23_03 БОГ И ДЯВОЛ

[Albena]

БОГ И ДЯВОЛ

 

Дяволът – това е същество, което е ограничило Бога в себе си и затова Бог го е ограничил отвън. Дай абсолютна свобода на Бога в себе си и тогава пред тебе ще се разкрие един необятен свят.(141, с. 52)

 

Там, дето Господ влиза, дявол не може да влезе. Дето не е Бог, там е дяволът. Когато някой каже “дявол ме гази”, аз разбирам какво иска да каже. Ако Господ е в твоето сърце, дяволът не може да те гази.(124, с. 17)

 

Луцифер някога бе решил да се състезава с Бога, но той и досега не може да се върне на небето. Всяко нещо, извършено против Божията воля, е лишено от благодат и истина. Такова нещо завършва с катастрофа. Тя не иде от това, че Бог е жесток, но защото пътят на тъмнината води неминуемо до нея.(152, с. 150)

 

Бог гради, а дяволът разрушава. Свържете се с Онзи, Който гради… И тъй, помнете, че дяволското гърне, в което често бъркате, е пълно с нечистотии. – “Има ли дяволи между хората?” – Има, те са духове, въплътени в човешка форма. Те са хубаво облечени, заемат различни служби в обществото. – “Как се познава дяволът?” – Много лесно. Достатъчно е да бръкнеш в гърнето му, за да разбереш с кого си имаш работа. Отгоре в гърнето има нещо сладко, но вътре е пълно с нечистотии. Тази е диагнозата, по която познавате присъствието на дявола… Който живее само за себе си, той служи на злото, т.е. на дявола. Следователно впрегнете дявола на работа. Кажете му, че той има право на гост само три дена – на четвъртия трябва да отиде на работа.(20, с. 70, 160 и 190)

 

Като ученици вие трябва да прилагате в живота си закона за правилна обмяна между мислите и чувствата си, за да бъдете здрави и бодри, да не изтощавате организма си. Когато човек се натовари повече, отколкото трябва, и не може сам да се разтовари, Писанието го съветва да се обърне към Бога. Бог е единственият, Който знае как да свали големия товар от гърба на човека и да го разтовари. Кой товари човека? – Дяволът, злото го товари. Злото се явява във формата на същество, което обича. Поддадете ли се на това същество, то започва да товари. Злото говори за любовта и товари човека, докато му одере кожата. Виждате ли, че кожата ви се дере, не чакайте последния момент да ви одерат, а веднага идете при Господа и помолете Го да ви разтовари. Отидете ли при Бога, бъдете уверени, че Той ще ви разтовари. Значи две начала работят в света – едното начало товари, а другото – разтоварва. Едното начало наричат Сатана, а другото – Бог. В старо време са ги наричали Ормузд (Христос) и Ариман (Сатана).(139, с. 202)

 

Нищо не става произволно. Който не познава законите на живота, мисли, че някои неща стават произволно или по волята на дявола. Какво всъщност е дяволът? Той е колективно същество. Милиарди същества образуват едно търговско сдружение с единствената цел да задигат всичко, което харесват, и да го продават. Някои рисуват дявола като човек с волски рога. Кой не си е служил с рогата на дявола? Те представляват чаша, с която може да се пие вода, вино. Който пие вино, не употребява ли рогата на дявола? Когато си неразположен, не си ли свързан с рогата на дявола? Нищо лошо няма в дяволските рога, но важно е как ги употребявате. Възмущавате се от дяволските рога, но без тях не можете да ушиете никаква дреха. Всяка игла е дяволски рог. Случи ли се нещо лошо в живота, всички казват, че дяволът е причина за това. Не е така. Всеки сам е виновен за лошото, което му се случва. Има нещо лошо в дявола, а именно: той може да спъне развитието на човека – да подобри своето положение, а да влошинеговото. Докато не се спъне от дявола, човек не се интересува от него. Той гледа на дявола като на човек. Щом го спъне, тогава го нарича дявол, демон. Под “дявол” разбират клеветник, шепотник – това е неговата специалност. Той нашепва на човека различни неща, докато го накара да направи някаква грешка, и после отива при Господа да го клевети; ще представи грешката му по-голяма, отколкото е в действителност. Бог вижда какво прави дяволът, разбира намеренията му, но нищо не казва – само се усмихва. Във всеки човек може да се яви желание, като в дявола, да наклевети своя ближен. Това се дължи на слизането на духа в гъстата материя. Защо е така, не е важно. Това е една отровна област, в която не трябва да влизате. Занимавате ли се с дявола, имате възможност да се отровите. Не трябва да се говори много за дявола. Говориш ли за него, и в теб може да се яви желание да намериш някаква грешка в ближния си и да го наклеветиш. Какво изисква новата философия от човека? – Да служи на Бога. Новата философия е Божествената. Тя подразбира служене на Бога с любов. Страшно е да служиш без любов. Помнете: никога не ограничавайте силите на Любовта и силите на доброто в себе си. Ограничите ли ги, ще се натъкнете на злото в себе си.(132, с. 193)

 

Мнозина се запитват съществува ли Бог или не. Някои вярват в съществуването Му, други не вярват, но и едните, и другите нямат страх от Бога. Те се страхуват от хора, животни, но не и от Бога. Не е нужно да се страхуват, но трябва да Го зачитат, да се съгласуват с Неговата воля. Пазете се да не изпаднете в положението на клеветника – дявол, който постоянно хулил името Божие, за което го изпъдили от небето. Който се осмелява да хули своя Създател, той следва пътя на този клеветник и сам подписва присъдата си. Не говорете лошо и за хората, за които Бог се грижи като за Свои деца. Изобщо – не се поддавайте на клевети, на критики, на хули, да не изгубите мястото, което ви е определено на небето.(96, с. 100)

 

Който не е от Сатаната, трябва да служи на човечеството безкористно, от любов към него, и дори да се жертва за него. Щом искате награда или първо място, или да оправите света – не изпълнявате закона за свободата, Духът не е във вас. Трябва да бъдете последни в света, за да бъдете първи пред Бога. Станете ли първи в света, вие сте последни пред Бога. Това е, което аз зная. Не искам човешка слава, предпочитам Бог да мисли добре за мене.

Гъгнивост, завист, омраза, подозрение, лъжа, всички отрицателни неща в света – това е свойствено на дявола. Изхвърлете този стар баща навън и ще бъдете свободни, ще бъдете с Господа, Който е всемъдър, добър, справедлив, съобразителен и любящ, Който прощава и помага на страдащите и бедните. Ако сто пъти съгрешите и се обърнете към Него, Той ще ви прости! Той наказва само дяволите, Той ги е проклел и е създал за тях голям огън. Тъй че който не иска да бъде свързан с дяволите, трябва да бъде милостив и съобразителен.(124, с. 171 и 173)

 

Благодарете и на дявола, който ви е ударил две плесници. Не се обезсърчавайте от това, но изучавайте характера му. Той е добър педагог. Покрай лошите методи той си служи и с добри методи. Много работи на земята са все от него създадени: съдилищата са от него създадени; той внесе крамолата в света и раздели хората на прави и криви. На кого щяха да проповядват свещениците, ако нямаха грешници? Той е причина да се раждат деца. Как щяха хората да изправят погрешките си, ако не се раждаха и прераждаха? Дяволът каза на хората: “Бъдете внимателни към мене. Аз създадох професиите, за да има с какво да се занимавате и да учите. Бог се отнася с почитание към мене. Какво остава тогава за вас?”

Казват, че Бог е всесилен, но не вярват в силата Му. Като се случи нещо лошо на човека, той веднага се запитва отде дойде дяволът да му създаде тая неприятност. Той не подозира, че Бог си е послужил с дявола да изпита човека. Ако му дойде някаква болест, нека я приеме добре, като гост, да си поговори с нея, да види какво носи тя. И болестта носи някакво благо... Ще кажете, че Бог направи дявола. Бог създаде дявола, но той сам се направи – отклони се от правия път и днес върши всичко, както той намира за добре.(22, с. 33, 43 и 47)

 

И християните прилагат Божиите закони от страх да не отидат в ада, във вечния огън. – Не, не се страхувайте от ада и от дявола. Той е на мястото си, като социален закон. Дяволът мъчи човека, но това не трябва да го плаши. Ако искаш да вършиш волята Божия, не мисли за дявола като за страшилище. Той не трябва да те подтиква да вършиш волята на Бога от страх. Дяволът иска да стане господар на човека, но това е невъзможно. Той се е объркал в една от най-трудните задачи на света. Понеже е участвал в създаването на света, той си помислил, че има право да разрешава всички въпроси. Не е така. Той няма право да се меси в работите на човека. Някои богословски школи проповядват, че дяволът е създал човека. Това твърдение не е вярно. Бог е създал човека. Следователно слабост е на тази школа да мисли, че дяволът е създал човека и оттам има право на него. Нисшият свят е дело на дявола. Като си въобразява повече, отколкото са неговите възможности, той казва на Бога: “Ти създаде небето и земята, но и аз мога да ги създам.” Питам: може ли дяволът да вдъхне дихание на живот в човека? – Не може. От пръст може да го направи, но живот не може да му вдъхне. В едно предание се казва, че някога дяволът направил човека от пръст, но живот не му вдъхнал, т.е. душа не му дал. Тръгнал човекът след дявола и му казал: “Слушай, като си ме създал, дай ми душа!” Дяволът се видял в чудо, не знаел какво да прави. Това го принудило да се подчини на Господа и казал: “Господи, каквото ми кажеш, ще изпълня, само дай душа на този човек!” Затова някои твърдят, че човек е разделен между Бога и дявола. Тази е причината, дето човек върши и добро, и зло. До кръста човек принадлежи на Господа, а от кръста надолу – на дявола. Така са мислели и някои от старите богомили. Окултистите дават друго обяснение. Каквито обяснения да съществуват, злото си остава зло. Дяволът се заел с невъзможни за него неща. Той иска да издигне лъжата на такава висота, че да мине за истина, а истината да постави на мястото на лъжата. Той иска още да повдигне злото на мястото на доброто, а да смъкне доброто на мястото на злото. Това е абсолютно невъзможно. Значи дяволът се е заел с абсолютно невъзможни задачи. От хиляди години той прави изчисления, опити, но не успява. Иска да превърне лъжата в истина и злото в добро, но опитите му остават безрезултатни. Това е perpetuum mobile. Ако може да направи това, той ще бъде единственото божество в света. Обаче то е непостижимо. Той прави големи усилия, но в резултат носи последствията на своите несполуки. Ако истината може да се превърне на лъжа, тя не е истина. И ако доброто може да се превърне на зло, то не е добро. Ако лъжата стане истина, тя късно се е явила в света. Казано е обаче: “Глава на Словото е Истината”, а Словото е без начало и без край. И тъй, не правете грешките на дявола – да превръщате лъжата в истина и злото в добро. Това е неразрешим въпрос. Оставете тези неща настрана, те ще останат завинаги неразрешени.(122, с. 192)

 

Библейската легенда разправя, че след като Бог даде наставления на Адама как да живее, дошъл и Луцифер, черният адепт; и той му предал друго учение. Сега и двете учения се проявяват в човека като два противоположни стремежа, като два гласа, два вида мисли. Бог му нашепва положителните, а Луцифер – отрицателните. Сега изучавайте себе си, изучавайте двата гласа в себе си и слушайте Божествения, който носи мир, сила, богатство, радост и живот.(74, с. 15)

 

Истински светия значи да можеш да владееш двата принципа на живота тъй, че да ги употребиш за твоето повдигане – както можеш да укротиш един лъв, една змия, по същия начин можеш да укротиш и един дявол – не можеш да го направиш добър, но можеш да го направиш безвреден. Започнете от вашите мисли. Една мисъл, която ви терзае – това е един лъв, една змия. Не се старайте да ги изпъдите или убиете, а ги укротете, победете.(124, с. 41)

 

Майка е само онази жена, която е дала нещо от себе си. Съвременните хора страдат от много майки. Казваш: “Имам физическа майка, имам и духовна майка.” – Не, една майка трябва да имаш. В кошера има само една царица. Ако се съберат две царици, едната непременно трябва да излезе. Иначе ще стане голяма борба между работниците. Това значи: не внасяйте две идеи в ума си! Срещнат ли се две идеи в ума ви, те ще произведат цяла война. Коя идея е по-силна? Не внасяйте Господа и дявола едновременно в себе си. Ако Господ е вътре, дяволът трябва да бъде вън. Кой е дяволът? Той е втората майка на човека. Дяволът казва: “Аз направих този свят заради тебе.” – Не, той нищо не е направил! Обаче той казва, че е направил човека, уредил е живота му. Според мене дяволът не говори истината, макар че се препоръчва за същество, което всичко е направило. Кой е дяволът? Онзи, който си въобразява, че всичко е направил. Кой е Господ? Онзи, Който всичко е направил, въпреки това оставя хората свободни. Той казва, че всичко е направил, и всъщност е така. Какво е Истината? Това, което е направило всичко в света. Затова е казано: “Глава на Твоето Слово е Истината.” Аз искам да останат в ума ви две реални мисли, а именно – какво е Бог и какво – дяволът. Бог е този, Който е направил всичко. Дяволът е този, който нищо не е направил, а казва, че всичко е направил. В когото от двамата вярвате, на него ще приличате. Ако вярвате на Бога, на Бога е приличате. Ако вярвате в дявола, на него ще приличате. В първия случай човек се радва, а във втория – страда. – “Не може ли да дадем едно малко местенце у нас и на дявола?” – Ако искате – може, но ще знаете, че ще станете негови роби. Дяволът е крайно взискателен. Като заеме едно място, той така се настанява, че не можеш да го изпъдиш. На дявола добро не може да се прави. – “Защо?” – Защото ще те направи роб. Види ли, че някой човек е малко внимателен към него, веднага го използва. Като влезе в човека, той се настанява като в свой дом и счита, че всичко е негово. Това ви казвам, за да имате ясна представа какво нещо е дяволът. И без да ви говоря за него, вие го познавате.(122, с. 146)

 

И тъй, вие сте добри, всички са добри. В какъв смисъл сте добри? Ако някога сте лоши, то е, защото дълго време сте мислили за себе си, че сте лоши. Съберете се някъде и казвате: “Ах, зная го аз него или нея, те не са били тъй добри, както ги мислим.” Като казвате, че той не е добър, не е добър – и става най-после такъв. Всички сте добри, но когато влезе дяволът у вас, тогава не сте добри. Дяволът добре е вършил това, което днес върши. Той искал да стане Бог, да владее хората и днес е лош поради това, че иска да вземе това, което не му се пада. Ето защо не трябва да му слугуваме.(2, с. 59)

 

Едно малко момиче, недоволно от мене, че не съм му дал каквото иска, ми каза един ден: “Аз съм ти сърдита!” – Защо? – “За да те накарам да ме обикнеш.” – Ти си избрала най-стария метод. Това е метод на дявола. И дяволът едно време се разсърдил на Господа, за да Го застави да прояви Любовта Си към него. Ето, хиляди години се изминаха оттогава, но той не можа да застави Господа да го обикне. Със сърдене Любовта не се постига. Дойдете ли до сърденето, вие сте далеч от Любовта. Със сърдене, с подозрение и съмнение Любовта не се намира. Това са прояви от друг свят. Не е лошо, че се сърдиш, и това ще дойде, но ако мислиш, че със сърдене ще намериш Любовта, ти си на крив път. Ако се сърдиш, бой те очаква. Малките деца всеки ден опитват това. Щом се разсърдят на майка си или на баща си, тоягата ще играе върху гърба им. Майката казва на детето: “Баща ти ще дойде!” Бащата казва: “Ти не можеш да се сърдиш. Като пораснеш, можеш да се сърдиш, колкото искаш.” Сега и на вас казвам: докато сте в училището, нямате право да се сърдите. Щом излезете вън, сърдете се, колкото искате.(134, с. 202)

 

Щом дойде Божественото във вас, всички вие, които искате да имате Божието благословение, трябва да дадете всичко доброволно. Ще кажете: “Отде да зная дали Господ ми казва да дам или някой дявол.” Дяволът винаги казва: “Затвори кесията си и никому нищо не давай, всичко това е само за теб!” Щом дойде Господ, Той казва: “Отвори кесията си и каквото имаш вътре, давай!” Божественото не може да се свърши – то е като някой извор – постоянно извира, извира и не се свършва. Ти даваш и никога не се свършва, все тече. Ти давай, то ще си тече. Е, ще те е страх ли, като даваш от Божията вода, че ще свърши? Няма да се страхуваш, защото тази вода никога няма да се свърши. Вие сами ще опитате, че Божиите блага са велики и неизчерпаеми.(83, с. 390)

 

Щом човек започне да живее за себе си, той е дявол вече. Под думата “дявол” разбирам човек, който живее за себе си. Една пчела, която живее за себе си, тя е дявол. Един вълк, който живее за себе си, той е дявол. Всеки човек, който живее за себе си, той е дявол. Един човек, който живее за другите – той е ангел. Дойде ви наум да живеете за себе си само. Започнете да живеете за още едного – значи у вас има едно малко подобрение. Ще ви дам една нова идея: злото е, което прави човека постоянно слаб – то е един процес. Някои мислят, че лошите хора са силни – то е погрешно. Само слабите са лоши. Силните винаги са добри. Бог, Който е всесилен, е всеблаг. Дяволът, който не е силен, той е слаб, понеже го е страх от Бога. Когато се яви при Бога, той има такива маниери на преклонност, такова уважение! Той казва: “Господи, като мене да Те обича друг в света! Аз съм готов всичко да направя. Те, онези, само добро могат да правят. Мене ме накарай – и добро, и лошо ще направя заради Тебе!” Дяволът казва на Господа: “За мене няма нещо невъзможно, което да не мога да направя за Тебе. Ако искаш, целия свят може да изколя. Пък и всичките мога да ги съживя.” Господ го гледа и нищо не му казва. Аз сега ви изнасям това като един силен контраст.(17, с. 76)

 

Само Слънцето на живота, т.е. Любовта, разрешава мъчнотиите и противоречията. – “И хората могат да ни разрешат мъчнотиите.” – Не, само Бог в хората разрешава противоречията и мъчнотиите. Под “Бог” разбирам Любовта. Дето е Любовта, там няма никакви противоречия. – “Аз искам да живея без противоречия и страдания; искам да бъда учен, да зная повече от близките си.” – И това е възможно, но при други условия на живота. Ето, и дяволът знае много, но е нещастен. – “Защо е нещастен?” – Защото е скъсал връзката си с Божествения свят. Не може да живееш вън от Бога и да бъдеш щастлив. Докато си на Земята, ще уповаваш на Бога, а не на хората.(122, с. 222)