Jump to content
Dela

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Recommended Posts

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

14 октомври

Христос казва: „Син человечески не дойде да му служат, но да послужи." Живейте и вие като Христа. Не очаквайте хората да ви служат. Христос е пътят към новия живот, към Любовта.

За да постигнете своя идеал, спазвайте следните неща: Осветявайте името Божие в себе си. Търсете царството Божие и Неговата правда. Изпълнявайте Неговата воля.

Да изпълниш волята Божия, това значи, да служиш на Истината. Да търсиш Царството Божие и Неговата правда, това значи, да придобиваш истинско знание и мъдрост. Да осветяваш името Божие, това значи, да дадеш място на любовта в себе си.

Докато не даде път на любовта в себе си, човек не може да освети името Божие. Докато не намери истинското знание и мъдрост, той не може да търси Царството Божие и неговата правда. Докато не намери Истината, той не може да изпълнява волята Божия.

Това са пътищата, по които могат да се разрешат всички въпроси.

18 -19 октомври

Нова песен: „Живата природа".

Всичко е ново и разнообразно у Учителя!

Учителя ме повика в стаята си, подаде ми написан текст и каза: „Напиши го в стихотворна форма."

Запътих се към моя дом, прочетох го и извиках: „Прекрасен." И отказах да го пиша в стихотворна форма, но отворих моята пишеща машина да го препиша. Но в този момент стихотворната форма заработи на една друга вътрешна машина и аз я написах. След това преписах дадения текст, преписах и новата форма на машина и пак бързо тръгнах към Учителя. „Ще му кажа - рекох си - че неговото е по-хубаво." И турих моето отдолу.

„Вашето!" - каза Учителя. Взе го и влязохме в салона. Веднага дойдоха музикантите Асен и Ангел и Учителя започна да дава музиката. Дойдоха певци, дойдоха певици и всички пяха и слушаха новата песен.

Но ето какво се случи тогава.

Един брат каза:

„Не може ли тука да бъде така." И притури нова дума. - „Може" - отговори Учителя. И направиха поправката. Не извадиха като че ли дума от текста, но нещо живо отрязаха от мене.

Друг брат и друга сестра направиха поправки и аз се почувствах нарязана и болна. Чувствах скръб пред голямата радост на всички.

Велики Учителю! Ти винаги ми показваш своята скръб и своето преживяване от това, което правят с песните и беседите. Сега зная как ти действуват тези корекции, против които винаги съм се борила. Благодаря за великото ти знание.

А на една сестра си казал: „Чувствам, че ме режат, когато коригират".

10 октомври

Няколко дена сестри и братя работят в салона. Колоната, която е пред западната врата, се преустроява. Иззидана с тухли и вар, до вчера тя бе с грапави стени и ръбове.

Днес колоната е от чист мрамор, излъскана и с коронка на главата! Тя е забравила острото длето и ударите с тежкия чук. Сградата се крепи на нея!

25 октомври

Из словото:

„Бог е най-голямото число, което не може да се изрази. Следователно, когато отиваш при Него, веднага можеш да вземеш. Туй, от което можеш да вземеш най-много, то не може да се определи. То е Бог, Той е отвътре и отвън, Той е навсякъде."

12 ноември

Песен на неразбраната скръб. Около пианото много често е оживено. Учителя дава нова песен или поканва някой гост, да му се покаже даденото от предните дни. Някой път слиза бързо отгоре, влиза в салона, сяда и започва да свири на пианото. Епохални събития! Чрез музиката Учителя говори на света, оправя забъркани човешки работи. Усмихне се след това на присъствуващите една-две сестри, те се порадват на прекрасния момент и толкова. Та може ли да проникне ученикът във всичката работа на Учителя? - Може, но когато той му

открие. Другото за нас са велики моменти.

*

26 ноември

Из словото:

„Сега цялото човечество се намира в процес на раждане. И всички добри хора сега бабуват и чакат какво ще се роди. Трябва да се роди човек. Мъжкото и женското се родиха. Сега трябва да се роди човек."

29 ноември

Саморъчно написано писмо от Учителя (копие).

Pismo_Uchitelia.jpg

Писмо на Учителя, 29 ноември 1933 г. (копие от Теофана Савова)

8 декември

Из словото:

„Две радости има за човека: радост от разбиране великата реалност и радост от привнасяне своя дял в дейността на тази реалност.

Две са радостите на човека."

22 декември

Тема: Любовно писмо до квадрата.

Велика загадка!

Ти, радост за всеки, който те разбира. Страдание за този, който не те разбира!

Ти, равновесие в природата и противоречие голямо.

За малкия, затворника - килията си ти! За смелия, свободен - формулата магическа, с която той едно е със своя ум, сърце, душа и Дух, едно със себе си, със своя дом - ом!

С векове се лутах аз из твоя дом. И блъсках си главата в твоите стени. Разбрах: не се подвижваш ти със силата на моята глава. Тогаз подкупих те - ударих и подвижих те със моето сърце.

А - баща, Дух;

В - майка, душа;

С - дъщеря, сърце;

Д - син, ум;

О - дом, ом.

22 декември

След лекция

Температурата вън е 12° под нулата. Снегът скрипти, троши се под краката!

Слънцето ни приветства с няколко лъча. Правим утринните упражнения. Всяка сутрин гледката е нова и обстановката съвсем различна. Студът вече захапва пръстите. Усмивката застива по лицата. Бегом притичваме в топлия салон. Да доизживеем там приятността

от утринните упражнения в този ден.

*

Една след друга пристигат годините, остават своето богатство и опити и отстъпват на следващите. Какво ли ще донесе новата година? Какво ли ще ни даде Учителя благи от великата си съкровищница? И той е щедър и тя неизчерпаема.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×