ОКУЛТНАТА МУЗИКА И УЧИТЕЛЯ

[Dela]

ОКУЛТНАТА МУЗИКА И УЧИТЕЛЯ

1934 година, вечерта на 6 октомври

Бяхме в салона и си приказвахме за щяло и нещяло с една сестра, когато Учителя дойде. Приятно изненадани, ние го поздравихме. Тази вечер обаче той беше в особено настроение. Без да се бави, седна пред пианото и започна да свири и пее: „Работи прилежно, учи усърдно, ставай рано, говори ти сладко, мисли право."

Привлечени от мелодията някои се спират отвън и слушат изпълнението. Двама братя влязоха и тихо се приобщиха към публиката. Учителя ни погледна, усмихна се сърдечно и продължи да пее:

„Нивата ми тази година роди много. Ще се наблагодаря на Бога, че имаме една щастлива година. Хамбарът е пълен, децата ми са облечени -слава на Бога."

Колко е мил той в тия вечери, колко е естествен и силен в тези мигове на вдъхновение. Възхищението и обичта ни са безгранични.

След това Учителя дойде при нас и, докато ни говореше, в салона влязоха и други, та кръгът от слушатели значително нарастна. Тези вечери бяха като свещен дар за нас. Тръгнахме си за вкъщи едва в полунощ.

27 ноември

Музикална вечер

В салона пак е оживено. Учителя е там с десетина братя и сестри. Асен свири на пианото, а Катя пее. Минаващите наблизо слушат нова песен.

- За първи път се изпълнява. Кога ли е дадена? -се питат мнозина и влизат в салона, за да я чуят. Мелодията и думите рисуват една идилична картина:

,,А бре, синко! Знаеш ли

що съседи за тебе говорят? -

Че си стадото в планината оставял

и вечер си се връщал

моми по седенки да срещаш.

Моми, що седенки палят,

но и развалят.

Мома се, синко, вечер не избира."

- Много хубава песен, Учителю - не сдържат възхищението си слушателите.

Докато сестрата повтаряше песента, нови слушатели дойдоха и станахме около петдесет души.

- Тази песен е българска и е с решение - каза Учителя.

- Защо е с решение? - запита някой.

- Българинът пее тъжни песни и се върти като в омагьосан кръг - отговори Учителя - не може да излезе от тъгата си. Тогава започва хороводни песни. А тази песен е с решение. Та казвам, светът е създаден музикално. Най-нисшите трептения на музиката се намират във физическия свят. Затова работите на физическото поле стават много трудно, понеже са слаби тия трептения. Сега Божественият свят е слязъл до дълбините, за да повдигне нисшия свят, да повдигне най-нисшите трептения. И този нисш свят се повдига. Трептенията на материалния свят постепенно ще се повдигнат. И тогава веднага ще се измени вашето състояние. Щом вие сте тъжни, във вас са се понижили трептенията. Значи понижили са се надеждата, вярата, Любовта. Тогава не остава друго, освен да повишите любовта си, да повишите трептенията на вярата си.

- Как, Учителю - запита една сестра - това често ни се случва.

- Музиката е един начин за повишение на тези трептения. Ще пеете! Казваш: „Аз изгубих вече вярата си в Бога!" — Какво значи да изгубиш вярата си в Бога? В Бога ти не си изгубил вярата си. Но си изгубил вярата си в някой човек. И бащата, като изгуби вярата си в синовете, той изгубва вярата си в Бога. И синовете, като изгубят вярата си към баща си, те се обезверяват към Бога. Че Бог е в баща им! Синовете, ако не вярват в любовта, която е в баща им, къде ще намерят Божията Любов?

- Божията Любов и в моя баща ли е? - недоумява един от присъстващите.

- Божията Любов е в баща ни, в майка ни, във всички хора, които ви обичат. Божията Любов е в чистия въздух, който дишате, във водата, която пиете, в храната, в светлината. Божията Любов е в слънцето, в извора, в черешите.

И понеже всички се замислиха, Учителя изпя тона до и запита:

- В кое поле е този тон?

- Във физическото.

- В духовния свят как ще бъде? — Ще вложиш в до съдържание. Ще повишиш трептенията му. Ще вложиш известно съдържание в своите чувства. Ако си неразположен и изпееш до правилно - органически и психически - неразположението веднага ще мине.

Да вземем всички тона до правилно.