15. ТОЙ РАБОТЕШЕ И ПРЕЗ НОЩТА

[Ани]

15. ТОЙ РАБОТЕШЕ И ПРЕЗ НОЩТА

Зимна нощ.

Студът свободно нахлуваше през процепите на дървените стени на стаичката. Печката не гореше. От студ не заспивах. Когато стрелките на часовника показваха 2 ч. след полунощ, реших да отида в салона на топло. Това правех често, когато преспивах в Изгрева срещу беседи.

За няколко минути се приготвих и тръгнах. На пръсти преминах преметената пред салона площадка и влязох вътре... Разпалената печка ме посрещна радушно и аз седнах съвсем близо до нея. Стоплих се, поотпуснах се и започнах да си мисля. Винаги, когато идвам насам нощем, всички лампи на полилея на Учителя светят. На светло ли спи, или?...

В този момент нещо тропна горе в стаята Му, която беше точно над салона.

«На каква силна синя светлина спи! Защо ли не си оставя само нощната лампа?» - продължавах да разсъждавам аз.

В този момент повторно, по съвсем същия начин, горе в стаята на Учителя се тропна.

«Навярно е станал да слага дърва в печката» - продължих да разсъждавам. Но ето че, за голямо мое учудване, за трети път се тропна по съвсем същия начин, както предишните два пъти.

Стреснах се, престанах да мисля и се огледах наоколо. Салонът беше тъмен, проблясваха само светлинки от горящата печка. От време на време се чуваха леки стъпки и едва чуто прелистване на книга.

Разбрах, че не случайно светеха десетте крушки на полилея Му. Учителят работеше и през нощта.