиш. Преди няколко дни ме пита един: “Според това правило, като дадеш свобода отвътре, може да дойде дяволът и да почне да те притеснява, какво ще правиш с дявола?” Казвам: щом дадеш свобода на Бога, Той ще те управлява, а Той е всесилен. Тогава кой дявол може да те притеснява? Кой е дяволът? Дяволът е същество, което ограничава, притеснява Бога отвътре и затова Бог притеснява дявола отвън. Ще кажеш: “Господи, Ти създаде този дявол, кажи му да излезе.” И тогава, когато дойде дяволът да те притеснява, Господ ще го стисне отвънка. Знаете ли как Бог стиска? Като стискаше дяволът ап. Павел, онзи трън в петата какво беше? Три пъти се моли Павел на Господа и пак му каза Господ: “Достатъчна ти е Моята благост.” Бог искаше да каже: “Ти няма какво да се безпокоиш с твоите трънчета.” Ти дай свобода на Господа и ти, като му дадеш свобода, Той казва: “Аз ще се разправям с твоите трънаци.” Ап. Павел беше много голям патриот, ходеше да гони християните. Казва Господ тогава: “Когато ти си слаб, Аз съм силен и когато ти си силен, Аз съм слаб.” Сега туй е правилото. Вътре Бог да бъде силен, отвънка ти да бъдеш силен. Защото, ако отвънка си силен, отвътре ще бъдеш слаб. Или, казано другояче, Христос казва: “Отец пребъдва в Мене и Аз пребъдвам в Отца.” Ако Бог пребъдва в мене, Бог ще бъде силен в мене. И ако аз пребъдвам в Бога, аз ще бъда силен в Бога.(92, с. 48)

 

Апостол Павел се моли на Господа, плака, като казваше: “Господи, доста са моите тръне.” Най-после, за да му покаже Господ, че този трън му е необходим, прати го в третото небе, на училище, да чуе тази музика и като се върна, той каза: “Око не е видяло и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за онези, които Го любят. И сега вече не живея в седмата глава, а в осмата.” Сега аз бих желал всички, като Павла, да отидете на небето.(106, с. 220)