Jump to content

VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев


Recommended Posts

VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев

1. Теми на учениците (зададени от Учителя след изнесени лекции)

Забележка на съставителя:

След лекция Учителят дава тема за следващия път и всеки един да напише в 10 20 реда онова, което може да се яви в ума му. Обикновено те пишат въз основа на идейния свят от Словото наУчителя Дънов. Тук представяме 15 такива теми, като различни ученици са писали върху една и съща зададена тема, достигнали до нас с разнообразни почерци, не всички от които познаваме.

1. Относителните черти на доброто и злото

1.1

V школна лекция на Младежкия окултен клас Относителните черти на доброто и злото

Злото се отличава от доброто, че то е по възможност най-малкото добро, начало на доброто със своите най-малки проявления, стига да умеем да вярваме съобразно с великите закони на природата. Злото е необходимо, само че трябва да се поляризираме, то не бива да се изкоренява, но само да се ограничи.

1.2

Добро и зло

Доброто и злото в света, това са явления от две сили в природата, или две начала: тъмното и светлото начало, които са в постоянен конфликт едно с друго, който конфликт се изразява във вечна борба за тържество. Тези сили се проявяват в живота навсякъде, обаче няма особени форми, по които да ги разпознаваме - и едната, и другата може да се проявяват чрез всички форми на живот. В човека те са в непрекъсната борба, докато едната вземе надмощие и се прояви напълно. Тези сили ние ги разпознаваме от делата на тяхното проявление. Проявлението на едната сила не може да донесе резултатите, които донася другата сила. Ако искаме да определим коя сила се проявява в известен човек, ние ще съдим по неговите дела. И Христос казва: „По делата им ще ги познавате."

Лошият добро дело не може да стори.

1.3 Задача

V школна лекция на специалния окул тен клас Относителни черти на доброто и злото

Относителните черти на доброто и злото най-добре изпъкват в лицето на човека. Добрият човек притежава следните черти-качества: благост, кротост, смирение и търпение. А злият: корист, завист, гордост и други подобни.

Тези относителни черти ясно личат и в някои от животните. Например: в гълъба - смирение и незлобливост - в овцата.

А отрицателните: във вълка - свирепост, в тигъра - кръвожадност и в змията - хитрост и лукавство.

А изобщо у децата - наивност и доверие.

1.4

I година, специален клас Относителни черти на доброто и злото

Добро е онова, което е придружено с Любов, Мъдрост и Истина. А зло е онова, което отрича тия добродетели, а се придружава с отрицателните добродетели: лъжа, измама, отмъщение, кражба, лукавство и пр. Т. е. добро е онова, което се ограничава в рамките на Любовта, а зло е онова, което излиза от тия рамки.

1.5

2.ХII.1923год.

Специален клас Относителни черти на доброто и злото

„Добро" и „зло" - това са двата полюса на поляризацията, в които се проявява животът. В зависимост от електродействуващата сила в човека, или изобщо в живота, съществата живеят ту в единия, ту в другия полюс. Сега, относителните черти на доброто са тия, които в своя краен предел, в процеса на движението, излизат на благополучен край, а относителните черти на злото са тия, които в крайния си предел на движението свършват с дефект.

(с почерка на Пеню Ганев)

2. Най-разумният метод за работа

2.1

I год. специален клас Най-разумният метод за работа

Най-добър метод за работа е този, който е в рамките на Любовта, т. е. придружен с Любовта, Мъдростта и Истината. Значи, преди да пристъпиш към работа, разсъждавай дали това, което ще направиш, е според закона на Любовта, Мъдростта и Истината. Разумно е онова, което завършва в хармония. Братя, да бъдем в хармония.

2.2

I школна лекция на специалния окултен клас Най-разумният метод за работа

Най-първо да се поляризираме. Ще работим по Божественому, ще прилагаме навсякъде и във всяка работа, била тя физическа, духовна или умствена, без разлика, Божествената Любов, Мъдрост и Истина. Ще работим, ще се молим и ще пеем.

28.Х. 1923 год., неделя вечер Най-разумният метод за работа

Много са методите, по които човек може да работи. Всеки човек, в зависимост от външни, друг - от вътрешни условия, трети - в зависимост от умствения сиуровен, ще действува по известни методи за осъществяването на идеала си. Казваме, че много са методите и различни, както са много пътищата за Рим, но за нас е важно сега от тия пътища кой е най-прекият, целесъобразният и през кой именно човек ще може да бъде най-сигурен, точен и с най-малки загуби, каквито и да бъдат те, да постигне целта си. Ако поставим точни рамки и кажем, че движещият се ученик в тях постъпва и действува по най-разумния метод, то ние ще изпаднем в грешка, защото не всеки е в състояние при дадени условия да работи.

От окултно гледище най-разумният метод за работа е този, при каквито обстоятелства и условия да се намира ученикът, той трябва да помни всякога целта си. И че тези условия, вътрешни и външни, може да са най-забъркан лабиринт, но ученикът, подкрепен и стимулиран от силната си воля, с истината в душата, мъдростта в ума и любовта в сърцето, въоръжен с шлема на вярата и надеждата, ще преодолява всичко и ще постигне целта.

Така че, най-разумният метод за работа е: с ясно съзнание, определена цел, с усилие, постоянство и неуклонно вървене все напред и напред!

(с почерка на Пеню Ганев)

2.4

Кой е най-добрият метод за работа? (правила за работа)

I. Първото нещо е да създадем необходимите условия за нашата работа.

II. Трябва да бъдем сериозни и внимателни в работата си. Отклонението на нашето внимание, липса на сериозност в работата, може да станат причина да не успеем в работата си.

III. За да почнем една работа, трябва да имаме интерес, желание, стремление към тая работа; да работим с любов. Работим ли без любов, не можем да придобием исканите резултати. Работим ли една работа без любов, много малко ни е ползата.

IV. Когато нямаме предразположение към известна работа, да не я работим, трябва да работим тая работа, към която имаме предразположение.

V. При почването на всяка работа трябва да бъдем много внимателни - да не бързаме отначало, отначало полека. Започнем ли бърже, бърже ще се изморим и няма да можем да стигнем желания край. Ходът на работата да е ход на равноускорително движение (отначало полека, като постепенно се усилва). Пример ни дава природата, която работи бавно, но сигурно.

VI. Започната работа трябва да се изкара докрай. При завършването на една работа, на човека става най-отегчително, той почва да се съмнява в своите резултати и тогава има най-много падения. Силна воля е необходима за завършването работата докрай.

2.5

I задача

Най-добрият метод за работата

Най-добрият метод за работата е методът на Любовта, т. е. да посрещаме всяко страдание с Любов, а не с отвращение, защото страдания и препятствията ни се дават само толкова, колкото ни са нужни. Да посрещаме всяко страдание с Любов, т. е. да сме готови да жертваме всичко от Любов към Бога.

3. Мястото на волята

3.1

III школна лекция на специалния окул тен клас Мястото на волята

Мястото на волята е в ума и сърцето - мъдростта и любовта. Колкото те по хармонират, волята е по-силна.

3.2

Специален клас, I година Мястото на волята

Мястото на човешката воля е там, където той се проявява чрез своето съзнание, мълчание и търпение, т. е. тези добродетели са резултат на човешката воля.

Човешката воля е проявление на Божественото - Христос прояви своята воля на Голгота.

А мястото на човешката воля е в Божествените добродетели,

3.3

Где е мястото на човешката воля?

Орган на волята в човешкото тяло ние не знаем. Нито пък знаем някакви мозъчни или психически центрове, от функциите на които да зависи нашата волева дейност, освен това тя не се проявява чрез специален орган, но се проявява чрез всички органи. Тъй че, волята в човека няма определено място, но се проявява навсякъде.

Тъй щото, за да извършим едно съзнателно волево действие или една работа, ний трябва да проявим воля чрез нашите органи, с които ще работим тая работа. Понеже няма определено място волята, то тя, кога почне да се проявява, не може чрез едни органи да се прояви, а чрез други да не се прояви.

3.4

Мястото на волята тема от специалния клас

Мястото на човешката воля е в разума. А това значи да упражняваме волята си само за вършене на добри дела. А добро е това, което не засяга интересите на никого, т. е. не е във вреда на никого, а е полезно - добро.

3.5

18.ХI.1923 год., специален клас Мястото на волята

Човек в живота си, за да осъществи всяка своя идея, трябва да изразходи известна енергия. Самата идея в момента на проявата си вече се съпровожда с представа, а представата се подлага на критика и след потвърждението на духа, започва се реализирването, а за реализирването на тая идея трябва воля. Воля, значи, има вред, дето има движение, макар това движение да е положително или отрицателно, надолу или нагоре.

Но виждаме в живота, че не всяко дело и проява е трайно и съществено, защото нищо не е трайно, а скоро рухва, а това, що рухва, е признак, че е било положено на гнила почва. А човек всячески се старае да избегне тия нещастия, затова той напряга всички сили, за да се предпази и избегне от злото. А всякога знаем, че да направим нещо по-солидно, изисква се повече време и енергия, а за стимулирането на енергията се изисква воля, но воля, направлявана не от повърхностни подбуди, не за наши облаги или интереси, а от интереса за Великото, за хармонията, защото само в общата хармония е щастието, а не в личната. Затова, мястото на тая воля е в тая област, в такова становище, или тъй да се каже, на такава височина, че всичко да обема в единение, а тая височина е Духът, чиято същност е вечната хармония.

(с почерка на Пеню Ганев)

4. Ползата от цветята

4.1

XIIIлекция на общия окул тен клас

Ползата от цветята

Ползата от цветята е голяма: красят природата, дават храна (физическа) на насекомите и (духовна) на човека. Пълнят въздуха с ароматни миризми и го правят по-свеж и приятен.

Цветята възбуждат в нас любов и уважение към величието на природата.

Вглеждайки се в краските на цветята, ние съзираме какъв изкусен майстор е природата и виждаме своето нищожество пред нея.

20.11.1924 год.

гр. Попово

4.2

Тема на общия окултен клас

20.11.1924 год.

гр. Попово

Ползата от цветята

Цветята са емблема на човешките добродетели, които, може да се каже, че цъфтят в човешката душа. Божествените добродетели са, които цъфтят в душата на човека.

4.3

Ползата от цветята

6.II.1924 год.

Общ клас

с. Водица

С произнасянето на думата „пустиня" ние си представяме местност, в която не расте никакво растение, никаква билка или трева, а само пясък и небе. Еднообразие навред, задушност дене, студ ноще, няма какво да развесели човека. А кога се намерим между цветята, ние се обайваме от тяхната красота и омайност. В цветята ние наблюдаваме величието на Твореца, Който чрез форми, краски и цветове изразява Своята мъдрост и любов. Те са и канали на известен род енергии и магнетизъм и затова ги използуваме за лекуване на разни болести. Като растения, те с дишането си окисляват въздуха, а приемат въглената киселина, която човек и животните издишват, затова човек между тях се чувствува бодър, весел и енергичен. Те със своя аромат и краски действуват магически на човека, успокояват неговите страсти и чувства и възвисяват неговата душа и дух към нещо по-велико, което те действително изразяват. Цветята не са случайни комбинации на сляпата природа, както се изразяват някои, а са живи слова на великия и мъдър Творец и затова, който ги приема и изучава като сляпа и случайна творба на природата, той най-после свършва с оглупяване, а който ги разгледва и проучава като разумни същества и сили, те му съдействуват да се развива и обогатява постепенно от знания във все повече познания и мъдрост.

Така че ползата от цветята е двояка - и психическа, и физическа.

(с почерка на Пеню Ганев)

5. Предназначението на космите

30.1.1924 год., гр. Попово

Общ окул тен клас II Предназначението на космите

По космите можем да познаем човек доколко е напреднал. Също така по космите можем да познаем човек какъв темперамент е.

От анатомично гледище можем да кажем за космите, че те ни служат, т. е. че тяхното предназначение е да топлят човека до известна степен; да отнемат потта от човешкото тяло. Космите също ни служат за осезателен орган.

5.2

30.1.1924 год., гр. Попово

Специален окултен клас Предназначението на космите Предпол ожение

Човешките енергии текат главно по продължение на човешкото тяло и главно минават през пръстите на ръцете и краката и главата. Магнетическите и електрическите енергии имат свойството да изтичат и да се втичат от заострени краища, изтичат от върхове. Тези заострени краища и върхове на главата са космите, които играят ролята на гръмоотводи. Електрически и магнетически проводници. Понеже електричеството тече по права линия, то затуй, когато се печем на слънце, хубаво е от време на време да си рошим косата с пръсти, за да не тече електричество, което може да произведе тъй нареченото явление слънчев удар на мозъка.

5.3

16.1.1924 год. с. Водица

Предназначението на космите специален клас

Предназначението на космите в животните изобщо и даже в растенията, под название трихоми, е: да предпазва животното или растението от резките климатически промени, като горещина, влажност и студ.

Космите, това е естествената природна покривка, която творецът дава на живите твари, като дреха. И ако се погледне на човека, виждаме, че най-нежните органи се предпазват от косми. Например мигачните и космите на веждите предпазват очите. Също и космите на главата предпазват централната нервна система. Значи космите са регулаторът в човешкото тяло, или изобщо в животинския мир.

(с почерка на Пеню Ганев)

5.4

X лекция от общия окултен клас Предназначението на космите

Предназначението на космите е:

първо - да красят главата;

второ-да я топлят;

трето - чрез тях да възприемаме електричеството от природата, за да живеем нормален живот.

9.1.1924 г.

гр. Попово

6. Приложение на кармата в живота

6.1

20.1.1924 г

Попово

Задача, дадена в 9. лекция на Специалния окултен клас Приложение на кармата в живота

Кармическият закон се прилага в живота за компенсиране на човешката деятелност. Думата „деятелност" е равносилна на санскритската дума „карма". Субективно разгледан, кармическият закон е закон, по който се компенсира човешката деятелност. Човек със своите желания си създава карма. А когато тези желания станат действия, създадената карма вече почва да действа, т. е. прилага се. Ако разглеждаме субективно кармическия закон, ще видим пак същото нещо, само че се отнася вече не до отделния индивид, до отделната личност, а до цялата вселена, взета като един жив организъм, който от само себе си представлява непрекъсната деятелност или движение, т. е. вечен живот, защото дето има движение, има и живот. Сегашната деятелност е определена от минала деятелност, сегашната определя бъдещата деятелност.

6.2

IXлекция на специалния окултен клас

Приложението на кармата в живота

Когато човек е излязъл от Бога, не е имал никаква карма, но отпосле, когато в него се явило желание да се налага над другите, т. е. да не зачита свободата на другите - тогава се заражда кармата. Докато човек живее съобразно Божиите закони, т. е. докато Любовта, Мъдростта и Истината са в сърцето му и те са ръководните му правила в живота, той няма карма. Но щом се отклоним и най-малко от Божия път, кармата започва. С настоящия си живот ние изпълняваме кармата си, създадена от миналото, и в същото време градим нова карма. Докато не научим закона на кармата, ние ще се въплощаваме на земята, докато го научим и се освободим от нея. А когато научим закона на кармата, ще се освободим от нея и тогава се туря край на прераждането и се постига съвършенство.

20.1.1924 год.

гр. Попово

6.3

Приложението на кармата в живота

Вглеждайки се в живота навред, както във физическия, тъй и в психическия, ние виждаме, че има една генетическа връзка с нещо предидущо, на нещо, което по-рано е съществувало, и че това, което сега наблюдаваме, то е една последица от онова, което е било посято по-рано. Този закон на причина и следствие, наречен карма, обхваща целия всемир. Приложението на кармата в живота се вижда както в колективния несъзнателен живот на минералите, тъй и в съзнателния на животните, но най-важното му приложение е в самосъзнателния живот на човечеството. Бог в Своята проява е Любов и предоставя на самосъзнателните същества сами да си избират каквото искат в своя път нагорен или надолен и се движат по собствена воля, без да упражнява някакво върховно влияние. Така че на човека му предстои сам в своите хиляди пътища да си избере оня, който той намира за добър и истинен.

Щом като е тъй, то значи, че най-разнообразните връзки и отношения, които сега имаме в живота, то са една логическа реална проява на онова, което сме си създали. А кармата най-първо се е зародила в живота на човека още когато човек се е отделил от Бога, а се е проявила, когато първото съзнание в света е подчинило второто съзнание, то е родило сегашната карма, приложението на която виждаме в ежедневния си живот.

(с почерка на Пеню Ганев)

7. Предназначението на ръцете и пръстите

7.1

XI лекция на общия окул тен клас Задача:

Предназначението на ръцете и пръстите

Предназначението на ръцете и пръстите е да работим с тях на физическото поле - да вършим само добри дела.

Пръстите служат като проводници на електричество и енергии. По тях ние можем да гадаем за миналия си живот и като черпим поука от него, да насочим или изменим настоящия живот.

6.II.1924 год.

гр. Попово

7.2

27.11.1924 год.

с. Водица

Специален клас Предназначението на ръцете

Ръцете са израз на човешката воля, а волята - това е действуващият принцип в човека, който стимулира и осъществява идеята. Така че предназначението на ръцете е да служим с тях както на себе си, така също и на всичко, което се нуждае от помощ, и което е в плана на общото добро. Освен най-необходимата и потребна нужда, с ръцете произвеждаме приятна мелодия с някой музикален инструмент, или нарисуваме някоя хубава картина, или направим, изваяме някоя статуя, с които действуваме възбудително или укротително в зависимост от произведението. Ръцете - това са двата урегулиращи полюса на човешкото тяло. Дясната ръка е електроположителният полюс, а лявата - електроотрицателният. Така че ръцете са равнодействуващите сили в човека и затова с тях ние направляваме или урегулирваме електрическите или магнетическите течения в човешкото тяло.

(с почерка на Пеню Ганев)

8. Задача:

Всеки ученик да напише най-големия си недостатък

8.1

12. школна лекция, I година - „Необятната Любов " Задача: Всеки ученик да напише най-големия си недостатък

Моят най-голям недостатък е, че нямам диамантена воля.

8.2

Недостатъци:

1. Неконтролиране на мислите.

2. Неизпълнение на обещанието.

8.3 Задача

Най-големият недостатък на повечето от нас е, че не си държим на думите (обещанията).

8.4

От едно скоро време се почувствувах нервна, проявявам се само между наши, къщните. Удавам го на това, от постоянното мъмрене над мен, против моя живот в нашето братство. Имах случай да избухна и изхвърлях някой-други куршум. То беше за момент и като се опомних, спрях, обзе ме мъка. Но безполезно - в случая огорчих Господа в сърцето си и в сърцето на тогова, който ме предизвика.

8.5

Най-големият ми недостатък

Най-големият ми недостатък, който ме измъчва и спъва в моя духовен прогрес, е следният: всякога, когато съм разположен добре и мисля за доброто, възвишеното, изведнъж се явява на умствената ми сцена мисъл черна и тъмна по цвят и нисша по своето скверно съдържание и това е мигновено, но размята и разрушава хубавото ми и приятно разположение.

(с почерка на Пеню Ганев)

9. Разликата между волята и своеволието

9.1

V школна лекция на общия окултен клас

Разликата между волята и своеволието

Когато в човека хармонират умът и сърцето напълно, той върви по правия път, следователно в него има воля.

А когато тръгне по волята на електричеството, в него има лутания, ту надясно, ту наляво и тъй той тръгва по пътя на своеволието. Следователно ний трябва да знаем всички причини, които ни въздействуват външно и да знаем как да се справим с тях, защото те не зависят от нашето физическо тяло, а от другите тела, които имаме.

9.2

Общ клас, II година Различие между волята и своеволието

Воля е онова, в което се проявява Божественото, а своеволие е онова, в което се проявява човешкото, светското.

Значи разликата между волята и своеволието е, че едното е резултат на Божественото, а другото - на човешкото. Братя, нека бъдем внимателни във волята и своеволието.

9.3

Различие между волята и своеволието (тема от Общия клас)

Ний казваме, че има волеви действия, т. е. такива действия, в които човешката воля става причина за туй движение. После казваме, че този или онзи човек е много своеволен. Под думата волеви действия на някой човек разбираме, че този човек действува по силата на своята воля, като същевременно и разсъждава. Тъй че тези действия са придружени с рационално мислене. И втората [дума] - „своеволие", т. е. действия, при които разумът пак взема участие и то съгласно разсъдъка на този индивид. Тъй че те са повече или по-малко нравствени, според степента на разсъжденията на личността. Своеволно действуващият човек е почти винаги забулен [заблуден] от мисълта, че което е негово, е всякога вярно.

Човешката воля - разлика между воля и своеволие Специален клас

Волята - това е присъщо качество на всяко животно да извършва това, което иска, само че в животните волята се продиктува от инстинкта, а в човека - от разума.

В човека всяко физическо или психическо дело се извършва по два начина. Единият - чрез обсъждане правилно и постепенно приложение за постигането предначертаната цел, а другият е без много обсъждане, без обмисляне, та да става каквото ще.

Значи волята е присъщо качество на разума, а своеволието - на инстинкта, на нисшите душевни и телесни подбуди.

10. Защо плачат малките деца?

10.1

I школна лекция на Общия окултен клас Защо плачат малките деца ?

Защото се раждат на земята, а земята е символ (училище), място за учене. Всяко дете започва живота си на земята с плач. Той е първото музикално упражнение на човека. Децата плачат, проливат сълзи. Сълзите успокояват техните души и те сладко заспиват. От окултно гледище плачът на децата е процес на растене.

10.2

7.ХII.1923 год.

с. Водица

Защо плачат малките деца? и ползата и вредата от плача

Малките деца плачат за много неща. Плачат най-първо, за да ги накърмят майките им, а след храната в процеса на растенето и развитието си, както за всяка физическа нужда, тъй да се каже, да може всяко от петтях сетива да е удовлетворено със съответната необходима нему храна. В процеса на постепенното опознаване окръжаващите ги условия и пречките, които се явяват пред тях, ги карат да плачат, докато ги премахнат. Плачат, защото са неспокойни или искат да постигнат нещо, което е далеч от тях, и понеже не могат веднага да постигнат целта си, затова плачат. Значи в процеса на растенето и развитието, децата плачат, докато бъдат удовлетворени желанията и нуждите им и докато дойдат до познанието, защото целта на всичко е да дойде, съзнателно или не, до знанието, опознаването на всичко. Значи в процеса на растенето и развитието, когато децата се мъчат да преодолеят спъващите ги пречки, те плачат, затова ако ли няма плач, то не би имало движение, не би имало стремеж, растене и напредък, а там, дето е мълчанието и неподвижност, то е мъртвост, значи плачът е признак на живот и движение. Та, можем да кажем, че дето има плач, има и живот, а дето няма плач, там е бездействието, а дето има бездействие, там настъпва смърт.

А ползата от плача е голяма, защото „плачът" - това е молитвата на децата - ако те плачат, близките им ще ги навестят и удовлетворяват. А прекаленото плачене е признак на слабост, безволие, такива искат всички с тях да се занимават, да им премахнат всички пречки, които ги спъват, а там, дето няма съпротивление, няма движение, а няма ли движение, казахме, че иде застой, бездействие - смърт.

(с почерка на Пеню Ганев)

Задача от II лекция на II година Защо плачат децата и ползата от плача

Детето плаче, защото не може да постигне целта си и няма думи, с които да изкаже това, за което мечтае, ползата е, че то само чрез плача постига целта си.

Така и ние за това, за което мечтаем и не можем да го изкажем, почваме да плачем, докато дойде някой от горните светове и ни внуши, т. е. научи, без ние да го видим. И ние почваме да мислим, че ние сме си постигнали целта - чрез нашето мечтаене (плачене).

„Който хлопа, ще му се отвори." „Който иска, ще му се даде."

11. Разлика между светската и духовната музика

11.1

26.ХII.1923 год.

Разлика между светската музика и духовната

Светската музика и светското пеене действуват изключително само на чувствата, те възбуждат по-груби вибрации, които засягат само чувствата, а духът остава незасегнат под повърхностните подбуди на чувствения мир. Те временно се възбуждат и влияят само на душевния чувствения живот, а после изчезват.

Духовната музика и пеене по сила действуват силно, а по скорост - бавно, но издълбоко. Духовното пение и музика засягат със своите нежни звуци нашия дух и го докарват в акорд и хармония с Всемирния Дух, нашата душа - с Всемирната, Тя не действува възбудително на грубите чувства, а ги усмирява, успокоява и действува на нашия вътрешен духовен мир, като го повдига все в нагорно възрастващо положение.

(с почерка на Пеню Ганев)

11.2

9 школна лекция на Общия окултен клас Тема от общия клас Разликата между духовната и светската музика

Разликата е тая: че светската музика действа на чувствата, а духовната музика има високо нравствено значение - тя е, която действува на душата и сърцето и ги облагородява. Тя е, която прави човека милостив и състрадателен към всичко.

8.1.1924 год.

с. Водица

11.3

2.1.11924 г.

Водица

Разликата между духовна и светска музика

Духовната и светската музика имат голямо различие помежду си. Разликата става чувствителна, когато произведат ефект те върху човешката душа. Тъй например: светската музика прави ефект върху човешката душа, т. е. действува й, като подбужда нисшите индивидуални чувства у човека. Тя е буйна музика, силна, написана е в мажорната гама и дава съответно настроение на сърцето. Напротив, духовната музика е музика на висшите чувства у човека, тя облагородява човешката душа, кара го да преживява онези чувства на възвишеност. Тя е написана в миньорната гама.

12. Разлика между човека и животните

20.11.1924 год.

с. Водица

Общ клас

Разлика между човека и животните има, но не съвсем голяма. И едните, и другите живеят, движат се и съществуват, но човек интелектуално е на много по-голяма висота от животните. Той обсъжда своите чувства, мисли, постъпки, и тогава ги проявява; човек действува под влиянието на разума, а животните -под инстинкта. Човек съзнателно проявява своята любов спрямо някой обект или субект, но в животните не всякога е така, в тях всякога правото е на по-силния. Човек съзнателно култивира известни добродетели в себе си, а отбягва от някои животински слабости, които инстинктивно се пораждат в неговото подсъзнание и съзнание. Съществената разлика е: че човек притежава ум и разум, а животните - само ум. Разумът, това е проявеният глас на свръхсъзнателното у човека, а това в животните не се забелязва.

(с почерка на Пеню Ганев)

13. Мястото на красотата в природата

13.1

IX лекция на специалния окул тен клас

Тема от специалния окул тен клас Мястото на красотата в природата

Мястото на красотата в природата е навсякъде, където има Любов, Мъдрост и Истина.

Всеки, който притежава тези морални качества, ще бъде красиво Божествената красота, която е желателна.

6.II.1924 год.

с. Водица

13.2

17.1.1924 год.

с. Водица

Специален клас Мястото на красотата в природата

Никой съзнателен човек няма да пожелае да гледа на едно място в природата зло, а на друго - добро. Но ако търсим красотата днес, то най-естествено ще я намерим във великолепната растителна природа, именно там, където човешкият достъп е по-невъзможен. И не само в растителния, но вглеждайки се в красивите животински тела, напъстрени с най-разнообразни шарки и краски.

Красиво е онова, което е хармонично, приятно, а от природата няма по-красиво и хармонично. Така че мястото на красотата в природата е там, където тя (природата) е незасегната от външни разрушителни влияния.

14. Защо трябва да обичам и защо трябва да ме обичат

17.1.1924 год.

с. Водица

Специален клас

Трябва да обичам, защото само в обичта има условия за растене, развиване, цъфване и завързване плод. Ако обичам, то аз се акордирам, нагласявам в съзвучие с всичко окръжаващо ме, ако ли мразя, то аз руша първо себе си и после всичко, което е около мен. Ако аз изявявам своята обич спрямо някого, то аз за него се явявам като слънчев лъч за цвете, което си разтваря цвета на животворящата слънчева енергия. Обича, дава тоз, който е силен, затова пък трябва да ни обичат по-висшите от нас, за да ни дават от своя духовен склад във време на нужда. Така че, по еволюционната стълба, необходимо е да обичаме, даваме, и да ни обичат, дават и помагат. Още повече, понеже всички сме капки от големия океан и лъчи от едно слънце, то обичта е, която ни докарва до всеобемно единение и взаимно спомощество.

(с почерка на Пеню Ганев)

15. Как се е появил белият цвят в природата

Материята изобщо и частно е всякога в непрекъснато движение, В зависимост от количеството трептения в дадена единица време се дават разни съчетания, едни по-ефирни, други по-материални, и по този начин се явяват различните цветове, които се получават от основните цветове. Така че белият цвят се е появил в природата тогава, когато в нея се появиха ония животовълни, които я тласнаха в процеса на проявлението.

25.XI.1923 год.

4 лекция

(с почерка на Пеню Ганев)

2. Мисли, извадени от ученика от Словото на Учителя Петър Дънов

Забележка на съставителя:

Учителят Петър Дънов е давал задача всеки ученик, като чете Словото Му, да си извади онази мисъл, която му прави в момента най-голямо впечатление. Така Пеню Ганев ги е изваждал на отделни листове и ние ви ги представяме. Но те са само за онзи, който ги е писал, защото в момента неговото съзнание се спира на тази мисъл, която му е необходима, за да разреши дадена задача.

1. Вътрешна връзка

Две разбирания има за живота: външно и вътрешно. Външното разбиране на живота е подобно на красива мома, която обръща внимание само на вънкашността си.

2. Мъчнотиите

Мъчнотиите на живота се дължат на това, че човек не разбира съществените неща, вследствие на което ги отлага за бъдеще, за по-благоприятни условия. Не отлагай същественото. Човек трябва да учи всеки момент.

3. Противоречията

Противоречията подразбират неблагоприятни условия, но един ден тези условия ще се изменят. Значи, от противоречията, които съществуват в живота ви, от тяхната материя един ден вие ще създадете такава материя, която ще подобри живота ви. Вас ви очаква едно по-велико бъдеще от сегашното, в което се намирате.

Идеалът на човека е да стане светия, ангел. Ангелите и светиите са същества, които мислят право, чувствуват право и имат един много приятен говор.

И когато Адам престана да мисли, той оголя, когато престана да чувствува, изпъдиха го от рая, а когато престана на говори хубаво, накараха го да оре земята.

4. Учението

За мен по-хубаво нещо от учението няма. Радвайте се, че има какво да учите.

Това, което ангелите и боговете са постигнали - това е бъдещият стремеж на човека. По силата на този стремеж, който е вложен в човека, той постепенно ще проучава законите на живота и ще развива своята мисъл и чувства. По този път човек ще придобие силата, а чрез силата той ще може да премахне всички препятствия в живота си. За да дойде до силата, човек трябва да дойде до правата мисъл и благородното чувство. А докато дойде до тях, той ще премине през ред противоречия. Противоречия съществуват и в мислите, и в чувствата. Противоречията са условия за нашето развитие. Без противоречия няма прогрес.

5. Кой е българин?

Българин е онзи, който има абсолютно здраво тяло, светъл ум, благородно сърце, силна воля, възвишена душа и мощен дух.

Българинът трябва да има здраво тяло, което да благоухае, навсякъде да разнася своя аромат; умът му трябва надалеч да свети; той трябва да има такова сърце, което всички да сгрява; той трябва да има такава воля, че дето мине, всичко да изправя. Който няма такива качества, той не може да се нарече българин.

(из „Божествен и човешки свят")

6. Не питай за всичко

Не питайте за неща, на които не може да се отговаря. Някой се дави в морето. Отивам да го спася, но виждам, че на гърба му виси торба с 50 килограма злато. Бързо откачвам торбата от гърба му и я хвърлям в морето.

- Стой, не хвърляй златото във водата!

- Не може. Или тебе само мога да спася, или златото. Едно от двете ще избереш.

- И двете неща искам.

- Не може. Щом искаш и тебе да спася, и златото ти, ще видиш дъното на морето.

- Защо?

- Сега не е време за питане и отговаряне.

Има случаи в живота, когато човек трябва да се откаже от всичко, каквото има: от богатството си, от къщата си, от нивите и лозята си.

7. Кой е разбойник и крадец

Когато Божественото в човека проговори, той е готов да изправи погрешките си.

Докато Божественото в него не е проговорило, той е в положението на разбойник, който граби, обира и убива хората.

8. Големите блага на живота

Да почиташ човека и да говориш добре за него, това е едно от големите блага на живота.

Казват: „Животът е тежък." Животът е тежък тогава, когато човек мисли само за хората, а не и за Бога.

За човека е важно едно нещо: той трябва да се интересува от това, което Бог мисли за него.

9. Ново подмладяване

Всеки ден внасяй по нещо ново в живота си - в това седи истинското подмладяване.

10. Твоята воля

„Господи, да бъде Твоята воля! Аз ще приема на драго сърце всичко онова, което иде от Твоята ръка, и ще изпълня волята Ти без никакво престъпване на Твоя закон."

Ученикът към Учителя си:

„Учителю, аз ще разреша всички задачи, които си ми дал в живота. Аз ще ги донеса пред Теб на одобрение и каквато корекция направиш, ще я приема с разположение."

11. В що се заключава животът

Животът се заключава в това, което човек има и което може да даде. Ако имаш един приятел, за тебе е важно доколко ти го обичаш, а не каква е неговата любов към тебе. Твоята любов тебе ще ползува, а той ще се ползува от своята. И в Писанието е казано: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят," Следователно, ако животът на някой човек е тежък, вината е в него. Той не люби Бога, вследствие на което не може да се ползува от благата, които Той е приготвил за него.

Щастието на човека зависи от разбирането му на живота. Има две разбирания за живота: външно и вътрешно. При външното разбиране на живота човек търси външни удобства, външни блага.

12. Вяра, смисъл

Докато човек вярва в Бога, всички неща са ценни за него, всички неща добиват смисъл. Щом престане да вярва в Бога, всички неща се обезценяват, постепенно започват да губят смисъл.

13. Историята на житното зърно

Като всеки продукт, който консумира всеки вид и род с различните животни и растения, така също и за да съществува животното, то необходимо му е храна, която е основа на материалния живот. В необятната природа едно се проумява - че всичко се мени, но нищо не изчезва, и че във всичко се вижда постепенно усъвършенствуване на формата, която е копие на невидимото - на същественото, и че с това вътрешно усъвършенствуване върви паралелно и външно. Дошла човешката форма в положението на човешки образ - тогава се явиха Учителите на човечеството, които дойдоха от друга планета, жертвуваха се от любов към падналото човечество, дойдоха да помагат и да показват пътя за възход нагоре. С дохождането си те пренесоха този житен зародиш, който да бъде за храна на човека, така че в ония далечни времена, когато духовният принцип се въплоти от висшите сфери във формата, тогава се яви и житното зърно, което е въплощение на великата Божия Любов, която се жертвува за нас, земните твари, и постепенно ни въздига в по-висше съзнание.

14. Младост, старост

Младостта и старостта са в реда на нещата, те са неизбежни. Но като остарява, човек не трябва да оглупява.

15. Щастието

Да разбира, да възприема и да прилага нещата - в това седи щастието на човека.

16. Отдаване право

Ако отдадете нужното право на всички хора и животни, и Бог ще отдаде вашето право.

17. Търпението

Философът, който работил 20 години по математически изчисления и слугинята изгаря листчетата.

18. Всяка дума носи последствията си

Клечката кибрит запаля огъня.

Изказаната лоша дума по адрес на някого може да ти създаде нещастието и обратно - казана добра дума по адрес на някого може да ти създаде щастието.

19. Всичко се мени

(Всичко в света е подложено на големи промени)

Един ден неверният ще стане учен, слабият - силен, сиромахът - богат. Всичко в света е подложено на големи промени.

Вие трябва да обръщате внимание на възможностите, които се крият у човека. Във възможностите е Божественото у човека.

20. Смяна на състоянията

облачно и ясно, веселост - тъжност, добро - зло

положително - отрицателно, северен - южен, изгрев - залез

21. Работи, върви и не спирай

1. Диамантът.

2. Златото.

3. Благородните метали не се окисляват.

4. Рало, секира, трион, свредел не ръждясват при работа.

5. Барабан кога се бие, не полепва с прах.

6. При гимнастиките, при упражненията човек става кален, пъргав, сръчен и ловък.

7. Човешкият ум кога мисли, той става светъл, проницателен, бързоподвижен, досетлив и вярно определя величините и схваща същината на нещата.

8. Сърцето и любовта, обичта, милосърдието е плод на работа, на упражнение в тая насока.

22. Кое учение е право

Право учение е това, което е основано на пълната, на абсолютната вяра. Това значи, при най-големите противоречия в живота си да не допуснете в съзнанието си сянка от съмнение в Бога. От това гледище истински приятел е онзи, в когото имате пълна вяра. Вие знаете положително, че каквото почне той, ще го свърши. Как, по какъв начин, не е важно. За вас е важно, че вие не се съмнявате в него. Следователно стремете се да влизате в положението си един на други, да си вярвате, а не да разисквате върху въпроса кой е прав и кой - крив. Постъпвате ли така, вие ще бъдете като мъдреца, който, каквото хване в ръката си, ценно става. Камък ли хване в ръката си, той се превръща в скъпоценност.

23. Красивата страна на живота

Красивата страна на живота се заключава в това, да знае човек защо е дошъл на земята.

24. Що е важно

За човека е важно не да повтаря Христовите думи, а да има Христовата чистота и святост.

Чистият и святият човек на никого зло не прави.

25. Каквото посееш

„Каквото посееш, това и ще жънеш." Ако живееш добре, добро ще ти даде; ако живееш зле, зло ще ти даде. Бог не може да наруши този закон. Не може Бог да даде на злия човек добро, а на добрия зло.

В турско и 1 грош даден на гладния младеж, спасява попа от обесване, защото писмата му попадат в кадията, а били комитски.

26. Права мисъл в живота

(из „Да им дам живот", стр. 36)

Който има права мисъл, той живее по-добре от всеки друг, на когото мисълта му не е права. Правата мисъл е свързана с правилния вътрешен живот на човека. Изобщо, най-важното нещо за човека е животът. Някой казва: „Аз живея добре." - Това е твоя работа. За него не трябва да се говори. Аз се моля на Бога. - И това е твоя работа. За него не се говори. За какво трябва да говори човек? - Само за онова, което е научил и приложил.

27. Ученият, открил ново в света

Някой учен открие нещо и казва, че внесъл нова идея в науката. Да мислите, че този учен именно сам е открил нещо, то е все едно конят, който е пренесъл житото в хамбаря на господаря си, да казва, че сам го е пренесъл. - Не, зад коня седи колата, а в колата - земеделецът, който върши главната работа. Той е главният фактор в пренасянето на житото. На същото основание казваме, че ученият, който е измислил нещо ново в науката, не е нищо друго, освен впрегнат кон, заставен от господаря си да свърши тази работа. Че е така, виждаме от [факта], че ученият сам се чуди как е могъл да се домогне до това откритие.

28. Слугуване

(Из „Да им дам живот", стр. 36)

„Ако някой слугува на мене, мене да последва." Мнозина казват, че не искат да слугуват на Христа, но искат да слугуват на себе си. Ако при това положение могат да придобият ония знания, към които се стремят, те са прави; обаче, ако не могат да постигнат тия знания, те са на крив път. Едно трябва да се знае: Човек не може да научи нищо от себе си. - Защо? - Защото нещата не произтичат от него. Сам по себе си човек представя платно, върху което всички неща се отразяват. Платното не е реалност. Реалността иде от Вечното начало в света. Като знае това, човек не трябва да се страхува от слугуване. И да иска, той не може да служи на всички хора. Обаче като служи на Божественото начало, едновременно с това той ще служи и на хората. (стр. 42)

„Ако някой слугува на мене, мене да последва." Слугуване без любов, без доволство, не е слугуване. Защо? - Защото човек слугува само на Великия, Христос казва: „Както Ме е Отец научил, така правя. Аз дойдох да слугувам." Наистина, човек може да служи само на мъдреца, на съвършения, у когото Бог живее. Като знаете това, и вие трябва да слугувате, за да придобиете нещо. Какво ще придобиете? Формата си няма да измените изведнъж, нито съзнанието си, но все ще придобиете нещо, колкото малко и да е то. Цената на извора не се заключава от големината му, но от чистата вода, която извира от него.

Следователно и вашата цена се определя от това, което излиза от вас, т. е. от живота.

29. Съзнанието е на степени

До известно време ние мислим, че всички хора са добри.

Като дете ти си имал голямо мнение за баща си, за майка си, че те са божества, но като пораснеш, условията се изменят и ти почнеш да разбираш и виждаш дефекти, слабости в тях. Кое е причината за това? - Съзнанието та е пораснало. Ти почваш да разбираш, затова виждаш дефектите на баща си и майка си.

30. Мисли!

При неблагоприятните условия ти ще мислиш.

Всяка една мъчнотия идва, за да строши тоягата на дядо ви.

31. Щастие

Сегашните хора обичат главно ближните си: мъжа, жената и децата си. От това зависи тяхното частично щастие. Колкото по-малко хора обичате, толкова по-малко щастие ще имате. Щастието на хората е в зависимост от любовта им. Ако обичате много хора, голямо щастие ще имате. Същият закон се отнася и до омразата. Много мразите - много нещастия ще ви сполетят. Любовта подхранва доброто у човека, а омразата - злото.

Обичайте, за да се ползувате от плодовете на доброто. Пазете се от омразата, за да не изпитвате горчивите плодове на злото.

При омразата вие плащате, а другите ядат и пият.

Човек в себе си има бомби - и глупавият, и разумният. Глупавият човърка постоянно своите бомби и страда непрестанно, а разумният заобикаля бомбите си, не се занимава с тях.

Щастието е достояние на всички разумни хора, на всички живи същества.

Стремиш ли се към щастие, желай го за всички живи същества.

Като желаете както своето щастие, така и щастието и доброто на хората, вие изявявате любовта си към тях. Докато не обичате хората, вие не можете да бъдете добри, не можете да бъдете щастливи.

32. Защо сме земеделци?

Когато Господ иска да те научи хубаво да говориш, щете направи земеделец.

Когато иска да те научи да разбираш, да чувствуваш живота правилно, ще те направи градинар. Когато иска да те научи да мислиш правилно, ще те прати на училище да учиш.

И тъй, вие сега сте изпратени на училище на земята - да учите, да изправите своята погрешна мисъл, която сте имали в миналите си съществувания.

Животът няма какво да се поправя. Сам по себе си той е съвършен, но ние трябва да изучаваме ония велики закони, които Бог е положил.

33. Ние не сме фактори

Всеки за себе си ще знае, че той не е главният фактор за новото, което иде в света. Той е носител само на идеи, които идат от по-високи сфери. Както човек се ражда и преражда, така и идеите се раждат и прераждат, пренасят се от един човек на друг. Както една идея е изнесена в последния момент на развитието си, така и сегашният живот за всеки човек е най-добър, макар условията на живота му да са такива, че го заставят сериозно да мисли. Наистина човек трябва да бъде заставян да мисли. Мнозина не обичат да работят. За да обикнат работата, Провидението ги поставя при бедни условия и те се принуждават да научат различни изкуства. Дето има камшик, там има работа, труд, усилия. След всичко това някой ще каже, че е учен човек. Да, учен е, но благодарение на камшика, на условията, които насила го заставят да работи.

34. скаш ли да прогресираш

Искаш ли да прогресираш, ти трябва да желаеш доброто, щастието на всички хора. По този начин вие повдигате себе си, а същевременно помагате на ближните си, както и на цялото човечество. Това значи да изпълни човек волята Божия. Следователно, когато някой прави добро на своя ближен, той има предвид да изпълни волята Божия. Щом изпълни волята Божия, и той се радва, и ближният му се радва. Като изпълнява волята Божия, човек е радостен и доволен от себе си. Престане ли да изпълнява волята Божия, радостта му изчезва. Тъй щото, когато говориш нещо на човека, говори му това, което е във връзка с волята Божия. Дали му говориш добре или зле, щом е в съгласие с волята Божия, то е на място. Волята Божия се заключава във всяко нещо, което дава подтик на човека, което повдига и осмисля неговия живот.

Ако искате да прогресирате, изпълнявайте волята Божия, а не своята воля. Който мисли само за себе си, той не може да прогресира. Истинският прогрес на човека се обуславя от любовта му към всички хора, към всички живи същества. Любовта на човека към себе си е най-малката любов. Любовта на човека към Бога е най-голямата любов, която осмисля живота. Човек се движи между тези два полюса на любовта. Той започва от себе си, върви към ближния си, докато един ден достигне до Бога. Който иска да бъде силен, щастлив, той трябва да обича Бога.

35. Какво е нужно за човека?

Какво е нужно за човека? - Права мисъл, възвишени чувства и здраво тяло. В това седи неговият прогрес.

Без здраво тяло човек нищо не може да постигне. Здравето е мярка в живота. Който е здрав, той всичко може да постигне. Да постигне човек всичко в живота си, това значи да разбере своя живот, а не живота на другите. Докато е на земята, човек изучава условията на своя живот. Като ги изучава, той постепенно се повдига.

36. Труд, работа

Човек трябва да се стреми към труд, към работа, без да се осъжда и без да осъди другите. Животът е място на изправяне, на работа.

Някой се изцапал - няма нищо от това. Той трябва да вземе вода и добре да се очисти. Или друг някой се оцапал - пак същото. Ще вземете чиста вода и ще му помогнете да се очисти. Този е пътят на любовта. Този е пътят на повдигането. Бъдете снизходителни към себе си и към ближните си и благодарете, че сте изпратени на земята да се изправяте и да учите. Като съзнавате това, положението ви ще се подобри. Човек трябва да се учи правилно да говори. Думите му трябва да топлят, но не и да изгарят.

37. Индивидът е фактор

Всеки един индивид от даден народ е мощен фактор при определяне бъдещето на страната си. Мисълта на човека е тази сила, която, в своето колективно действие, ще ни тласне в една или друга посока. Нашата мисъл, нашата вяра, нашето желание и нашето решение са факторите, които ще определят нашето бъдеще.

Всичко зависи от нас, а не от вън.

От нас зависи мирът, от нас зависи и войната - от пътя, по който тръгнем, от насоката, която вземе нашата мисъл.

Всеки отделен човек е способен да направи много нещо за мира, само с мисълта си, защото съсредоточената мисъл е мощна и по вътрешен път се възприема от другите.

38. Мирът - Мисъл за мира

Няма по-мощно, по-ефикасно средство за запазване на мира от мисълта за мира.

Мисълта за мира е сила, която, след като излезе от нас, действува вече самостоятелно, невидимо и независимо от нас. Тя прониква в другите съзнания и започва и там своята работа. Нейните резултати се обуславят от силата, от интензивността, от съсредоточеността и от времето, което сме употребили за нея.

Колкото по-силна, по-интензивна, по-съсредоточена и по-често повтаряна е нашата мисъл за мира, толкова по-големи ще бъдат нейните резултати -толкова повече съзнания ще засегне тя и ще ги направи мощни вибриращи радиопредаватели на същата мисъл, на същата идея.

39. Какво трябва да учи човек

В света човек трябва да учи главно три неща: той трябва да проучава и усвоява правата, светлата мисъл, възвишеното, благородното чувство и добрата постъпка.

Вие не можете да бъдете гениални в никакво изкуство, ако не можете да мислите право. Вие не можете да дадете израз на това изкуство, ако нямате едно право чувство.

Появяването на светлината, това е резултат на една мисъл. Мисълта е резултат на Божия ум.

40. Закон на единството

(из „Добрите навици", стр. 13)

(Не бързай)

Американският лекар отива в Мала Азия и бил повикан да лекува един турчин - трескав. Предписал лекарство за една седмица по 3 пъти на ден. Турчинът го изпил наведнъж и умрял.

Добрият навик е помощник на волята.

41. Заради идеята подиграват

Когато някой човек възприеме някоя велика идея, окръжаващите започват да го подиграват, да го хулят, да го кръщавате разни епитети. Обаче този човек върви тихо и спокойно, от нищо не се смущава. Защо? - Защото той живее в друг свят, далеч от техния. Този човек има убеждение. Той е развил своята мисъл, може да се концентрира, може лесно да разрешава мъчнотиите си. Каквото да му говорят, както да се отнасят с него, той се връща дома си весел, разположен. Апостолите.

Радвайте се, когато страдате за убежденията си. Който не се радва, когато страда за своите идеи, това показва, че те не са легнали още дълбоко в съзнанието му.

3. Отворените сърца

Беседа, държана от Учителя по случай новата 1929 година

12 ч, полунощ, срещу новата 1929 година, Изгрев

Начало- 8 ч вечерта

Добрата молитва

Молитвата на Царството

След братската вечеря имаше концертна и литературна част, подир което Учителят държа беседата.

Прочете се 6. Глава от Евангелието на Матея.

За новата година можете да прочетете 21 глава от Откровението. Общият сбор на цифрите на новата година е 21. Аз ви говорих за числата 12 и 21. Вие знаете какво означават те. В тази година има две неща, които са важни:

1. Тя показва пътя, по който човек трябва да върви - Божественият път.

2. Тази година показва методите, по които човек може да ликвидира със своята карма или да подобри своето положение. Защото, ако съберете двете деветки в годината, получавате 18, а 18 е емблема на лошото в човека. Писанието казва: числото на човека е числото 18. Следователно човек в своите низки рояви е лош. Защо? В момента, когато човек почне да мисли за себе си, за своето благо, за своята свобода, за своята наука, за това - за онова, той е вече лош човек. Сега могат да се явят много противоречия. Не трябва ли да мисли ученикът? Та каква наука е науката на лисицата? Каква наука е науката на вълка? Каква наука е науката на змията? Каква наука е тази наука на задушливите газове? И най-после, каква е тази наука, която учи хората как да погребват своите умрели? Хубави паметници им издигат. Ние правим това, което не е никаква наука. Наука е това да се създаде живот, да се внесе любов, истина, правда, да се подобри общият живот. Като слязъл Мойсей от Синай и видял златното теле, хвърлил плочите. За да познаеш Бога, ти трябва да изпиеш златото си и да оголееш. И затова, който има пари, трябва да изпие парите си и да каже: „Наживях се." И после да каже: „Сега ще се науча да се моля на Бога." В сегашните години човек ще учи 15 години, после ще осигури живота си със заплата 4-, 5- и повече хиляди лева, после да има жена, деца и работите все не са уредени. На кого работите са уредени? И после казват: „Като отидем на онзи свят, там ще се уредят работите." Питам: Кой дядо, баба са се върнали от онзи свят, да кажат как са уредили там работите. Като риби мълчат. Чудна работа, не е ли позволено да се говори истината? Когато човек има да дава, мълчи, а когато има да взема, говори.

Като говорим, че човек е лош, ние разбираме, че той е свободен. Само свободният човек може да греши. Това е закон на свободата. Но чрез грешенето човек става роб на греха. Ти си свободен да грешиш, но със своето грешене ти си вече роб на греха. Следователно, щом се подчиняваш на греха, ти се подчиняваш на един закон, който не носи твоето добро. За придобиването на свободата има два начина: единият начин е, когато хората искат да бъдат свободни, за да грешат. Тогаз човек се освобождава, но после се заробва. Вторият начин е: човек се заробва и после се освобождава. Този начин е чрез правене на добро.

Пример за първия начин: ти си сиромах, нямаш 5 пари в джоба си; молиш се на този, на онзи, но не те приемат. Ти казваш: „Моето достойнство се урони." Имаш 500-600 лева, купиш си револвер, срещаш някой богат човек и му казваш: „Двадесет хиляди лева или ще те убия!" Богатият човек ти ги дава и ти ставаш веднага свободен. Обаче всичките закони в обществото са против крадеца. След като те хванат, ще ти вземат парите назад и ще те затворят. Значи законът те преследва. Вторият начин е чрез правене на добро: имаш пари, правиш добро, но с това ти спечелваш приятели, освобождаваш се.

Сега има друг метод, най-слабият метод: човек трябва да се изнасили, за да приложи Божия закон съзнателно, т. е. да дава по закона на Любовта, да знае кому какво да даде.

Всеки ден, всяка една година си има своите си задължения. Задълженията произтичат от простия факт, че ние всички сме органи на Божественото тяло. Щом живеем в Бога, ние трябва да бъдем носители на Божиите мисли. Какво прави клетката, като минава кръвта? Всяка клетка си взема колкото й трябва и другото пуска да си върви. Никоя клетка няма хамбар в себе си. И щом рекат клетките в себе си да направят хамбар, образува се тумор (буца) или някое подуване в корема. И този човек скоро ще го пратят на онзи свят, нищо повече. И най-сетне ще научиш другите, които живеят около тебе, че хамбар не трябва да се прави. Докато няма хамбар в тялото, то е здраво. Сега, разбира се, аз говоря на онези, които могат да имат онова разбиране. Някои казват: Как може да живее в сегашното време без хамбар?" Ако вие сте човек, пълен със сила, от Божествена Любов, с магична сила, че откъдето минете, привличате хората, нима вие ще останете гладни? В какво седи това привличане? Красотата на човека - може да бъде много умен, може да бъде много добър, - аз разбирам повишение на неговото съзнание.

Няма правило по кой начин да се прави доброто. Начинът, по който аз мога да правя добро, не е правило за всички. Този начин е само заради мене. Аз може да имам обичай да правя добро сутрин, друго - по обед, друго - вечер. Някой казва, че на човека може да се каже някоя сладка дума. Доброто може да се прави и без да се каже сладка дума.

В Бургас имаше един търговец, който ще нахука просяка, който ще дойде при него. Просякът си излиза, обаче в този търговец съвестта била развита, той ще вземе със себе си 10 лева, ще намери просяка в една задънена улица и ще му каже: „Вземи ги, нехранимайко!" Ще го смушка и ще се върне в дюкяна си.

Та, сега: съдбата, кармата, е като този търговец: ще те изпъди и после като този търговец ще те смушка и ще ти тури 20 лева в джеба ти. Вие ако мислите, че светьт ще ви посрещне с венци, бъдете уверени, че отначало ще има венци, а после ще има развенчаване. Нима мислите, че една певица със слава, след като си изгуби гласа и дойде друга, няма да я забравят? Забравената ще се сгуши. Сегашният свят е привиден. Това ни най-малко не трябва да ни обезсърчава. То е един метод на възпитание. Ние нямаме още на земята онзи идеален живот, към който трябва да се стремим.

Доброто на земята не съществува. Любов на земята не съществува още. Проява на любовта има на земята, но любов конкретно на земята не живее. И ако любовта живее на земята, то не бихте видели хората да ги бесят, не щеше да има затвори. Ако Любовта беше на земята, не щеше да има убийства, караници между хората. Един казва: „Аз много го обичам." Това е само проява на любовта. Любов още няма на земята. Той казва: „Аз го обичам" и после ще му изневери. А казва се: „Любовта никога не отпада." Бог нито се изменя, нито се променя. Ние се стремим към Бога. Човек има две съзнания. При едното човек се обижда. Например някой не направил нещо по волята ти и ти се обиждаш. Това е лошото в човека. Но после нещо отдълбоко ти казва: „Остави го, слабост е." Това е Божественото в човека. Двете съзнания паралелно вървят. Докато ние съдим хората, тогава се чувствуваме добре, но когато ни съдят, тогава се чувствуваме зле.

Който съди, ще бъде съден. Аз не говоря за външността; аз говоря за съзнанието на човека. Аз не говоря за думите, които казва. Аз гледам дали съзнанието му е разделено. В момента, когато човек раздвои съзнанието си, той е лош, макар и да е бил ангел, светия. А когато съзнанието не е раздвоено, той е светия, ангел. Банкеринът ми дава, да кажем, 20 000 лева, докато си плащам. А като не плащам - с 4 % лихва. Аз съм честен заради него, докато си плащам. Като не плащам, той ми казва, че съм вагабонтин. Каква любов има към мене той? После, вземете например любовта на майката: ако един ден детето не изпълни желанието на майката, и тя се изменя. И бащата се мени, също и синът. Това не е човекът. Това е едно състояние на рибите.

В тази година на вас ви трябва една правилна философия на съзнанието. Ако не тази година, все трябва да дойде една 201 година, със сбор 21; все трябва да дойде една година с две деветорки. За цифрите на тази година: 1 - то е Божественото. 2 - то е лошавината, скарването между хората; 9 - това са всички възможности в доброто и злото, можем да кажем още: 1 е закон на Мъдрост, 2 е закон на Любовта; приложението на любовта на земята. Когато обичаш някого, ти го гледаш. Който те обича, той те гледа. В окултната наука адът и небето се познават по това, че в небето всички си обръщат лицето към Бога, а в ада всички жители не обръщат [гърба] си към Бога. И следователно в ада изгрев няма, там е вечен залез. А в небето, понеже всички си обръщат лицето към Бога, там е вечен изгрев. Изгревът е символ на любовта. А залезът е символ на изгубената любов. Щом слънцето залязва, то любовта е изгубена.

Тази година идат ред същества от разни степени на развитие и следователно вие ще влезете във връзка с тях. Някои от тях са лоши, някои от тях са много добри, но с всички вие ще имате взимане-даване. Ако сте умни, от всички ще се ползувате, а ако сте глупави - не.

Глупавият човек се мисли за Божество, което иска да измени Божествените закони. Например кой от вас не казва: „Защо Господ ми даде такава майка, защо ме тури в такова общество, защо Господ не ми даде наука?" Като че Господ трябва да мисли само за вас и вие да заповядвате, а Той само да изпълнява вашите заповеди.

Сега пътят, духовният път не е труден. Доколкото аз знам: най-лесният път в света е духовният път, като го знаеш; но най-мъчният е, като не го знаеш. Често вие се намирате в положението на онзи просяк, за когото се говори в една приказка в древността. Един цар обичал да се дегизира - ходил с много прости дрехи. Неговите слуги и кочияши били облечени като генерали. Един ден царят се разхождал. Минал просяк край него и му казал; „Ти си бедняк като мен, какво ще искам от тебе?" И отишъл при слугите. Та, и вие ходите и търсите помощ от слугите, а като дойде до Господа, казвате: „И ти си като мене" и си заминавате. Не, ще се спреш до този с простите дрехи. Това е вътре в съзнанието: това, което дига шум в тебе и се показва, че е облечено, наконтено, ти от него не проси, но като дойдете до онова тихото, спокойното състояние, кажи му една дума и повече не повтаряй - Господ е вътре в тебе и няма желание, което Той да не изпълни. А вие отивате все при генералите, но няма нищо в тях.

Тази година вие ще е научите да познавате какво се крие в човешката душа. Дълбоко в човешката душа се крие едно Божествено съзнание. И за да го намерите, трябва да изгоните всяка завист, маловерие, раздразнение. Човек да се постави като много разумно дете и веднага ще чуе този глас - той се казва Тихият глас.

Пророк Илия беше много смел човек. Той изкла 400 лъжливи пророци, после се уплаши от една жена и каза: „Господи, не искам вече да живея, виждам, че не съм по-добър от другите хора." Той като изкла 400 пророци, привлече всички техни грехове на себе си и после отиде в пустинята, където Бог му се яви по три начина: в огъня, в бурята и после в тихия глас. В тихия глас той чу Бога.

През тази година желателно е, аз ви пожелавам да чуете тихия глас. Тихият глас на Господа носи хубавото, великото в света. Когато дойде този, тихият глас да работи, тогаз се създава човешкият характер, тогаз човек е силен.

Човек трябва да е много богат, но когато дойде тихият глас, той става богат. Човек трябва да бъде богат, за да бъде добър. Когато Славейков казва: „Парице, парице, всесилна парице", тук парите, златото означават мъдрост. Значи, с мъдростта си в рая, а без нея - на края.

Миналата година ви говорих за отворените очи, а пък сега, тази година, казвам: Торбите ви да бъдат отворени. Защото, ако торбите ви са затворени, когато минават те, торбите ви ще останат празни. През цялата година торбите ви да бъдат отворени.

Сега ще разгледате това: Сърцето на човека да бъде отворено за светлината. Няма по-хубаво нещо от това човек да има връзка, да има тил.

Сега ви поздравлявам с годината. До 9 март старата и новата година заедно ще вървят, защото на 9 март старата година предава на новата.

Завърши в 1 ч след полунощ, 1 януарий 1929 год.

(Беседата е с почерка на Пеню Ганев: отбелязано е, че е преписана на 30.1.1929 год.)

4.Слово на Учителя на братската вечеря на 29.VIII.1941 год., петък

4.1

(за сестра Ана Динова, която бе заминала от тоя свят)

(Учителят говори, но в края на вечерята, в 8.45 ч.)

Някои питат: „Дали ще се видим пак с нашите заминали?" Ще се срещнете само ако се обичате. Ако не се обичате, няма да се срещнете. Някои питат: „Къде е Динова сега?" Динова едновременно сега всички ви посещава. И на всинца ви говори, както с радиото може да се говори на 100 000 души, на мнозина. Тя по духовното радио ви говори сега. И понеже вашето радио има паразитни вълни та не можете ясно да слушате. Някой път слушате гласа и казвате: „Дали е така или не?" Сега, по какво ще познаете дали една клечка е кибритена или не? Като цъкнете и запалите огън с нея, това е кибритена клечка, а ако целия ден цъкате и не можете да запалите, това не е кибрит.

Това, което дава радост, е живот. Това, което дава радост а света, е Любов. Любовта носи всички радости, всички веселия, всички блага. Тя носи всичко онова, което човек иска.

Душите са слугини на Любовта. Всички души са излезли от бога, за да донесат Любовта на Земята, и пак да се върнат при Бога ида Му разправят как са изявили Любовта. Всеки от вас ще се върне при Бога, няма да се мине много време, и ще се върне - след 5 години, след 10 години, след 50 години, след 120 години най-много.

Когато едно дете израсне, къде отива? То отива при възрастните, отива при стария - всички тези форми са в стареца. И старецът не е последната форма. Той е последният актьор на земната сцена. Той е последният, който напуска земната сцена. Той играе една важна роля и когато свърши ролята си, театърът се затваря. И после пак театърът почва с децата. Първото действие. В средата на представлението са възрастните, а при последното действие звънецът удря, хората ръкопляскат и си отиват от театъра и си говорят за онова, което са видели.

Ти не можеш да познаеш една душа, ако не я обичаш. И Бога не можеш да Го познаеш, ако не Го обичаш. И хората не можеш да ги познаеш, ако не ги обичаш.

Вие сега се заблуждавате с външната форма на човека - дрехата, в която човек е облечен. Когато човек е облечен в най-хубави дрехи, в дрехите ли е човекът? Нито в скромните дрехи, нито в хубавите дрехи е човекът; и разните тела, които има човек, са облекла. То е мода. Един ден тия облекла ще се изменят. След 70 ^ 80 години това малко дете ще има бръчки, косата му ще падне. Кои са причините? Косата му добива бял цвят. Побеляват хората - това показва, че са станали много щедри. Белият цвят показва, че хората вършат Волята Божия. Но аз виждам, че след като [им] побелее косата, не [могат] да върш[ат] Волята Божия и искат да почернят косата си - да не знаят, че са много щедри.

Сестра Динова си похапна тая вечер. По-рано си похапваше чрез една уста, а сега - чрез повече от 100 уста. И каза: „Тия хора много хубаво мляскат, никога не съм ги виждала така хубаво да ядат." Казах й: „Добре, че замина на онзи свят, да видиш това." Тя каза още: „Колко са красиви, много млади ми се виждат." Казах й: „Добре, че отиде на онзи свят, да ги виждаш такива."

Онзи свят и този свят са степени на съзнанието. Дотогаз, докато мислим за някой човек, той е близо до нас. Не можем да мислим за някой човек, който не мисли за нас. Не можеш да обичаш един човек, който не те обича. Щом му правиш добро, и той ще ти прави добро.

Казваш: „Къде е тя?" Ако на някой човек ръката е парализирана и няма чувствителност, той може да бара нещо, но не чувствува. Защото това, което чувствува, не е в ръката, а в мозъка, дето има едни бели нишки. Мозъкът ми схваща, определя какъв е предметът. Душата е, която чувствува нещата. И когато душата е будна, тя чувствува качествата, които хората съдържат в себе си.

Ние живеем в Бога. Всички трябва да се радваме, че стават постоянни промени в света, който Бог е създал. Хубостта на живота седи в голямото разнообразие. Ако бихте живели с хиляди години, щяхте да станете нетърпими един за друг. А пък като си заминават, стават мили.

Духовните хора имат известни отличителни качества: нямат честолюбие, много са отстъпчиви. Когато на Земята не е така. Като отива човек горе, научава се как да живее. Ти имаш 5 лева. Даваш ги и после казваш: „Какво ще правя сега?" Господ те заобикаля отвсякъде, а ти мислиш за петте лева. Ако си заобиколен с много сестри и братя, които те обичат и ти ги обичаш, ти няма да чувствуваш нищо. Сиромашията се дължи на живот извън Бога, извън Любовта. Щом живеем за Бога, идват Божествените блага. Любовта носи всички блага чрез хората. Затова първото нещо е: Трябва да обичате някого! Вие обичате някой път, но се сърдите. Любовта изключва всяка сръдня, всяко подозрение, всяко недоразумение. Всички отрицателни качества, тя ги изключва.

Ти не можеш да обичаш един човек, който не те обича. Защото, като обичаш някого, това значи да даваш и да вземаш, да стане една обмяна между тебе и него.

(Учителят взема в ръцете Си един грозд.) Между този грозд и мене има Любов. Това грозде ме обича. Аз, като го хапна, ще му дам най-хубавото място в себе си. То си има душа. Ще му дам най-хубавия апартамент. Една красива душа има в това грозде. С това грозде има връзка сестра Динова. Трябва да му дадем най-хубавото място. И тя да каже: „Аз обикнах всички братя и сестри и те ме обикнаха." И тогава Бог ще каже: „Бъдете благословени всички, които любите!"

4.2

За Ана Динова

Препис

Решение

№ 38390

Пенсионният съвет при Дирекцията на държавните дългове, отделение за пенсиите, в заседанието си на 4 октомврий хилядо деветстотин тридесет и пета година, в състав:

Председател: Еня. Гешев

Членове: Б. Икономов

Г. Славов

при докладчика Ст. К. Станчев, разгледа пенсионното дело по пенсионната книжка № 30524 на Ама П. Динова, вдов. Без малол. деца от гр. София и въз основа на чл. 73 от Закона за пенсиите за изслужено време от 1932 година,

Реши:

Намалява от 1 април 1932 год., пенсията на Ана П. Димова, вдов. Без малол. деца от гр. София от 14 113 лева годишно, на 12 701 лева годишно, за изслужени 19 години 5 месеци.

Настоящето решение е неокончателно и подлежи на обжалване по апелативен ред пред надлежния окръжен съд, в месечен срок от съобщението му в препис на заинтересуваната страна.

Председател: (п) Ем. Гешев

Членове: (п) Б. Икономов

(п) Г. Славов

Докладчик: (п) Ст. Станчев

Вярно, за докладчика: К. Благоев

4.3*

Помни -

1. Старай се да преодолееш инертната материя в себе си. (Боже, помогни ми да преодолея това състояние в себе си.)

2. Каквато работа започнеш, гледай да я свършиш. Старай се да преодолееш всички мъчнотии, които срещнеш.

3. Най-малката работа предприемай да вършиш всеки ден. Бъди естествена, естественият е красивият Божествен човек.

Само Божественото е, което свързва хората, понеже то е постоянно.

4.4

Пътят на Божията Любов е осеян с всички условия и възможности за постижение.

1.1.1939 година

* Под номера 4.3 и 4.4 представяме мисли, записани от Ана Динова на два листа. Това е метод от Учителя -листовете се окачват от учениците на стените, за да могат да ги подсещат, като ги гледат, за да работи съзнанието им по дадената мисъл. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев.)

5.

Бистрица и бъдната Паневритмия

Магнетофонен запис на Пеню Ганев, направен през 1974 г. от Вергилий Кръстев

Когато станаха бомбардировките зимата на 1943 г. в София на 10 и 20 декември, то Учителят излезе далеч от града и отиде чак до село Бистрица.

И като излезе на село Бистрица, нивите там са така равни и много хубав изглед имаше на изток и Учителят каза: „Тука е хубаво в бъдеще да играят Паневритмия." За в бъдеще каза. Така каза.

Бистрица носи името си от това, че наоколо има бистри води, които се стичат от планината Витоша. Та, от едната страна се стичат бистри води, а от другата страна, като се излезе от селото Бистрица, нивите наоколо са така равни и много хубав изглед има на изток. То е било хубаво мястото, то е хубаво. И сега да отидеш там и да погледнеш, ще кажеш, че е хубаво това място.

Това го чуха много братя и сестри и това се поменува досега. И може би няма да бъде далеч в бъдеще, когато автобусът ще докарва там много хора от София, които ще отиват на Паневритмия. Паневритмията ще стане официална най-после. Ще се задължават и ученици, и войници да я играят. То е проект за в бъдеще.

6.

Приложение на оригинална песен

В раздел II. „С песните на Учителя" на стр. 137-141 (от оригинала, а тук стр. 127-129) с № 11 е описана историята на песента „Благословен да е, който люби и обича". В Приложение към раздел II на стр. 168 (от оригинала, а тук стр. 155) е даден нотният текст с новите думи, поставени от Учителя на песента на Георги Спасов със заглавие „Люти клетви".

Успяхме да издирим оригиналната песен на Георги Спасов от Народната библиотека. На стр. 789-790 (от оригинала, а тук стр. 737-738) я представяме на вниманието ви, преснета на скенер.

От съставителя на „Изгревът" том XVI

Вергилий Кръстев

Luti_kletvi.jpg

Luti_kletvi_1.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...