ДА ПОЗНАЕШ УЧИТЕЛЯ

[Dela]

ДА ПОЗНАЕШ УЧИТЕЛЯ

Какво може да се каже за един велик Учител. Много може да се каже, но то ще бъде само капка в океана - частица от онова, което е той в действителност. Само в душата си можем бегло да схванем неговите възможности, да се докоснем до духовната му същност. Но всичко това трудно може да се изрази словесно, да се поддаде на описание. Учителя може само да се съзерцава и да се обича със синовна обич.

Сега, когато той е пред нас, ние се удивляваме на неговите обширни знания, вървим по стъпките му и слушаме словото му, но все още малко знаем за него. И само като го съзерцаваме по-дълго, започваме да разбираме и да ценим онова, което Бог ни дава чрез него.

В словото му е казано:

„За Учителя няма нищо скрито. Той може да узнава моментално всичко, което поиска. Като погледне някое същество, той го вижда такова, каквото е всъщност. Добродетели, пороци, минало, настояще, бъдеще — всичко е пред него."

Ако отидеш при Учителя, натоварен с тежки проблеми, на които всуе си търсил решение, с няколко думи той ще ти отвори очите и ще намериш простия отговор на най-сложните и заплетени въпроси. Понякога ще те заговори за най-обикновени работи - за овошките в градината, за това какво те радва или тревожи днес, а после ще каже нещо, за което дори не си и помислял. И ще си тръгнеш ободрен, весел и здрав.

Учителя вижда човека не само какъвто е днес, но и неговото бъдеще, съвършения човек, който един ден трябва да стане. Знанията, които е придобил през вековете, прилага днес, за да служи на Бога, като помага на всички по-слаби същества. Това, което е казал, пророчествата му, винаги се сбъдват, защото „у Бога няма обратни решения".

*

- Учителю - обръща се една сестра към него -синът ми страда от главоболие. Не мога да му помогна - много го боли глава.

- Няма нищо - ще каже той. И докато сестрата си отиде в къщи, синът й вече е здрав.

- Учителю - оплаква се друга - Днес бях на преглед и лекарят ми каза, че имам затъмнение на дробовете. Много се безпокоя.

- Ще дишаш дълбоко - напътства я той и сам й показва как да диша. Съвсем простичко, но по един мистериозен за нас начин, той й помага. И никой няма да разбере, че сега я освобождава от болестта, че влива сила в нея, за да изчисти чрез дълбоко дишане дробовете си.

Една силно вярваща сетра ми каза:

- Само да го видя и ще ми мине.

И така, всеки по своему, ние откриваме необикновените възможности на Учителя. Така познаваме, че той е нашият Учител. За него е казано:

„Един глас, който вълнува душата; една усмивка, която разкрива в дълбочината на очите извора на свещените и скъпоценни сълзи на съвършената Любов; един поглед, който задължава всяко същество да му разкрие сърцето си; и сила, която внушава респект и му създава власт, която го издига на онова високо положение, на което може само той да стои."

Затова нашите души постоянно се вълнуват, а очите ни се просълзяват пред съвършенството на твоята любов. Наричат те Великия гост. Защото не си обикновен жител на Земята. Не всеки ще види, че ти се отличаваш от нас по всичко. Умът ти е в абсолютна хармония със святата мъдрост, обходата ти се нарича Божествена любов, а погледът ти - факел на истината. Дошъл си от Слънцето, наш скъп гост, за да радваш нашите души, за да стоплиш нашите сърца и да внесеш светлина в умовете ни. Твоят живот и твоето дело показват, че си дошъл с голяма мисия. Това, което ни даваш, е божествена благодат, жива вода на извор, който знае да дава. За теб е казано още:

„ Учителя наблюдава организирането на геологическите пластове, канализира известни между планетни влияния, грижи се за растенията и животните, като подобрява техните качества. Регулира атмосферните течения, урежда динамическия обмен между планетите и приготвя със столетия напред големите модификации на общата биология."

Ние знаем, че една от твоите задачи е да изправиш оста на Земята, т. е. неправилния живот на хората. Защото знаеш опорната точка на човешкото съзнание, и с лоста на мисълта и силата на любовта ти го изправяш; даваш му ново направление под възможно най-малкия ъгъл. Затова обръщаш внимание и на най-малките неща, а за големите казваш: „Да ги оставим на Господа."

Казано е:

„Нарядко той заповядва, обаче когато стори това, всичко му се подчинява. На неговия жест морето утихва, вятърът спира, завалява дъжд или пък избухва буря."

По време на едно летуване в планината някои трябваше да се завърнат в града.

- Учителю - тревожехме се ние - дано не завали дъжд! А над нас се бяха надвесили облаци и току да плисне.

- Няма да ви навали - каза Учителя и погледна към облака. И дъждът се въздържа, заради вас направи едно усилие. Когато групата се прибра на „Изгрева", едва тогава водите над нас се отприщиха и завяла пороен дъжд.

Пазя жив спомен и от една зимна екскурзия. Земята бе покрита със сняг, а небето - натежало от облаци. Чувствахме се подтиснати. За да подобрим настроението си запяхме „Изгрява слънцето". Скоро след това, за наша изненада, небето засия, изчисти се от облаците и слънцето се показа. То ни се усмихна весело и закачливо, стопли ни и после отново се скри.

Ще вали ли, дали ще ни брули студен вятър или ще се радваме на добро време, това зависи от нашите мисли и много често от един жест на Божията ръка, защото Учителя беше с нас и ние имахме неговото покровителство.

Животът ни беше изпълнен с интересни случки и ни предлагаше много опитности, от които се учихме и възпитавахме. Ето и още един пример.

Бяхме на Витоша и с нас бе дошъл един брат от провинцията. Говорихме за времето, за валежите и между другото братът каза:

- Учителю, при нас дъжд отдавна не е падал!

- Не е ли валял! - живо се заинтересува Учителя.

- Не, Учителю, земята отдавна иска дъжд.

Учителя погледна към небето. В този момент то се покриваше с тъмни дъждовни облаци, които предвещаваха пороен дъжд. Но много скоро те се раздвижиха и отдалечиха, отидоха там, където земята бе зажадняла за дъжд. А ние се зарадвахме, защото искахме да избегнем дъжда.

В нашето ежедневие имаше различни настроения, спонтанно възникващи лични или колективни желания. Приятно ни беше, когато работите стават при наличие на хармония между нас. Но на практика не всичко протичаше гладко и безпроблемно. Учихме се да уповаваме не само на Учителя, но и на собствените си сили и възможности. И с радост посрещахме благодатния дъжд, който освежава тревите, ободрява дръвчетата, обновява духа и изчиства мислите. Природните стихии, силните ветрове и поройните дъждове ни учеха да бъдем по-търпеливи и да благодарим за всичко; напомняха ни, че над всичко е Бог.

*

Знанието на Учителя има космически измерения. Той не открива свещените тайни на онези, които няма да ги разберат и опазят. Необразованите хора го приемат по един начин, учените по друг, а той трябва да говори на всички: на слабо образовани и на просветени, на добри и на лоши, на приятели и на неприятели. И затова той изнасяше лекциите си според законите на мъдростта и свободата, та всеки да вземе от знанието онова, което любовта му към тези Божествени закони позволява.

Учителя е сигурен в знанието си. То е проверено и изпитано многократно. Когато лекува по чудодеен начин или минава през затворени врати и стени, то е с единствената цел да покаже на учениците си, че в природата има сили, които той познава и владее, да ги подтикне към учение и работа. Защото тези възможности могат да станат достояние и на учениците му, на всеки, който приема словото му и го прилага в живота си.

Той казва:

„ Това е учението на Духа. Аз говоря в алегоричен смисъл. Но ако и вие размислите, ще разберете отношението на ония сили, които действуват смегчително. А Господ е създал съвременния свят, знаете ли защо? — Ония духове, които бяха създадени най-първо, станаха кристали. След това трябваше да създаде нашата земя, за да се образуват нови клетки не по кристална, чупена геометрическа форма, а в кръгообразна форма"

„ Така и ние трябва да платим всичко, за да образуваме онази клетка, която създава светиите. Ние сме сега мъртви, в небето ние сме насадени с главата надолу. Трябва да се пожертваме, да станем разумни клетки, да станем едно с Христа и, като минем през неговото тяло, през неговия ум, през неговото сърце, само тогава ще можем да се тонираме, да разберем дълбокия смисъл на нещата." (22 март 1915 г. - „Сила и живот".)

В книгата „Животът на една пеперуда" професор Кръстю Тулешков пише:

„Учителя обичаше природата, но не така, както аз я обичах тогава. За него тя бе един своего рода жив, необятен по размери, съдържание и смисъл организъм, в чийто недра се заражда, развива и трансформира по форма и съдържание всяко същество."

Това ново разбиране за природата откриваме на много места в беседите на Учителя. В словото си на 29 октомври 1924 г. той каза:

„За да запазиш живота си, трябва да си благодарен на малкия живот, който имаш. Животът седи в първичния живот на клетките. Клетките в човешкия организъм не умират. Той умира, а те си отиват на своето място."

Знанията му са в хармония с разумната природа, която според него не се ограничава само в проявите на живота върху нашата планета, а е във връзка с цялата Вселена. В беседата „Бог е Дух", (27 май 1928 г.) той обяснява по съвършено нов начин условията за развитието на човешкия живот.

„Питам, на какви начала почива животът? Отговорът на този въпрос се крие във всяко семенце. Не е достатъчно да се създаде само семето, но се изискват ред условия за неговото растене и развитие. Ако това е нужно за семето, толкова по-необходимо е за човека, който представлява разумен зародиш. Ако не се дадат на този зародиш съответните условия — светлина, топлина, влага и нужните в нея елементи, неговото растене ще се прекрати, ще се опорочи. В това отношение не е достатъчно човек да работи и да се развива само през един живот, но трябва да продължава своето развитие и през втори, трети и ред още животи."

Учителя е винаги между нас и ние с радост и благодарност приемаме словото му. Но колко малко знаем за неговия живот, за трудностите, които ежедневно преодолява, за да ни извади от гъстата материя и да отвори пред нас нови, по-широки хоризонти.

Страдаше ли Учителя? - Това можехме само да гадаем, въпреки че беше обяснил дълбокия смисъл на страданията. То е нещо много лично, а когато засяга един велик дух, е покрито с воала на мистерията. Защо да се докосваме до онова, което не можем да поемем и понесем върху раменете си? И все пак веднаж, макар и с едва доловим жест, Учителя леко повдигна завесата. Това се случи, когато той ми подари една своя дреха. Аз се зарадвах много и веднага я облякох. Беше студен зимен ден пред новогодишните празници. Настроението беше добро, празнично. И въпреки това, неочаквано за мен, се умъчних. Силно почувствувах страданието на хората по заснежените пътища, на чиновниците по железопътните гари и кантони, страданията на всички, които в този момент бяха на открито. И се разплаках. А бях на топло в „Изгрева" и пред мен бе Учителя. Той ме погледна с един толкова дълбок и топъл поглед. И в един миг аз схванах характера на неговите страдания. Защото Учителя бе съпричастен към всички неволи и беди на хората поради голямата му любов към тях. Това велико страдание е достояние на малцина, не всеки може да го разбере и приеме с благодарност.

Спомням си и когато веднаж отидох в една работилница, в която имаше много хора - работници, чиновници и господари. Господарите и техните слуги се бяха събрали тук, на едно място. И неизвестно защо изведнаж се почувствах обидена. Обидата беше голяма, непоносимо тежка, аз се вълнувах и неудържимо въздишах. Тогава чух един вътрешен глас, който ми каза: „Обиденото работничество!..."

Изплаших се, че мъката ми няма да има край и отчаяна търсих помощ. Помислих за Учителя и из-веднаж почувствах присъствието му. И мъката ми се разсея в пространството, превърна се в роса върху цвят, огрян от слънцето, и си отиде.

Сега аз не искам и не мога повече да мисля за всичко това, защото за мен то е голяма тежест, непоносима мъка. Ще запазя само съкровения спомен за преображенията на Духа и за делата Му, за всичко онова, което преживях и което видяха очите ми. Зная, че сама не бих могла да изнеса до върха на просветлението тежестта на страданието, но с твоята подкрепа и закрила, с Божията помощ, Учителю, мога да страдам. Защото зная, че страданията ми един ден ще се превърнат в радост.

Велик, но труден е пътят, по който върви Учителя. Защото той носи светлина на хората в един свят на непрестанни борби и големи противоречия. Светлина, която идва отгоре, това е нашият Учител. Когато слиза между хората, тъмнината непрекъснато върви след него, тя е слугинята, а той - щедрият, но строг господар, владетелят на материалния свят, в който живеем. Земята е училище, в което Учителя преподава знания на човеците. Неговата светлината ни помага по-добре да виждаме истината. Тъмнината пък е черната дъска, на която са написани неговите уроци -изпитните, които трябва да превърнем в живо знание и радост.