26_06 НОВА БИБЛИЯ

[Albena]

НОВА БИБЛИЯ

 

Библията е една книга на миналото. В Евангелието е писано какво е говорил Христос на хората. Но и днес Той не е престанал да говори. Той е говорил 2000 години и сега говори, и в бъдеще ще говори. Някои признават Стария Завет, други признават Новия Завет и казват: “Ново няма вече.” Слънцето веднъж ли изгрява? – Много пъти изгрява. Дърветата само веднъж не цъфтят, много пъти цъфтят. Реките само един път не текат – постоянно текат. Трябва да имате ясна представа за живота – той е важен. Трябва да разрешите вътрешния живот. Щом разрешите вътрешния живот, и външния ще разрешите.(53, с. 5)

 

Старото си отива, ново иде. Нова Библия се пише сега. Ново Евангелие се пише. Не го пиша аз, Бог го пише. Горко на оня, който не приеме новото Евангелие! Евреите и досега страдат, защото не приеха Христовото учение. Ще кажете, че малко е Евангелието, оставено от Христа. Онова, което сега се пише, е още по-малко. Един от кодексите на новото Евангелие гласи: “Зачитайте Божественото в човека!” Като слушаш един музикант, радвай се, че има Божествена дарба. Като четеш стихотворенията на един поет, радвай се, че дарбата му е дадена от Бога. Като се ползваш от съветите на един мъдрец, радвай се, че Бог го изпратил между хората да ги поучава. Ако срещнеш един красив човек, който не злоупотребява с красотата си, знай, че Бог го е създал красив. Всичко хубаво и добро е от Бога. Каквото видиш, запитай се дали е от Бога, или от човека.(22, с. 73)

 

Спре ли се човек на едно място, не е добре. Някои от вас мислят, че са завършили своето развитие, че всичко знаят. Други мислят, че като прочетат Писанията, всичко са разбрали, и казват: “Туй е то, всичкото!” Не е всичкото в тази книга. Тази книга е една малка опитност, но где е опитността на ангелите, где е опитността на тези светии? Ап. Павел е казал много малко неща. И Христос е казал много малко неща. Где е онази Любов, която Христос проповядваше на кръста? Всички християни говорят за нея, но колко християни има, които изявяват Христовата Любов? Тогава аз определям великия закон така: Любовта включва благото на всички същества. Сега в разбиране Словото Божие трябва дълбока мисъл не само по ум, но дълбока мисъл, в която да взима участие сърцето, в която да взима участие и човешката воля. Има някои въпроси, които ще се разрешат само по един опитен начин.(37, с. 168)

 

Ако бих имал време, бих ви изтълкувал защо Христос е говорил с притчи. Това представлява един определен метод, определен начин да предаде Своето учение на света. Понеже в Неговото време хората не бяха готови за учението Му, Той даде на света тези образи, за да може то да се запази за нашето време. Ако Христос дойде сега, той няма да се занимава с тези образи. Той ще говори други неща. Онези, които преди 2000 години не са Го разбрали, трябва да Го разберат. Тогавашното учение на Христа е основа на сегашното, което Той ще изнесе пред света, и затова именно тези форми, които са Негово дело, ще претърпят известни промени – кръвоносните съдове, дихателната система, всички клетки ще претърпят изменение.(150, с. 120)

 

От четене до четене има разлика. Ако аз река да чета, аз възстановявам нещата. За мене едно четене представлява кинематограф. Като чета, аз си възстановявам един филм, възстановявам миналото, станало преди няколко години. И аз проверявам нещата – кое е вярно и кое не. Проверявам как действително са станали нещата, а другите предполагат. Когато чета Евангелието, аз установявам филма, миналото, станало преди 2000 години. Това, което е писано в Евангелието, това са откъслеци. Не е нещо цялостно. Христос е говорил много работи, които са пропуснати. Ти като четеш, ще ги възстановиш.(92, с. 167)

 

“И отвори умовете им да разбират Писанията” (Лука 24:13). Какво представляват Писанията? – Написана книга. Тази написана книга сте вие и върху нея могат да се четат много работи. По същия закон от клетките можем да изучаваме организма, а от органите можем да изучаваме системите. От системите пък можем да изучаваме какво представлява цялото човечество или какво представлява цялата вселена. Значи всичко зависи от единицата.(51, с. 208)

 

Ще кажете, че в Библията е писано всичко. Наистина много неща са писани в Библията, но много още има да се пишат. Йоан казва, че Христос е говорил много, но всичко не е написано. Не една Библия, но още много Библии има да се пишат, в които да се вмести това, което Христос е говорил. Като говорят за Библията, която е писана от човеци, всички я считат за свещена книга. Дойдат ли до главата, в която се крият неща, писани от векове, малцина се замислят за нея. Според мене единствената свещена книга, която всеки човек има в оригинал, това е човешката глава. Освен написаното вече всеки момент в нея се пише новото, което човек преживява. В това отношение главата представлява Новия Завет на човечеството, а стомахът – Стария Завет. Всичко, което Христос е говорил преди 2000 години, е написано на главата. Това, което днес говори, пак се пише на главата. Съвременните хора не разполагат още с нужната светлина да четат и разбират това, което е писано в главата им, както и онова, което всеки ден се пише. Докато има светлина, човек чете, разбира и минава за учен. Щом изгуби светлината си, той вече не може да чете, нищо не разбира и минава за невежа. Следователно, ползвайте се от светлината на съзнанието си, за да четете в оригинал свещената книга, написана в главата ви, и чрез нея да коригирате свещената книга вън от главата ви. Казано е в Писанието: “Ще напиша закона Си в сърцето на човека.” Значи сам Бог е написал закона Си в човешкото сърце. Който има светлина, той чете Божия закон в оригинал и оттам го превежда на хората. И Мойсей написа законите по същия начин. Той ги четеше в главата и в сърцето си в оригинал и ги превеждаше на език, достъпен за онези, които нямаха светлина сами да четат и разбират. Оригинала, който се намира в човешката глава и в човешкото сърце, философите наричат “акашови записи”. Когато казваме, че човек е готов да служи на Бога, имаме предвид онзи, който чете в оригинал Божия закон. Дойде ли съмнението и колебанието в него, той е изгубил оригинала и чете някой превод, в който непременно има грешки. Любов, която внася в човека съмнения, колебания, подозрения, е преводна. Любов, която изключва съмненията и колебанията, е оригинална, вечна. Който носи вечната Любов в себе си, той оценява Любовта на Бога, оценява възможностите и условията, които му са дадени, и благодари за всички блага, с които се ползва.(31, с. 144)