Jump to content

ПЪРВИЯТ СЛЪНЧЕВ ЛЪЧ


Recommended Posts

ПЪРВИЯТ СЛЪНЧЕВ ЛЪЧ

Далече на изток, зад широк пояс от виолетови мъгли, се надигаше заревото на новия ден. В дрезгавината на гората наред със стволовете на дърветата се очертаваха силуетите на хора. Високо над пробуждащата се земя блестяха ярки звезди.

В този ранен час всичко в природата се будеше в очакване на раждащия се ден. Когато хоризонтът се позлати, хората вече бяха станали повече. След първия слънчев лъч заедно с приливната вълна на новия ден в далечината се издигна факелът на вечния живот - огненият диск на Слънцето. Малко след това свидетелите на тази грандиозна гледка започнаха утринните си упражнения.

Воалът на сутрешния здрач се бе вдигнал, за да се види цялото богатство на природата. Полето отвъд гората се къпеше в свежестта на росата, а над него въздухът трептеше в преливащи се ефирни цветове.

Учителю благи, с какво заслужихме тези дарове -радостта на първия слънчев лъч, богатствата на светлината и силата, които тя вложи в умовете и сърцата ни. Ден след ден заедно с птиците небесни в утринта ние се изправяме пред Господа, смирени пред творенията на безграничната му любов. И ден след ден четем битието на новия ден - Завета Господен.

*

Хубавата небула

Учителя е на крак от най-ранни зори. След като обядва с всички и ни говори до един часа и половина, той отиде в градината, където се проведе разговор в малка група. След това много пъти трябваше да се качва в стаята си и да слиза, без да спре за малка почивка.

Сега е в стаята долу, а часът е десет вечерта. Изпратил е последните си гости и само аз, както често се случва, все още съм наблизо, за да го придружа с поглед и да се прибера едва когато се е качил в горницата.

„ Звездата на Изгрева" видя всичко това, очаквайки с търпение следващите събития. Тя трепна, когато Учителя отново излезе на двора с телескоп в ръце и реши за уместно да го последва. Той насочи уреда към небето, което в този час бе обсипано със звезди. Отначало извърши наблюдения на изток, после на юг и на запад, където небето беше най-интересно. По това време Кокошката прибираше пилците си, Коларят бе тръгнал към своя дом, а Орион сияеше ярко в небесната авансцена - съвършена картина на тържество и радост. Учителя насочи телескопа към това съзвездие, задържа го по-дълго в него, след което ми го повери, за да видя по-отблизо звездния пейзаж.

- Това е най-хубавата небула - каза той.

Аз насочих телескопа към съзвездието и трепнах от възторг, когато то влезе в зрителното ми поле.

Орион наистина беше най-величественото и най-жизнерадостно съзвездие на звездното небе. Тогава за първи път почувствах красотата на живота в пространството и за миг осъзнах, че съм свободна и съм част от един значително по-голям свят.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...