1935 ГОДИНА

[Dela]

1935 ГОДИНА

21 март

В духовната школа на „Изгрева" учениците изучават великата книга на живота, която Учителя прелиства с вещината на мъдрец. Нервната система на учениците трябва да бъде в хармония със силите на природата. През пролетта приливната вълна на електричество и магнетизъм от Слънцето е най-мощна и има най-благоприятно въздействие върху човешкия организъм. Затова от март до юни, като следваме примера на пчелите, които събират нектар от цветята, за да се запасят с храна за през зимата, ние се зареждаме с енергия, за да сме здрави през цялата година.

Днес отново сме на Витоша. Планината се обновява, облича нова премяна. Присъствието на разумните сили, на светлите духове, които творят в природата, изпълва душата със свещен трепет.

Всички се готвят за празника на природата. Тревите по поляните се надигат, изправят стъблата си и стягат празничните си одежди. Приливът на живот е накарал малката буболечица да тръгне нагоре по стъблото и отвисоко да излети в простора, за да търси нови светове. Всички живи същества, заедно с природните духове около нас, ни канят да честваме в планината празника на пролетта.

22 март

Празникът на пролетта

Природата празнува, възражда се от прилива на нови сили, а и ние, децата на „Изгрева", споделяме нейната радост. Когато Учителя е сред нас, преживяването взема други измерения, празникът се превръща в тържество на духа. В такива случаи той е образ на Любовта, която раздава блага преизобилно. Това радва не само нас, но и гостите, дошли отдалече, за да чуят словото му и да получат благословението за първйя пролетен ден.

В пет часа Учителя изнесе беседа. Словото му е живо. То е във въздуха на „Изгрева", пробужда душите, подсказва хората да отворят широко прозорците на домовете си и да приемат даровете на природата. Фиданките в градините също се надигат от зимния си сън.

Учителя каза: „Да мислим, както Бог мисли."

Когато казваме „Добрата молитва", ние отправяме мисълта си към Бога и Бог ни отговаря. В този разговор мисълта се извисява, а сърцето се облагородява. Тогава започваме да ценим повече онова, което ни се дава всеки ден, и знаем, че Всевишният ще превърне всичко в добро. И от всичко сме доволни: че работим добре, че се храним добре и се учим да мислим, както Той мисли. Защото „ който мисли, нещастието не идва при него." Който е дошъл при Учителя, не се оплаква от съдбата си? Словото ни казва:

„Бог, който мисли, е направил света съвършен и следователно, ако ние вървим по неговия път на съвършенство, няма какво да се оплакваме. Но понеже ние не мислим, както Бог мисли, затова идват и всичките ни нещастия."

Ние следваме Учителя, изучаваме словото му и живеем като братя и сестри в едно голямо семейство, в което има място за всички. Днес сме радостни, защото получихме най-хубавия пролетен подарък - един добър въпрос.

„Ако Господ е нашият баща, може ли да бъдем сиромаси?"

Приехме с вълнение и радост този подарък загадка. После си помислихме защо ли Учителя го е обвил в хубава хартия, защо го е стегнал и завързал толкова добре? И започваме да развързваме възела, да търсим отговора на въпроса. Но днес, понеже е първа пролет, ние получихме като подарък и отговора на загадката.

„Ако Господ е нашият баща, може ли да бъдем сиромаси? И ако сме сиромаси, значи, че не е станал още наш баща."

С Учителя, който непрестанно дава с любов, ние сме при извора на живота, в дома на нашия Баща. Има ли по-голямо богатство в света от това да бъдеш при извора на живота, който непрестанно дава и никога не пресъхва?

Празникът на пролетта започна някъде далече в планината, край бистрите езера на Рила, в които се отразяват високи върхове и непристъпни скали. След това слезе в низините и с настъпването на деня дойде при нас, в гостоприемните домове на „Изгрева".

28 март

Една басня

Свеж прохладен въздух слиза от гористите склонове на Витоша. Гърдите се отпускат в еликсира на живота, който приемат преди да се свечери.

В малките дървени домове, сгушени между вишневи, ябълкови и черешови дървета в градините, е спокойно. Обитателите им са си казали вечерната молитва и се готвят за сън. Аз обаче все още съм на своя пост, защото Учителя не се е прибрал в стаята си, а свири на пианото и пее:

„Аз бях малко бръмбарче,

ходех по горите,

пъплех по цветята."

(Това е една басня!)

„Но мина една царска дъщеря

и ме обикна;

и станах човек!"

Дошла е девицата, за да изчисти сърцата ни. Тук е и момъкът, за да просвети умовете ни!

Тихо свири и тихо пее Учителя, но учениците му са възприемчиви. Душата на ученика е като чувствителна антена - тя приема отдалече и разбира посланията на Учителя.

17 април

Роялът

Докараха ни роял - доста прашен и неакордиран, но готов да ни послужи.

- Предметно учение - каза Учителя, като го видя.

Подразбира се, че ще има работа за музикантите - да го почистят, т. е. да възстановят артистичния му външен вид, а после да сложат в ред тоновете отвътре, да го облагородят.

Това преживяват и учениците, когато дойдат на „Изгрева". Най-напред се чистят външно и вътрешно, докато възстановят първичната си вътрешна връзка с природата. За да са в съзвучие със Словото, да го разбират и да изучават законите и правилата на живота, които се преподават в духовната школа, те трябва да станат чисти и искрени като новородените.

Всичко тук е предметно учение. Наличието на роял в братския дом обещава по-богати преживявания и по-интензивен живот на работа и учение.

25 април

По пътя за Ел Шадай

Тръгваме за Витоша преди зазоряване - в четири часа сутринта. Щом излязохме от „Изгрева", почувствахме по лицата си хладната милувка на вятъра. Това обаче ни най-малко не ни разколеба. Много често, когато долу времето е хладно и влажно, в планината е слънчево и приятно. Лицето на Витоша често се мени, но тя има добър характер и е вярна на нрава си - винаги е гостоприемна към нас.

По пътя над село Симеоново ни радват ту изобилните слънчеви лъчи, които избликват зад забързани облаци, ту леките напори на прохладен планински вятър. Разнообразието на природния пейзаж придава нещо особено на днешната ни екскурзия.

Пристигнахме на Ел Шадай в осем часа и петдесет минути. Никога не сме вървяли така бавно. Обикновено пътят ни трае от два часа и тридесет минути до два часа и петдесет минути. По време на екскурзиите ни през 1927 година Учителя вървеше много бързо. Когато се изкачвахме към някоя височина, можеха да го следват само двама или трима души. Ще се спре някъде напред, ще погледне към онези, които го следват, и ще ги изчака.

Върнахме се на „Изгрева" в осемнадесет часа. След хубавата разходка ни очаква вкусна картофена чорбица - ангелска супа; много леко и достъпно ястие, което всеки може да си сготви. Варят се в литър вода 5-7 картошки, докато тръгнат из водата по „научни изследвания", както шеговито се изразяваше Учителя. Добавя се сол и магданоз и се сервира с лимон и черен пипер. Много е полезна, особено при настинка и неразположение.

Големият казан шуми в кухнята. Дежурните ни посрещат с усмивка и ни сервират картофена чорбица. Ние пък им носим дарове от планината. Всички сме радостни и щастливи.

28 април

Великден

Приготвяме се да честваме празника на Рождество Христово - Великден. Настроението ни в този ден беше великолепно. Вълнуваше ни мисълта за гостите, които щяха да пристигнат от провинцията и очаквахме с нетърпение сутрешната беседа на Учителя.

Магията на словото ни окуражи. Учителя каза:

„ Злото съществува там, дето няма закон, в беззаконието. Ако водата мине през нечист съд и се оцапа, кой е виновен за това? - Вината е в нечистия съд, а не във водата.

Има една област в света, през която човек непременно ще мине... И праведният, и грешният, като минат през тази област, непременно ще се оцапат. Защо? — Ще се натъкнат на кал и на нечистотии и ще оцапат дрехите си. — Не може ли да не се оцапа човек? - Може, но трябва да пътува през деня, когато е светло.

Какво представлява животът на съвременните хора? — Нищо друго освен комедия, драма или трагедия. - Защо? - Защото не знаят как да живеят, не знаят как да се ползуват от благата, които им се дават.

Какво ти струва да се запретнеш на работа, да развиеш добродетелите си. Учи, работи, пей, свири и прилагай това, което си изработил и научил, ще станеш и добродетелен, и учен, и певец, и музикант."

Велик ден!

4 май

Срещи с Учителя

Учителя приемаше посетители през целия ден. Виждахме го често да се качва по стълбата в стаята си и отново да слиза. Той изслушваше слабите духом и ги насърчаваше, напътстваше млади и възрастни, даваше сила и здраве на болните.

Някой току-що се е завърнал от работа и бърза да види Учителя. По поляната, из двора и в градината се разхождат учители, чиновници, работници и др. През целия ден те са работили и сега са тук, за да се срещнат с Учителя, с надеждата да изменят и подобрят живота си. Те са слушали словото му, чели са беседите му и сега мислят върху казаното от него.

Учителя излиза от приемната, за да се прибере в стаята си, но пред стълбището го заговарят. Той ги изслушва и преди да си тръгне, казва: „Господ си даде въздуха, за да мислят хората добре; Господ си даде светлината, за да ходят хората добре;

Господ си даде водата, за да бъдат хората чисти; Господ си даде земята, за да бъдат хората добри. "

Има върху какво да размислят онези, които посетиха Учителя в днешния ден.

10 юли

Наближава Петровден - именният ден на Учителя. Пристигат гости от провинцията и бързо влизат в тон с ежедневието на „Изгрева". Вече започват първите срещи и разговори. Празник е в душите, усмивката е ведра и топла, а в погледа на нашите приятели има повече светлина и радост.

11 юли

Гости от Югославия

Дойдоха ни гости от Югославия. При Учителя се срещнаха представители на два братски народа. Срещата е тържествена и вълнуваща. Ако преодолеем бариерите, които неизвестна ръка е поставила между нас, ще има повече щастие и радост и за българи, и за югославяни - братя и сестри, родени от една любяща майка.

*

12 юли

Петровден

Всеки се старае да допринесе с нещо за празника и все пак тържеството в този ден ще ни даде Учителя. Мнозина му поднасят подаръци, най-вече плодове и сладки.

След студената и дъждовна нощ слънцето се усмихна приятно. То направи чудесен подарък на Учителя - изобилие от светлина. В един букет от слънчеви лъчи се съдържат всичките блага на живота.

Големият подарък, който ни поднесе, бе беседата му - вдъхновено слово, с което се обърна към нас и към югославянските братя. Между другото той каза и следното:

„ Сега хората се делят на българи, на югославяни, на французи и т. н. Според мене, който обича, който върши Волята Божия, той е българин; който обича, който върши Волята Божия, той е югославянин; който обича, който върши Волята Божия, той е французин."

Празникът завърши в двадесет и три часа с голяма вечеря и концерт.