25 144 000 ДУШИ

[Albena]

144 000 ДУШИ

 

Не е въпрос какво е говорил Бог в миналото. Важно е какво говори днес. За мене Господ е жив и Христос не е Този, Когото познавахте в миналото. Това може да се докаже. Едно време разпнаха Христа на кръста и учениците Му се разбягаха. Сега Христос е великан, мощна сила. Има 500 милиона последователи, а горе, на небето, около Него има 144 000 души, завършили своята земна еволюция. Ако с тези 144 000 души Христос приложи силата Си в каква и да е посока, Той е в състояние да стопи всичко. Ако със Своята сила Христос насочи мисълта Си към кой да е народ, Той пак ще стопи всичко. Пред лицето Божие, пред Христовата мисъл всичко се стопява, всичко се превръща на вода.(106, с. 123)

 

Как мислят българите да изправят себе си? Ще кажете: “Ще поправим погрешките си.” Кога, как ще изправите погрешките си? Не е достатъчно само да се каже това, но трябва да се направи. Българите ще се изправят, когато дойдат между тях тия 144 000 души, за които се говори в Писанието. Те не са само евреи. Между тях има и китайци, индуси, тибетци, египтяни, англичани, французи, германци, както и българи. (27, с. 52)

 

Всички хора не могат да притежават големи капитали. Справедливо ли е Провидението да се грижи за уреждането само на твоя бюджет? Ако всеки тегли чергата към себе си, тогава каква е задачата на вярващите, на религиозните хора? Те проповядват, че човек трябва да се спаси, за да влезе в Царството Божие. Обаче спасението на човека не е главната цел в живота му. Целта в живота на човека е неговото усъвършенстване. Когато човек се усъвършенства, той става служител. Колко души служители има в света? Земята трябва да бъде пълна с такива хора. Ако в България имаше 144 000 души, които са завършили своето развитие, тя щеше да бъде една от първите страни в света. Днес колко такива българи има? И ако има такива българи, как ще се познаят? Казано е в Писанието: “По плодовете им ще ги познаете.” (60, с. 78)

 

За новото човечество има загатвания тук-таме в Новия Завет, в “Откровение”-то. Евангелист Йоан още преди 2000 години е видял бременната жена с тази велика идея – новото човечество, и той е определил числото на тези избраници, носители на тази идея – 144 000 души. Като съберете числата 1+4+4 = 9. Числото 9 е резултат на една еволюция на хората, които имат всички положителни, благородни качества. Някои ще кажат, че тия 144 000 души са горе на небето. Не, тези хора са тук сега, на Земята – те са дошли вече на Земята и са се въплътили между образованите хора. Едни от тях са писатели, други – поети, учени, и всички подтикват човечеството в пътя към новата идея, към Божественото. Те са врагове на онзи мрак, на ония окови, които сковават човечеството. И това брожение, този велик преврат, който иде сега, се дължи на тях – те ще преобърнат тоя свят с главата надолу. Не считайте това за лош признак: когато някой човек погълне много вода и се задави, у българите има обичай да го обръщат с главата надолу, за да повърне погълнатата вода. И съвременните културни хора са погълнали много нечиста вода, затова те трябва да се обърнат с главата надолу, за да изтече водата. След като изтече всичко нечисто, пак ще ги обърнат с главата нагоре и ще започне новият живот.(95, с. 68 и 80)

 

Например, някой извърши едно престъпление – обрал е някого, и казва: “Кой ме видя в мрачината, че съм откраднал нещо!” Да, но като открадне, оглежда се, страхува се. Защо? Съвестта ще го гризе, ще го преследва. А що е съвест? Тези 144 000 души, членове на Бялото Братство, казват: “Господине, ние видяхме престъплението, което извърши, и според нашия закон, който никога не се изменя, ние те осъждаме и ще понесеш последствията от своите дела.” Тогава този господин, за да облекчи съвестта си, уединява се някъде, прекарва 10-15 дни в пост и след това отива при някой свещеник – да му прочете нещо, да го успокои. Свещеникът трябва да постъпи според закона на новото човечество и да каже: “Братко, ти ще се изповядаш пред Бога! А тъй, да постиш 10-15 дни и с това да изкупиш своето престъпление – това не минава пред Бога.” Аз ще ви кажа как трябва да се изповядвате пред Бога. Например, запалил си къщата на своя ближен – ще поправиш грешката си, като отидеш при пострадалия, ще му се извиниш, ще му купиш нова къща и нови мебели и ще му изплатиш дълговете. Ако не постъпиш така, никаква прошка няма.(95, с. 80)

 

С Христа има 144 000 същества, завършили своето развитие. Много сърца правят едно сърце. Многото умове правят един ум. Многото души правят една душа. И вие да влезете в тях!(121, с.248)

 

Първият принцип на ученика е: за да станеш брат и сестра, и майка на Христа, трябва Любовта Божия да изпълни сърцето ти, душата и духа ти и тогава ще станеш брат, сестра и майка. И след като приложиш този принцип, ти ще бъдеш ученик… Аз казвам и втория принцип (Христос не го е засегнал) – плачът е второто условие за ученика на една окултна школа в пълния смисъл. И като заплачете, ще почувствате в себе си един изобилен живот, пълен най-първо с тъга, който постепенно се превръща в Божествена светлина. Такъв живот не сте почувствали никога. Вашата душа ще се разшири тъй, че ще искате да помогнете на всички. Ще започне във вас новият живот. И понеже вие заплаквате и тъжите, тази Божествена ръка ще се простре върху вас и ще каже: “Понеже плачеш, ще бъдеш Мой ученик, под Мое ръководство, Аз ще ти дам всичките уроци.” Тъй казва Господ сега! Спасени има много – те са хиляди и милиони, но ученици – малцина. И до онова време, когато Йоан е писал своето Евангелие, е имало 144 000 ученици. Това са всичките ученици, които се записали. А оттогава насам колко ученици са се записали? Запитайте свещениците и евангелските проповедници – те ще ви кажат: 144 000, а аз казвам: те са 288 000, т.е. два пъти повече. При мене беше дошъл един съботянин и ми казваше, че е на правия път. Казвам му: “Ти ученик ли си на Христа? Де са ти документите? Знаеш ли, че си записан и че си един от тия 144 000?” Той почва да ми разправя, че е чел Мойсея. Питам го: “Ти чел ли си по-голямата Библия?” – “По-голяма няма.” – “Да спрем тогава, казвам, ти си съботянин от малката Библия, а аз съм ученик на Божественото училище, на голямата книга. Аз изпълнявам волята Божия, плакал съм и ме приеха. Две неща само се изискват, за да те приемат – това са условията в туй училище.” – “Ее, тия неща не са правоверни” – ми казва той. Аз му казвам: “Твоите пък хептен не са!” На отиване той ми казва: “Сбогом, аз те извинявам.” – “Глупави хора да ме извиняват не искам. Защото нито те считам виновен и няма какво да се извиняваш, но говоря истината. Ние трябва да изпълним волята на Отца. На Този Господ чувал ли си гласа? Разговарял ли си с Него? А не да гледаш какво са говорили пророците. Ти трябва да имаш една опитност – не в бъдеще, досега поне веднъж в този живот трябва Господ да ти е говорил. Щом не ти е говорил, аз зная, че ти не си изпълнил волята Божия, не си плакал. Може да си плакал, но само от хрема.” Тия са условията, при които ние можем да бъдем ученици на Христа. Върху тия два принципа лежи учението. В друга беседа аз ще говоря върху един трети елемент. Първото условие е да почнеш да изпълняваш волята Божия – да станеш брат, сестра и майка на Христа. И второто, за да познаеш Мъдростта – да заплачеш веднъж като Него (126, с.33)