13. «ЩЕ ТИ ИЗПРАТИМ ПАЗАЧ»

[Ани]

13. «ЩЕ ТИ ИЗПРАТИМ ПАЗАЧ»

През лятната ваканция работих в детското игрище. Единствената ми отмора от работа беше да отивам вечер на Изгрева. Ето защо реших да спя там, в течение на цял месец. Намерих си палатка и търсех място да я поставя. Отнесох се до Учителя.

 

- Постави я, рекох, на мястото на брат Стефов.

 

- То е накрая, близо до гората... и не е ли страшно? - нерешително възразих, въпреки че не бях много страхлива.

- Е, ще ти изпратим пазач - рече шеговито Учителят.

Нямах друг избор и се съгласих. Мислех, че Учителят ще огради мястото със светли мисли и няма да ми се случи нищо лошо.

Още същия ден, неделя, двама братя опънаха палатката на показаното от Учителя място. Пред нея сковаха малка дървена масичка и малка пейка.

Никога не бях спала преди в такива условия и бялата палатка ми се струваше, че плувам с ладия в морето на живота. Вечерникът играеше в дърветата и от време на време лекичко полюшваше платната на моята бяла «ладийка». Беше чудно. Тишината на нощта и на близката гора успокояваше и отморяваше душата ми.

Първата нощ, преди да си легна, завързвах връзките на входа на палатката и изведнъж трепнах: точно отпред напреко беше легнало голямо куче, вълча порода. После ми стана смешно: как е намерило място да легне точно пред входа на палатката?... Сигурно ме пази! Легнах си спокойно. На сутринта кучето го нямаше.

Бодро и отморено отидох на работа.

Вечер бързах да се прибера в моята «ладийка». Дълго стоях на пейката пред палатката и наблюдавах далечните звезди. Душата ми се поеше от тишината на нощта, в която можеше да се долови шепотът на невидими същества.

Когато вечерницата се преместваше доста на запад, влизах в палатката да спя. И завързвайки връзките на входа, винаги виждах същото голямо куче, легнало напреко пред нея. Същото съвпадение толкова много нощи? Това съвсем не беше вече случайно! Сутринта кучето никъде не се виждаше.

И тъй, през целия месец, през който спах в моята бяла «ладийка», всяка вечер кучето пазач идваше и лягаше пред входа на палатката ми, а сутрин го нямаше.

Кой го изпращаше и как ставаше това чудно реално явление?

«Ще ти изпратим пазач» - беше казал Учителят.

Този чуден наш Учител!...