Беинса Дуно!

[Dela]

Беинса Дуно!

Новото име на Учителя! Неговото ново и истинско име.

Едва сега Учителя си каза името и то така, както разкрива учението си. „Който има уши да слуша, нека слуша". Разкри го на тези, които имат уши и слушат, и виждат, и разумяват. За всички други то остана обикновен псевдоним.

За мен то разкри Учителя в неговото величие и пълнота - Човекът, който дава живот - Беинса Дуно.

За първи път аз почувствувах този извор! - Изворът, който носи живот!

Но не се хроникират празниците на душата...

Неделя, 4,30 часа сутринта

Всички сме на крак и точно в 5 часа сме в салона. След обща молитва и песен Учителя изнесе неделно утринно слово. Едно от най-хубавите.

Утринното слово се отличава от беседите в 10 часа. Отличава се и от школните лекции, от лекциите на младежкия клас. Нещо мистично лъха от тях.

В 6 часа започват утринните ни гимнастически упражнения, които траят до 7 часа. След кратките разговори с някои брата и сестри и след поздрава - целуване на ръка, към 8 часа Учителя тръгва от поляната. Но той няма да я премине тъй бързо, както може да се допусне. На всяка стъпка го спират усмихнати очи, радващи се или скръбни души? Всеки пита, иска и търси нещо от Учителя. - Още една дума да чуе. Ще се насити ли от тази дума или поглед, ако не се е нахранила душата му от беседите? Няма насищане от красотата на Божественото Слово. Как му се ще на човека да остане завинаги в неговата светлина. Най-после скръбните и радостните очи успяват да спрат Учителя пред входа на неговата стая. Те носят няколко въпроса и намират отговора.

Към 9 часа Учителя закусва. Допускаме, че тук той ще помисли и за себе си. Уви, който е приготвил закуската, е приготвил и няколко въпроса. Малко след това, около 30 секунди след като е приключил, при него успяват да се доберат сестрите Марето, Савка или други по-сърдечни същества, за да изкажат радостта си от преживяното.

От 10 до 11,30 (12) часа - неделна беседа за всички. Учителя пак говори, а ние слушаме, разумяваме и се удивляваме. Колко е голяма разликата, когато слушаме непосредствено беседа на Учителя и когато я четем!

Учителя тръгва за стаята си, но някой, който не е бил сутринта, иска да го запита нещо? Няколко души успяват да говорят с него. Една жена търси помощ за болната си племеница. Без да пита за болестта, Учителя казва лек. А в обедната вече го чакат за обед?

От 1 до 2 (3) часа - обяд. Покрай обеда започват разговори, пеят се и много песни; във всичко това има много красота. В центъра на този живот е Учителя.

След всичко това, ще помисли ли той най-после за себе си? - Не. Защото беседата е продължила по време на обеда и след обеда, и пред стаята му или под малкия дъгообразен навес на поляната.

Когато не е заобиколен от група братя и сестри, Учителя е с отделни лица, които питат, искат съвети и лек. И това продължава до 10 часа вечерта. Тогава, а понякога и по-късно, той се качва горе в своята стая. Ние виждахме прозорците горе да светят до късните часове на нощта. Кога ли спи той и въобще дали спи? Има ли Учителя нужда от сън? Почива ли си той?

Велики служителю на Господа, бъди благословен!