ПЪТЯТ НА СЕСТРА ВАСИЛКА

[Dela]

ПЪТЯТ НА СЕСТРА ВАСИЛКА

В началото на века Учителя пътува из България, прави френологически изследвания и говори пред гражданството. По него време в град Айтос живее една будна девойка, известна по-късно в София като сестра Василка. Един ден Василка научава, че интересен и хубав човек изнася сказки в града. По него време не било обичайно жените да се интересуват от обществени дела. Василка обаче поканва своята съседка да я придружи. В обявения час двете са в салона и очакват лектора. Скоро той пристига и започва своята реч.

Василка поглъща с интерес всяка негова дума. За да сподели вълнението си тя побутва приятелката си и й казва: „Това е Христос!"

По-късно, когато разбира, че всеки сам трябва да изкарва прехраната си, сестра Василка отива в Пловдив и си купува плетачна машина. Идеята да бъде по-близо до Учителя и да слуша словото му не я напуща. След като се научава да работи с плетачната машина, тя се заселва в София.

Скоро след това се запознахме и тя ми разказа много от своите интересни преживявания.

Тя живее в сутерена, а в съседната стая се открива обедна. С парите, които спечелва чрез своята машина, сестрата поддържа този малък стол. Посетителите от Айтос и от други селища, когато идват при Учителя, са добре дошли при сестра Василка. Сестрите обикновено остават да спат при нея.

Една вечер при нея има гостенка и двете си говорят само за Учштиля. В един момент Учителя влиза при тях и им носи нещо за ядене. Какво им е казал, не ми е известно, но когато се видяли сами, Василка казва на гостенката си:

- Аз нали ти казах да заключиш вратата?

- Заключих я како Василке - отговорила тя.

Двете стават едновременно, отиват при вратата и виждат, че е заключена. Каква изненада!

Въпреки учудването си, те продължават коментарите. След малко Учителя влиза отново при тях, оставя им ново изненадващо ястие и казва:

- Вие тази нощ няма да спите, но поне да се разнообразите.

После неочаквано напуска стаята. Двете сестри се споглеждат и си казват: „Значи и при заключена врата той посещава добрите и скромни люде!"

Сутринта на другия ден Учителя казва на сестра Василка:

- Докато съм тук, на земята, това, което видяхте тази нощ, няма да го казвате никому.

Когато Учителя се установи на Изгрева, сестра Василка му носеше пощата от „Опълченска 66". Това разстояние тя извървяваше пеш, понеже все още нямаше никакво превозно средство до там.

Бъди благословена сестра Василке за безкористния

ти труд в служба на делото Божие!