11. За Невена Неделчева от Николина Славчева

[Ани]

11. За Невена Неделчева от Николина Славчева

Ти беше толкова красива,

Невенке, сестрице мила!

В бедност живя, но бе щастлива,

но с ум-светкавица в тъма-сила.

Романи, разкази Невена написа,

на есперанто ти разкази преведе.

Четат те от градове, села, ни слиса...

Унгария те оцени - книги издаде.

Ненадмината бе в предпразничните дни

за Учителя да поработим, да сторим нещо

Да почистим добре цветята в градината,

да прекопаем, и всичко ти правеше вещо.

Пеехме и песни от Учителя недопети...

Мелодични, толкова чисти и свети.

Да, Той като слънце слезе на Земята,

с Любов да стопли сърцата и душата.

А всяко породено в тебе съмнение

ти превръщаше във вяра и умение.

На тия, що грешат, ти подаваше ръка,

щедро ги даряваше с топлота, доброта!

Винаги с Бога към вечността,

докато душата ти напусна плътта,

ще те четат, Невена, младежи, деца,

че остави след себе си ярка следа!

Ти и днес си жива, Невенке, и ни помагаш,

както приживе нещата на място слагаш.

Героите от романите ти са щедри и чисти,

не са измамници, алчни, но хора лъчисти!...

Невенка често ми рецитираше «Сърцето на поета».