Jump to content

XIII. ОБЯВЕНАТА ВОЙНА


Recommended Posts

XIII. ОБЯВЕНАТА ВОЙНА

1.Обявената война срещу Програмата, която трябваше да издаде и отпечата неиздаденото и оригинално Слово на Учителя Дънов, започна официално на 17.05.1997 г. в гр. Пловдив. А защо в Пловдив, а не на друго място? Защото там отдавна бяха започнали да воюват срещу Програмата, имаха си войници, всичко необходимо за стрелба. Имаха си лозунги, че Словото трябва да се предаде в литературен вид. И всички бяха убедени в това.

2.Бяха изпратили покани до всички ръководители на братствата в страната, че ще се разисква въпросът за отпечатването на Словото на Учителя Дънов. А тази борба беше започнала много по-рано и по-точно - с. „Отворено писмо" на 5 юли 1995 г. срещу „Изгревът" и срещу мен, публикувано в „Изгревът" том IV, стр. 614 - 642, заедно с моя отговор в „Изгревът" том IV, стр. 625 - 642.

3.Още тогава бях отпечатал на стр. 642-645 една статия: „Защо не се печатат неиздадените беседи на Учителя Дънов". Прочетоха я. Оттогава започна войната срещу Програмата на „Изгревът" и Програмата за отпечатване Словото на Учителя по оригинал. Това бяха две Програми, които ръководех аз. Ръководех и трета програма за концерт-рецитал и по Слово на Учителя Дънов и по неговата музика и песни.

4.След като предадох на Павлина Даскалова оригинала на Утринни Слова 1939-1940 за работа, после дойдоха големите истории с неговото отпечатване, описани дотук, както и спомените в „Изгревът" том XIII, стр. 827 ^ 828 в точките 8, 9, 10. А какъв беше финалът на това томче, също описахме и може да се прочете в „Изгревът" том XIII, стр. 854-856. Всичко е описано, за да се види лъжата и измамата. А къде е Любовта, за която постоянно говори Учителят Петър Дънов в Своето Слово?

5. След като бе отпечатано едното томче с парите на Търновската група, а второто томче - с парите на Габровската група, Павлина започна да върви по страната да го разнася и показва, като го продаваха на една обикновена цена без печалба. Тя се беше качила на онази духовна вълна, която движеше Програмата. Беше окрилена, заредена със сили, че е нещо свършила за Бога. Но това не се хареса на другите. И това бе от завист, че не се хранят духовно от Програмата. Започнаха критика, беше ги яд, че не минава през издателство „Бяло Братство", че не могат да сложат ръка на оригинала, да го променят и после да продават книгите, и да прибират парите. Ето това е причината за яростта им.

6. По това време бяха създали редакторска колегия от 20 човека, за да редактира и променя Словото. И това бяха онези, които критикуваха и воюваха. А те бяха слуги на Духа на Заблуждението. Искаха да разрушат оригинала. До мен не можаха да се доберат, но веднага те се свързваха с тези, които подготвяха поредното томче, започваха да им внушават отвътре и отвън и ги отклоняваха, и ставаха накрая предатели към Словото на Учителя. И ето защо сега публикувам цялата история с протоколите. Но съм публикувал само една малка част, най-типичните случаи. Другите чакат реда си да бъдат публикувани при други случаи, когато им дойде времето за това. На никой няма да му се размине заради предателството спрямо Програмата.

7. На съвещанието на 17.05.1997 г. в Пловдив присъствуват много поканени. Аз не бях поканен, понеже за тях аз бях никой. На съвещанието отиват и Александър Станчин, Любомир Гълъбов и Жана Иванова. По това време Жана беше се захванала да оправя счетоводството и да ръководи Издателство „Бяло Братство", след като Елена Николова бе го напуснала като ръководител. Не минаваше седмица да не казвам на Жана Иванова: „Остави ги, напусни ги. Ела с мене да работиш. Аз имам Програма, тя вече действува, тя вече издава томчета по оригинала". Но тя не можеше да разбере тогава, че е създадена тази Програма от Небето. Убеди се по-късно. И тримата отиват на съвещанието и всички скачат срещу тях. Обвняват ги във всички възможни грехове. Но не могат да ги обвинят в присвояване на пари. Жана Иванова прави отчет пред ръководителите на Братството от провинцията, че издателството не е на загуба, а на печалба. Всички искат да бъде на загуба, за да знаят че е на загуба, за да могат да го източват в бъдеще и да му присвояват парите, като ще се оправдават така: „То издателството е на загуба от самото начало на съществуването си." Всички ги обвиняват в нещо друго, че са внедрени шпиони на милицията. И оттам се започна да се говори, че са ченгета, че са сътрудници на Държавна сигурност. А аз питам, тези, които ги обвиняваха, откъде знаеха, че са ченгета? Излизаше, че старите ченгета от 1967 -1990 год., които сега бяха 55 - 65-годишни, обвиняваха новите, млади ченгета, които бяха 25 - 35-годишни. Не искаха младите, защото смятаха, че сега е тяхното време да управляват. Но аз се питам: старите и новите ченгета не се ли управляваха от едно и също място? По този въпрос ще говорим при други случаи. Отговорете ми! И години след това ги обвиняваха, че дори и до днес. А това беше насочено и срещу моята Програма. За мен те бяха враговете, а не ченгетата, с които съм бил работил по принуда и по стечение на обстоятелствата. Нали с тях свърших работата си. Хайде, отговорете ми сега. Хайде! А мен не може да ме обвините, че съм ченге, защото аз съхранявах оригиналите от Словото на Учителя Петър Дънов 30 години и накрая ги издадох. Съхранявах Словото, когато чрез обиски комунистическата власт го прибираше и го унищожаваше.

Цялата борба бе насочена срещу Програмата, която действуваше без тях. Не можеха да променят Словото. Всичко беше под мой контрол и оригиналите бяха у мен. Накрая отправят анатема срещу тримата, че са чужди и че са от милицията. Това ми го предадоха мнозина. Върнаха се тримата и не можеха да проумеят защо са срещу тях. Аз знаех защо. И сега знам точно, защото тяхната реакция не беше случайна и всичко впоследствие се сбъдна и се намести по време и по събития. Върна се Жана Иванова от Пловдив и бе решила да се откаже оттяхното Издателство „Бяло Братство" и започна да им предава нещата. Реших да се издават томчетата от едноличната фирма на Любомир Гълъбов и тази на Жана. Аз отдавна правех точно това - издавах чрез техните фирми. А онези от т. нар. Издателство „Бяло Братство" бях ги откачил от моята Програма.

8. Получих писмо от Павлина Даскалова на 20.05.1997 г, която описваше състоянието си. Аз го публикувам. Изпратих й писмо на 16.06.1997 г., в което описвам моето становище, което е публикувано в „Изгревът" том XIII, стр. 856 - 858. Датите на получените писма на стр. 857 ред 27 отгоре, трябва да се четат - 20.05 и 25.05.1997 г. Месеците са сбъркани при набора. Всичко бе описано и обяснено. Прочетете си ги, за да ви се уяснят въпросите.

9. На 17.11.1997 г. чрез протокол предадох на Павлина Даскалова да подготви за печат годишнина „Неделни беседи" 1942 - 1943 г. Но тя отново ме излъга и измами. Искаше да редактира Словото чрез онзи, който го променя и който се намира във Варна, където е центъра на Черната ложа. За справка виж „Изгревът" том XIII, стр. 828 - 830 в точките 11, 12, 13, 14. А защитата на това издание дойде от Марина Иванова. Виж „Изгревът" том XIII, стр. 858 - 861.

10. А онзи, който бе свидетел, бе и Вихър Пенков за тези събития и го накарах да ги опише без нито едно мое вмешателство. Виж „Изгревът" том XIII, стр. 861 - 866.

11. А сега ще публикуваме писмото на Павлина Даскалова до мен от 20.05.1997 г. дословно. Ако искате, може в бъдеще да ви го сканираме като оригинал.

20.V.1997 г. гр. В. Търново

Брат Вергилий,

1. На 17.V.1997 г. в Пловдив имаше „съвещание", в кавичка го слагам. То беше истински зверилник. Говореше се против А. Станчин, Жана Иванова и се толериха старите издатели от страна на Йоанна и десетина души край нея. Против Благовест Жеков и дори против мен. Изобщо против годишнината, която издадохме то бяха спорове и чудо за редактиране и нередактиране на Словото - вечния проблем. Можело да се издават 20 броя на ксерокс оригиналното Слово, но останалото трябвало да бъде на съвременен език.

2. Откажи се от концерт по-нататък. Тя, Йоанна, казва, че няма нужда да се печата неиздаденото Слово,

3. Имам голяма молба към теб, да ми предадеш писмата на Иларионови. У мене има тефтерчета на Иларионов и тетрадката със спомените на Иларионова. Първото издание на „Завета на цветните лъчи" Учителят го е раздавал с автограф. 2 броя на Иларионови са у мен. Умен са пликовете и снимките на М. Казакова, но къде са писмата? Ако решиш да ми предадеш писмата, ще дойда специално, но ако ме викаш на концерт, няма да дойда. Много тежко ми се отрази на психиката това „съвещание", разболях се наистина.

Твоя сестра Павлина. Работим тома на Ясен, не се тревожи.

Никъде ли не продаваш официално 6 том?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...