Jump to content

Recommended Posts

17. Сънят, който се сбъдна на връх Мусала

При едно есенно равноденствие - 22 септември, аз тръгнах сам за Мусала. Учителят обяснява, че падението на човечеството - Адам и Ева, е станало в есенното равноденствие, а човекът е създаден в пролетното равноденствие - 22 март, или 9 март по стар стил. За това Учителят препоръчва на учениците на всяко

9 число от месеца да се ядат само плодове, за да може съзнанието ни да се върнекъм първичния живот, който сме водили някога в рая.

Билата на планината бяха покрити със сняг. След като минах Палеца, срещнах сестра Кичка от Хасково, която слизаше от върха. Беше облечена лятно, с шлифер и гуменки. Тя. като ме видя, каза: „Аз искам да дойда и с теб да се кача на върха. Аз и възразих, че не е добре екипирана и е по-добре да слезе на хижата, но тя упорито тръгна с мене. По-нагоре срещнахме Кирчо Господинов и жена му Маргарита от Казанлък. Те ми казаха, че отиват на хижата да вземат двете си деца и да преспят на заслона. Кичка ми разправи, че се скарала със сина и всичките си близки и не знае къде да отиде и е дошла на Мусала, за да разреши въпросите си. Каза ми, че има силно желание да си замине на Рила, на Мусала.

Стигнахме заслона, където оставих багажа си, и се качихме на върха. Тя започна да слага на няколко места по върха жито, като помен за заминали. В наблюдателницата ми показа свои стенографски записки, за които говорихме. Видях, че написаното беше много изкривено и неясно за разчитане. След това тя започна да говори с двама германци, които бяха там, и им даде част от храната си, която носеше. Беше неспокойна и напрегната. Слязохме на заслона, където бяха дошли Кирил, жена му с децата и Емилия Марева.

Решихме сутринта рано да се качим на върха. Станах в 4 часа и събудих групата. Предложих на Кичка да не тръгва нагоре, а да остане в заслона да наглежда децата, които спяха. Тя навлече всичките си дрехи, които имаше и първа тръгна за Мусала. Навсякъде беше наваляло няколко сантиметра пресен сняг и пътеката беше хлъзгава. През нощта Кичка сънувала един сън, който разказала на Маргарита, а тя после го разказа и на мен. Кичка сънувала, че И се падат 1 милион лева от Държавната лотария и с билета отива да ги вземе при една жена, която била облечена цялата в черно. Тя и подала билета, последната го разгледала, написала на него числото 13 и и казала, че нищо не и се пада. Кичка се събудила. Ако знаех това нещо, непременно щях да я оставя в заслона.

Понеже пътят беше хлъзгав, аз и Кирчо останахме най-отзад, че, ако някой се подхлъзне, да можем да го хванем и да му помогнем. Вървяхме по лятната пътека и благополучно стигнахме върха. Посрещнахме изгрева на слънцето. След това влязохме в наблюдателницата, където пихме гореща вода. Кирчо и Гергана пожелаха да слезем веднага, за да видят децата си, които бяха останали сами. Аз им предложих да изчакаме още малко, за да се стопи снегът, и тогава да тръгнем. Те не приеха моето предложение и тръгнахме надолу в обратен ред. Отпред вървях аз с Кирчо Господинов, зад нас - Емилия Марева и Гергана с Кичка.

Като минахме Дяволския улей и завихме наляво, където сега има една надгробна плоча, Кичка, вместо да завие по пътеката, пред очите на Гергана продължава наляво, хлъзва се и пада на стотина метра, надолу към езерото. Слязохме надолу по хоризонтала и отидохме до нея. Обувките и бяха паднали, раницата и - на една страна, а тя си беше заминала. Емилия отиде на върха и съобщи за случая на спасителите от хижата . Те дойдоха бързо при заслона, взехме няколко одеала и отидохме при Кичка. Обвихме я в одеялата, сложихме я на носилката и я изнесохме на върха, като се сменяхме в носенето. Поставиха я на платформата на въжената линия и я пуснаха в с. Бели Искър, а оттам с линейка я закарват в Самоков в болницата. Викаха ни в милицията и дадохме показания. Така се изпълни желанието на сестра Кичка да си замине на Мусала. Това е единственият случай в живота ми да си замине някой от групата.

  • Like 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×