Jump to content

Recommended Posts

ЕПИЛОГ

Не съм се връщала отдавна у дома, в онова топло място, което се нарича „любов към родния град". В мен оживяват спомени за улицата, където съм живяла, за черковния двор, в който съм играла, за момиченцето, с което съм пяла. И вече обхождам познатите ми домове, китните градини и живописните околности. В мен оживяват образите на мои прародители, чувст-вувам се у дома. И сега пътят, който изминах от детските ми години до момента, когато се преселихме от Карнобат в „Изгрева", богатият и красив живот с Учителя след това, е пред мен.

Отивахме на Витоша по пътя за село Симеоново. По този път сме водили много интересни разговори с Учителя, при които много често получавахме отговор на вълнуващите ни въпроси.

Бяхме тръгнали за Ел Шадай. Вървях близо до Учителя, когато той ме запита:

- А ти каква искаш да станеш?

- Искам да стана поет философ, Учителю!

И тогава, в този тъй хубав момент, получих най-скъпия ми подарък - моята поезия.

Учителя беше казал: „Аз не искам да ви направя монаси. Аз искам да станете поети, музиканти, скулптори, да станете хора на изкуството."

При една почивка по пътя един от братята каза:

- Учителю, тази сестра е цял философ - само мълчи и слуша.

Отговорът бе неочакван:

- Само да си позволи някой да влезе в гостната с обувки, тогава я гледай!

Богат и съдържателен бе животът ни, път на учение и духовен подем, за който Учителя бе казал:

„Задачата на Школата е да освободи човека от неговите страдания и несрети, в които той се е оплел."

11 март 1949 година

Подарък от Учителя

Днес получих подарък от Учителя. Бях тръгнала да си купя бележник, но преди това се отбих до бялата сграда, нашия братски дом. Погледнах нагоре и видях брат Иванов, който току-що бе измел предверието пред стаята на Учителя.

Купих бележника и отново се върнах пред братския дом. Някаква сила неудържимо ме влечеше към това масто. И веднага запитах:

- Може ли да видя любимата стая на Учителя, брат?

- Може, заповядайте!

Събух обувките си и се качих по стълбището. Горе, в стаята, беше брат Абрашев.

Аз се порадвах на любимите неща на Учителя, с който са свързани толкова вълнуващи спомени. С каква любов Учителят ни благ се е докосвал до тях.

В двадесет и два часа вечерта получих подарък от Учителя - сънувах, че казвам на сестра Паша:

„Вие знаете ли какво представляваме? - Ние сме една чаша, от която който пие, оздравява."

Аз моля Бога и вас, Учителю, когато се срещнем следния път на земята, да бъда с по-будно съзнание, за да мога по-лесно да ви разбера и по-усърдно да ви служа.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...