ЗАГАДЪЧНИ СЛУЧКИ

[Dela]

ЗАГАДЪЧНИ СЛУЧКИ

Защо Господ търпи грешния свят

Това, което ще ви разкажа, се случи в онези времена, когато Учителя говореше в една малка къща на улица „Опълченска" 66.

Денят беше доста студен, а снегът беше сух и скриптеше под обувките. По улиците на града имаше малко хора и само онези, сгретите и озарените отвътре, бързаха нанякъде, всеки по своя път. Съдбата на стоплените от свещения огън на любовта ги водеше към Божия дом на улица „Опълченска" 66.

В 10 часа преди обяд Учителя говореше, застанал до един от прозорците на къщата. Едни от слушателите му са в стаята, а други са насядали под прозореца. Те слушат с интерес словото му и жадно поглъщат всяка дума.

Един от току-що пристигналите слушатели е преживял много неправди и се чувства силно огорчен от много хора. Обзет от недоволство, той непрестанно се пита: „Защо Господ търпи това?" Учителя го поглежда и продължава словото си. „ Сега - казва той -за да поясня своята мисъл, ще ви приведа един малък анекдот.

Един светия на име Хато, живял в онези времена, когато светът се намирал в по-тежко положение от днешното. Той считал, че целият свят отива към погибел и не можел да си обясни как е възможно Господ да търпи този грешен свят. Защо изведнаж не го заличи, та да направи нещо по-хубаво. Всеки ден се молел да дойде Господ, да премахне всички тия грешници и да тури ред и порядък, да не страдат хората. Но колкото повече се молел, толкова светът ставал по-лош. Един ден той решил да излезе из града, да вдигне ръцете си към небето и да не ги снеме дотогава, докато Господ не изпълни неговото моление.

Вдигнал си светията ръцете. Това било в началото на пролетта. Две птички, като го видели в това положение, пожелали да си направят гнездо. И започнали да се увиват около неговите ръце. Обикаляли, обикаляли и започнали да турят сламчица по сламчица. И си направили едно гнездо. Целия ден работили. Той, като светия, забелязал гнездото и казал: „Какво ли иска да ми каже Господ с тия птички?"

Направили птичките гнездото на ръцете му и почнал той да ги наблюдава. Те турили перушина, приготвили се за работа. Селяните наблизо, като го видяли в това положение, почнали да го уважават повече, задето бил толкова свят, че птичките си свили гнездо на ръцете му. И идвали, и туряли мляко в устата му.

Птичките си снесли яйца и почнали да ги мътят. Той започнал да мисли: „ Не мяза ли Земята на туй гнездо в ръцете на Бога? — Така разсъждавал светията. Започнало да му идва наум по някой път да снеме ръцете си и да захвърли гнездото, но после казвал: „ Не, аз ще устоя на обещанието. Ще стоя, докато малките се отхранят, докато им поникнат крилца и си хвръкнат!"

И действително от тях той научил много нещо. И разбрал защо Господ не поправя света изведнаж. Един ден тия пиленца изхвръкнали из гнездото и на светията му домъчняло за тях.

Сега някой се притеснява за оправянето на света. А аз казвам: Ти държал ли си пиленца в своите ръце, за да видиш защо Господ търпи?

Ние някой път казваме, че светът прилича на лудница. Това са наши психически схващания. Този свят не е лудница. Нито е един от лошите светове. Този свят е едно Божествено гнездо, дето се измътват тия малки пиленца."

Длъжниците на лорда

След 1922 година Учителя отиде на „Изгрева", където започна да изнася лекции на общия и младежкия окултен клас. Учениците му тръгваха рано сутринта от София, за да чуят сутрешното му слово. В един от тези ранни часове един младеж излезе от дома си и с бързи стъпки се отправи на изток - към новия квартал зад Борисовата градина. Току-що завършил образованието си в университета, той беше дошъл на „Изгрева", за да намери отговора на много въпроси, които го вълнуваха. Самонадеян, но искрен във всяко отношение, той се чувстваше щастлив и вярваше в своя личен успех, но виждаше, че около него страдат много хора и това помрачаваше неговото щастие и радостта от личния му успех. И искаше да намери отговор на въпроса: защо има толкова много страдания в живота. Като не намираше задоволителен отговор, бе започнал да се съмнява във святостта на живота. Сега той беше дошъл в Братството, за да възстанови мира и радостта в душата си.

Когато влезе в салона, Учителя вече говореше:

„Като виждал страданията на хората, един английски лорд си задал за цел да направи опит, да види коя е причината за страданията им. Опитът му се състоял в следното. Той дал едно обявление във вестниците, че прощава дълговете на всички свои длъжници, които възлизали на 500 души. Същевременно той определил деня и часа, кагато искал да се срещне с тях в дома си.

Като прочели обявлението във вестниците, длъжниците на лорда си казали: „ Нашият кредитор е намислил да ни устрои някаква примка. Като ни събере в дома си, той ще ни застави по някакъв начин да се издължим."

В определения ден те се събрали пред къщата на своя кредитор и започнали да разискват върху въпроса защо ги вика той и трябва ли да влязат при него. Обаче един от длъжниците на лорда, беден, окъсан човек, дошъл до неговата къща и не се спрял да разисква заедно с другите защо го викат, трябва ли да влезе или не, но направо влязъл в дома на лорда и похлопал на вратата. Поклонил се учтиво на лорда и чакал какво ще му каже.

- Какво обичате? - попитал лордът.

- Дойдох при вас като ваш длъжник — бил отговорът.

- Къде са другите?

-Вън.

- Значи от 500 души само един е повярвал, че съм готов да простя дълговете им! - Прощавам всичките ти задължения, като същевременно ти давам като възнаграждение още толкова, колкото беше дългът ти - продължил лордът. - Иди сега у дома си и живей спокойно, според Божиите закони.

Останалите длъжници, като разбрали как лордът постъпил с бедния и окъсан длъжник, съжалявали за своето недоверие, но било вече късно.

И днес всички хора - продължи Учителя - стоят пред прага на Божието царство и се колебаят да влезат или не. А новото учение изисква от всички да придобият вяра и да следват пътя на Любовта без никакво колебание, без никакво съмнение."

Близо до хората

Един ученик от духовната школа се оженил, без да потърси съвет от учителя си. Скоро след женитбата той започнал да страда за свободата, която толкова много обичал, но загубил, и за битието си на ученик, което изисква ежедневна духовна работа. За да избегне мислите, които го измъчвали, той работил за семейството си от сутрин до вечер.

Минали години, но колкото и да се залисвал в различни дейности, той не успявал да забрави онези преживявания, които осенили духа и душата му в новото учение. И един ден решил отново да потърси Учителя.

Когато отишъл на „Изгрева" и влязъл в дома на Братството, сърцето му трепнало. В този момент Учителя бил на катедрата и говорел. Салонът бил пълен със слушатели. Обстановката, всичко онова, което толкова много обичал и ценял и за което жадувал през изминалите години, било в тази зала и между тези хора. Сълзи напирали да избликнат от очите му и в силното си вълнение той си казал: „Ще се разведа! Ще си върна свободата! Ученичеството си ще върна!"

Много силни слова казал в този ден Учителя, думи сякаш отправени лично към него, за да го насърчи и му даде вяра и упование в доброто. Но един пример останал завинаги в съзнанието му и непрекъснато го карал да се замисля. Той вярваше, че Учителя не случайно бе дал този пример, че е знаел мъката му и е искал да му помогне. Между другото Учителя бе казал:

„Един млад, красив момък се радвал на свободата, която имал. Дружал с моми и момци и се чувствал независим. Момите го харесвали и за голямата свобода, с която се ползвал, го наричали „ княз на князете". Един ден той решил да се сгоди. — „Какво ли ще кажат сега за мене хората? " — си помислил той. — „ Близо ще си до хората. " — казали селяните. И той се оженвил. Сега го считали за обикновен човек. — ,,С хората си заедно. " — казвали селяните. Не минало много време, той влязъл в недоразумение с жена си и скоро след това се развел. И всички започнали да гледат на него като на посмешище, като на човек „ по-долу от хората ".

„Ако Бог е с мене, аз мога да бъда полезен на хората, когато съм с тях - казал си ученикът. Затова ще следвам Учителя и ще постоянствам в учението, за да си възвърна всичко, което съм загубил."