Jump to content

ОБЯД В ДЕНЯ НА РАЗУМНОТО СЪРЦЕ


Recommended Posts

ОБЯД В ДЕНЯ НА РАЗУМНОТО СЪРЦЕ

Разумната природа е помислила за своите деца и сега е обсипала с плодове трапезата пред салона на братството. Настроението на всички е добро. Учителя е сред нас, неговото присъствие е осезателно и ни радва.

- Бобко - каза той, като погледна към сложеното ястие. Той лекува бъбреци.

- Лекува ли? - възкликнаха някои.

- Да, който страда от бъбреци, да яде боб.

Последваха въпроси, на които Учителя не отговори, защото в този момент дежурната сестра отиде при него и започна да му сервира основното ястие, гарнирано с въпроси относно качеството на храната.

Не само Учителя изрази задоволство от вкусната гозба, но и други с добрия си апетит похвалиха дежурните.

Един брат се обърна към Учителя:

- Учителю, в провинцията намерих много едър фасул, какъвто не бях виждал досега. Да поръчам ли да ни изпратят?

Учителя наклони леко глава в знак на одобрение, но веднага след това вниманието му се насочи другаде. Мислите на някой от присъстващите вървяха в друга посока и бяха далече от грижите за фасула. В този момент аз си мислех: Обядът с Учителя е празник. Дали приказките за похапването и за ползата от храните, които не са за пренебрегване, ще се превърнат в идеи на ума? Искрено вярвах в това и бях дълбоко убедена, че всяка дума на Учителя има дълбок смисъл. Беглата му усмивка потвърди моята мисъл.

Много скоро разговорът тръгна в нова посока. Някои очакваха отговор на въпроси, които упорито ги преследваха, а онези, които бяха по-будни, по-чувствителни и възприемчиви, интензивно обогатяваха впечатленията си или минаваха през нови опитности.

- Учителю - запита една сестра - тази сутрин вие ни дадохте тема: „Ползата от добрата храна". Загатнахте за по-добрия живот, който хората ще имат в бъдеще. Чрез културата на храненето ли ще дойде този живот?

Учителя отговори по особен начин, изглежда и на много други мълчаливо зададени въпроси:

- Всяка семка трябва да се посее най-първо в почвата, в най-неблагоприятните условия. Месоядните животни са произлезли от най-неблагоприятните условия - от корените. Тревопасните - от клоните. Някой човек иска да стане съвършено добър. Може ли едно дърво без корени. Не ставай нито много лош, нито много добър.

Някой запита:

- Да бъдем справедливи ли? - Тази сутрин вие казахте: "Да проявим своята доброта; да проявим своята разумност. Да отговаряме на онова доверие, което Бог ни е дал."

Учителя продължи:

- Добрият човек никога не забравя Господа в своята мисъл, в своите чувства, в своите постъпки.

И вие внасяйте Любовта в ума си, Мъдростта в сърцата си и Истината във вашите постъпки.

Аз си помислих: „Ето, за тази нова култура на храненето става въпрос. Тя ще подобри живота ни." И тихо споделих със стоящите до мен: „В новата култура хората ще се хранят не само с физическа храна, но и с духовна във всяко отношение."

Тогава запитаха:

- Учителю, вие постоянно ни говорите за Любовта, за Мъдростта и за Истината, а също и за добродетелите и добрите постъпки. Нали и те хранят ума, сърцето и волята, а винаги ни е толкова приятно, когато имаме вкусна храна на трапезата?

- И физическата храна е необходима - отговори Учителя. - Вие не разбирате. Гладът и жаждата са съзнателни сили, които заставят човека да работи. Като яде хляб и пие вода, човек прави това не само за себе си, но и за всички живи същества.

Някой запита:

- А как става това?

- Той обработва храната и я изпраща в мозъка си, откъдето тя се разнася като енергия и мисъл по целия свят.

Всички възкликнаха изненадани, а Учителя се усмихна и продължи:

- Хората не са нищо друго освен фабрики, които обработват грубия, суровия материал и така обработен, го изпращат в други светове като градивен материал. Съзнателно или несъзнателно човек работи на земята за съграждането на един по-висок свят от физическия.

Една сестра заяви съвсем откровено:

- А на мен такава мисъл никога през ума ми не е минавала!

Настана едно необикновено оживление, както се случва между добри приятели, когато душата се радва. Мнозина искаха да изкажат мнението си по въпроса и от различни страни почти едновременно се чуха гласове.

Един каза:

- Ние мислим, че сме дошли на земята, за да бъдем щастливи!

Друг допълни:

- Да се женим, да ядем и да пием и да имаме къщи, ниви и ливади!

Учителя се усмихна:

- Какви ли не илюзии си правят хората. Всъщност те идват на земята като работници. А само отвреме навреме подслаждат живота си с някаква забава или развлечение.

Еленка, една от стенографките на Учителя, която винаги обмисляше добре думите си, каза:

- Значи истинското предназначение на човека е да работи.

Учителя поклати одобрително глава:

- Забавата и удоволствието идат като второстепенни неща в неговия живот.

Духовете се бяха раздвижили и сега всеки участваше по своему в разговора, било като споделяше впечатленията си от последните слова на Учителя или просто като свидетел на събитието, при което Учителя общуваше с учениците си.

Учителя обръщаше внимание на всеки. Сега той разговаряше с брат Боян Боев, който умееше да задава хубави въпроси, а също да се радва на отговорите и старателно да си води бележки. Тогава една сестра неочаквано запита:

- Учителю, забелязвам, че от известно време очите ми отслабват, какво да правя?

- Няма нищо, ще мине - успокои я той, а после допълни:

- Правете упражнения, рекох — упражненията за очите. Ако не ги знаете, сестрите ще ви ги кажат. На когото очите са отслабнали, да яде леща. И измивайте ги с топла вода.

Накрая дойде време и да изпеем някоя песен. Музиката е най-добрата храна за душата.

Ние пеехме ежедневно по най-различни поводи. Учителя ни съветваше не само да пеем, но и да свирим поне на един музикален инструмент. Самият той свиреше чудесно на цигулка и чрез музиката отваряше път за новата култура в живота. Мелодиите, които ни даваше, бяха музикални упражнения, необходими за духовното ни развитие. И сега той остана с нас, докато изпеем и последната песен.

Междувременно съобщиха, че един мъж е дошъл от града и желае да бъде приет. Учителя стана, поздрави ни с братския поздрав и излезе. Няколко сестри го последваха.

И днес в пет часа той ни изнесе лекция, а след това беше с нас за утринните упражнения. В часовете преди обяд прие голям брой посетители. И ето, че сега пак имаше посетител.

Благодарност изпълва душите ни за непрестанните грижи, които полага за нас. Бог да го крепи, за да бъде все така силен и благ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...