Jump to content

IX. Бележки от Вергилий Кръстев


Dela

Recommended Posts

IX.

Бележки от Вергилий Кръстев

1. За да влезете в епохата, в която бе живял Пеню Ганев, както и във всички събития, които се бяха развили, трябва да се запознаете с материала за Пеню Ганев в „Изгревът" том IV, стр. 554-558 (от оригинала). Той важи и за сега, и за утре. И за когато ни има, и за когато няма да ни има на този свят.

2. След излизането на „Изгревът" том I, II III се вдигнаха и тръгнаха на ожесточена война онези Сили, които се управляват от Духът на Заблуждението и Разрушението. Те организираха и ръководеха организираната лъжа срещу „Изгревът" с изявлението на Управителния съвет, публикувано в „Изгревът" том IV, стр. 614- 615 (от оригинала). Беше даден от мен Отговорът на стр. 615 - 618 (от оригинала) и „Първородство за паница леща" - стр. 618-622 (от оригинала).

3. Освен това бяха организирани по-активните съмишленици и изпратиха „Отворено писмо" в цяла България. То беше подписано от онези, чиито бащи си бяха заминали от този свят и чиято работа аз свърших и заради мен те днес имат историческа следа. Виж „Изгревът" том IV, стр. 622 ^ 624 (от оригинала). „Отговорът" на това отворено писмо дадох на стр. 625 ^ 631 и стр. 631 ^ 637, 637 ^ 642 (от оригинала).

4. Когато всичко беше организирано срещу „Изгревът", аз заявих, че ще дам отговор на тези лъжи. Изсмяха ми се в лицето, че никой няма да публикува моя отговор в „братско издание". Аз казах, че имам „Изгревът", а те нямаха нищо. И всички лица, които се подписаха срещу мен, заплатиха жестоко заради нарушаването на окултните закони. А аз през това време издадох и стигнах до 16-ти том на „Изгревът" и организирах отпечатването на 59 томчета от неиздаване Слово на Учителя по оригинала, които съхранявах 30 години по времето на комунистическата власт, която унищожаваше всичко, за да не остане следа от Школата и Словото на Учителя Петър Дънов.

5. Сред онези, които се подписаха срещу мен и „Изгревът", бяха и синът на Пеню Ганев и съпругата му Божанка. Всички смятаха, че съм унищожен, потриваха ръце, че са си свършили работата както трябва и се усмихваха победоносно. Но Онзи, Който ръководеше и движеше програмата „Изгревът", ги помете. А кой беше той? Виж „Изгревът", том XIII, стр. 805 ^ 807 (от оригинала). По-късно решиха да се коригират спрямо мен. Аз се съгласих. Допуснах това само за някои. Но не за всички.

6. Бях задвижил програма за концерт-рецитали по спомени от „Изгревът" и песни на Учителя. През сезона 2001/2002 год. те бяха 8 на брой. Петър Ганев участвува със свой квартет през 2002 год, на три концерт-рецитали и представи свои музикални разработки по музика на Учителя. Участвуваха и певици. Така той беше включен в програмата на „Изгревът". Участието му беше повече от сполучливо. Успя да види как звучат на живо неговите разработки пред публика. На всеки концерт тя беше от 230 ^ 300 човека - толкова бе публиката на „Изгревът" и разбира се, толкова събираше залата.

На един от концертите - на 30 март 2002 гад. - представихме историята на Паневритмията. Петър Ганев подготви инструментален състав, който изпълни негова творческа разработка на „Паневритмията". Солист бе Ина Дойнова. Посрещна се много добре. За пръв път се изпълняваше от инструментален състав пред публика. На другите два концерта - на 23 февруари 2002 год. и на 29 юни 2002 год, - същият състав представи негови хармонизации на песни на Учителя. Освен това той преди години ръководеше братския хор и имаше разработки за хор на песните на Учителя. Така че, и бащата Пеню Ганев, и синът Петър Ганев влезнаха в програмата на „Изгревът".

И понеже бях в едно творческо поле във връзка с подготовката на „Изгревът" том XVI за баща му Пеню Ганев, то аз му дадох идеята да събере своите разработки на песните на Учителя и да ги издаде в сборник. А онова, което не е подготвил, да го подготви. Можеше да ги издаде към поредицата „Изгревът" или като самостоятелно издание. Той щеше да си подготви нотния текст за печат, а за останалото, ако желаеше, аз можех да му съдействувам. Той трябваше да използува вълната, която се движеше с подготовката и отпечатването на материала на баща му Пеню Ганев. Трябваше да се качи на нея и тя щеше да го прехвърли оттатък, в следващата епоха. А тази вълна бе Програмата на поредицата „Изгревът". Това щеше да бъде творческа работа и реализация на сина Петър Ганев. Това беше моята идея и план. А реализацията остава на него, А какво ще излезе накрая - то другите ще проверят след време. Непреенно ще го проверят. И аз също ще го опиша.

Навремето, през 1972 год., преди 30 години, бях направил магнетофонни записи как Пеню Ганев изпълнява онези песни, които приложихме към раздел II. „С песните на Учителя". Аз имах изискване към Петър Ганев всичко това да изкара на компакт-диск, заедно с някои негови записи, за да се приложи към „Изгревът" том XVI. Така ще се документира всичко. И така ще се запази и прехвърли на следващите поколения. И да не се говори, че аз съм си го измислил, което е в „Изгревът".

Като издаде „Сборник с песни на Учителя" със своите хармонизации, Петър Ганев ще вземе в дясната си ръка „Изгревът" том XVI, а в лявата си ръка - „Сборника" и с двете книги ще върви по България, ще свири със своя инструментален състав песните на Учителя и ще раздава тези две книги. Това е моят план. А дали ще се сбъдне, то другите ще проверят. И той ще си го провери.

7. В разстояние на няколко години аз подготвях издаването на Спомените на Пеню Ганев. Тетрадката, която той написа за мен, се укриваше 30 години, най-после излезна на бял свят и ми бе връчена. А това бяха спомените на Пеню Ганев. И да искаше да работи някой с нея, нямаше да сполучи. Навремето аз накарах Пеню Ганев да я чете, след това го спирах, задавах му въпроси, той допълваше и всичко туй се записваше на магнитофон. После прехвърлих записите на касети и оттам Марийка Марашлиева ги прехвърляше на машинописен текст. След това ги сверявах с тетрадката и тя вече изглеждаше съвсем наивна пред целия този материал, който имах. Подредих го, сложих подходящи заглавия и го дадох да се въвежда на компютърен набор. Бяха магнетофонни записи около 20 часа говор. Бях работил месеци с него. Имах и записи от различни години.

8. След това той бе изваден на текст и го дадох на сина му Петър Ганев да го прочете и ако има нещо да добави - то да го напише, за да се включи допълнително. Прочете го и каза, че има повторения, които трябва да се махнат, и някои епизоди не са хронологично подредени. А това бяха магнетофонни записи, правени по различно време и когато трябваше нещо ново да каже Пеню Ганев, то той повтаряше отначало цялата случка, дори с нови допълнения, които съзнанието му даваше допълнително като възстановена памет. Не можех да ги премахна. Разрушавах цялостния материал. Накрая се съгласих и предадох на съпругата на Петър Ганев, Божанка, целия материал, да го проследи, да се подреди хронологично и ако има нещо за редакция, да се отбележи, но я предупредих да не се осакатява материалът. Съгласих се. Това бе работа за 10 дни. Но те го държаха 2 години и дори крайният срок бе 20 април 2002 год. Беше предала само два листа, които бе коригирала. Видях, че се разсича материалът и силата му изтичаше от него. Наредих на Марина Иванова да се подготви така, както бе направено от мен. И така се даде. Че се повтаря нещо - много важно. След 30 години мен няма да ме има на земята и тогава ще остане само това, което е отпечатано. Знаех и бях убеден, че и Пеню Ганев от невидимия свят не беше съгласен да му се променят казаните от него неща.

И когато целият материал бе подготвен за печат и изваден на паус, отидох при Петър Ганев да търся още някои снимки. Съпругата му Божанка ми показа, че работи с материала и го редактира. Отговорих, че всичко е готово за печат. Не исках да отстъпя, защото ме забавяха. Петър Ганев ме помоли да отстъпя. Съгласих се. Седнах с нея и за 5 минути уточнихме заглавията. Значи, може да се работи с нея. Наредих на Марина Иванова да внесе всички нейни забележки. И така, материалът със спомените на Пеню Ганев отново се преработи - около 120 страници.

9. От различните магнетофонни записи сглобих един материал, озаглавен „С песните на Учителя", около 16 глави. Реших, че към този материал трябва да има съответни приложения към разказите на Пеню Ганев, за да се онагледи и да се докаже, че това, което се говори, почива на факти. Направих списък какво да се иска от Петър Ганев, бях му дал всички направени отмен записи на песните на Учителя, които изпълняваше баща му. А Марина трябваше да ходи при него и да ги иска, като бъдат предварително извадени на дискета от него.

10. Понеже съхранявах от Пеню Ганев негови ръкописи на нотен текст около 20 години, както и имах магнетофонни записи на всички негови песни, които аз бях правил при съвместната ни работа, то оригиналите и записите ги предадох на сина му Петър Ганев, за да ги извади на компютър тези приложения и да ни ги предаде. Бях включил Марина Иванова, която работеше този том, тя ходи много пъти и каквото можа, то тя получи. Но се оказа, че оригиналите изчезнаха. Беше ги сложил някъде между неговите нотни текстове и не ми се върнаха. Загубиха се. А аз исках да приложа някои от тях и чрез скенер да се види ръкописът на Пеню Ганев, че това е документ. Онези сили, които криеха тетрадката на Пеню Ганев 30 години, скриха и тези материали. Ето така съм работил - с най-големи противодействия. Но накрая, благодарение на моята упоритост и усърдието на Марина Иванова, можахме да се справим - направихме нотните приложения. Това беше моя идея и концепция. Така спасихме някои песни на Учителя, но благодарение на мен, защото само аз знаех как са нещата - от разговорите ми с Пеню Ганев, които бях записал на магнетофон.

И така, днес, 28 август 2002 год., когато приключвах материала на Пеню Ганев за Пророчеството на Духа Господен, то Марина Иванова ми се обажда по телефона и съобщава, че Божанка се е обадила и съобщила, че е намерила оригиналите на нотните листове, които аз бях оставил на сина му Петър и които бяха изчезнали. Намерила ги сложени от нея между материала на Пеню Ганев, който й бях дал да прегледа, да го подреди по хронология на събитията и което не направи в уречения срок. Но сега вече работи върху текста и аз през ден се обаждам по телефона, за да разбера докъде е стигнала. Аз знаех, че те са при нея и предварително бях съобщил това на Марина. Бях решил да се отива на печат и без тях. Не можех да позволя да бъда бавен. И така направих. И така, когато завършвах днес да описвам за Знамението Господне за Пеню Ганев, то се намериха оригиналите. А дали са всичките, ще проверим. Наредих на Марина да ги вземе и да ги включи като скенер-копия като приложения след материала на Пеню Ганев. Материалът бе подготвен за печат, изваден на паус и не можеше да се пипа. Упълномощих я да сложи приложенията по нейна преценка и по неин избор, понеже тя познаваше целия материал и приложенията на песните. Заедно с мен беше преминала през всички етапи на противодействия на сили, които не позволяваха това да излезне от печат.

А защо описвам тези ненужни за някого неща? Няма ненужни неща. За тези оригинали аз вече 30 дни се ядосвам и беснея. Колко енергия и сили изразходвах по тях, че се загубили! Нали това бе смисълът на укриването. Да се хабя, да излизат от мен сили и енергия, защото на някого тази енергия бе необходима, за да задвижи своята кола по своя си път. И си я движеха и се возеха на нея. Но двата ангела, които с копията стоят над „Изгревът", ще ги спрат. Вече знаете как става това.

Е, ще можете ли да издържите на всичко това? Няма да можете. Ето защо се описват всички етапи при подготовката на този том - XVI от „Изгревът". Трябва да се знаят. И помнят. На някого в бъдеще ще потрябват. Непременно ще потрябват. В това съм убеден. Особено на оногова, когото Небето изпрати да продължи това, което съм започнал. Защото то е една много голяма работа за един човешки живот. Но дано Господ ми дава сили да си свърша моята работа.

11. След големи настоявания синът Петър Ганев се реши да ми предаде всички тетрадки на Пеню Ганев. Те бяха в мазето и аз няколко пъти влизах там и с големи усилия прибрах онова, което беше ценен архив за мен. Така спасих всичко това, защото мишките и плъховете бяха започнали да нападат тези тетрадки. Преглеждах около стотина тетрадки. Запознах се с тях. Отделих тези, които ми трябват. Това беше работа около година. Много мъчителна и трудоемка. Работиш, а накрая не се вижда нищо свършено, а само купища тетрадки една върху друга.

12. От тези тетрадки преписах на ръка онзи материал, озаглавен „Разговори с Учителя". Отне ми няколко месеца. Те са лични разговори с Учителя или той, Пеню Ганев, бе присъствувал, когато Учителят разговаря с група приятели. А някои разговори бяха открити в тетрадките лично от Марина Иванова и те бяха включени тук. Това е пример как Духът работи.

13. От неговия архив подготвих „Теми на учениците", за да се покаже как е работено в Школата на Учителя. Включих и извадки „Мисли за всеки ден" - друг метод за работа за ученика. Бяха включени и други ценни материали.

14. Бяха включени и много документи на Пеню Ганев, някои от тях ще се извадят на скенер. Трябваше да се онагледи неговия материал и с документи и факти. Той си ги беше запазил. И аз ги включих, за да се документира всичко.

15. Беше оформен материал „Дневници". Успях да открия от дневниците 7 тетрадки. Навремето Пеню Ганев споделяше с мен, че в тези дневници е записан неговият личен живот и пътя му като ученик. И се питаше кому ли ще бъдат нужни. След като ги разгледах и ги прочетох, реших да публикувам по-голяма част от тях. Някои тетрадки се въведоха дословно, а при други се прескачаха някои неща, посочени от мен. За голяма моя изненада, липсваха дневниците за периода от 11.III.1937 год. до 23.XI.1941 год. - цели 4 години. Търсих ги упорито, но нямаше ги. Някой ги беше взел да ги чете и не беше ги върнал или пък бяха унищожени. Посегнаха онези сили на Разрушението и върху дневниците му. А това бе един много важен период както за Пеню, така и за Братството, така и за България. Ако се намерят някога, ще ги публикувам. Дано!

16. Всички дневници бяха писани с перодръжка и мастило и бяха запазени. Но те бяха трудно четливи, защото Пеню ги бе писал много бързо. Но, за да се въведат, близките на Марина Иванова и лично тя се измъчиха много, докато ги разчетат. Но накрая ги въведоха. Всички разпечатки и корекции бяха проверени от нея. Много голям труд. Успя да издържи, а има две малки деца.

17. Трябваше ли да се дадат тези дневници? Трябваше. Те са живо доказателство как един от последователите на Учителя е работил дори и в най-затънтеното село. Четял е беседи, водил си е записки и извадки, записвал си е впечатленията и всичките преживявания, включително и сънищата си. И което е най-важното, че всичко е навързано едно за друго. Онова, което чете от беседите, като проблем му се случва същия ден за разрешаване. Онези мисли, които изважда от Словото на Учителя, са ръководство как да се справи с проблема. А случките ги разказва за потвърждение на това, че Словото на Учителя е живо и то влиза в живота на учениците Му. И освен това той продължава да ги разрешава тези въпроси и по време на сън, чрез сънищата си. Това е един пример за съзнателен живот на ученика и през деня, и през нощта. Това означава пробудено човешко съзнание. Ето защо са ценни неговите дневници. И вече никой не може да твърди, че не знае как да работи, понеже нямало кого да пита. Ще питате Пеню Ганев. В неговия том точно това е показано. Нагледно, като на учениците в училището. Навремето учителят на черната дъска пишеше с бял тебешир върху нея, учениците четяха и се обучаваха. С този том на Пеню Ганев ще бъде същото обучение. Това е според мен.

18. Понеже Пеню Ганев е музикант, свири на цигулка, той е записвал от беседите на Учителя и от разговорите в своите тетрадки онова, което Учителят е говорил за музиката. И понеже бяха десетки тетрадки, аз прелиствах лист по лист и преписвах всичко, казано за музиката, на бели листа. Така се оформи една голяма тетрадка с отдел „Учителят за музиката".

19. В неговите тетрадки намерихме материал и за Паневритмията, който лично бе вписвал. И този материал включихме тук. Тук има такива мисли от Учителя, дори заплашителни спрямо онези, които променят Паневритмията в нейния текст, движения и музика, че направо потреперах. Това е доказателство, че онова, което публикувахме в „Изгревът" том XV, че се променя целенасочено Паневритмията, е вярно. Вярно е и за последствията, които днес понасят последователите на Учителя, както и българите. Ще ги понасят и нищо няма да им се размине. А ще ги търпят, защото те са си виновни. Те ги предизвикаха и сега Силите на Разрушението вилнеят в България.

20. През 1972 год. накарах Пеню Ганев да ми извади всички снимки от негативите, които имаше. А те бяха стъклени негативи. Така се работеше преди войната 1939 ^ 1945 год, от фотографите. Някои оттях бяха счупени, а други бяха повредени. Синът му Петър ги извади на фотохартия. Аз ги отбелязах по номера, седнахме с Пеню на масата, аз му показвах всяка снимка и казвах така: „Ето снимка № 6. Какво ще кажеш за нея?" Той я вземаше в ръка, оглеждаше я, спомняше си за нея, за лицата, за времето и събитията и разказваше. Аз записвах на ролков магнетофон. Така се направиха коментари на всички снимки от 1 до 342. Всичко 342 снимки. От техния коментар извадих много разкази, които ги включих в неговите спомени. После ги прехвърлих на касетки, предадох ги на Марийка Марашлиева и тя ги извади на машинописен текст. Така че имаме коментарите на всички снимки, които тогава бяха извадени от стъклените негативи. А това беше един голям труд, както мой, така и на Пеню. Така, когато ще ги изваждаме на албум в бъдеще, този материал е готов, подготвен от мен. Това са снимки от братския живот на Изгрева, Витоша и Рила с Учителя Петър Дънов. Но са направени от Пеню Ганев. Отначало само на него Учителят е разрешавал да Го снима на Рила.

21. След около 12 години, през 1986 год., отново уговорих Пеню Ганев и той ми позволи да прегледам всички снимки, които той имаше и които беше правил. Някои бяха в пликове, други бяха в албум. Аз ги взимах, отбелязвах отзад с химикал на снимката поредния номер и казвах така: „Ето, тук е снимка № 7. Какво ще кажеш за нея?" И така преминаваме от снимка № 1 до № 270, всичко 270 снимки. Записах на магнетофонни касетки, 10 на брой, всички коментари и разказите - около 10 часа. След 12 години, през 1986 год., повторихме, но вече с други снимки. Записахме около 10 часа магнетофонен запис. Тогава исках да прибера тези снимки заедно с албумите, за да не се загубят. Тогава синът му Петър обеща, че ще останат при него и никой няма да ги пипа и няма да се дават на никого. Обясних им, че на гърба на всяка снимка има номер, а чрез този номер на магнетофонния запис отговаря разказът на Пеню за дадената снимка и за събитията, които бяха свързани с нея. Тогава Пеню Ганев присъствуваше, слушаше, беше на моя страна, но се съгласи със сина си. Та той бе работил с мен, а не със сина си Петър. А какво стана по-нататък?

22. Тези 10 касети от 10 часа разговори с Пеню бяха предадени на Марийка Марашлиева и тя ги прихвърли на машинописен текст. Това бе един много важен материал за братския живот с Учителя. Дойде време и отидох и си поисках тези снимки. След дълго уговаряне и обяснение те ми бяха предадени. Когато извадих и подредих всички снимки по стотици от 1 до 100, 101 ^ 200, 201 ^ 270, се оказа, че много от тях липсваха. Някой ги беше откраднал. За мен това беше кражба, защото се бяхме уточнили, че никой няма да ги пипа. Отидох, говорих с Петър Ганев и съпругата му Божанка. Разбра се, че те бяха изваждали и предавали от тези снимки на Елена Николова за някаква работа. За мен това бе кражба и предателство към моята Програма. И тези снимки не се върнаха. Бяха откраднати. Елена Николова не ги бе върнала. Това е кражба и предателство. Направиха го нарочно, посегнаха върху снимките. За мен това бе умишлено, ръководеха ги силите на Разрушението. Превариха ме. Майстори са!

23. През лятото на 2002 год., месец август, Елена Николова бе се върнала от САЩ в София. Поръчах на Петър Ганев и съпругата му Божанка да влязат във връзка с Елена Николова и да искат снимките. Оставих на Божанка един лист, на който бях написал номерата на липсващите снимки, всичко на брой 31. Трябваше да ми се върнат, за да може да се довърши работата. Към края на месец август Елена Николова ми се обади по телефона и ми съобщи, че всички снимки, които тя е ползувала, били сложени от нея в един плик и били върнати лично на Божанка. Върнати, а сега ги няма. Значи Божанка ги е сложила някъде и сега ги няма. И ми се пречи на работата. Е, дано ги намери и ми се предадат, за да си довърша работата. А пък Божанка твърди, че тези снимки изобщо не са върнати. Виж ти какво се получи! Кой крив, кой прав, кой прав, а снимките ги няма. А онзи, който ги взе, сега се усмихва самодоволно.

24. Ето липсващите номера на снимките през 1986 год. Липсват снимки с номера: 2, 3, 4, 15, 61, 112, 113, 114, 115, 116, 117, 118, 119, 126, 148, 166, 210, 211, 218, 229, 242, 243, 244, 246, 247, 248, 249, 255, 256, 257, 260. Защо ги описвам ли?

Липсват всичко 31 снимки. Кого го интересува всичко това? Е, някого ще го интересува и то много. Защото аз имам коментара да кажем на снимка 114, но не се знае за коя снимка се говори. Ето, това е белята, която ми направиха. За мен това бе направено нарочно, за да ми се пречи. Друго обяснение няма. Една работа, която движих 30 години и то сам, при толкова големи противодействия и накрая успяха да ме спрат и да ми попречат. Е, дано тези снимки, сложени в този плик и върнати от Елена Николова, да се намерят и да ми се върнат. Или пък дано изскочат от друго място. И дано Елена Николова, когато през 2003 год. отново си дойде от САЩ, да намери снимките. И да ми се предадат, за да си довърша работата, започната преди 30 години, през 1972 год. А защо описвам това? Да се знае как са нещата. Да се знае кой съдействува и кой пречи. Съдействува Духът на Истината, а противодействува Духът на Заблуждението с неговите слуги, които точно изпълняват, бързо и изрядно. Ето защо, и служителите на Духа на Истината, и слугите на Духа на Заблуждението са били по времето на Учителя Петър Дънов на Изгрева. И ето защо днес са включени в поредицата „Изгревът" от онзи, който ръководи „Изгревът". И два ангела, един от Бялата ложа и един от Черната ложа, стоят над „Изгревът" и всеки, който се бори срещу „Изгревът", бива посичан. Всеки ангел си посича онези, за които отговаря. Единият ангел отговаря за Бялата ложа, другият ангел отговаря за Черната ложа. Може да не ви изнася, но е факт.

25. Когато нададох вой, че снимките ги няма, обясниха ми, че могат да се извадят от негативите. Дори и да се извадят, никой не знае тази номерация, която публикувам, точно към коя снимка се отнася. Изобщо ме удариха и улучиха където трябва. Големи майстори са. А аз съм сам. Сам-самичък. Ето, това е цялата работа и голямото изумление на всички. И онези, които са на Земята, и онези, които са на Небето. Сам-самичък, всички ми пречат, а работата върви. Поредицата „Изгревът" върви и се отпечатва том след том. А онова оригинално Слово, което съхранявах, го отпечатах по оригинала - 59 томчета. Искаха, опитваха се по всякакъв начин да ме спрат. Но не можаха. Отпечатах ги. Над мене беше Онзи, Който ме беше пратил да издам Словото Му по оригинала.

26. Целият снимков материал, целият архив лично Пеню Ганев ми го бе оставил. Аз лично с него съм подреждал всички стъклени негативи в един сандък и ги сложих под неговия креват, на който лежеше и спеше. И те стояха там от 1986 год. до смъртта му през 1992 год. Никой не ги пипна. После синът му Петър ми ги предаде. Ако Пеню Ганев от Невидимия свят не ми съдействуваше, нямаше да ги получа, а щяха да ги дадат на други и така щеше да се провали целият труд, моят и на Пеню Ганев в разстояние на 30 години. И накрая снахата на Пеню, на име Божанка, изважда един кашон със снимки и ми казва: „Трябва да обещаеш пред Бога, че ще ги съхраниш." Аз поглеждам вътре в кашона и виждам, че там има пакети, опаковани със синя хартия, завързани с канапи и надписи с моя почерк. Посочвам надписите на пакетите със снимките и казвам: „Тези пакети аз съм ги опаковал с мой канап и хартия и това е моят почерк. Това е мой труд и труд на Пеню Ганев," Предадоха ми ги. Така, както ги бях оставил, така и ги прибрах. Слава Богу. Бяха съхранени. После аз работих у дома с тях месеци наред. Подреждах ги по теми, по събития, по местонахождения, по години и по лица. Това никой не можеше да го направи, защото не познаваха епохата, в която бе отворена Школата на Учителя Петър Дънов. А аз ги познавах почти всички. Аз бях този, който им записа опитностите и ги оставям в историята като живи души, че са били по времето на Учителя Петър Дънов.

27. Още през 1972 год., когато започнахме да изваждаме снимките от неговите стъклени негативи за братския живот, за Школата на Учителя и за Учителя, то Пеню си спомни, че има още стъклени негативи, оставени в един сандък при рождения му брат на село. Тогава се уточнихме, че Пеню със съпругата си Каменка ще отидат на село на гости на родния му брат да вземат и да донесат оставените там преди 40 години стъклени негативи. Те бяха пенсионери с малки пенсии, аз работех и им дадох пари за път. Отпътуваха, престояха там една седмица на гости и се върнаха в София. Посетих ги и питам: „Донесохте ли стъклените негативи?" - „Не ги донесохме, защото вече ги няма." -„Как така да ги няма? Нали си ги оставил при родния ти брат на съхранение?" -„Няма ги." Случило се бе това, което е трябвало да се случи. И то според онези, другите, които разрушаваха. Брат му изхвърлил стъклените негативи на боклука, понеже трябвало да се освободи сандъкът, в който се съхранявали, за да си сложи там някакъв багаж. Та, сега сандъкът съществуваше заедно с багажа, а стъклените негативи ги нямаше. Бяха изхвърлени на боклука. Отлично свършена работа от онези сили, другите, които са на отсрещната страна. Браво на тях. Поздравления. Изключителна сполука за тях. Трябва да им се признае. Браво!

А Пеню Ганев и жена му Каменка, и двамата бяха засрамени пред мене, стояха с наведени глави, гледаха надолу. Аз бях възмутен, ядосан и ожесточен. Разкрещях се. Ако някой ме беше видял отстрани, би ме сметнал за нахалник, да крещя за чужди негативи. А това бе една свършена работа от Пеню. Но Унищожението бе ни изпреварило и свършило своето. Накрая Пеню каза: „Ех, все пак имаме немалко неща съхранени и запазени. Да запазим това, което ни е останало." И аз това казвам и за това се боря. И отстоявам.

Ето, това е най-важното. Да ги съхраним от посегателствата на хората и от забравата на днешното време. И наистина това беше наше и мое задължение към идните поколения - да съхраним онова, което ми остави Белият брат Пеню Ганев. Мир и светлина на душата му!

Ето защо в неговия том включвам снимки от неговия архив, които бе запазил и които ми бе предал. В следващия том, където ще включим материала на Елена Хаджи Григорова, ще поместим още снимки от неговия личен архив от живота на Братството с Учителя Петър Дънов.

28. Спомням си, когато с Пеню Ганев подреждахме неговия снимков материал, от време на време ме гледаше втренчено и се запитваше аз ли съм този, комуто трябва да предаде всичко това. Та той имаше наследници - син и две дъщери. Но позна духа, който работеше с мен и в мен и ми се довери. Снимките ги сложих в един кашон, който после ми го предаде Божанка в присъствието на Петър Ганев. Снимковият материал, от който правих записите с Пеню през 1986 год. също ми предадоха, макар при проверката да се оказа, че бяха откраднати към 31 снимки. За тях говорихме в точки 22, 23 и 24. Всички стъклени негативи бяха подредени в един дървен сандък и ги сложих под неговия креват. Казах му, че лежи като кокошка над златни яйца и трябва да ги мъти, за да се излюпят пилци. Е, много време мина и ще видим накрая какво ще се излюпи. А аз имам програма за всичко туй, което движа вече 30 години. И искам да я изпълня докрай. Дано Небето ми помогне. И да се излюпят пилците.

29. Отначало смятах, че неговият снимков материал трябва да излезне отделно с автор Пеню Ганев в няколко албума. Имах два коментара на снимките му, на магнетофонен запис от 1972 и от 1986 год., които бяха изкарани на машинописен текст. Но след като работих със снимките и трябваше да извадя от тях за приложение към неговия том, се убедих в друго. Неговите снимки трябва да се обединят със снимките на другите фотографи и по теми и по времена и събития да се предадат последователно и систематично, за да се документира животът на Школата и пребиваването на Учителя Петър Дънов при българите. И така направих, включих ги към другите. Но неговото авторство остава с неговия коментар. Това е една предстояща задача. Засега няма друг, който да познава лицата и събитията от тези снимки, освен мен. Е, има и някои други, които ми съдействуваха при разчитането им - но те са вече останали към 3-ма души. Но ще бъде отбелязано на всяка негова снимка, че той я е фотографирал, лично с разрешението на Учителя, Ще му запазя авторството!

През 1973 год. аз преснех неговия снимков материал на негатив, това го направих лично аз. Не можех да се доверя на други хора или фотографи, защото щяха да ме издадат на милицията и тя щеше да дойде и да обере всичко и да го унищожи. А освен това аз щях да пострадам жестоко, щяха да ме изселят накъде в някое затънтено село и щях да се проваля. Щях да изгубя подходящото време за работа. И нямаше да мога да се срещам с останалите живи още последователи на Учителя Петър Дънов.

После ги преснех на диапозитиви, за да се прожектират на прожекционен апарат. Седят си в кутийки и си чакат своето време.

Изкарах 2 ^ 3 филма 2 х 8 мм на камера на Пеню Ганев и към 3 филма по 36 пози лайка формат снимки на Пеню Ганев заедно с жена му Каменка. Заснех го при всички възможни положения, заснех главата, ръцете му и линиите за изучаване по хиромантия. Така го подготвих за историческата следа, която той заслужава. Употребих много време, сили и средства. Сега, 30 години след това, аз самият се чудя как съм могъл да го направя. Някой друг ме е движил, за да го направя. Освен идеята, трябва да имаш концепция, после план за работа и накрая Небето да ми отпусне жизнен кредит и друг кредит, за да можем да свършим тази работа. Е, свърших я, но с помощта не Небето. Това е. И сега работя по същия начин, макар че издадох 59 оригинални томчета от Словото на Учителя, които съхранявах 30 години и досега излезнаха от „Изгревът" цели 16 тома. Помага ми Небето. Но и аз работя денонощно. И ония, които ми пречат, също работят денонощно - нито спят, нито ядат, нито пият. А защо ли? Защото са безплътни духове на Разрушението и за да го извършат, намират готови за това человеци, влизат в тях и чрез тях разрушават. Това е механизмът - прост и ясен. И резултатен за тях. Така са действували при Учителя, така са действували от 1945 до 1990 год., така ще действуват и след това, както по мое време, така и в бъдеще, по ваше време.

30. Снимковият материал за „Изгревът" том XVI бе подбран от мен. Работих към един месец. Написах и коментар с бележки към снимките. Така той покрива и доказва моята концепция за неговия том. Тук-там прибавих и някоя друга снимка от други фотографи, за да се обособи идеята ми към някои събития. А към следващия том на „Изгревът" - том XVII, ще бъдат включени останалите снимки на Пеню Ганев от братския живот, където присъствува и Елена хаджи Григорова. А те вървят заедно през цялата Школа на Учителя 1922 ^ 1944 год. Но тук ги разделих, защото материалът за Пеню Ганев стана много голям и едва ще го поместим в един том от „Изгревът".

31. Отначало исках материалът на Пеню Ганев да излезе с материала и на неговата спътница по времето на Школата Елена Хаджи Григорова. Но се оказа, че е невъзможно, поради големия обем, да влязат в един том. Така ги разделих. Особено Елена Хаджи Григорова не беше съгласна да се разделя с него и искаше да върви с него. Бяха изминали 54 години от нейното заминаване, може би да се е преродила вече, но онези вериги, за които бе закачена, съществуваха в невидимия свят и чрез тях долавях и виждах нейното неодобрение. Трябваше да доказвам, че е по-добре да се раздели материалът. И така стана, но при условие нейния материал да го предам в следващия том „Изгревът" XVII, и то в началото. Съгласих се. Трябваше да уважа онези, които стояха зад Елена Хаджи Григорова. А те не бяха случайни. Иначе щяха да ми пречат за том XVI, както и за предстоящия том XVII.

32. Житейският път на Пеню Ганев с Елена Хаджи Григорова е даден много добре в дневниците му. Път на две души, облечени в плът - мъж и жена. Според мен са живели чист живот. Имало е време, когато Пеню Ганев е искал да се ожени за нея, но Учителят е мълчал, като по този начин не му е разрешил да се ожени за нея. Разрешил му е да се ожени впоследствие за друга жена, която се явява след нейната смърт. Това нещо съм го описал на друго място в „Изгревът" том XV и в том XVI, когато разказах за него. От друга страна, Елена също е искала да се ожени за Пеню. Но Учителят не е разрешил. Казал й, че има кратък живот и че не трябва да минава през брака. Дори я посъветвал след като е навършила необходимите години като учителски стаж да се пенсионира, да се освободи и да дойде на Изгрева. Това го сторва, пенсионира се, живее на Изгрева и работи и проучава Словото на Учителя, Предупредил я, че това време, което й остава, трябва да го употреби за проучаване на Словото Му. Това тя изпълнява. Елена си заминава от този свят на 31.Х.1948 год. на 59 години. Преди това тя завещава на Пеню Ганев половината от къщата, която са строили с него на Изгрева, както и цялото си имущество. Пеню запазва целия архивен материал от нея с тетрадки, снимки, документи. По-късно аз го получих от Пеню чрез сина му Петър и този материал ще бъде представен в следващия том на „Изгревът" - XVII том. Така че ще се представи нейният материал, придружен от съответни снимки. Няма да я пропусна в никакъв случай. Тя присъствува, жива е и сега. Тя върви и сега редом с Пеню Ганев.

33. И така, Елена Хаджи Григорова си заминава от този свят на 31 октомври 1948 год. на 59 години. Пеню я погребва, но преживява много силно тази раздяла. Изведнаж се почувствувал сам в света, без сили, без стремеж, без идеал. Сам-самичък. Още не се били изминали 40 дни от нейното заминаване, той отива при една своя позната учителка, с която не е имал никакви друга връзки, и си разказва цялото бедствено състояние, в което бил изпаднал. Тя го изслушвала внимателно и само му съчувствувала с поглед и само мълчала. Изведнъж Пеню се ободрил и се обърнал към учителката на име Каменка: „Ще ме вземеш ли за съпруг?". А тя отговорила: „Взимам те." Така той останал същата вечер при нея. Такова нещо не може да се укрие на Изгрева и на следващия ден почти всички знаели за случката. А Пеню изобщо не е криел. А като го разпитвали, казал: „Реших да се оженя за нея." Всички възрастни приятели, на около 70 ^ 80-години, били възмутени, че ето не са минали 40 дни от заминаването на Елена, и той ще се жени. Тогава Начо Петров отива при него и му вдига голям скандал. Тогава Пеню решава да се ожени за Каменка след като минат тези 40 дни. И така става - той се оженва за Каменка Коцева Несторова на 14.I.1949 год. в София. Пеню е на 52 години, а Каменка е на 34 години, тя е родена на 15.ХП.1915 год. От брака му се раждат три деца, които той успя да изгледа, изучи и ожени.

Невероятно, но факт - изучени, оженени, от тях той има внуци. Дочака да види как се изсипва Божието благословение върху онзи, който ходи в пътищата Господни.

34. Каменка е родена в гр. Радовиш в Македония, българска македонка, говореше много правилно български. Аз разбрах, че е македонка, когато преглеждах нейните документи. Работила е като учителка в прогимназията, като начална учителка. Когато започвах да работя с Пеню Ганев, тя беше много уплашена, да не би да се разчуе, да дойдат да направят обиск у дома им от милицията. Освен това можеше да се попречи на децата им да постъпят в университет и да учат. Тогава комунистическата власт не разрешаваше на такива провинени родители децата им да следват във висшите училища. Уверих я, че аз отговарям пред нея и пред Бога. Когато работех с Пеню в едната стая, тя не можеше да издържа на напрежението, което се създаваше от двама ни, и отиваше с малката им дъщеря, Иванка, която беше ученичка, в кухнята. Там стояха, докато приключим. Аз устоях на обещанието си. Чрез мен не стана никакъв провал. Накрая тя се разплака и настоя да оставя у тях онази тетрадка, в която Пеню си беше писал спомените. Страхуваше се да не попадне в милицията и да не би да пострадат от нея. Оставих я. Тя се успокои. Когато я виждах, питах я: „Пази ли се тетрадката?" - „Пази се, на сигурно място." После тази тетрадка бе укрита от мене и от 1973 год. до 2001 год. - цели

32 години. Накрая ми бе предадена след големи настоявания и разправии. Не е за разправяне, едвам издържах. Но накрая Пеню Ганев се намеси от Невидимия свят и тетрадката ми бе предадена. Като излезне този том от печат и го прегледате, чак тогава ще разберете за какво съм се борил цели 30 години и с кого, за да си довърша работата с Пеню Ганев.

С Каменка се разбирах чудесно. Тя имаше трезв поглед върху нещата. Тя не споделяше разните изказвания на някои хора от Братството по много въпроси. Тя беше реалист, в това, в което тя вярваше, и аз вярвах. Но лично на мен, тя не попречи на работата ми с Пеню. После, след нея дойдоха други, които умишлено ми пречеха. Отначало съзнателно, после несъзнателно, но пречеха. Накрая от Небето се намесиха и всичко потръгна. Ако не беше тръгнало, ангелите, които стояха над „Изгрева", вече точеха копията си. А единият вече беше го вдигнал заплашително. Как така? Ами къде е Любовта, за която говори Учителят? Любовта съществува само там, където има Чистота в мисли, чувства, действия. Това е.

35. Можеше ли по друг начин да се предаде този материал? По друг начин не можеше! Щеше да се разруши материалът. Този материал не може да се редактира, да се обработва, да се стилизира, да се дава в някакъв литературен вид. Защо ли? Защото ще се разсече материалът и ще изтече силата му. Така са говорили българите тогава, така се дава. Аз съм за говоримия български език. В него има голяма сила. В говоримия български език няма граматика, няма подлог и сказуемо. Мисълта тече през българската глава, устата му говори и другият до него слушали, слуша. Аз съм слушал български говор по селата - то е нещо неизказано и цяло чудо. Има невероятна сила. Аз заварих три политически строя и всеки от тях си измисли литературен език, говорим език, политически език. Говореха, пишеха, за да покажат нищото за нещо и да заблуждават хората с празни прирказки и измислени от тях думи. Така че съм преминал през тези етапи, И затова в „Изгревът" се дава така, както всеки е говорил или мислил. Има сила в това. Има дух в тази реч. Българският език е окултен език и е най-старият език на земята според Учителя Петър Дънов. Само на него може да се изкажат окултните закони.

36. Можеше ли друг човек да свърши тази работа, която аз върша? Не можеше. Просто няма да издържи. Ето, от 1972 год. съм започнал да работя с Пеню Ганев и чак през 2001 год. задвижих неговия материал. Цели 30 години бе чакал неговият материал. А защо чака ли? Не бяха дошли времената за това. После дойдоха и се явиха Сили на противодействия, които влизаха в този или онзи и ми пречеха, къде съзнателно, къде несъзнателно. Но се справих. Друг не можеше да издържи на времето от 32 години, както и на борбите около запазването на този материал. И още нещо важно. Никой не беше изучавал тази епоха. И да искаше, няма да може. Трябва да имаш качества. И най-важното - да имаш кредит от Невидимия свят. И да си изпратен за това. С излизането на тома на „Изгревът" XVI за Пеню Ганев се доказва именно това. Благодаря на всички онези на Небето, които ми съдействуваха. А онези, които ми пречеха от Земята и от Небето, не съм ги забравил, но съм ги оставил на Небето - то да въздаде своята Правда. И то ще въздаде както трябва. Половин век наблюдавам това - как двата ангела, отговарящи за двете ложи Бялата и Черната, посичат онези, които воюват срещу „Изгревът". Безпрекословно!

Е, Пеню! Доказах, че си жив и горе на Небето, и долу на Земята. Доказах, че сме живи и двамата. Амин.

37. Кой и как финансира издаването на „Изгревът" том XVI. Ще разкажа и това. Много е важно като поучение. В „Изгревът" том IV стр. 554 ^ 558 (от оригинала) е описано как работих с Пеню Ганев. Тогава финансирах нашата съвместна работа с шест лекарски заплати, на стойност 600 лева, равняващи се тогава на 600 американски долара. Вложих ги за нашата работа, която дочака 32 години да се реализира. С тези пари се подпомогна тогава семейството му. А синът му Петър си ги изработи със своя труд. След 1990 год. няколко пъти Петър искаше да ми върне тези пари, но аз отказвах. Ето, дойде времето да се финансира „Изгревът" том XVI за неговата предпечатна подготовка. Отидох при него и му поисках пари. Даде ми. С тях платих предпечатната подготовка на материала на баща му, а по-късно той плати и за материала на Елена Хаджи Григорова. Така общо заплати към 650 дорала към 2002 год. Когато приключих работата, тогава му напомних, че онези пари, които все искаше да ми ги върне, вече ги е върнал. А за 32 години годишната лихва аз не я вкарвам в тази сума. Така че той си върна тези пари, които бях му дал преди 32 години, само че тези пари аз ги вложих отново в работата на баща му Пеню Ганев, така, както това сторих през 1972 год. Работил съм за реализацията на моя план с Пеню Ганев. „Изгревът" том XVI се подготвяше вече за печат. Поисках му пари и то 1/3 от стойността на печата. Другите 2/3 ги поемах аз, аз щях да ги заплатя с парите на Програмата „Изгревът". И онези, които стояха зад тази програма горе на Небето и долу на Земята, когато дойдеше нужда, ми съдействуваха и поредният том излизаше. На сина му Петър му предстоеше турне през септември-октомври 2002 год. по Европа с оркестъра „Софийски солисти". И когато се върнеше, трябваше от спечелените от турнето пари дами предаде тази 1/3 от парите, които бяха нужни за отпечатването на книгата. Другите пари аз щях да си ги намеря. Обещах му, че ще му дам от отпечатаните томове на „Изгревът", та когато пътува по България да свири на хора от Братството, да ги предлага с пари или без пари, по негово усмотрение. Така една част от парите му щяха да се възвърнат. Но книгата щеше да се отпечати с други пари - с парите на програмата на „Изгревът". Това трябва да се знае и да се помни! А дали ще даде 1/3 от стойността за печат на „Изгревът" том XVI, ще дочакаме да видим. Ако даде, ще бъде добре за него. Ако не ги даде, ще бъде по-добре за мен. Значи продължавам да работя сам и да чакам помощ само от Небето.

Защо описвам това? Да се знае, И да не се мисли, че аз се обогагявам, че печеля, че ползувам чужд труд и т. н. Напротив, всички онези, които чрез мен са закачени за програмата „Изгревът", черпят с пълни шепи от нея. Черпят и сили, и благословение и се подкрепят от Небето за своя личен живот и за разрешаването на личните си кармически развръзки. Така че, аз съм, който давам, раздавам и благославям! Или по-точно, всичко това става чрез мене. А друге Онзи, Който ръководи „Изгревът" чрез мен, в мен, на Небето и на Земята. Да бъде името му благословено пред Господа на Силите, пред Бога Всемогъщаго. Амин!

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...