Jump to content

Приложение II. Игнац Падеревски


Recommended Posts

Приложение II. Игнац Падеревски

(1860 - 1941)

от Иван Минчев

„120 бележити композитори", изд. Музика, 1976 г., с. 490 - 493.

(Приложение към стр. 724 (от оригинала 673 от този текст - ГСК), № 329, 330)

Игнац Ян Падеревски е изключителен пианист-виртуоз, виден композитор, диригенти обществено-политически деец. Родене на 6.Х1,1860 г. в с. Куриловка - Подолска губерния, в интелигентно семейство. Майка му е образована и с висока музикална култура, отлична пианистка, но за съжаление умира малко след раждането на Игнац. Баща му, управител на имение, също е образован и музикален, с художествен дар, с красива външност, със сърдечни и топли отношения към хората.

По време на полското въстание в 1863 г. арестуват Ян Падеревски. Малкият Игнац запитва един казак защо вземат баща му и скоро ли ще го върнат, но той го удря грубо с камшика си. Този инцидент се запечатва дълбоко в детското съзнание на Падеревски и той цял живот има неприязнено отношение към руското самодържавие.

Още на тригодишна възраст Игнац се опитва да свири на пиано. Баща му решава да му наеме учител по музика, но го отвежда при съвсем посредствен цигулар. След това намира друг учител, вече по пиано - но също посредствен педагог, а пианото е старо, разнебитено.

На дванадесетгодишна възраст записват Игнац в консерваторията във Варшава, където усърдно учи пиано, хармония и контрапункт. В ученическия оркестър свири на флейта, обой и после на кларинет, а за да допълни оскъдните си средства, преподава частни уроци по пиано.

Щастливо обстоятелство за Падеревски е, че докато учи във, Варшава, има възможност да живее в дома на Едуард Кернтопф, производител на пиана. Той му позволява да се упражнява безплатно, поощрява го и го подпомага в неговото музикално образование. Отнася се бащински към него и изиграва голяма роля и по-късно, в изграждането му като музикант.

Поради лоши отношения с директора на консерваторията, Падеревски е изключен за една година. През това време предприема с двама младежи - цигулар и виолончелист, едно много злополучно концертно турне из Русия. Вместо да спечели пари, за да продължи образованието си, той се завръща още победен и болен.

През 1878 г. завършва консерваторията и е назначен за преподавател в нея. Впечатлителен и отзивчив, вглъбен в музиката си, Падеревски мечтае за свой дом и в 1880 г. се оженва за Антонина Корсак. Младото семейство е щастливо, ражда им се момченце, но смъртта грабва любимата му съпруга. Детето расте слабо, болнаво и въпреки усилията, които полага Падеревски, умира през 1901 г.

Още тогава, във Варшава, Падеревски написва и отпечатва няколко произведения за пиано. Те се посрещат добре от музикалните среди, но авторът чувствува, че теоретичната му подготовка не е достатъчна и че пианистичното му изпълнение също не е на високо ниво. В 1881 г. отива в Берлин, където в продължение на една година ежедневно учи по 10 ^ 12 часа без почивка композиция при Фридрих Кил, а по-късно и при Урбан. Кил преценява изпълнителските му способности и го поощрява в пианистичната му кариера.

По тоза време Падеревски се запознава с младия немски композитор Рихард Щраус*. Берлинският музикален издател Хуго Бок издава неговите копмозиции, срещу които му заплаща значителна сума, и композиторът отново има възможност да продължи музикалното си усъвършенствуване.

За да поеме пътя на пианистичната кариера, много спомага срещата му с великия руски пианист Антон Рубинщайн, който му предрича блестящо бъдеще. В Берлин Падеревски посещава музикалните домашни сбирки на цигуларя виртуоз Йосиф Иоахим, където се запознава с редица видни музикални дейци, между които и с прочутия вече по това време Пабло Сарасате.

*Един интересен епизод: когато свирел на пиано, Щраус гримасничеп грозно. Понеже и Падеревски правел подобни гримаси по време на свиренето, решава да се излекува от този недостатък: по цели часове свири пред огледало, докато най-после преодолява своята слабост... (Бел. а.)

Падеревски се завръща във Варшава и отново постъпва като преподавател по пиано в консерваторията. Същевременно упорито се занимава с латински език, математика, литература, история, но най-много време отделя за композиране. Написва няколко пиеси за пиано - с богати мелодии, красива хармония и поетично настроение, които веднага се издават. С това в Полша официално признават композиторския му талант.

През 1883 г, съвместно с голямата полска певица Моджеска, Падеревски изнася с блестящ успех концерт в старинния университетски град Краков. Със спечелените пари заминава още същата година за Виена, за да учи пиано при най-знаменития пианист тогава - поляка Лешетицки. Макар че Лешетицки не го насърчава („късно, много късно", „пропуснал си влака", „пиано се учи от малък..."), все пак му помага много, като му разкрива някои „професионални тайни" на пианистичното изкуство. От него Падеревски се научава например да извлича великолепен тон, довежда до съвършенство чувството си за ритъм и цял живот му е благодарен. Във Виена в основания от Лешитицки музикален клуб Падеревски се запознава и с Йоханес Брамс, който се отнася много сърдечно с него и дава висока оценка на изпълнителския му талант.

В 1885 г. Падеревски става учител в консерваторията в Страсбург, обаче малкото възнаграждение и огромната работа го принуждават още следващата година да се върне в Полша. Точно тогава неговият приятел и покровител, фабрикантът Едуард Кернтопф, открива във Варшава изложба на пиана. На изложбата Падеревски свири свои композиции, с което прави прекрасна реклама на пианата и същевременно популяризира собствените си творби. Кернтопф отново проявява щедростта си - дава му значителна сума, с която Падеревски заминава за Виена, за да продължи учението си при Лешетицки.

Повторните занимания с Лешетицки се оказват много ползотворни - Падеревски вече е напълно завършен пианист-виртуоз. Веднъж Лешетицки, представяйки го на видни виенски критици и музиканти, казва: „Вие не познавате Падеревски? О, това е твърде жалко, но скоро ще имате случай да го чуете лично. Следете неговата кариера! Запомнете: той ще стане голям артист, името му ще се носи от уста на уста."

Падеревски започва усилена концертна дейност, която не секва до края на живота му. Името му на пианист-виртуоз става извънредно популярно в целия сват. Първият му голям концерт в чужбина е в Париж през март 1888 г., на който присъствува и Чайковски. Непрекъснато обогатява репертоара си и усъвършенствува изпълнителското си майсторство с огромна енергия и труд. „Докато се работи, не може да не се страда, за удоволствие и дума не може да става! Упоритата работа изисква само усилия и причинява болка" - пише той в автобиографията си.

С каква желязна воля поддържа реномето си на артист, се вижда от следните два факта. Едно сухожилие на рамото му се разтегля и години наред го боли, лекарите му забраняват да свири. Но той не прекъсва концертната си дейност. В дни на най-остри кризи свири на своите концерти в Америка все така блестящо, като преодолява непоносимите болки. Никой от публиката не знае и не забелязва това. Друг път, пак в Америка, получава инфекция на един от пръстите си. Но концертът е обявен, залата е препълнена и той излиза на подиума. Пръстът му се разкървавява, остри болки пронизват цялото му тяло, но именитият пианист завършва концерта все така виртуозно, както и друг път.

Популярността на Падеревски като пианист е много голяма. Един трогателен момент от живота му в Америка потвърждава това. Беден полски емигрант работник, очарован от неговата музика, при смъртта си в 1930 г. му завещава единственото си богатство - своите спестени 50 долара. За Падеревски това е най-големият подарък в неговия живот и винаги с умиление си спомня за него.

По време на своите многобройни музикални пътешествия и домашни концерти в домовете на богатите меценати Падеревски се среща и опознава с много велики музикални дейци - свои съвременници: с Ханс фон Бюлов - прочут немски диригент и пианист, с несравнимия италиански диригент Тосканини, с италианския композитор Ариго Бойто, с френския композитор Гуно, с руските Цезар Кюи, Римски-Корсаков, с мадам Дюбоа - последната ученичка на Шопен в Париж, с Жан Жорес - обществен и политически деец, с певицата Аделина Пати, с американския писател МаркТвен...

В тези безкрайни пътешествия Падеревски има нужда от тих домашен кът, затова си купува къща в Швейцария, а в 1889 г. се оженва за сънародничката си Горска.

През всичкото време Падеревски не престава да композира музика за пиано, написва и две опери. Първата, „Манру", се радва навремето на голям успех.

В 1910 г. композиторът осъществява една своя отдавнашна мечта - по случай годишнината от Грюнвалдската битка издига с лични средства паметник в Краков в чест на победата над тевтонските орди. През това време (1909 - 1913) е директор на Варшавската консерватория, а в 1910 г. го удостояват със званието „Доктор по философия" на Лвовския университет.

По времето на Първата световна война Падеревски активно действува за създаване на полско буржоазно-помешчическо правителство, свързано със САЩ и Англия. В 1917 г. е назначен за официален представител на емигрантския буржоазен „полски национален комитет" в САЩ. От 1919 г, е министър-председател и министър на външните работи на буржоазно-помешчическото полско правителство на Пилсудски и като представител на Полша подписва Версайския мирен договор. По-късно се оттегля от политическия живот и се отдава на концертна дейност, най-вече в Америка, където е и постоянното му местожителство. В 1940 г. е избран за председател на парламента на полската реакционна емиграция в Париж.

Падеревски умира през 1941 г. в САЩ на 81-годишна възраст.

Падеревски е един от най-големите полски пианисти-виртуози и един от най-добрите изпълнители на произведенията на Шопен *. Свиренето му се отличава с блясък, артистичност, изящество и фина детайлна шлифовка.

Много от произведенията му са върху полски народни теми. Измежду най-популярните негови творби са Менует и Вариации за пиано с финал фуга.

Той има историческа заслуга за популяризирането на полската музика в света.

Списък на по-важните творби на Падеревски:

Симфония „Полша"; Концерт за пиано и оркестър; два концерта за цигулка и оркестър; Соната за цигулка и пиано; „Полска фантазия" за пиано и оркестър; Вариации за пиано с финал -една фуга; Менует; много песни, между които 12 френски песни по текст на Катюл Мендес, кантати и др.

Опери: „Манру", либрето - Алфред Носиг (1901) и „Сакунтала".

*Падеревски събира всички съчинения на Шопен, първият том на които е издаден във Варшава в 1949 г, (Бел. а.)

malka_bubole4ka.jpg

malka_bubole4ka_1.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...