X. ЗАЩО ИЗДАТЕЛСТВО „БЯЛО БРАТСТВО" ОТКАЗА ДА ЗАПЛАЩА ЗА ТРУДА НА ОНЕЗИ, КОИТО ПОДГОТВЯХА ЗА ПЕЧАТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

[Dela]

X. ЗАЩО ИЗДАТЕЛСТВО „БЯЛО БРАТСТВО" ОТКАЗА ДА ЗАПЛАЩА ЗА ТРУДА НА ОНЕЗИ, КОИТО ПОДГОТВЯХА ЗА ПЕЧАТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

1. На 1 октомври 1996 г. дойде удома Наталия Попова, която познавах и която бе набрала една част на спомените в „Изгревът" том I. Уточнихме се, направихме декларация, чрез която получаваше за набор „Утринни Слова" 1941-1942 да ги набира по оригинала. Публикуваме декларацията накрая.

2. Наталия привлече за работа и Румяна Маринова и двете подготвиха за печат тази годишнина. Обаждат ми се по телефона, че са готови. Бяхме се разбрали, че за техния труд ще се плати. Те и двете бяха безработни, а Наталия бе с две деца - ученици. Обаждам се на Стефан Кирлашев, който с Елена Николова завеждаха издателство „Бяло Братство", обяснявам как са нещата и се срещаме в офиса на „Бяло Братство" на ул. „Граф Игнатиев" № 28. Те там се разпореждаха с това помещение. Отиваме, срещаме се, сядаме на масата. Двете - Наталия и Румяна, представят материала, подготвен за печат. Само трябва да се занесе в печатница. Аз обяснявам, че е работено с уговорка да се заплати. Из имах една оферта, която ми бе изпратена и вътре бе написано цената на всяка една услуга и то в долари. Този, който ми бе я изпратил, като представител на фирма, беше ми направил голяма услуга. Те двете представиха цената на своя труд. Стефан Кирлашев, като чу, направо побесня. Той смяташе, че всички ще му работят без пари, а те ще прибират чуждия труд и ще печелят с него. На мен тогава изобщо не ми минаваше това през ума. Но после ми влезна в ума и го разбрах много добре. И досега го разбрах. Аз мълча, изобщо не се намесвам. За пръв път виждах две жени, да бранят яростно труда си. Скараха се с него. Той направи отстъпка и даде малко по-висока цена. Те не се съгласиха. Взеха си материала и си тръгнаха. Тръгнах си и аз. Целият материал бе у тях, оригиналът и онзи, който бе подготвен зе печат. След тази случка и след някои други събития той напусна този сервиз, тези помещения и се прехвърли на друго място. Ръководителят на Програмата от Небето ги измете оттам, за да дойде онзи, с който трябваше да работя, за да издам оригиналите. Той дойде и ги издадохме накрая.

3. В следващият етап се яви Любомир Гълъбов, който реши да плати предпечатната подготовка и да финансира тези две томчета. Така те излезнаха под заглавие „Важни и належащи неща" с ISBN 954-8091-74-7 за том I и за том II „Плодовете на Любовта" с ISBN 954-8091-75-5, София 1997 г. Печат „Урания" 1997 г. Дали двете заглавия подхождат на всичко това, което разказах накратко? Няма случайни неща. Всичко е завързано едно за друго.

4. И понеже Стефан Кирлашев напусна тази сграда, аз му поисках да ми остави негативите за корицата на „Утринни слова" със слънцето в портокален цвят. „Но това е корица на Издателство „Бяло Братство". Отговарям му. „Аз бях този, който я одобрих и взех решение да бъде корица на „Утринни слова". Ако не я оставиш ще си направя друга". Остави я. Ние я използвахме, но вписахме, че се издава от Издателство „Бяло Братство" само заради корицата. Писахме и издателство „Урания", а това бе фирмата на Любомир Гълъбов, който финансира тези две томчета. Не можех още да се отвържа от това т. нар. Издателство „Бяло Братство". Завързаха ме за него с лъжа и измама, С това разполагаха и с това работеха и връзваха хората. И досега така ги връзват.

5. И беше най-интересното. Отново сме в същия сервиз. Но този път също сме четирима. Но насреща е Любомир Гълъбов. Те двете, Наталия и Румяна, казаха колко им струва труда, по онази оферта, която аз имах. Любомир извади пари и плати за труда им. Те предадоха материала за печат. А аз си прибрах оригиналите. Всички бяхме доволни. Това т. н. Издателство „Бяло Братство" се отдалечи от моя път. А не беше лесно. В бъдеще реших неговото име няма да фигурира никъде, защото бе само една фирма без съдържание и смисъл. И пречеше на работата ми. И воюваха срещу мене. Не спират.

6. Двете томчета излезнаха от печат със същата корица. Но след големите скандали, аз реших, че повече тази корица няма да бъде слагана в другите издания. Така и направих. Бях предал една годишнина на Утринни Слова 1941 - 1942 да се набира от майката на Наталия Попова, която бе пенсионерка. Подготвен бе материалът от майката Звезделина Якова и от дъщерята Наталия. Отново се явихме пред Любомир Гълъбов, той плати предпечатната подготовка и финансира отпечатването им. Заглавията бяха: „Последното добро" с ISBN 954-9589-01-3 и „Близо и далеч" ISBN 954-9589-02-1. Издания на Издателство „Урания" и „АСК-93" през 1997 г. Издателство „Урания" бе на Любомир Гълъбов, а на „АСК - 93" на Жана Иванова. Този път си научих урока за корицата. Беше дюст, корица във виолетов цвят с оранжеви букви на заглавията. И така докрая вървяха кориците на „Утринни Слова".

7. А сега представяме Декларацията, за да се види при какви условия се предаваше оригинала от мен и как се работеше с него.

ДЕКЛАРАЦИЯ

Долуподписаната Наталия Ангелова Попова, живуща на ул. „Цар Иван Александър", Бл. 150, Вх. В, ап. 68, декларирам следното:

1. На 1 октомври 1996 г. получих от Вергилий Кръстев две годишнини от „Утринни Слова" за предпечатна подготовка, включваща въвеждане, корекция, страниране.

2. XI годишнина Утринни Слова - 1941/1942 г., състояща се от тридесет лекции, както и XII годишнина Утринни Слова, 1942/1943 г., състояща се от тридесет и четири беседи, ми бяха предадени за предпечатна подготовка.

3. Аз отговарям за съхранение на оригинала, както за правилното въвеждане на текста, както за чистотата на корекцията. Допустимо е, там, където липсва някоя дума, да се прибави, като се загради в скоба.

4. Подготвеният материал се предава на ЕФ за печат или на издателство „Братство", ако то функционира. При положение, че аз се регистрирам като ЕФ, отпечатването се извършва от мен.

5. Подготвеният материал се показва на Вергилий Кръстев за уточнение и след това се решава кому да се предаде за печат.

Декларатор: Наталия Попова Приел: Вергилий Кръстев